Upload 8732/text.txt with huggingface_hub

8732/text.txt

@@ -0,0 +1,10 @@
+
+	През 1980 г. в български превод излезе „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ от Робърт М. Пърсиг. Книгата вече беше претърпяла двадесет издания; за първи път се беше появила в Ню Йорк през 1974 г. Макар и да не знаеха това, хората я посрещнаха с интерес. Млади читатели искаха да научат още нещо за „груви“.
+	Това им прави чест — откакто Волтер написа „Кандид“, такива книги се четат от най-будните хора в най-просветените страни. Имам предвид книги, в които философията се поднася като четиво, а не като трактат, който ще бъде прочетен от шепа специалисти.
+	Сега Робърт М. Пърсиг е написал втора книга — „Лайла“ излезе през ноември 1991 г. и е още по-интересна от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. Написана е по изпитаната стара рецепта: разказва се за един човек, на когото се случват разни неща, почти приключения, каращи го да си мисли разни работи. Тези разни работи са философски.
+	В „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ Робърт М. Пърсиг беше разделил нашите прояви на две: квадратно поведение и поведение „груви“. Двама души се изкачват по хималайски склон. За страничния наблюдател двамата катерачи са еднакви. И двамата крачат, поставяйки единия си крак пред другия. Двамата вдишват и издишват с еднаква честота. И двамата спират, когато се уморят. И двамата пак поемат нагоре, щом си починат. Но единият е тръгнал на поклонение към изворите на Ганг и убежището на Шива. Той се изкачва по свещената планина. Другият е алпинистът, за когото пишат вестниците. Единият е безкористният катерач, другият е самолюбивият катерач. Самолюбивият катерач е като неакордиран инструмент. Много е вероятно да не забележи слънчевия лъч, падащ косо в ждрелото. Той гледа напред, мъчи се да види какво има зад онзи зъбер горе на превала. Той е тук и не е тук; когато говори, говори за нещо друго, приказките му се отнасят за някъде другаде. Тук не му харесва, иска да е по-нагоре по пътеката, но стигне ли там, точно толкова не му харесва, защото там е станало тук. Онова, което търси, е навсякъде около него, но той го пропуска. С една дума, той е квадратен. Катерачите, за които обикновено чувате, са квадратни. Неквадратни може и да има, но вие не сте ги и чували, те не държат светът да знае за тях.
+	В своята втора книга „Лайла“ Робърт М. Пърсиг се изкачва във високопланинската зона на ума — метафизиката. Той обяснява: катеренето е усилно, но не го ли предприемеш, оставаш за цял живот обитател на мисловната долина. Докато горе имаш възможност за промисъл, защото обхващаш с разбиращ поглед разстилащата се в краката ти низина. В нея гъмжи от сблъсъци. Защото тя е долината на живота, а животът е опозиция. Да, и във Вселената има опозиция — животът е опозиция на природните закони. Колкото по-висша форма има животът, толкова повече потъпква природните закони, властвуващи във Вселената. Гр��витацията е всемирен закон. Низшите организми я преодоляват при вътрешноклетъчното подреждане, червеят я преодолява повече, защото се движи, птиците — защото летят, човекът — защото стига до Луната. Животът се заражда, защото сили, действуващи на податомно равнище, успяват да заобиколят силите, действуващи на надатомно равнище.
+	Вторият закон на термодинамиката гласи, че всички енергийни системи са като навити пружини; докато пружината се развива, часовникът работи, но после не се самонавива. А животът се самонавива, преобразува нискоенергийните дадености от рода на морската вода, слънчевата светлина и въздуха във високоенергийни съединения, саморазмножава се във все по-сложни самонавиващи се часовници.
+	Защо група от прости, стабилни съединения на въглерода, водорода, кислорода и азота се самоорганизират милиарди години, докато образуват един професор по химия? Каква е причината? Ако оставим професора по химия на една скала под слънцето достатъчно дълго, природните сили ще го разградят на прости съединения на въглерода, кислорода, водорода и азота плюс калций, фосфор и малки количества други минерали. Реакцията е еднопосочна. С какъвто и професор по химия да си послужим, каквито и процеси да използуваме, не можем да преобразуваме тези съединения обратно в професор по химия. Професорите по химия са нестабилни образувания от предимно нестабилни съединения, които под въздействието на слънчевите лъчи се разлагат необратимо на по-прости органични и неорганични съединения.
+	Въпросът е: защо мъртвата материя се е самоорганизирала в обратна посока? Защото…
+	Аз нямам право да отговарям, Робърт М. Пърсиг е посветил на отговора или по-скоро на неговото търсене този свой втори роман. Защото, да, „Лайла“ все пак е роман, мястото на действие се движи, всичко става на една яхта, чийто капитан не знае накъде точно е тръгнал. Защо пък не, и в „Кандид“ се случваха разни неща, жанрът има тъй благородно потекло…