Upload 28203 files

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/0.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Бр. 21 и 22-й Стр 11 ЖЕНСКИ ГЛАСЪ А друга майка въ Оранжевата республнка въ отговоръ на безтактното съобщение за това, че ней ния сннъ, заедно съ коня си, бп.тъ разнесенъ на пранета отъ неприятелската граната, казала: „Това е Божия воля нашия животъ е въ Божиите ржце, но азъ съмъ благодарна на Спасителя, че този ми сннъ, тъй сжщо както и другите ми четире синове, можа да бжде нолезенъ за страната си, —- да се сра жава за нейната свобода“. Прев. Вор ВЖТРЪ ШНЙ За делегатството отъ Ж. Д ство „Майка“. Тпя които еж посещавали заседанията на конгрес- сътъ, требва да сж забелезани, че презъ по- следнпятъ (четвъртини. деяь) делегатката на Соф. Д-ство Майка отсжтствува. За причина на това отсжтвие ний знаемъ, че Г-жа Каравелова предпо лагайки, че конгрессътъ ще да трае три дни, бе отрано решила да замине за расходка и да напустне градътъ. И не въ сжщность това извинително отсътствие, но за- местванието на Г-жата съ друго лице за делегатка, е станалр причина на разни кривя тълкувания между жените, подети и отъ единъ столиченъ вестникъ. За да въстановимъ истината, ний решихме да се обадимъ. Въ яредобедното заседание, на четвъртия день, по ново ;ъ заминаванието на Г-жа Каравелова и предложените й да бжде тя заместена отъ дирек торката на Д-ството Майка, Г-жа Кирковичь, а сжщо поради едно друго предложение — поедставителката на Ломското Ж. Д-ство «Екат. Симитчиева» да бжде заместена съ друго лице, се подигна въпросътъ: дали лица опълнонощавани отъ отсътствующи далегатки мо- гжтъ да се признаятъ за пълномощници на Дружест вата. Почти безъ разискванпе се реши, ченеопълно- ющенпте било отъ Д-ствата било отъ настоятелството не могжтъ да се признаятъ за делегатки. Следъ като се взе това решение дойде на заседанието Г-жа Ряскова, делегатката на Соф. Д-ство „Екатерина Симитчиева“ и заяви, че новата на ломското Д-ство заместница при тежава отрано приготвено пълномощно, което и пред стави на делегатките, на които не остана освенъ да признаятъ новоопълномощената делегатка. Не така обаче бе въпросътъ съ Г-жа Кирковичь, която заяви, че присътствуяа по норжка отъ страна на Г-жа Кара велова. Тпя които се нахвърляте върху делегатките за неприпознавапието на Г-жа Кирковичь за пълномощни ца на Д-ството „Майка“, верваме не биха постжпили друго яче при взетото отрано решение. Въ всеки случай, нито една отъ делегатките не е сметала да докача Женското Д-ство „Майка,“ съ непрепознава- нието Г-жа Кирковичь за делегатка, ако ще би отъ благодарность па Д-ството, което е оставило на расположението на конгреспстките салоиътъ си за презъ всичкото време на заседанията. Запаз вайки всичкото уважение къмъ Д-ството „Майка,“ къмъ неговата дългогодишна деягелность и къмъ неговата представителка, делегатките сж сметали до край тая представителка въ своите редове и само въ последний день на заседанията въ прото колите отбелезаха Г- а Каравелева като отсътству- юща — нещо което се случва съ делегати и въ дру гите конгресен. * Поради запитванията отъ страна на некои Д-ства, явяваме, че проекто-уставътъ на Съюзътъ е почти изработенъ отъ петочленнпя временеъ комитетъ и наскоро ще бжде распратенъ на Д-ствата. * Братски грижи. Не само между мжжетФ, но и между жените има миозина които, кой знае по какви причини, сж противъ щото и жените въ бжджще у насъ да влизате въ училищните настоятелства, при всичко че примерите въ другите страни сж дока зали, че и жената може съ еднакво доисторнство да испълня почетната длъжности на учплнщенъ настоя тели, както и мъжътъ. Както бехме споменали и въ мнналиятъ брой, отрадно впечатление прави на насъ факта,* че една цела корпорация, каквото е учител- скиятъ съюзъ гледа друго яче на въпросътъ. Его и резолюцията, която четемъ въ последниятъ брой на в. „Съзнание“ огранътъ иа съюза: „Да се даде право и на жените да бжджтъ избиратели и избирани за училищни настоятели, тъй като те и безъ туй сж допуснати въ училището и понеже тоя институтъ представлява най-добри условия за да се направи първа стъпка за вмъква- ниетона женитп въ обществения животъ“ (кур. н.) * Въ редакцията ни се получи отчетете на об ществото за устроявние безплатни ученически тра пезарии. Отъ тоя добросъвестно съставенъ от чете, виждаме че за презъ учебната 1899 1900 год. сж били дадени 47,988 обеда. Комптетътъ е работилъ особенно деятелно за събирание на разни помощи и нопуляризирание на общдетвото между Со фийското Общество. На наиредъкътъ на Обществото не малко е помагалъ и женскиятъ комитетъ при Об - ществото. Сжщо отъ отчета виждаме, че не само за хра ната се е грижило общестото; и се споменува за сказки държани съ цель за повдпганието на нравсгвенностьта между учениците.. Грозно бие въ очивъ отчете само онова место, гдето четемъ името на некой си Г-нъ А. Савиновъ, който злоупотребилъ 56 л. задържани отъ хлеба на сиромашиите деца. Отъ тукъ виждаме че не достойни хора ги има на всФкъде; отъ техъ не сж застрахувани даже чисто благотворителните Д-ства. Като поместваме тия редове, показваме над еждата си, че въ бжджще, при всичко че енергич- ниятъ председатель, а и главния инпциаторъ па Д-ството Г-нъ Д-ръ Михайловъ не е вече въ София, Д-ството ще покаже не по малка дея телность и презъ идущата учебна година, а Софийското Общество, особенно дамското, ще да покаже още по големо съдействие за обогатяванието му. Въ тъзгодишниятъ отчете, се хвърля въ очи обстоятелството, че въ сппсъкътъ на членовете на- печатаиъ въ края на отчета, се забйлезватъ твърде ограчено число женски имена.
+[OCR_aligned] Бр. 21 и 22-й Стр 11 ЖЕНСКИ ГЛАСЪ А друга майка въ Оранжевата республнка въ отговоръ на безтактното съобщение за това, че ней ния сннъ, заедно съ коня си, бп.тъ разнесенъ на пранета отъ неприятелската граната, казала: „��ова е Божия воля нашия животъ е въ Божиите ржце, но азъ съмъ благодарна на Спасителя, че този ми сннъ, тъй сжщо както и другите ми четире синове, можа да бжде нолезенъ за страната си, —- да се сра жава за нейната свобода“. Прев. Вор ВЖТРЪ ШНЙ За делегатството отъ Ж. Д ство „Майка“. Тпя които еж посещавали заседанията на конгрес- сътъ, требва да сж забелезани, че презъ по- следнпятъ (четвъртини. деяь) делегатката на Соф. Д-ство Майка отсжтствува. За причина на това отсжтвие ний знаемъ, че Г-жа Каравелова предпо лагайки, че конгрессътъ ще да трае три дни, бе отрано решила да замине за расходка и да напустне градътъ. И не въ сжщность това извинително отсътствие, но за- местванието на Г-жата съ друго лице за делегатка, е станалр причина на разни кривя тълкувания между жените, подети и отъ единъ столиченъ вестникъ. За да въстановимъ истината, ний решихме да се обадимъ. Въ яредобедното заседание, на четвъртия день, по ново ;ъ заминаванието на Г-жа Каравелова и предложените @й да бжде тя заместена отъ дирек@ торката на Д-ството Майка, Г-жа Кирковичь, а сжщо поради едно друго предложение — поедставителката на Ломското Ж. Д-ство «Екат. Симитчиева» да бжде заместена съ друго лице, се подигна въпросътъ: дали лица опълнонощавани отъ отсътствующи далегатки мо- гжтъ да се признаятъ за пълномощници на Дружест@ вата. Почти безъ разискванпе се реши, че@неопълно- @ющенпте било отъ Д-ствата било отъ настоятелството не могжтъ да се признаятъ за делегатки. Следъ като се взе това решение дойде на заседанието Г-жа Ряскова, делегатката на Соф. Д-ство „Екатерина Симитчиева“ и заяви, че новата на ломското Д-ство заместница при@ тежава отрано приготвено пълномощно, което и пред@ стави на делегатките, на които не остана освенъ да признаятъ новоопълномощената делегатка. Не така обаче бе въпросътъ съ Г-жа Кирковичь, която заяви, че присътствуяа по норжка отъ страна на Г-жа Кара@ велова. Тпя които се нахвърляте върху делегатките за неприпознавапието на Г-жа Кирковичь за пълномощни@ ца на Д-ството „Майка“, верваме не биха постжпили друго яче при взетото отрано решение. Въ всеки случай, нито една отъ делегатките не е сметала да докача Женското Д-ство „Майка,“ съ непрепознава- нието Г-жа Кирковичь за делегатка, ако ще би отъ благодарность па Д-ството, което е оставило на расположението на конгреспстките салоиътъ си за презъ всичкото време на заседанията. Запаз@ вайки всичкото уважение къмъ Д-ството „Майка,“ къмъ неговата дългогодишна деягелность и къмъ неговата представителка, делегатките сж сметали до край тая представителка въ своите редове и само въ последний день на заседанията въ прото@ колите отбелезаха Г- а Каравелева като отсътству- юща — нещо което се случва съ делегати и въ дру@ гите конгресен. * Поради запитванията отъ страна на некои Д-ства, явяваме, че проекто-уставътъ на Съюзътъ е почти изработенъ отъ петочленнпя временеъ комитетъ и наскоро ще бжде распратенъ на Д-ствата. * Братски грижи. Не само между мжжетФ, но и между жените има миозина които, кой знае по какви причини, сж противъ щото и жените въ бжджще у насъ да влизате въ училищните настоятелства, при всичко че примерите въ другите страни сж дока@ зали, че и жената може съ еднакво доисторнство да испълня почетната длъжности на учплнщенъ настоя@ тели, както и мъжътъ. Както бехме споменали и въ мнналиятъ брой, отрадно впечатление прави на насъ факта,* че една цела корпорация, каквото е учител- скиятъ съюзъ гледа друго яче на въпросътъ. Его и резолюцията, която четемъ въ последниятъ брой на в. „Съзнание“ огранътъ иа съюза: „Да се даде право и на жените да бжджтъ избиратели и избирани за училищни настоятели, тъй като те и безъ туй сж допуснати въ училището и понеже тоя институтъ представлява най-добри условия за да се направи първа стъпка за вмъква- нието@на женитп въ обществения животъ“ (кур. н.) * Въ редакцията ни се получи отчетете на об@ ществото за устроявние безплатни ученически тра@ пезарии. Отъ тоя добросъвестно съставенъ от@ чете, виждаме че за презъ учебната 1899 1900 год. сж били дадени 47,988 обеда. Комптетътъ е работилъ особенно деятелно за събирание на разни помощи и нопуляризирание на общдетвото между Со@ фийското Общество. На наиредъкътъ на Обществото не малко е помагалъ и женскиятъ комитетъ при Об - ществото. Сжщо отъ отчета виждаме, че не само за хра@ ната се е грижило общестото; и се споменува за сказки държани съ цель за повдпганието на нравсгвенностьта между учениците.. Грозно бие въ очивъ отчете само онова место, гдето четемъ името на некой си Г-нъ А. Савиновъ, който злоупотребилъ 56 л. задържани отъ хлеба на сиромашиите деца. Отъ тукъ виждаме че не@ достойни хора ги има на всФкъде; отъ техъ не сж застрахувани даже чисто благотворителните Д-ства. Като поместваме тия редове, показваме над@ еждата си, че въ бжджще, при всичко че енергич- ниятъ председатель, а и главния инпциаторъ па Д-ството Г-нъ Д-ръ Михайловъ не е вече въ София, Д-ството ще покаже не по малка дея@ телность и презъ идущата учебна година, а Софийското Общество, особенно дамското, ще да покаже още по големо съдействие за обогатяванието му. Въ тъзгодишниятъ отчете, се хвърля въ очи обстоятелството, че въ сппсъкътъ на членовете на- печатаиъ въ края на отчета,@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@с@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ заб@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@й@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@л@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@з@@@@@@@@@@@@@@ва@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@т@@@ъ@@@@@@@ @@@т@@@в@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@р@@@@@@@@@@@д@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@ о@г@@@р@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@ч@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@н@@@@@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@ч@@@@@@@@@@@@и@@@@с@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@л@@@@@@@@@@@о@@@@@@@ @@ж@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@н@@@@@@@с@@@@@@к@@@@@@@@@@@@@@@@@@@и@@ @и@@@@@@м@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@н@@@@@@@@@@а@.
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@ Стр 11@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ В@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ п@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@редобѣдното засѣдание, на четвъртия день, по пово @ъ заминаванието на Г‑жа Каравелова и нрѣдложенито ѝ да бѫде тя замѣстена отъ дирек‑ торката на Д‑ството Майка, Г‑жа Кирковичь, а сѫщо поради едно друго прѣдложение   представителката на Ломското Ж. Д‑ство «Екат. Симитчиева» да бѫде замѣстена съ друго лице, се подигна въпросътъ: дали лица опълномощавани отъ отсътствующи далегатки мо‑ гѫтъ да се признаятъ за пълномощници на Дружест‑ вата. Почти безъ разисквание се рѣши, че неопълно‑ мощенитѣ било отъ Д‑ствата било отъ настоятелството не могѫтъ да се признаятъ за делегатки. Слѣдъ като се взе това решение дойде на засѣданието Г‑жа Ряскова, делегатката на Соф. Д‑ство „Екатерина Симитчиева“ и заяви, че новата на ломското Д‑ство замѣстница при‑ тежава отрано приготвено пълномощно, което и пред‑ стави на делегаткитѣ, на които не остана освѣнъ да признаятъ новоопълномощената делегатка. Не така обаче бѣ въпросътъ съ Г‑жа Кирковичь, която заяви, че присътству а по порѫка отъ страна на Г‑жа Кара‑ велова. Тия които се нахвърлятъ върху делегаткитѣ за неприпознавапието на Г‑жа Кирковичь за пълномощни‑ ца на Д‑ството „Майка“, вѣрваме не биха постѫпили друго яче при взетото отрано решение. Въ всѣки случай, нито една отъ делегаткитѣ не е смѣтала да докача Женското Д‑ство „Майка,“ съ непрепознава‑ нието Г‑жа Кирковичь за делегатка, ако ще би отъ благодарность на Д‑ството, което е оставило на расположението на конгресистк тѣ салонътъ си за прѣзъ всичкото време на засѣданията. Запаз‑ вайки всичкото уважение къмъ Д‑ството „Майка,“ къмъ неговата дългогодишна дѣятелность и къмъ неговата представителка, делегаткитѣ сѫ смѣтали до край тая представителка въ своитѣ редове и само въ послѣдний день на засѣданията въ прото‑ колитѣ отбѣлѣзаха Г‑ а Каравелева като отсътству‑ юща   нѣщо което се случва съ делегати и въ дру‑ гитѣ конгресси.@@ Поради запитванията отъ страна на нѣкои Д‑ства, явяваме, че проекто‑уставътъ на Съюзътъ е почти изработенъ отъ петочленния временеъ комитетъ и наскоро ще бѫде рас��ратенъ на Д‑ствата.@@ Братски грижи. Не само между мѫжетѣ, но и между женитѣ има миозина които, кой знае по какви причини, сѫ противъ щото и женитѣ въ бѫдѫще у насъ да влизатъ въ училищнитѣ настоятелства, при всичко че примѣритѣ въ другитѣ страни сѫ дока‑ зали, че и жената може съ еднакво доисторнство да испълня почетната длъжность на училищенъ настоя‑ тель, както и мъжътъ. Както бѣхме споменали и въ мнналиятъ брой, отрадно впечатление прави на насъ факта,@ че една цѣла корпорация, каквото е учител‑ скиятъ съюзъ гледа друго яче на въпросътъ. Ето и резолюцията, която четемъ въ послѣдниятъ брой на в. „Съзнание“ огранътъ на съюза: „Да се даде право и на женитѣ да бѫдѫтъ избиратели и избирани за училищни настоятели. тъй като тѣ и безъ туй сѫ допуснати въ училището и  онеже тоя институтъ  редставлява най‑добри условия за да се на рави  ърва стъпка за вмъква‑ нието на женитѣ въ обществения животъ“ (кур. н.)@@ Въ редакцията ни се получи отчетътъ на об‑ ществото за устроявние безплатни ученически тра‑ пезарии. Отъ тоя добросъвѣстно съставенъ от‑ четъ, виждаме че за прѣзъ учебната 1899 1900 год. сѫ били дадени 47,988 обѣда. Комитетътъ е работилъ особенно дѣятелно за събирание на разни помощи и популяризирание на общдството между Со‑ фийското Общество. На напрѣдъкътъ на Обществото не малко е помагалъ и женскиятъ комитетъ при Об@‑ ществото. Сѫщо отъ отчета виждаме, че не само за хра‑ ната се е грижило общестото; и се споменува за сказки държани съ цѣль за повдиганието на нравственностьта между ученицитѣ.. Грозно би  въ очивъ отчетъ само онова мѣсто, гдѣто четемъ името на нѣкой си Г‑нъ А. Савиновъ, който злоупотребилъ 56 л. задържани отъ хлѣба на сиромашкитѣ дѣца. Отъ тукъ виждаме че не‑ достойни хора ги има на всѣкъдѣ; отъ тѣхъ не сѫ застрахувани даже чисто благотворителнитѣ Д‑ства. Като помѣстваме тия редове, исказваме над‑ ѣждата си, че въ бѫдѫще, при всичко че енергич‑ ниятъ предсѣдатель, а и главния инициаторъ на Д‑ството Г‑нъ Д‑ръ Михайловъ не е вече въ София, Д‑ството ще покаже не по малка дѣя‑ телность и прѣзъ идущата учебна година, а Софийското Общество, особенно дамското, ще да покаже още по голѣмо съдѣйствие за обогатяванието му. Въ тъзгодишниятъ отчетъ, се хвърля въ очи обстоятелството, че въ списъкътъ на членоветѣ на‑ печатанъ въ края на отчета, се забѣлѣзватъ твърдѣ ограчено число женски имена. Бр. 21 и 22‑й ЖЕНСКИ ГЛАСЪ ВѪТРѢШНИ За делегатството отъ Ж. Д‑ство „Майка“. Тия които сѫ посѣщавали засѣданията на конгрес‑ сътъ, трѣбва да сѫ забѣлѣзани, че прѣзъ по‑ слѣдниятъ (четвъртиятъ день) делегатката на Соф. Д‑ство Майка отсѫтствува. За причина на това отсѫтвие ний зпаемъ, че Г‑жа Каравелова предпо‑ лагайки, че конгрессътъ ще да трае три дни, бѣ отрано рѣшила да замине за расходка и да напустне градътъ. И не въ сѫщность това извинително отсътствие, но за‑ мѣстванието на Г‑жата съ друго лице за делегатка, е станало причина на разни криви тълкувания между женитѣ, подети и отъ единъ столиченъ вѣстникъ. За да въстановимъ истината, ний рѣшихме да се обадимъ. Прев. Воj. А друга майка въ Оранжевата республика въ отговоръ на безтактното съобщение за това, че ней‑ ния синъ, заедно съ коня си, билъ разнесенъ на прачета отъ неприятелската граната, казала: „Това е Божия воля нашия животъ е въ Божиитѣ рѫцѣ, но азъ съмъ благодарна на Спасителя, че този ми синъ, тъй сѫщо както и другитѣ ми четире синове, можа да бѫде полезенъ за страната си,   да се сра‑ жава за нейната свобода“.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/1.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] ШС -ШЛ в Ц I И тт Н : I: ■ 3 1 || '1| ! ШЛ : И ; У! 11.1 а. Стр. 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ случаи е причина за жестоко онеправдание на жената. А именно: виновната страна за развода, проиянесенъ по причина на прЬлюбодЬяние, не се допуска да встъпи въ бракъ съ съучастника въ престъплението. Подъ булото на справедлива мъзда и ужъ за да не се дава поощрение къмъ прелюбодеяние, узаконява се една въпщоща не правда спрямо жената, която въ много случаи може да е невинна жертва. Единъ мъжъ завръзва любовни връзки съ едно момиче, безъ да знае то, че любовникътъ й е жененъ. Тия любовни връзки ставатъ причина да се разторгне бракътъ между любовникътъ и жена му. Законътъ не се задово лява съ едната жертва — жената на неверния мъжъ, а създава още една: този мъжъ, и да не иска, треба да остави на произвола на съдбата, съ опятнена честь, своята невинна „съучастница“ въ престъплението или пъкъ да продължи съ нея неморалните си отношения, безъ да може да й даде обезпечено домашно огнище. За да се при ложи това запрещение, треба разводътъ да е ироизнесенъ по причина на прелюбодеяние извър шено съ лицето, съ което разведения съпругъ по- сетне иска да встъпи въ бракъ. Несправедливите последици отъ казаното запрещение могатъ до- нейдЪ да се избегнатъ, ако то се прилага само въ случая, когато лицето, съ което разведения съпругъ (мъжъ или жена) иска да встъпи въ бракъ е било въ юридическия смисълъ на думата „съ участнико“ въ престъплението, сир. когато то е знаяло, че завръзва любовни връзки съ лице бракосъчетано. III. Съпруга. Личното състояние на жената претърпева известни изменения, щомъ като встъпи въ бракъ. Тия изменения не съ обаче отъ такова естество, щото да ни даватъ основание да казваме, че же ната съ омъжването си подпада подъ съпружес ката властъ на ммжа. Понеже въ повечето слу чаи днесъ мъжътъ се грижи за издръжката на семейството, заради това той се смета както предъ закона, така и предъ обществения моралъ за глава на семейството; нашето законодателство излиза отъ схващането, че, когато има между мъжа и жената препирня, относително уреждането некой вътрешенъ сЪмеенъ въпросъ, треба мне нието на мъжа — на бащата — да наделее. За Правото обикновено нематъ значение тия вътрешни семейни препирни, особно относително отхраната и възпитанието на децата и относително размера на онова, което треба да се харчи за нуждите на семейството: нашите съдилища не съ компетентни такива препирни да решаватъ, Но и да би имъ се дало право да решаватъ по добни спорове, не би могло да се даде друго пра вило, освенъ онова, което изтъкнахъ по-горе като основно схващане и на нашето днешно законода телство. Тия въпроси аслъ съ написване на за- конъ не се решаватъ: въ тази область най-силно се проявява мощьта на фактическите отношения, предъ които би била праздна декламация всеко законно разпореждане, противно темъ. До колко е мъчно при днешния семеенъ строй, основанъ фактически върху оащиното право, да се поста нови едно правило, което справедливо да разре шава препирните между мъжа и жената относи телно уредбата на вътрешни семейни въпроси доказва предложението, което представителите на социялдемокрацията въ Германия беха внесли въ Райхстага (Имперския Парламентъ) при обсъж дането новия германски граждански законникъ. Това предложение, което не биде прието, гласеше: когато има между съпрузите разногласие относи телно онова, което треба да се харчи за семей ството, решава онази страна, отъ чийто имотъ се посрещатъ въ по-големата си часть тяжестите на съпружеството. Справедливо забелезва къмъ това предложение Берлинския съдия Хермакъ Ястро ’). „Може ли нещо повече да унизи жената отъ това, да се освети съ законъ принципътъ, че нейната тяжесть въ брака треба да се претегля споредъ тежината на торбата пари, които тя е донела съ себе си“? Влиянието на брака върху личните (не иму ществени) права на жената се проявява въ след ните правила : а) Жената добива съ встъпването си въ бракъ фамилното име (презиме) на своя съпругъ. Тя не само има право да носи неговото презиме, ами и требва да го носи. Наистина, у насъ нема законъ, който да постановява това задължение. Но въ този смисьлъ треба споредъ моето мнение да се подпълни тази празднота въ нашето гражданско законодателство, защото това се налага отъ естес твото на брака и отъ схващането, което има за него нашето законодателство. Жената може, ако иска, да си запази, покрай фамилното име на мъжа си, своето моминско презиме. Тя може тъй също да продължава да носи своя досегашенъ исевдонимъ, съ който си е добила место въ областьта на писателството или на искуствата. Но въ официални книжя тя е длъжна да се под писва съ мъжовото си презиме. У насъ, като нема законъ, който да урежда въпроса за наименова нието на лицата, не се прави разлика между из менение на презимето на жената поради встъпва- нието й въ бракъ и изменение на презимето просто по щението на лицето. Заради това на моми, които съ учителки или заематъ друга дър жавна длъжность, се разрЪшава отъ надлежното министерство да се именуватъ слЪдъ омгджване по презимето на мъжа си, когато трЬбате такива разрешения да съ необходими, само когато изме нението на презимето става по просто искане ; а не и когато такова изменение се налага отъ омъжването на една мома. б) Жената добива съ встъпването си въ бракъ ммжовото си местожителство', то е -- до като тя не е законно разведена отъ мъжа си — ней ното законно, необходимо местожителство, неза висимо отъ това да ли тя действително пребивава тамъ, дето се намира местожителството на мъжа й. Кредиторите могатъ да я викатъ предъ онзи съдъ, ... 3 Въ книгата си „Бай КесЩ с!ег Ргаи пасЬ бет Ьиг^егнсЬеп Оезе^рисЬ, ВегНп 1897.
+[OCR_aligned] ШС -ШЛ в Ц I И тт Н : I: ■ 3 1 || '1| ! ШЛ : И ; У! 11.1 а. Стр. 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ случаи е причина за жестоко онеправдание на жената. А именно: виновната страна за развода, проиянесенъ по причина на прЬлюбодЬяние, не се допуска да встъпи въ бракъ съ съучастника въ престъплението. Подъ булото на справедлива мъзда и ужъ за да не се дава поощрение къмъ прелюбодеяние, узаконява се една въпщоща не@ правда спрямо жената, която въ много случаи може да е невинна жертва. Единъ мъжъ завръзва любовни връзки съ едно момиче, безъ да знае то, че любовникътъ @й е жененъ. Тия любовни връзки ставатъ причина да се разторгне бракътъ между любовникътъ и жена му. Законътъ не се задово@ лява съ едната жертва — жената на неверния мъжъ, а създава още една: този мъжъ, и да не иска, треба да остави на произвола на съдбата, съ опятнена честь, своята невинна „съучастница“ въ престъплението или пъкъ да продължи съ нея неморалните си отношения, безъ да може да @й даде обезпечено домашно огнище. За да се при@ ложи това запрещение, треба разводътъ да е ироизнесенъ по причина на прелюбодеяние извър@ шено съ лицето, съ което разведения съпругъ по- сетне иска да встъпи въ бракъ. Несправедливите последици отъ казаното запрещение могатъ до- нейдЪ да се избегнатъ, ако то се прилага само въ случая, когато лицето, съ което разведения съпругъ (мъжъ или жена) иска да встъпи въ бракъ е било въ юридическия смисълъ на думата „съ@ участнико“ въ престъплението, сир. когато то е знаяло, че завръзва любовни връзки съ лице бракосъчетано. III. Съпруга. Личното състояние на жената претърпева известни изменения, щомъ като встъпи въ бракъ. Тия изменения не съ обаче отъ такова естество, щото да ни даватъ основание да казваме, че же@ ната съ омъжването си подпада подъ съпружес@ ката властъ на ммжа. Понеже въ повечето слу@ чаи днесъ мъжътъ се грижи за издръжката на семейството, заради това той се смета както предъ закона, така и предъ обществения моралъ за глава на семейството; нашето законодателство излиза отъ схващането, че, когато има между мъжа и жената препирня, относително уреждането некой вътрешенъ сЪмеенъ въпросъ, треба мн@е нието на мъжа — на бащата — да наделее. За Правото обикновено нематъ значение тия вътрешни семейни препирни, особно относително отхраната и възпитанието на децата и относително размера на онова, което треба да се харчи за нуждите на семейството: нашите съдилища не съ компетентни такива препирни да решаватъ, Но и да би имъ се дало право да решаватъ по@ добни спорове, не би могло да се даде друго пра@ вило, освенъ онова, което изтъкнахъ по-горе като основно схващане и на нашето днешно законода@ телство. Тия въпроси аслъ съ написване на за- конъ не се решаватъ: въ тази область най-силно се проявява мощьта на фактическите отношения, предъ които би била праздна декламация всеко законно разпореждане, противно темъ. До колко е мъчно при днешния семеенъ строй, ��снованъ фактически върху оащиното право, да се поста@ нови едно правило, което справедливо да разр@е шава препирните между мъжа и жената относи@ телно уредбата на вътрешни семейни въпроси доказва предложението, което представителите на социялдемокрацията въ Германия беха внесли въ Райхстага (Имперския Парламентъ) при обсъж@ дането новия германски граждански законникъ. Това предложение, което не биде прието, гласеше: когато има между съпрузите разногласие относи@ телно онова, което треба да се харчи за семей@ ството, решава онази страна, отъ чийто имотъ се посрещатъ въ по-големата си часть тяжестите на съпружеството. Справедливо забелезва къмъ това предложение Берлинския съдия Хермакъ Ястро ’). „Може ли нещо повече да унизи жената отъ това, да се освети съ законъ принципътъ, че нейната тяжесть въ брака треба да се претегля споредъ тежината на торбата пари, които тя е донела съ себе си“? Влиянието на брака върху личните (не иму@ ществени) права на жената се проявява въ след@ ните правила : а) Жената добива съ встъпването си въ бракъ фамилното име (презиме) на своя съпругъ. Тя не само има право да носи неговото презиме, ами и требва да го носи. Наистина, у насъ нема законъ, който да постановява това задължение. Но въ този смисьлъ треба споредъ моето мнение да се подпълни тази празднота въ нашето гражданско законодателство, защото това се налага отъ естес@ твото на брака и отъ схващането, което има за него нашето законодателство. Жената може, ако иска, да си запази, покрай фамилното име на мъжа си, своето моминско презиме. Тя може тъй също да продължава да носи своя досегашенъ исевдонимъ, съ който си е добила место въ областьта на писателството или на искуствата. Но въ официални книжя тя е длъжна да се под@ писва съ мъжовото си презиме. У насъ, като нема законъ, който да урежда въпроса за наименова@ нието на лицата, не се прави разлика между из@ менение на презимето на жената поради встъпва- нието @й въ бракъ и изменение на презимето просто по щението на лицето. Заради това на моми, които съ учителки или заематъ друга дър@ жавна длъжность, се разрЪшава отъ надлежното министерство да се именуватъ слЪдъ омгджване по презимето на мъжа си, когато трЬбате такива разрешения да съ необходими, само когато изм@е нението на презимето става по просто искане ; а не и когато такова изменение се налага отъ омъжването на една мом@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. б) Жената добива съ встъпването си въ бракъ ммжовото си местожителство', то е -- до като тя не е законно разведена отъ мъжа си — ней@ ното законно, необходимо местожителство, неза@ висимо отъ това да ли тя действително пребивава тамъ, дето се намира местожителството на мъжа @й. Кредиторите могатъ да я викатъ предъ онзи съдъ, ... 3 Въ книгата си „Бай КесЩ с!ег Ргаи пасЬ бет Ьиг^егнсЬеп Оезе^рисЬ, ВегНп 1897.
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@@ Ст@@@@@@@��. @4. @@ЖЕНСКИ ГЛ@@@@@@АСЪ Брой @6 @@@и 7.@@@@@@@@@@@@@ случаи е причина за жестоко онеправдание на жената. А именно: виновната страна за развода, произнесенъ по причина на прѣлюбодѣяние, не се допуска да встѫпи въ бракъ съ съучастника въ прѣстѫплението. Подъ булото на справедлива мъзда и ужъ за да не се дава поощрение къмъ прѣлюбодѣяние, узаконява се една въпиюща не‑ правда спрямо жената, която въ много случаи може да е невинна жертва. Единъ мѫжъ завръзва любовни връзки съ едно момиче, безъ да знае то, че любовникътъ ѝ е жененъ. Тия любовни връзки ставатъ причина да се разторгне бракътъ между любовникътъ и жена му. Законътъ не се задово‑ лява съ едната жертва   жената на невѣрния мѫжъ, а създава още една: този мѫжъ, и да не иска, трѣба да остави на произвола на сѫдбата, съ опятнена честь, своята невинна „съучастница“ въ прѣстѫплението или пъкъ да продълѫи съ нея неморалнитѣ си отношения, безъ да може да ѝ даде обезпечено домашно огнище. За да се при‑ ложи това запрѣщение, трѣба разводътъ да е ироизнесенъ по причина на прѣлюбодѣяние извър‑ шено съ лицето, съ което разведения съпругъ по‑ сетнѣ иска да встѫпи въ бракъ. Несправедливитѣ послѣдици отъ казаното запрѣщение могатъ до‑ нейдѣ да се избѣгнатъ, ако то се прилага само въ случая, когато лицето, съ което разведения съпругъ (мѫжъ или жена) иска да встѫпи въ бракъ е било въ юридическия смисълъ на думата „съ‑ участникъ“ въ прѣстѫплението, сир. когато то е знаяло, че завръзва любовни връзки съ лице бракосъчетано. III. Съпруга. Личното състояние на жената прѣтърпѣва извѣстни измѣнения, щомъ като встѫпи въ бракъ. Тия измѣнения не сѫ обаче отъ такова естество, щото да ни даватъ основание да казваме, че же‑ ната съ омѫжването си подпада подъ съпружес‑ ката власть на мѫжа. Понеже въ повечето слу‑ чаи днесъ мѫжътъ се грижи за издръжката на сѣмейството, заради това той се смѣта както прѣдъ закона, така и прѣдъ обществения моралъ за глава на сѣмейството; нашето законодателство излиза отъ схващането, че, когато има между мѫжа и жената прѣпирня, относително уреждането нѣкой вѫтрѣшенъ сѣмеенъ въпросъ, трѣба мнѣ‑ нието на мѫжа   на бащата   да надѣлѣе. За Правото обикновено нѣматъ значение тия вѫтрѣшни сѣмейни прѣпирни, особно относително отхраната и възпитанието на дѣцата и относително размѣра на онова, което трѣба да се харчи за нуждитѣ на сѣмейството: нашитѣ сѫдилища не сѫ компетентни такива прѣпирни да рѣшаватъ, Но и да би имъ се дало право да рѣшаватъ по‑ добни спорове, не би могло да се даде друго пра‑ вило, освѣнъ онова, което изтъкнахъ по‑горѣ като основно схващане и на нашето днешно законода‑ телство. Тия въпроси аслѫ съ написване на за‑ конъ не се рѣшаватъ: въ тази область най‑силно се проявява мощьта на фактическитѣ отношения, прѣдъ които би била праздна декламация всѣко законно разпореждане, противно тѣмъ. До колко е мѫчно п��и днешния сѣмеенъ строй, основанъ фактически върху бащиното право, да се поста‑ нови едно правило, което справедливо да разрѣ‑ шава прѣпирнитѣ между мѫжа и жената относи‑ телно уредбата на вѫтрѣшни сѣмейни въпроси доказва прѣдложението, което прѣдставителитѣ на социялдемокрацията въ Германия бѣха внесли въ Райхстага (Имперския Парламентъ) при обсѫж‑ дането новия германски граждански законникъ. Това прѣдложение, което не биде прието, гласѣше: когато има между съпрузитѣ разногласие относи‑ телно онова, което трѣба да се харчи за сѣмей‑ ството, рѣшава онази страна, отъ чийто имотъ се посрѣщатъ въ по‑голѣмата си часть тяжеститѣ на съпружеството. Справедливо забѣлѣзва къмъ това прѣдложение Берлинския сѫдия Херманъ Ястро 1). „Може ли нѣщо повече да унизи жената отъ това, да се освети съ законъ принципътъ, че нейната тяжесть въ брака трѣба да се прѣтегля споредъ тежината на торбата пари, които тя е донела съ себе си“? Влиянието на брака върху личнитѣ (не иму‑ ществени) права на жената се проявява въ слѣд‑ нитѣ правила@: а) Жената добива съ встѫпването си въ бракъ фамилното име (прѣзиме) на своя съпругъ. Тя не само има право да носи неговото прѣзиме, ами и трѣбва да го носи. Наистина, у насъ нѣма законъ, който да постановява това задължение. Но въ този смисьлъ трѣба споредъ моето мнѣние да се подпълни тази празднота въ нашето гражданско законодателство, защото това се налага отъ естес‑ твото на брака и отъ схващането, което има за него нашето законодателство. Жената може, ако иска, да си запази, покрай фамилното име на мѫжа си, своето моминско прѣзиме. Тя може тъй сѫщо да продължава да носи своя досегашенъ исевдонимъ, съ който си е добила мѣсто въ областьта на писателството или на искуствата. Но въ официални книжя тя е длъжна да се под‑ писва съ мѫжовото си прѣзиме. У насъ, като нѣма законъ, който да урежда въпроса за наименова‑ нието на лицата@ не се прави разлика между из‑ мѣнение на прѣзимето на жената поради встѫпва‑ нието ѝ въ бракъ и измѣнение на прѣзимето просто по щението на лицето. Заради това на моми, които сѫ учителки или заематъ друга дър‑ жавна длъжность, се разрѣшава отъ надлѣжното министерство да се именуватъ слѣдъ ом@ѫжване по прѣзимето на мѫжа си, когато трѣбаше такива разрѣшения да сѫ необходими, само когато измѣ‑ нението на прѣзимето става по просто искане@; а не и когато такова измѣнение се налага отъ омѫжването на една мома. 1) Въ книгата си „Das Recht der Frau nach dem bürgerlichen Gesetzpuch, Berlin 1897. 6) Жената добива съ встѫпването си въ бракъ мѫжовото си мѣстожителство@; то е @  до като тя не е законно разведена отъ мѫжа си   ней‑ ното законно, необходимо мѣстожителство, неза‑ висимо отъ това да ли тя дѣйствително прѣбивава тамъ, дѣто се намира мѣстожителството на мѫжа ѝ. Кредиторитѣ могатъ да я викатъ прѣдъ онзи сѫд@@@@@@@@@@ъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@,@@@@@@@@@@@@

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/10.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] вопълъ. Дай, Н2К 1 азъ пениш ядната тп чаша, 0, животъ печаленъ, пълень съ ядни глътки; На емнртьта ир г Ьдъ тпмипй ликъ нещх се сплаша, Нещж азъ да трппна отъ тихите й стжнки. Нек’ ме тя прегърне и далечъ прасели Въ мрачното си царство отъ сенки безплжтпп; Тамъ, дЬ царь и робъгъ една учасгь плати, Тамъ де ггйиа прости и неарости смъртни ; ДЬ хорските жажди, гърла ненаситни Съ едпа шъпа пръсть се навеки закрнвать, Де ядове, тжги и завпети скритии Заедно съ плътьта плъ безцелно изгппватъ. Да, навярно, тозъ е нстинскпй щастлпвецъ, Кой отъ датска люлка смъртьта рано грабне ; Той катъ нази неага съ мжки да се бжхти, Тон въ разочарование мрачно неще падне. Той вечъ неще вижда кякъ братъ братъ гони, Какъ на развратъ учи майка челядьта си; Какъ царуватъ, грабатъ силните п злите, Какъ робуватъ, плачатъ клетите сюрласи. Той вечъ наще вижда неправдите черни На тозъ 38'Ьръ, що громко Богъ човтъкъ нарече, И съ туй си творение, зенита прекрасна На плачъ, писък и, клетви той вечно обрече!
+[OCR_aligned] вопълъ. Дай, Н2К 1 азъ пениш ядната тп чаша, 0, животъ печаленъ, пълень съ ядни глътки; На емнртьта ир г Ьдъ тпмипй ликъ нещх се сплаша, Нещж азъ да трппна отъ тихите й стжнки. Нек’ ме тя прегърне и далечъ прасели Въ мрачното си царство отъ сенки безплжтпп; Тамъ, дЬ царь и робъгъ една учасгь плати, Тамъ де ггйиа прости и неарости смъртни ; ДЬ хорските жажди, гърла ненаситни Съ едпа шъпа пръсть се навеки закрнвать, Де ядове, тжги и завпети скритии Заедно съ плътьта плъ безцелно изгппватъ. Да, навярно, тозъ е нстинскпй щастлпвецъ, Кой отъ датска люлка смъртьта рано грабне ; Той катъ нази неага съ мжки да се бжхти, Тон въ разочарование мрачно неще падне. Той вечъ неще вижда кякъ братъ братъ гони, Какъ на развратъ учи майка челядьта си; Какъ царуватъ, грабатъ силните п злите, Какъ робуватъ, плачатъ клетите сюрласи. Той вечъ наще вижда неправдите черни На тозъ 38'Ьръ, що громко Богъ човтъкъ нарече, И съ туй си творение, зенита прекрасна На плачъ, писък и, клетви той вечно обрече!@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
+[ GS_aligned] @@@@@@@ Дай, @нек' азъ испиѭ ядната ти чаша, О, животъ печаленъ, пълень съ ядни глътки; На смьртьта пр@@@ѣдъ тьмний ликъ нещѫ се сплаша, Нещѫ азъ да трьпна отъ тихитѣ й стѫ ки. Нек' ме тя прѣгърне и далечъ прѣсели Въ мрачното си царство отъ сѣнки безплѫтни; Тамъ, дѣ царь и робътъ една участь иматъ, Тамъ дѣ @нѣма  рости и не@@@@@@ @@@р@@@@@@@@@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@с@т@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ с@@@@@@@@@@@@@@@@мь@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@р@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@т@@@@@@@@@@@@н@@и@@@@@@@@; Да, навѣрно, тозъ е истинский щастливецъ, Кой отъ дѣтска люлка смъртьта рано грабне@; Той катъ нази н@ѣма съ мѫки да се бѫхти, Той въ разочарованье мрачно неще падне. Той вечъ неще вижда какъ братъ братъ гони, Какъ на развратъ учи майка челядьта си; Какъ царуватъ, грабатъ силнитѣ и злитѣ, Какъ робуватъ, плачатъ клетитѣ сюрмаси. Той вечъ ��аще вижда неправдитѣ черни На тозъ @звѣръ, що громко Богъ чов@ѣкъ нарѣче, И съ туй си творенье, земята прѣкрасна На плачъ, писък@ъ, клетви той вѣчно обрѣче! Дѣ хорскитѣ жажди, гърла ненаситни Съ една шъпа пръсть се навѣки закриват , Дѣ ядове, тѫги и зависти скритни Заедно съ плътьта имъ безцѣлно изгниватъ. 140 ВОПЪЛЪ. С.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/11.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 548 — беха идеи на пай-добрпгЪ умове и най-человЬколюбпви духове у напрЪдпмлигЬ народи на человечеството. Всичките народи прине соха свойтъ делъ нъ положените трудове и всички получиха делъ отъ плодътъ на тия трудове. Но, ако Революцията беше тъй обща въ приготовлението си, за що деятелното й проевявание ся съсредоточи въ Франция? и защо Франция тъй бързо ся нападнж. отъ всичките народи на Ев ропа? На тия два въпроса може да ся отговори съ две думи. Са мо въ Франция старите и нови елементи беха, поставени лице съ лице, едни противъ други, безъ даже да ся дониратъ и съ нищо помежду имъ освенъ една дряхла и деморализирана автократия. Шомъ, прочее, ся почнж неизбежното стълкновение, ужаеъ обзе Евро пейските правителства като гледаха яростьта па революционершггй си ли. Въ Англия Реформацията, Гражданската Война, 1089-та Революция и Хановерската династия бе.ха прехвърлили властьта отъ монархията врьху една имотна, енергическа и попюлярна арпстократия, у конто беше напуснала феодалните си привилегии и която беше са тВсно свър зала съ интересите на богатството. Въ течение па цеди две сто летия постоянна борба и отделни реформи, беше ся дошло до ком- промпсъ между Черквата и Държавата, въ който компромисъ прц- тязанията на краль, свящонпикъ, благороденъ и тьрговецъ беха ся слели въ едно търпимо тойиз уггешП. Въ Франция противо положното съществуваше. Две цели столетия тамъ монархията бе ся поставила като въплощение на държавата, като сп присвоя ваше всичките общественни нрава и земаше върху себе си (теорн- тпчески) попълнението на всичките общественни обязаиости, като лишаваше феодалните власти отъ всекакви национални длъшиностп, но като имъ оставяше неноклтнжти техните лични привилегии. Както монархията ност.ъни спрямо арпстократията, така ностжпи и спрямо Черквата: тя направи и двете свои ор.ъдия, зарази и двете съ развратъ и въ замена не имъ даде друго освенъ охолна свобода да експлоатиратъ мирский свЬтъ. Естествеино че мир ското съсловие растеше по единъ корепенъ начипъ враждебно къмъ прпвилигировапите классове, както и къмъ религиозните и наслед- ствении идеи върху конто привилегиите сн основаваха. То отъ день на депь повече и повече ся усилваше, безъ да ся смиса съ другите стари съсловия, безъ да ся допира до техь, бсгь да има на к&де да отправя деятеляостьта си ; утекчявано, оскърбявано, ограбвано, отблъсквано при всекой случай, — двадесеть и шесть милиона души противъ двесте хиляди; всички отличия и съперничества, всеко (Влияние въ това средне съсловие (Иегз оШ) еднакво смазани нодъ
+[OCR_aligned] @— 548 — беха идеи на пай-добрпгЪ умове и най-человЬколюбпви духове у напрЪдпмлигЬ народи на человечеството. Всичките народи прине@ соха свойтъ делъ нъ положените трудове и всички получиха делъ отъ плодътъ на тия трудове. Но, ако Революцията беше тъй обща в�� приготовлението си, за@ що деятелното @й проевявание ся съсредоточи въ Франция? и защо Франция тъй бързо ся нападнж. отъ всичките народи на Ев@ ропа? На тия два въпроса може да ся отговори съ две думи. Са@ мо въ Франция старите и нови елементи беха, поставени лице съ лице, едни противъ други, безъ даже да ся дониратъ и съ нищо помежду имъ освенъ една дряхла и деморализирана автократия. Шомъ, прочее, ся почнж неизбежното стълкновение, ужаеъ обзе Евро@ пейските правителства като гледаха яростьта па революционершггй си@ ли. Въ Англия Реформацията, Гражданската Война, 1089-та Революция и Хановерската династия бе.ха прехвърлили властьта отъ монархията врьху една имотна, енергическа и попюлярна арпстократия, у конто беше напуснала феодалните си привилегии и която беше са тВсно свър@ зала съ интересите на богатството. Въ течение па цеди две сто@ летия постоянна борба и отделни реформи, беше ся дошло до ком- промпсъ между Черквата и Държавата, въ който компромисъ прц- тязанията на краль, свящонпикъ, благороденъ и тьрговецъ беха ся слели въ едно търпимо тойиз @уггешП. Въ Франция противо@ положното съществуваше. Две цели столетия тамъ монархията бе ся поставила като въплощение на държавата, като сп присвоя@ ваше всичките общественни нрава и земаше върху себе си (теорн- тпчески) попълнението на всичките общественни обязаиости, като лишаваше феодалните власти отъ всекакви национални длъшиностп, но като имъ оставяше неноклтнжти техните лични привилегии. Както монархията ност.ъни спрямо арпстократията, така ностжпи и спрямо Черквата: тя направи и двете свои ор.ъдия, зарази и двете съ развратъ и въ замена не имъ даде друго освенъ охолна свобода да експлоатиратъ мирский свЬтъ. Естествеино че мир@ ското съсловие растеше по единъ корепенъ начипъ враждебно къмъ прпвилигировапите классове, както и къмъ религиозните и наслед- ствении идеи върху конто привилегиите сн основаваха. То отъ день на депь повече и повече ся усилваше, безъ да ся смиса съ другите стари съсловия, безъ да ся допира до техь, бсгь да има на к&де да отправя деятеляостьта си ; утекчявано, оскърбявано, ограбвано, отблъсквано при всекой случай, — двадесеть и шесть милиона души противъ двесте хиляди; всички отличия и съперничества, всеко (Влияние въ това средне съсловие (@Иегз @@оШ) еднакво смазани нодъ
+[ GS_aligned]    548   бѣха идеи на най‐добритѣ умове и най‐человѣколюбиви духове у напрѣд ѫлитѣ народи на человѣчеството. Всичкитѣ народи прине‑ соха свойтъ дѣлъ въ положенитѣ трудове и всички получиха дѣлъ отъ плодътъ на тия трудове. Но, ако Революцията бѣше тъй обща въ приготовлението си, за‑ що дѣятелното и́ проевявание ся съсрѣдоточи въ Франция? и защо Франция тъй бързо ся нападн@ѫ отъ всичкитѣ народи на Ев‑ ропа? На тия два въпроса може да ся отговори съ двѣ думи. Са‑ мо въ Франция стар тѣ и нови елементи бѣха@ поставени лиц�� съ лице, едни противъ други, безъ даже да ся до иратъ и съ нищо  омежду имъ освѣнъ една дряхла и деморализирана автократия. Шомъ, прочее, ся почнѫ неизбѣжното стълкновение, ужасъ обзе Евро‑ пейскитѣ правителства като гледаха яростьта на революционернитѣ си‑ ли. Въ Англия Реформацията, Гражданската Война, 1689‐та Революция и Хановерската династия б@ѣха прѣхвьрлили властьта отъ монархията врьху една имот а, енергическа и попюлярна аристократия, у която бѣше напуснѫла феодалнитѣ си привилегии и която бѣше сѫ тѣсно свьр‑ зала съ интереситѣ на богатството. Въ течение на цѣли двѣ сто‑ лѣтия постоянна борба и отдѣлни реформи, бѣше ся дошло до ком‑ промисъ между Черквата и Дьржявата, въ който компромисъ при‑ тязанията на краль, свящонникъ, благороденъ и тьрговецъ бѣха ся слѣли въ едно тьрпимо modus vivendi. Въ Франция противо‑ положното сѫществуваше. Двѣ цѣли столѣтия тамъ монархията бѣ ся поставила като въплоще ие на държавата, като си присвоя‑ ваше всичкитѣ общественни права и земаше върху себе си (теори‑ тически) испълнението на всичкитѣ общественни обязаности, като лишаваше феодалнитѣ власти отъ всѣкакви национални длъжнности, но като имъ оставяше непокѫтнѫти тѣхнитѣ лични привилегии. Както монархията пост@ѫпи спрямо аристократията, така постѫпи и спрямо Черквата: тя направи и двѣтѣ свои ор@ѫдия, зарази и двѣтѣ съ развратъ и въ замѣна не имъ даде друго освѣнъ охолна свобода да експлоатиратъ мирский свѣтъ. Естественно че мир‑ ското с словие растеше по единъ коренепъ начинъ враждебно къмъ привилигированитѣ классове, както и къмъ религиознитѣ и наслѣд‑ ственни идеи вьрху които привилегиитѣ ся основаваха. То отъ день на день повече и повече ся усилваше, безъ да ся смиса съ другитѣ стари съсловия, безъ да ся допира до тѣхь, безъ да има на кѫдѣ да отправя дѣятелностьта си@; утекчявано, оскърбявано, ограбвано, отблъсквано при всѣкой случай,   двадесеть и шесть милиона души противъ двѣстѣ хиляди; всички отличия и съперничества, всѣко @влияние въ това срѣдне съсловие (tiers état) еднакво смазани подъ

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/12.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Стр. 12. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 15 и 16. Ако сега пъкъ погледнемъ римската изтория, то ще видимъ сжщото шЬщо, т. е., че и тукъ жената, както въ Гърция, не е била поставена тъп ниско, че и Римската жена е имала не по-малко влияние върху обществения животъ на римския народъ. Най- прекрасни примери и Факти затова могатъ ни пос лужи женигй: Корнелия и Волумния, особено първата, която см^ло можемъ взе като образецъ на ума, въз питана и н-Ьжно-любяща майка, която, благодарене на евоигй съвсЗшъ високи качества и добродетели, е дала таквозъ възпитание на своите синове—прочутите Братя Гракхи, които по-после прославиха името си, станаха гордость за отечеството си и за майка си. „Римската история, подобна на гръцката, знае редица отъ най благородни жени, лични по ума, знане и ха- рактеръ. Нема защо да се обърщаме къмъ мистическия образъ на Лукреция, макаръ той да рисува народните възрения... Стариятъ римски духъ бдескаво се е про- явилъ въ некои жени дори тогава, когато е билъ угасналъ въ мжжегЬ. Да споменемъ Ария голема, като следъ много други проявления на необикновените си духовни сили, като забила ножа въ сърдцето си по дала го е на колебающия си мжжъ съ думите: „Петъ, не боли!“ Нейната дъщеря, която тъй сжщо се на ричала Ария, по примера на майка си, искала да сподели участьта на мхжа си Трезия; само съ мжка я въспреди за да не отнематъ на дъщеря й едничката опора. Тази дъщеря, Фания, не само последва мжжътъ си два пжти на заточене, но следъ смъртното му наказане, изложила на опастность живота си, като дала, за възтановлене на честьта му, широко разпро странение на едно съчинение. Въ награда за това й кон • Фиекували имота и я изгонили изъ отечеството втори пжть. Туй всичко характеризира отъ една страна усло вията, въ които личностьта е била тогасъ оградена, а отъ друга, тъй да се каже, последниятъ героизъмъ на жените въ некои римски Фамилии презъ неколко поколения. Не само въ Римъ, но и въ провинцията е имало превъзходни жени. Да посочимъ на Хинатия Александрийска, която била, колкото учена, толкось и благородна. “ х ) Отъ всички тези съждения на Колба за римската жена можемъ тв. ясно да си определимъ, какво е било тогасъ нейното положене. Сжщо така, даже и много по-похвално се изразява за нея и Мор- ганъ въ своето прочуто съчинение: „Първобитното общество,“ * 2 ) *) Колбъ, „ивторията на человЪческата култура“, 596 — 597. 2 ) На стр. 485, като цитира отъ „УШ Когп. XX“, той кавва: „Въ Римъ, както и въ Атина къмъ нея (жената) се отнасяха съ уважене, но нейното влияне и власть въ римската фамилия б4ха големи Като шадег ГатШаз, тя бЪше господарката на фамилията. По улиците тя вьрвЪше свободна отъ ограничения отъ страна на иджа й и ваедно съ мжжегЬ посещаваше театрите и пировете. Въ дома тя не беше отделена нито въ друга стая, яито пъкъ изключена отъ масата на мж.жет4. Поради това, че липсваха най-лошите ограничения, каквито беха положени на гръцките жени, рим- • ските жени сполучиха да обризуватъ въ себе си чувството на лично достойнство и самостойность. Плутархъ кавва, че слЬдъ като съ помпщьта на сябитянските жени се сполучило да се сключи миръ между римлянете и сабитяните, т4мъ сж, биле дадени много почетни привилегии; когато вървежа по улиците, мажете требваше да имъ правять плть; въ прис-ж/гствието на жени, последните не можаха да говорятъ лоши думи, нито пъкъ да ивливатъ голи прйдъ т4хъ“. Тукъ му е местото да поменемь и за женските характери въ ШекспировигЬ трагедии, величествен- ностьта и сюжетите, на които той е все заелъ отъ рим ския животъ, като по-вече се е ползувалъ отъ твърде прекрасните и много верни описания на историка Плутархъ. х ) Отъ дотукъ казаното излиза, че жената въ по менатите два народа, еъеЬмъ не е била таквась, как- вато въ другите неточни народи. При все това, обаче, да се обръща таквозъ сериозно внимание на нейното положение, на нейното образуване, каквото би треб- рало да бжде, — може да се каже е не съществувало още. Но същото нещо не може да се каже и за сред- невЪковната жена; т. е. те макаръ и да съ пълни съ мракъ и невежество, съ позоръ и големи спънки въ културно отношение, но все пакъ погледнато жен ското общество, е имало изпомежду си, макаръ и не толкова начестно, същества които съ биле гордость за времето си. Тъй напр. яие виждаме още отъ XIV в. да се явявятъ истинско учени жени, като: Д’Еонъ, двете дъшери на Болонския нроФесоръ БЪШеа — Кеуе1о§а и ВеШпа, които съ получили образова нието си иодъ ръководството на техните родители, после Физикоматематичките Теодора Донати и Лео- нора Саванти, Олимпия Мария — Филогогъ, Лаура Баромео — забележителна в ь класическата литература, а въ медицината — Е тена Жанлисъ и Костани, която е взела дипломъ „докторъ“ още въ 1794 год. Обаче всичко това требва да се отдава само на изключителни обстоятелства и случайности, които съ създали подобни жени толкова особена грижа. Бъ това отношение да е имало, както що днесь, не е било, нъ така постепено, съ течение на времето, ние виж даме вече, че до началото и половината на XVIII в., освенъ че се явяватъ жени съ завършено и се риозно образование, но и се срещатъ вече такива, които ставатъ недоволни отъ това, що съ добили, съ една дума, те искатъ да си споделять съ мъ жете привилегиите, които ги иматъ тези последните, виждаме вече да поискватъ граждански права, емаи- сипация, до като най-после тези техни искания по- нататъкъ се обърнаха на целъ социаленъ въиросъ. Такава жена ние виждаме въ лицето на англичанката Мери УлстонкриФотъ, която още презъ XVIII столетие *) Шекспиръ „Юлнй Цезаръ“, нрЬв. Б. РаЙновъ, 64. „Порция, жената на Брута, беше дъщеря на Катона. Брутъ се ожени за нея следъ смъртьта на първия й миъ . . . Тя беше прекрасно обравована, умна, решителна н тв. много обичаше м&жътъ си. Преди да се реши, да го моли да й открий съзаклятието, тя направи върху ся опити, а& да види дали ще може да задържи тайната. Като вее ножътъ, съ който бръснарите фежатъ ноктите и като проводи слугините отъ кжщата си, тя прорева надодбоко бедрото си, следъ което почувства принадаци отъ силна треска. Брутъ много се сп лаши. Когато раната се равви тв. много и стана опасна, то Порция му кава: Авъ съмъ дъщеря на Катона и влевохъ въ клицата ти да живея съ тебе, яе като любовница, а като твоя другарка, която съ тебе ще д4ли радость и скърбь. Като м&жъ — ти си бевъ цена и авъ требва да ти благодари винаги ватова н да д4ля грижите и млките, които ти требва да доверявашъ на никого . . . Азъ съмъ дъщеря иа Катона и твоя жена. Авъ се уб4дихъ сега, че мога да устоя на мжките, които отпреди считахъ не ва мойте сили,“ — и му показа раната си. Брутъ въ очуднането вее да се моли на боговете, ва да му помогнать да извърши до край на мисленото ся д4ло, което и разказа ва жеяа ся. Плутархъ — „Живота на Брута“'
+[OCR_aligned] Стр. 12. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 15 и 16. Ако сега пъкъ погледнемъ римската изтория, то ще видимъ сжщото шЬщо, т. е., че и тукъ жената, както въ Гърция, не е била поставена @тъп ни@@@ско, че и Римската жена е имала не по-малко влияние @върху обществени@я @животъ @@@на @римския на@@@ро@дъ. Най- прекрасни примери и Фа@кт@@и@@ затова могатъ ни пос @@лужи@@ @@жен@@игй: @@@@Корнелия и@ Волумния, @@особено пъ@@рвата, която@@ см^ло можемъ взе@ @като образецъ на ума, въ@з @питана и н-Ьжно-любяща майка, която, благодарен@е@ на @евоигй съвсЗшъ високи качества и @добродетели, е дала таквозъ @възпита@ние на своите синове—прочутите @Братя Гракхи, които по-после прославиха името си, станаха гордост@@@ь за отечеството си @@@@и за майка си. „Римс@@@ката история, по@@добна на гръцк@ат@@а, @зн@ае редица @отъ на@й @@бл@@@агородни жени, лични по@@@ ума@, @знане@ и ха- рактеръ@. Не@ма защо да@ се о@бърщ@@аме к@ъмъ мистическия образъ на Лукреция, макаръ той да рисува народните @възрения.@.. @@Стариятъ @@римски @духъ @@бдескаво се е про- явилъ въ некои жени дори тогава, @когато@@ @@е билъ угасналъ въ мжжегЬ. Да споменемъ Ария голема, като следъ много други проявления на необикновените си духовни сили, като заби@ла ножа въ сърдцето си @по@ @@да@ла@ го е на колебающия си мжжъ съ@ @думите: „Петъ, не боли!“ Нейната @дъщеря, която @@т@@@ъй сжщо се @на ричала Ария, по примера на майка си, @искала да спод@ели участьта на мхжа си @@Трезия; @само съ мжка я въспреди за да не от@@@нематъ на дъщеря й едни@чкат@@а опора@. Тази дъщеря, Фания, не с@@@амо п@@о@@@следва мжжътъ @си два @@пжти на @@за@@т@очене, но следъ смъртното му @наказане@, изложила на@ опаст@@@но@@с@@т@ь живота си, като@ @@@дала, за@@ възтановлене на честьта му, широко ра@@@@@@зпро @с@@транение @@@на@@ едно съ@@@@чинен@@и@@е. @Въ н@@агра@@да@ за това @й @@кон • @Фие@@@кува@ли имо@@та и я изгонил@и изъ отечество@то @втори@ @@пжть. Ту@@й @всичко характеризира отъ @@една @страна ��сло вията, въ които личност@ьта е @бил@@а т@огасъ оградена, а отъ друга, тъй да с@е @каже, последни@ятъ героизъмъ на жените @@въ некои римски Фамилии презъ н@еколко поко@ления. Не само въ Римъ, но и въ провинцията е имало пре@в@@ъзходни @жени. Да посочимъ на Хинатия Александрийска, която била, колкото учена, толкось @и @благородна. “ х ) Отъ всички тези съждения @на Колба за римската жена можемъ @тв. @@ясно да си определимъ, какво е било тогас@@@ъ @нейното положене. Сжщо така, даже и много по-похвално се изразява за @@нея и Мор- ганъ @въ своето прочуто съчинение: „Първобитното общество,“ * 2 ) *) Кол@бъ, @„ивтори@@@ята на человЪческа@та@@ култура“, 596 — @597. @2 ) На@@ @стр. 485, като ци@т@@@ира@ @отъ „УШ Когп. XX“, той@@ @кавва@: „Въ Римъ@, както и @@въ @@Атина къмъ н@ея @@@(жената) се отнасяха съ уважене, но нейното@@@@ вл@@@ияне и власть въ @римската фамилия б4ха @големи @Като шадег ГатШаз, тя бЪше господарката на фамилията. @По улиците тя вьрвЪше свободна отъ ограничения отъ страна на иджа й и ваедно съ мжжегЬ посещаваше театрите и пировете. Въ дома тя не беше отделена нито @в@ъ друга стая, @яито пъкъ изключена отъ ма@сата на мж.жет4. Поради @това, че ли@псваха най-лошите ограничения, каквито беха@@ положени на гръцките жени, рим- • скит@е @жени сполучиха да обризуватъ въ @@себе @си @чувството @на лично достойнство и самостойн@ость. @Плу@тархъ кавва, че слЬдъ като съ помпщьта на сябитянск@ите жени се с@получило да @@@се сключи миръ м@ежду римлянете @и сабитяните, т4мъ сж, биле да@де@@@ни много почетни привилегии; ког@ато @@върв@ежа по улиците, м@аже@@те требваше @@@да имъ пра@вять @@@плть; @въ прис-ж/гствието на жени, последните не можаха да говорятъ лоши думи, нито пъкъ да ивливатъ голи прйдъ т4хъ“. @Тукъ му е мес@тото @@@да поме@немь и @@за женските характ@ери въ@@ ШекспировигЬ @@трагедии, вели@чествен- @ностьта и сюжети@те, на ко@@@ито @@той е в@@@@@@@се зае@лъ @@@отъ@@@ рим ския животъ, като п@@о-вече @@@@@се е @@@полз@@ува@лъ отъ @твърде прекрасните и много верни описания на историка @@Плута@рхъ. х ) Отъ дотукъ казаното излиз@а, че жената въ@@ по менатите два народа, еъеЬмъ @@не е била таквась, как- вато въ другите неточни народи. При все това, обаче, да се обръща таквозъ сериозно внимание на нейното положе@ние, на нейното образуване, каквото би треб- рало да бжде, — може @да се каже е не съществувало още. Но същото нещо не може да с@е каже и за сред- невЪковната жена; т. е. т@е @макаръ и да съ пълни съ мракъ и невежество, съ позоръ и голем@и спън@ки @въ културно отношение, но все пакъ погледнато жен ското общество, е имало изпомежду си, макаръ @@и не толкова начестно, съ@@@щества които съ би@@ле гордость за@@ @времето@ @си@. Тъй напр. яие виждаме @о@@@ще @о@@тъ XIV в. да се явявятъ ист@@@@инско уче@@@@ни@ @@жени, като: Д’Еонъ, двете дъшери на Болонския нроФесоръ БЪШе@а — Кеуе1о§а и ВеШпа, които съ получили образова @@@нието си иодъ ръководството на техните родители, после Физикомат@@ематичките Теодора @Донати и Ле@о- но@ра Саванти, Олимпия Мари@я — @Филогогъ, Лаура Баромео — забележителна в ь класическата литература, а въ @меди@цината — Е тена @Жанлисъ и Костани, която е взела д@@ипломъ „д@@ок@т@@@@оръ“ @още въ 1794 год. Обаче всичко това требва @да се отдава само на изключителни обстоятелства и случайности, които съ създали подобни жени толкова особена грижа. Бъ т@ова отношение да е имало, ка@@@кто що днесь, не@ е било, нъ така постепено, съ течение на времето, ние виж даме вече, че до началото и@ по@ловината на XVIII в., освен@@ъ @че @се явяватъ жени съ завършено и се риозно обра@зование, @но и се с@реща@@тъ вече такива, които @@@@@ставатъ @недово@лни отъ това, що съ добили, съ една @дума@@, @@те искатъ да си@@@@ споделять съ мъ жете привилегиите, които ги иматъ тези последните, виждаме в@ече да поискватъ граждански права, емаи- сипация, до @като най-после тези техни искания по- нататъкъ се обърнаха на целъ социален@ъ въиросъ. Такава жена@@@@ ние в@иждаме въ @лице@то на англичанката Мери УлстонкриФотъ, която още презъ XVIII столетие *) Шекспиръ „Юлнй Цезаръ“, нрЬв. Б. РаЙновъ, 64. @@„По@рция, жената на Брута, беше дъщеря @на Катона. Брутъ се @@@ожени за нея следъ смъртьта на пъ@рвия й миъ . . . Тя беше@ @@прекрасн@@о об@@раво@@вана, @умна, @@@реши@телна @н тв@. много @@обичаше м&жътъ си. Преди да с@е реши, да го моли да й открий съзаклятието, т@я направи върху ся опити, а& да @види дали ще може да задържи т@а@йната. Като вее ножътъ, съ който бръснарите фежатъ нокти@@те и като проводи @слуги@ните @отъ кжщата си, тя@@@@@ @@@п@рор@ева н@@@а@@@@додбоко бедрото си, следъ което почувства принадаци@ отъ с@илна треска. Брутъ много се сп лаши. Когато раната се@ р@авви тв. много и стана опасна, то Порция му кава: Авъ съмъ дъщеря на Катона и влевохъ @въ клицата ти да живея @@@@съ тебе, яе като любовница, а като твоя другарка, която съ тебе ще д4ли радость и скърбь. Като м&жъ — ти си бевъ цена и авъ требва да ти благодари в@@@@инаги @@ватова н да д4ля грижите и млките, които ти требва да доверявашъ на никого . . . Азъ съмъ дъщеря иа Ка@@тона и твоя жена. Авъ се уб4дихъ сега, че мога да устоя на мжките, които отпреди с@читахъ не ва мойте сил@и,“ — и м@@@у по@каза @раната си. @Брутъ въ очуднането вее да се моли на боговете, ва @да му помогнать@ да @@и@звърши до край н@а мисл@еното ся @@@@д4ло, @@ко@ет@@@о и разказа ва жеяа ся. Плутархъ — „Живота на Брута“'
+[ GS_aligned]  Тукъ му е мѣстото да @поменемъ @@и @за же@нскитѣ @характери @въ Шекспи@ровитѣ траге@@@дии, величествен‑ @@ностьта и @@@сюжетитѣ, на които @@@@@@@той е всѐ @@@за@елъ отъ@ рим‑ ския @животъ, като @по‐ве@че се @е по@@@лзувалъ отъ твърдѣ @прѣкраснитѣ и много вѣрни описания на историка Плутархъ.1) Отъ дотукъ казаното излиза, че жената въ по‑ менатитѣ два народа, съсѣмъ не е била таквась, как‑ вато въ другитѣ @источни народи. При всѐ това, об@аче@, да се обръща таквозъ сериозно@ внимание на@ нейно@@то положение, на нейното @@образув@��не, каквото би трѣб‑ рало да бѫд@е, @  може да се каже е не с@@ѫще@ствувало още. Но сѫщото нѣщо не мо@же @@да с@е @каже и за срѣд‑ невѣковната жена; т. е. тѣ макаръ и да сѫ пълни съ мракъ и невѣжество, съ позоръ и голѣми спѫнки въ културно отношение, но всѐ пакъ погледнато жен‑ ското общество, е имало изпомежду си, мак@аръ и не толкова начестно, сѫщества които сѫ биле гордо@@сть за @@врѣмего си. Тъй напр. ние вижда@ме още отъ XIV в. да се явявятъ истинско учени жени, като@: Д'Еонъ, двѣтѣ дъ@ше@ри @@на Бо@@@лонския професоръ D'ndrea   Neveloga и Bettina, които сѫ получили о@бразова@‑ нието си по@дъ рѫководството на тѣхнитѣ родите@ли@, послѣ физикомат@ематичкитѣ Теодора Донати @и Лео‑ нора Саванти, Олимпия Мария   Филогогъ, Лаура Бароме@о   забѣл@ѣжителна в ь класическата литература, а въ медицината @  Е ена Жанлисъ @и Коста@ни, която е взела дипломъ „докторъ“ @още въ 1794 год. Обаче @всичко това тр@@ѣбва да се отдава само на @изключителни обстоятелства и случайности, @които сѫ създали подобни жени толкова особена грижа. Въ това отношение да @е имало, както що днесь, не е било, нъ така постепено, съ течение на @врѣмето, ние виж‑ даме в@ече, че до началото и половината на XVIII в., освѣнъ че се явяватъ жени съ завършено и се‑ риозно образование, но и се срѣщатъ вече такива, които ставатъ недоволни отъ @това, що сѫ добили, съ една дума, тѣ искатъ да си сподѣлятъ съ мѫ‑ жетѣ привил@егиитѣ,@@@ които ги иматъ тѣзи послѣднитѣ, виж аме вече да @поискватъ граждански права, еман‑ сипация, до като най‐послѣ тѣзи тѣхни @и@ск@@@а@@ния п@@о‑ нататъкъ се обърнаха на цѣлъ @соци@ален@@ъ въ@просъ. Такава @жена ние виждаме въ лицето на @англичанката Мери@ Ул@стонкрифотъ, която @@още @@прѣзъ XVIII столѣтие 1) Шекспиръ „Юлий @Цезаръ@“, прѣв. Б. Райновъ, 64. „Порция, @@жената @@на Брута, бѣше дъщеря на Катона. Брутъ@ @се ожени за нея слѣдъ смъртьта на първия @@ѝ @мѫжъ @... Тя бѣше п@@рѣкрасно@@@ образована, умна, рѣшителна и тв. мно@го обичаше мѫжътъ си. @П@р@ѣди@@@@@ @да се рѣш , @да го моли да ѝ открий съ аклятието, тя направи върху си опити, за да види дали ще може да задържи тайната. Като взе ножътъ, съ който бръснаритѣ режатъ ноктитѣ и като пропѫди слугинитѣ отъ кѫщата@ си, тя прорѣза @на@дѫлбоко бѣдрото си, слѣдъ което почувства припадаци отъ си@@@лна треска. Брутъ @мног  с  сп‑ лаши. Ког@ато раната се ра@зви тв. много и ст@ана опасна, то Порция му каза@: Азъ съмъ дъщеря на Катона и в@лѣзо@хъ @@@@въ @@кѫщата ти да жи@вѣя @съ тебе, не @@ка@то @люб@@@овница, а като твоя друга@рка@, която @@съ тебе ще@ дѣли радость @и @скърбь. @@Като мѫжъ   ти си безъ цѣна и азъ трѣбва да ти благодар  винаги затова и да @дѣля гриж@@итѣ и@@ @мѫкитѣ, които ти трѣбва да довѣрявашъ на нѣкого . . . Азъ съмъ дъщеря на @Като@н@@@а и @твоя жена. Азъ се убѣдихъ @сега, че @мога да@@ @усто@@@@@я на мѫкитѣ, които отпрѣди считахъ не за мойтѣ сили,“ @  и му показа раната си. Брутъ въ очудването @взе да се моли @на боговетѣ, @за да му помогнатъ ��а извърши до край на‑ мисленото си дѣло, което и разказа на жена си. Плутархъ   „Жив@ота на Брута“. Стр. 12. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ @Брой 15 @и 16. Ако сега пъкъ @погледнемъ римската изтория, то ще видимъ сѫщото нѣщо, т. е., че и тукъ жен@@ат@а, както въ Гърция, не е била поставена тъй ниско, че и Римската жена е имала не по‐малко влияние върху обществения животъ на рим@ския народъ. Най‑ прѣкрасни примѣри и факти затова могатъ ни пос‑ лужи женит@ѣ: @Корнелия и Волумния@@, ос@обено първата, която смѣло можемъ взе като образецъ на @ума@, въз‑ п@итана и нѣжно‐любяща@ майка, която, б@ла@годарене на@@ @своитѣ съвсѣмъ висо@ки ка@@@чества @@и до@@бродѣте@ли, @е @@дала таквозъ @@@въз@@@@питание на @своитѣ синове прочутитѣ Братя @Гра@@@кхи, @@които по‐послѣ @просла@@виха @името си, с@@танаха @@гордость за@@ оте@@@чеството си и за м@@айка си. „Римската @  тория, подобна @@на@ гръцката, знае реди@ца @@отъ н@@ай благородн@и же@@ни,@@@ @@@лични по ума, знане и ха‑ рактеръ. @Нѣма защо да @се @объ@рщаме къмъ @@мис@@т@@@ичес@кия @образъ @на Лукреция, макаръ той да @рисува народнитѣ възрѣния... Стариятъ римски духъ блѣскаво се е про‑ явилъ въ@ нѣкои @же@ни дори тогава, когато е билъ угасналъ въ мѫжетѣ. Да споменемъ Ария голѣма, като@ @слѣдъ@ много д@руги проявлен@@ия на не@обикновенитѣ си духовни @сили, к@ато@@@ @@забила ножа@ въ сърдцето си по@‑ @@@@дала го е на @@@колебающия си@ @мѫжъ @съ думитѣ: „Петъ, не @боли!“ Нейната дъщеря, която тъй сѫщо @се на‑ @@ричала Ария, по примѣра на@ майка си, искала да сподѣли участьта @@@@на@@ мѫжа си Трезия; само @съ мѫка я въспрѣли за да не @о@тнематъ на дъщеря ѝ едничката опора. Тази дъщеря, @Фания, не @с@амо по@@@слѣдва мѫжътъ си два пѫти на @заточ@@е@н@@е, но@@@ с@лѣдъ с@мъртно@т@@@@о му @наказане, изло@@@@ж@@и@@@л@@@а @@@@@на @@опастность живот@@а си, като @дала, за възтановлене на честьта му, @широко @@разп@ро‑ с@транение на @@е@дно@ @@съчи@нение. Въ награда за@ това ѝ кон  фискували имота и я изгонили изъ отечеството @@втори пѫть. Туй @вс@@@и@чко характеризира отъ една страна усло‑ вията, в@ъ които личностьта е била тогасъ оградена, а отъ д@руга, тъй д@а се каже, послѣдниятъ героизъмъ на женитѣ въ @@нѣкои @р@@и@мски фамили@и прѣзъ нѣколко поколѣни@я. Не само въ Римъ, но и в@@ъ пр@овин@ци@ята@ е имало прѣвъзходни жени. Да@ пос@@@@очи@мъ на Хипатия Александрийска, която била, колкото@ учена, толкось и благородна.“1) Отъ всички тѣзи съждения на @Кол@ба@@ за @@ри@@мс@@@к@@@ат@а @жена @@@можемъ @тв. ясно@@@@@ да @@@с@и@@ @@опрѣдѣлимъ@, какво @е @било тогасъ нейното положен@е. @Сѫщо та@@@ка, даже и много по‐похвално се изразява за нея @@@@и @Мор‑ га@нъ въ своето прочуто съчинение: „Първобитното общество,“2) 1) Колбъ, „изторията на человѣческата култура“, 596   597. @@@2) На стр. 485, ка@то цити@ра@@ от@ъ „Vid. Rоm. XX“, той казва: „Въ Римъ, какт@о @и въ Атина къмъ нея (же@на@та) се отнасяха съ уважене, но@@@@@ нейно@то влияне и@@ власть въ римската фамилия бѣха голѣми Като mader familias, тя бѣше господарката на фамилията. По улицитѣ @тя в рвѣше свободна отъ ограничения отъ страна на мѫжа ѝ и заедно съ @@мѫжетѣ по@@@сѣщаваше театритѣ и пироветѣ. Въ дома @тя не бѣше отдѣлена @нито @въ друга стая, нито пъкъ изключена отъ @масата на @мѫжетѣ. Поради това, че@@@@@ липсв@@@а@ха на@@й‐лошитѣ огр@а@@ничения, каквито бѣха поло@жени @на гръцкитѣ @жени, рим‑ скитѣ жен@@и @сполучиха да @@образуватъ въ себе си чувст@вото на @лично достойнство и самостойность. Плутархъ казва@, че @слѣдъ @като @съ пом@@@ощьта на сабитянски@т@@ѣ жен@и @се с@получило @@да@ се @сключи @@@@миръ м@@ежду @ри@млянетѣ и сабитянитѣ, @тѣмъ сѫ биле дадени много почетни привилегии; когато въ@@рвѣха@ по @улицитѣ. м@ѫжетѣ трѣбваше@ да имъ правятъ пѫть; въ присѫтствието на жени, послѣднитѣ не можаха да говорятъ лоши думи, нито пъкъ да излиза@тъ @голи@ прѣдъ @тѣхъ“.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/13.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] ка и свиква челядьта си да раздали съ нек нЬкоя троха. А гжс- кит!) плескатъ съ крила, кълвжтъ съ клъвкитЪ си прага ; квач- кигЬ клопатъ, гълчжтъ пиленцата да чакать ида се не иърс- катъ. Всички чакатъ, поглеждатъ, кога ще се гЬрне д!цо Цоло на вратата съ крнвачка жито. Его и жълтий котакь се зададе пзъ воденицата, неправи се на прага, попротегнж се мързеливо и нЕгърбушп спагата сп, а послЪ нзмърнка, сВкашъ, каза нйщо на гладнигЬ кокошки и гжеки. А гжскитЪ, кокошкнгЬ се раз- шумЪхж, раскрВкахж, и полегна се сЬкнжхж, изгубиха пзъ бу- реняка. Котакьтъ ли ги пзгълче нЪщо пли сами се договЪдихж, нъ дВдо Цоловото семейство не дочака своята утренна пор ция. А слънцето се издига, бърза, и въ воденицата човВкъ се не мЪрка. Другожъ по това врВме дВдо Цоло стържеше бВла прВсна пита или истърсваше изь мЬнчето качамъкъ или отмъкваше отъ огнището малкото гърненце съ нВкакво варив- це: бобецъ, рибица, пиленце, или пакъ тълчеше чесанъ за лютеница. Този день никой не принрВ до огнището, никой не пипнж и мЬнчето. То сп така и стоеше повалено, обър нато съ уста къмъ вратата. Залудо чакаше то да го дигне кощилявата дЬдо Цолова ржка, да го отнесе, на вадата и из мие, да полЪе с/ь него градината, а посл'Ь да го напълня съ бистра вода и окачи на веригата. II дтрвено^го блюдо... и то си стоеше пълно, неизмнто, неприбрано край огнището. Вечерята старецътъ рече да раскваси съ нТлцо уста. Млива- рътъ сготви пиле, и го поканя да хапне. Посегнж той, нъ душа му се потърси, а ржка му истьрва лъжицата. Лъжицата и досега си стоеше край огнището, дЪто ък истърва дЬдо Цоло. А наоколо всичко иомжрквжло, утихнжло... По едно врЪме само покрай воденицата минж; за ио прЬко, жена, за- дЪнжта съ цедило и съ двЪ гърнци въ ржка. Тя отиваше съ иладнина на нивата. «Полози Богъ, дЪдо Цоло!» извика тя и погледна къмъ воденицата. Някой се не обади. «Д'Ька ли ще е?» помисли си тя и се изгуби изь тревата на ливадата. Заскърбу- цахж но едно врТме далечъ пзъ пжтя и кола, заджавка и малко иаленце, чу се слЪдъ това силеиъ мжжекп гласъ : «Полози Богъ, д'Ьдо Цо-ло . о . о !» Гласътъ се нронесе низъ падината, ехото го повтори, потрети, нъ жива душа се не обади. . ДЬдо Цоло лежеше безъ да се помни. ГрждигЬ му силно се наддигахж, очнтК, му отъ врТме на врТме се изблЪщвахж, а лице му ставаше жълто като восъкъ. Той се не помнеше. Въ ума му се тълшЬхж чудни, страшни нЬща. Той сънуваше — Не! неговото не б'Ь сънь, нъ друго н'Ьщо. Не знае
+[OCR_aligned] @@@@@@@@@ка и свиква челядьта си да раздали съ нек нЬкоя троха. А гжс- кит!) плескатъ съ крила, кълвжтъ съ клъвкитЪ си прага ; квач- кигЬ клопатъ, гълчжтъ пиленцата да чакать и@да се не иърс- катъ. Всички чакатъ, поглеждатъ, кога ще се гЬрне д!цо Цоло на вратата съ крнвачка жито. Его и жълтий котакь се зададе пзъ воденицата, неправи се на прага, попротегнж се мързеливо и нЕгърбушп спагата сп, а послЪ нзмърнка, сВкашъ, каза нйщо на гладни��Ь кокошки и гжеки. А гжскитЪ, кокошкнгЬ се раз- шумЪхж, раскрВкахж, и полегна се сЬкнжхж, изгубиха пзъ бу- реняка. Котакьтъ ли ги пзгълче нЪщо пли сами се договЪдихж, нъ дВдо Цоловото семейство не дочака своята утренна пор@ ция. А слънцето се издига, бърза, и въ воденицата човВкъ се не мЪрка. Другожъ по това врВме дВдо Цоло стържеше бВла прВсна пита или истърсваше изь мЬнчето качамъкъ или отмъкваше отъ огнището малкото гърненце съ нВкакво варив- це: бобецъ, рибица, пиленце, или пакъ тълчеше чесанъ за лютеница. Този день никой не принрВ до огнището, никой не пипнж и мЬнчето. То сп така и стоеше повалено, обър@ нато съ уста къмъ вратата. Залудо чакаше то да го дигне кощилявата дЬдо Цолова ржка, да го отнесе, на вадата и из@ мие, да полЪе с/ь него градината, а посл'Ь да го напълня съ бистра вода и окачи на веригата. II дтрвено^го блюдо... и то си стоеше пълно, неизмнто, неприбрано край огнището. Вечерята старецътъ рече да раскваси съ нТлцо уста. Млива- рътъ сготви пиле, и го поканя да хапне. Посегнж той, нъ душа му се потърси, а ржка му истьрва лъжицата. Лъжицата и досега си стоеше край огнището, дЪто ък истърва дЬдо Цоло. А наоколо всичко иомжрквжло, утихнжло... По едно врЪме само покрай воденицата минж; за ио прЬко, жена, за- дЪнжта съ цедило и съ двЪ гърнци въ ржка. Тя отиваше съ иладнина на нивата. «Полози Богъ, дЪдо Цоло!» извика тя и погледна къмъ воденицата. Някой се не обади. «Д'Ька ли ще е?» помисли си тя и се изгуби изь тревата на ливадата. Заскърбу- цахж но едно врТме далечъ пзъ пжтя и кола, заджавка и малко иаленце, чу се слЪдъ това силеиъ мжжекп гласъ : «Полози Богъ, д'Ьдо Цо-ло . о . о !» Гласътъ се нронесе низъ падината, ехото го повтори, потрети, нъ жива душа се не обади. . ДЬдо Цоло лежеше безъ да се помни. ГрждигЬ му силно се наддигахж, очнтК, му отъ врТме на врТме се изблЪщвахж, а лице му ставаше жълто като восъкъ. Той се не помнеше. Въ ума му се тълшЬхж чудни, страшни нЬща. Той сънуваше — Не! неговото не б'Ь сънь, нъ друго н'Ьщо. Не знае
+[ GS_aligned]    230   ка и свиква челядьта си да раздѣли съ неѭ нѣкоя троха. А гѫс‑ кит@ѣ плескатъ съ крила, кълвѫтъ съ клъвкитѣ си прага@; квач‑ китѣ клопатъ, гълчѭтъ пиленцата да чакатъ и да се не пърс‑ катъ. Всички чакатъ, поглеждатъ, кога ще се мѣрне дѣдо Цоло на вратата съ кривачка жито. Ето и жълтий котакь се зададе изъ воденицата, исправи се на прага, попротегнѫ се мързеливо и и гърбуши снагата си, а послѣ измърнка, сѣкашъ, каза нѣщо на гладнитѣ кокошки и гѫски. А гѫскитѣ, кокошкитѣ се раз‑ шумѣхѫ, раскрѣкахѫ, и полегка се сѣкнѫхѫ, изгубихѫ изъ бу‑ реняка. Котакътъ ли ги изгълче нѣщо или сами се договѣдихѫ, нъ дѣдо Цоловото семейство не дочака своята утренна пор‑ ция. А слънцето се издига, бърза, и въ воденицата човѣкъ се не мѣрка. Другожъ по това врѣме дѣдо Цоло стържеше бѣла прѣсна пита или истърсваше изъ мѣнчето качамъкъ или отмъкваше отъ огнището малкото гърненце съ нѣкакво варив‑ це: бобець, рибица, пиленце, или пакъ тълчеше чесанъ за лютеница. Този день никой не припрѣ до огнището, никой не пипнѫ и мѣнчето. То си така и стоеше повалено, обър‑ нѫто съ уста къмъ вратата. Залудо чакаше то да го диг е кощилявата дѣдо Цолова рѫка. да го отнесе@ на вадата и из‑ мие, да п лѣе с@ъ него градината, а посл@ѣ да го напьлни съ бистра вода и окачи на веригата. @И дървено@то блюдо... и то си стоеше пълно, неизмито, неприбрано край огнището. Вечерьта старецътъ рече да раскваси съ н@ѣщо уста. Млива‑ рътъ сготви пиле, и го покани да хапне. Посегнѫ той, нъ душа му се потърси, а рѫка му истьрва лъжицата. Льжицата и досега си стоеше край огнището, дѣто @ѭ истърва дѣдо Цоло. А наоколо всичко помѫркнѫло, утихнѫло... По едно врѣме само покрай воденицата минѫ, за  о прѣко, жена, за‑ дѣнѫта съ цѣдило и съ двѣ гърнци въ рѫка. Тя отиваше съ пладнина на нивата. «Помози Богъ, дѣдо Цоло!» извика тя и погледнѫ къмъ воденицата. Никой се не обади. «Д@ѣка ли ще е?» помисли си тя и се изгуби изъ трѣвата на ливадата. Заскърбу‑ цахѫ по едно врѣме далечъ изъ пѫтя и кола, заджавка и малко паленце, чу се слѣдъ това силенъ мѫжски гласъ@: «Помози Богъ, д@ѣдо Цо‐ло . о . о !» Гласътъ се пронесе низъ падината, ехото го повтори, потрети, нъ жива душа се не обади@@. Дѣдо Цоло лежеше безъ да се помни. Грѫдитѣ му силно се наддигахѫ, очит@ѣ му отъ врѣме на врѣме се изблѣщвахѫ, а лице му ставаше жълто като восъкъ. Той се не помнѣше. Въ ума му се тълпѣхѫ чудни, страшни нѣща. Той сънуваше   Не! неговото не б@ѣ сънь, нъ друго н@ѣщо. Не знае

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/14.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 86 научни статии, прошарени съ неточности, неверни изложения и пр. Всичко носи въобще, характера на случайности, на безкритична компилация. При таково състояние на журналния печатъ — не е за чудо, че и мал кото читатели на списанията, конто се набиратъ отъ чиновници, офицери и гимназисти, почватъ да отказватъ да се записватъ абонати. Опитътъ ги учи, че колкото повече нови списания излйзватъ, толкозъ повече си ириличатъ едно на друго. Р1ия да сйап^е, р1ив с ев! 1а тете сЬозе. Наместо живиятъ ннтересъ да бъде съхранптелниятъ иринцнпъ на списанията, малко по малко „скуката“ става едннствеината причина за съществуванието имъ. Хората четътъ, защото нйма какво да правжтъ друго, за еглендже, да убшътъ времето. Въ таково душевно настроение се имъ е едно какво четиво имъ се предложи, даже въ из вестни случаи, колкото е пб-монотонно, толкозъ по-цйлеслодпо, понеже заместя сулфонала или калия-бромата. Ето въ кратки чьрти състоянието на нашите периодически издания. Дълго, дълго време ще си остане то същото, ако съобразно съ ограни- ченностьта на читающата публика, не се ограничи и числото на списанията, като същевременно, чрезъ сгрупирванието на пб-способните снисателски сили. се подобри и съдържанието имъ, споредъ една по-ясно определена програмна. Централизацията въ литературното поле е въпиюща нужда. Распръсванпето на малкото ни сили, по всичките краища, по всичките литературни области, винаги ще се оказва вредно върху развитието на нашата млада литература. На место 10 посредствения журнала, по-добре 2—-3 свестни, съ избрано и образцово съдър жание. Младите поколения иматъ нужда отъ образци въ всичко. Списанията треба да бъдътъ за техъ единъ видъ периодически христоматии, отъ конто да учьтъ и вкусъ и логика.—Па нека се иаучатъ малко и на скромность Нищо не деморализира повече младите отъ посредствените периодически списания, които даватъ лесенъ достъпъ па всека бездарность, на всека наивна самоуверенностъ, на всеки ученишки опитъ. Когато редакциите захванатъ да отказвате да да ватъ место на всеки литературенъ сметъ въ страниците на списанията си, тогава ще се прекрати и нахлуванпето на бездарния диллетаитпзмъ въ лите ратурата. Това ни най-малко не вреди на редакторите да се отнасятъ благо склонно къмъ опитите на всички ония млади, които задаватъ надежди и още въ първите си произведения проявяватъ оригиналности Считаме за нужно да на- правимъ тая забележка за да не бъдемъ криво разбрани, • и да не ни нрпчи- сл1жтъ въ категорията на професионалните духо-убпйци, които не познавате никакво по-забавно занятие отъ това, да наливатъ олово въ крилата на мла дите. Критиката, обаче, е неизбежна, и повече отъ всекога нашите списания съ длъжни да посвещаватъ страниците си на литературните оценки. Безпристрас тната, независимата критика, отъ една страна отъ друга, поставянието на образци - тия съ едничките средства, които ще дадътъ една нб-правилна и пб-ори- гинална посока на нашето пб нататъшно литературно развитие, те съ еднич ките, които ще прнготвгътъ нб удобна почва за бъдъщпте литературни дейци. Тая критика пе е винъги нужно да взема големи размери и да се впуща въ подробности. Ний разбираме, че въ едно списание отъ 3—4 коли, не може да се отдели половината отъ страниците за критически етюдп. Журнали, на които редакторите се ползуватъ съ нзвестенъ авторитетъ, често, съ една рецензия отъ два реда, съ една дума, могътъ да освеглжтъ много пб-добре публиката върху достойнствата и недостатъците на некое съчинение, отъ кол кото 1гЬкой боленъ отъ логодпарея критикъ съ своите плитки мудретвованпя. Д-ръ И. Д. Ш.
+[OCR_aligned] @86 научни статии, прошарени съ неточности, неверни изложения и пр. Всичко носи въобще, характера на случайности, на безкритична компилация. При таково състояние на журналния печатъ — не е за чудо, че и мал@ кото читатели на списанията, конто се набиратъ отъ чиновници, офицери и гимназисти, почватъ да отказватъ да се записватъ абонати. Опитътъ ги учи, че колкото повече нови списания излйзватъ, толкозъ повече си ириличатъ едно на друго. Р1ия да сйап^е, р1ив с ев! 1а тете сЬозе. Наместо живиятъ ннтересъ да бъде съхранптелниятъ иринцнпъ на списанията, малко по малко „скуката“ става едннствеината причина@ за съществуванието имъ. Хората четътъ, защото нйма какво да правжтъ друго, за еглендже, да убшътъ времето. Въ таково душевно настроение се@ имъ е едно какво четиво имъ се предложи, даже въ из@ вестни случаи, колкото е п@б-монотонно, толкозъ по@-цйлеслодпо, понеже заместя сулфонала или калия-бромата.@@@@ @@Ет@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ в@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@ к@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@р@@@@@@@@@а@@@@т@@@@ки@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@чьр@@@@т@@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@с@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@сто@@@@@@@@@@@@@ян@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@т@@@@@@@@@@@@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@н@@@@@а@@ н@@@@@а@@шит@@@@@@@@@е @@@@пери@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@оди@че@@@@@@@@@@@@@с@@@@@@@@@@ки изд@@@@@@ания@@@@@@@@@@@@@@. Дълго, дълго време ще си остане то същото, ако съобразно съ ограни- ченностьта на читающата публика, не се ограничи и числото на списанията, като същевременно, чрезъ сгрупирванието на п@б-способните снисателски сили. се подобри и съдържанието имъ, споредъ една по@-ясно определена програмна. Централизацията въ литературното поле е въпиюща нужда. Распръсванпето на малкото ни сили, по всичките краища, по всичките литературни области, винаги ще се оказва вредно върху развитието на нашата млада литература. На место 10 посредствения журнала, по@-добре 2—-3 свестни, съ избрано и образцово съдър@ жание. Младите поколения иматъ нужда отъ образци въ всичко. Списанията треба да бъдътъ за техъ единъ видъ периодически христоматии, отъ конто да учьтъ и вкусъ и логика.—Па нека се иаучатъ малко и на скромность Нищо не деморализира повече мла��ите отъ посредстве@ните периодически списания, които даватъ лесенъ достъпъ па всека бездарность, на всека наивна самоуверенностъ, на всеки ученишки опитъ. Когато редакциите захванатъ да отказвате да да@ ватъ место на всеки литературенъ сметъ въ страниците на списанията си, тогава ще се прекрати и нахлуванпето на бездарния диллетаитпзмъ въ лите@ ратурата. Това ни най-малко не вреди на редакторите да се отнасятъ благо@ склонно къмъ опитите на всички ония млади, които задаватъ надежди и още въ първите си произведения проявяватъ оригиналности Считаме за нужно да на- правимъ тая забележка за да не бъдемъ криво разбрани, • и да не ни нрпчи- сл1жтъ въ категорията на професионалните духо-убпйци, които не познавате никакво по@-забавно занятие отъ това, да наливатъ олово въ крилата на мла@ дите. Критиката, обаче, е неизбежна, и повече отъ всекога нашите списания съ длъжни да посвещаватъ страниците си на литературните оценки. Безпристрас@ тната, независимата критика, отъ една страна отъ друга, поставянието на образци - тия съ едничките средства, които ще дадътъ една @нб-правилна и п@б-ори- гинална посока на нашето п@б нататъшно литературно развитие, те съ еднич@ ките, които ще прнготвгътъ @нб удобна почва за бъдъщпте литературни дейци. Тая критика пе е винъги нужно да взема големи размери и да се впуща въ подробности. Ний разбираме, че въ едно списание отъ 3—4 коли, не може да се отдели половината отъ страниците за критически етюдп. Журнали, на които редакторите се ползуватъ съ нзвестенъ авторитетъ, често, съ една рецензия отъ два реда, съ една дума, могътъ да освеглжтъ много пб-добре публиката върху достойнствата и недостатъците на некое съчинение, отъ кол кото 1гЬкой боленъ отъ логодпарея критикъ съ своите плитки мудретвованпя. Д-ръ И. Д. Ш.
+[ GS_aligned]  86 научни статии, прошарени съ неточности, невѣрни изложения и пр. Всичко носи въобще, характера на случайность, на безкритична компилация. При таково състояние на журналния печатъ   не е за чудо, че и мал‑ кото читатели на списанията, които се набиратъ отъ чиновници, офицери и гимназисти, почватъ да отказватъ да се записватъ абонати. Опитътъ ги учи, че колкото повече нови списания излѣзватъ, толкозъ повече си приличатъ едно на друго. Plus çа сhапgе, рlus с'еst lа même сhоsе. Намѣсто живиятъ интересъ да бѫде съхранителниятъ принципъ на списанията, малко по малко „скуката“ става единственната причина, за сѫществуванието имъ. Хората четѫтъ, защото нѣма какво да правѭтъ друго, за еглендже, да убиѭтъ врѣмето. Въ таково душевно настроение сѐ имъ е едно какво четиво имъ се прѣдложи, даже въ из‑ вѣстни случаи, колкото е по́‐монотонно, толкозъ по̀‐цѣлеслодно, понеже замѣстя сулфонала или калия‐бромата. Тая критика не е винѫги нужно да взема голѣми размѣр  и да се впуща въ подробности. Ний разбираме, че въ едно списание отъ 3 4 коли, не може да се отдѣли половината отъ страницитѣ за критически етюд . Журнал , на които редакторитѣ се ползуватъ съ извѣстенъ авторитетъ, често, съ едпа рецензия отъ два реда, съ една дума, могѫтъ да освѣтлѭтъ много по̀‐добрѣ публиката вьрху достоинствата и недостатъцитѣ на нѣкое съчинение, отъ кол‑ кото нѣкой боленъ отъ логодиарея критикъ съ своитѣ плитки мудрствования. Д‐ръ И. Д. Ш. Дълго, дълго врѣме ще си остане то сѫщото, ако съобразно съ ограни‑ ченностьта на читающата публика, не се ограничи и числото на списанията, като сѫщеврѣменно, чрѣзъ сгрупирванието на по̀‐способнитѣ списателски сили, се подобри и съдържанието имъ, споредъ една по̀‐ясно опрѣдѣлена программа. Централизацията въ литературното поле е въпиюща нужда. Распръсванието на малкото ни сили, по всичкитѣ краища, по всичкитѣ литературни области, винаги ще се оказва вредно вьрху развитието на нашата млада литература. На мѣсто 10 посрѣдственни журнала, по́‐добрѣ 2@ 3 свѣстни, съ избрано и образцово съдьр‑ жание. Младитѣ поколения иматъ  ужда отъ образци въ всичко. Списанията трѣба да бѫдѫтъ за тѣхъ единъ видъ периодически христоматии, отъ които да учѫтъ и вкусъ и логика. Па нека се научатъ малко и на скромность Нищо не деморализира повече младитѣ отъ посрѣдственнитѣ периодически списания, които даватъ лесенъ достѫпъ на всѣка бездарность, на всѣка наивна самоувѣренность, на всѣки ученишки опитъ. Когато редакциитѣ захванатъ да отказват  да да‑ ватъ мѣсто на всѣки литературенъ смѣтъ въ страницитѣ на списа ията си, тогава ще се прѣкрати и нахлуванието на бездарния диллетантизмъ въ лите‑ ратурата. Това ни най‐малко не вреди на редакторитѣ да се отнасятъ благо‑ склонно къмъ опититѣ на всички ония млади, които задаватъ надежди и още въ пьрвитѣ си произведения проявяватъ оригиналность Считаме за нужно да на‑ правимъ тая забѣлѣжка за да не бѫдемъ криво разбрани,@@ и да не ни  ричи‑ сл@ѭтъ въ категорията на професионалнитѣ духо‐убийци, които не познаватъ никакво по̀‐забавно занятие отъ това, да наливатъ олово въ крилата на мла‑ дитѣ. Критиката, обаче, е неизбѣжна, и повече отъ всѣкога нашитѣ списания сѫ длъжни да посвещаватъ страницитѣ си на литературнитѣ оцѣнки. Безпристрас‑ тната, независимата критика, отъ една стра а отъ друга, поставянието на образци   тия сѫ едничкитѣ срѣдства, които ще дадѫтъ една по̀‐правилна и по̀‐ори‑ гинална посока на нашето по̀ нататъшно литературно развитие, тѣ сѫ еднич‑ китѣ, които ще приготв@ѭтъ по̀ удобна почва за бѫдѫщитѣ литературни дѣйци.@@@@ @@Ет@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ в@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@ к@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@р@@@@@@@@@а@@@@т@@@@к@@@@@@@@@@@@@@@и@@@@ @@@@чьр@@@@т@@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@с@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@сто@@@@@@@@@@@@@@@@@я@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@н@@@@@@@@@@@@@@@@@и@@@@@@@@@@@@@ето@@@@@@@@@@ н@@@@@а@@@@@@ на@@@@@@@@@@@@@ши@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@тѣ @@@@@п@@е@@@р@@и@@@@@@@одиче@@@@ски изд@@@@@@ания@@@@@@@@@@@@@@.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/15.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] СТР. 20. Б Ъ Л Г А Р СКА И Л Л Ю С Т Р А Ц И Я. СБ. Г. брагь. . . Но за това той снасилъ честьта на младата черногорка. Този фактъ се е слу- чилъ въ 1858 година. Каква голЬма разница въ отношенията на черногореца кьмъ жената въ сравнение съ нЬкой отъ КавказкитЬ племена: черкези, имертинци и др. гдЬто продаватъ дъщеритЬ си за да напълнятъ харемитЬ на турскитЬ (паши) велможи, гдЬто, кога иреминуватъ тур скигЬ войски, доброволно довождатъ дъще ритЬ си въ чадъритЬ на турскигЬ офицери. Въ допълнение на тЬзи епизоди не могж да не разкажж единъ фактъ изъ нашата и- стория, въ който всичкия народъ зема уча стие въ сждбата и честьта на нЬколко дЬвойки. (СлЬдва). НАСЯНЪ ОТЪ „НРАСИВАТА МЕЧА“. ИЗЪ ЗАПИСКИТЕ НА ЗВЪРОЮВА (ЛОВЕЦА). Отъ ИВАН® Т|УРРЕНЕ8А. Пр4велъ Д. ТОНЧЕ8Ъ. (Продължени е.) ремето бЬше твърдЬ хубаво, още по хубаво отнанредъ; но жегата 1 все ош ^ е не се У маляваше - По ясното небе едвамъ-едвамъ вър- \5) ,|КЦ' вЬха високи и рЬдки облаци, жълтовато-бЬли, като есенъ за късней. сне^ь, плоски и продълговати, като отпуснати пшиджийски платна. ШЬренитЬ имъ пушести и легки краища пополека, но ясно се изменява на всяко мгновепие; гЬ БЪЛГАРСКО ХОРО ОКОЛО СБИЩОБЪ. таяха и отъ тЬхъ не падаше сЬнка. Ние много се скитахме съ Касяна по ссЬчкитЬ. МладитЬ, отраслеци (изданки), които още не бЬха израсли на единъ аршинъ, обика ляха съ тънкитЬ си матки стебла почернЬ- литЬ низски пънове. Кржгли гжбясти берци съ пепеляви ивици по края, тЬзи същитЬ буци, отъ които варятъ праханъ, сж налЬпени на тези пънове; ягодьето распущани по тЬхъ розовигЬ си мустаки; гжби около него изра сли по цЬля купчини. Ние часто се пъняхме и заканвахме о преситената отъ горЬщото слънце тр-Ьва; на всякъдЬ ни тъмнЬеше въ очигЬ отъ силното металлическо трептение на мдадитЬ червеникави листа по дръвчетата; на всякаде пъстрЬха сиви гроздове отъ чи чулигешки грахъ, златни дашсчки отъ ко- коша-слЬпота, на половина лилови, на поло вина жълти мушанки; тукъ тамъ до изоста- венигЬ пжтища, на които дири отъ колела се показваха по рЬдоветЬ на малка-червена трЬ- 1 вица, се въздигаха купчини дърва надип лени на сажени *), слаба сЬнка падаше отъ гЬхъ въ видъ на криви четврежгълници, — друга сЬнка нЬмаше иигдЬ. Малкия вЬтрЬцъ то се събуждаше, то утихноваше: духни из- веднажъ въ образа право и като се разиг рава. — се весело зашумява, захвърля се завърти се наоколо, грациозно се залюляватъ крЬхкитЬ връхове на помаритб, — зарад- вашь му се ... но ето вече той пакъ за мря, и всичко пакъ утихна. Едни щурци дружно щурЬха, също като че сж разгнЬвени,- - и уморителенъ е този непрестаненъ, миеълъ и сухъ звукъ. Той отива къмъ неотстжпната жега на пладня; той също като че е роденъ отъ гЬхъ, също като че тЬ сж го извикали изъ нагорещената земе. Безъ да се натъкнемъ на нЬкоя изданка, (*) Въ Россия дръвата ги дшгаятъ въ ку бически сажени. ние додохме най послЬ до новитЬ ссЬчк��. Тамъ жално се простирахж по земета неот- | колЬ отсЬченигЬ осини, като притиснали тре- ] вата и шумака; на нЬкеи отъ тЬхъ слабо се | люлЬяхж по клончетата още зеленитЬ, но ! ярътвигЬ вече листа; на другигЬ вече бЬхж засъхнали и се свили. Отъ преснигЬ злато- вато бЬли трЬски, които лежахж на купове- | накупове до твърдЬ влажнигЬ пънове, духаше I една чрезвичайно приятна, горчива миризма. | На далечъ, по близо до гъсталака, глухо уд- ряхж брадви, и по нЬкога, тържеетвенно и но полегка, също като че се кланяше и раз гръщаше ржцЬ, се поваляваше нЬкое си ки- ; часто дръво . . . Много време не можяхъ да намЬрж ни- какъвъ дивичъ; най послЬ изъ единъ съ по- лвинъ обрасълъ широкъ гъсталакъ исхвръкна единъ дергачъ; азъ хвърлихъ; той се пре върна въ въздуха и падна. Като чу пушката. Касянъ тутакси затули очитЬ съ ржка и не се пошевна до гдЬ азъ не напълнихъ пуш ката и не вдигнахъ дертача. Кога азъ оти- дохъ но нататъкъ, той дойде на мЬетото гдЬто бЬше паднала убитата птичка, наведе се до трЬвава, която бЬхж опръскали нЬ колко капки кръвь, поклати съ глава, упла шено погледна на мене . . . Азъ чухъ по слЬ, какъ той шъпнЪше; „Гръхъ! . . . Ахъ. ето това сега е грЬхъ!“ Жегата ни накара най нослЬ да влеземе въ гъсталака. Азъ се излЬгнахъ подъ висо кия лЬщакъ, на който младия кленъ красиво рлспрострялъ малкитЬ легки клончета. Касянъ присЬдна на дебелия край на единъ отсЬ- ченъ брЬстъ. Азъ го глЬдахъ, листата попо- лечка се люлЬяхж въ вишинето, и жидко-зе- леникавигЬ имъ сЬнки тихо пълзяхж на горЬ- на долЬ по немощното му на двЪ-на три за вито въ ямурлука тЬло, но маненкото му лице. Той си не дигаше главата; като мп догЬгнж млъчанието му, азъ лЬгнахъ вознагъ, и за-
+[OCR_aligned] @@@СТР. 20. @Б Ъ Л Г А @Р СКА И Л Л Ю @С Т@@@@@ Р @А Ц И Я. СБ.@ Г. брагь. @. . Но за това той @@снасилъ честьта на млада@@@@@@та@ @че@рногорка. Този фактъ се е слу- чилъ въ 1858 @година. Каква голЬма раз@@н@ица @@@въ о@@тн@@@ошенията@@@ на черногор@@еца кьмъ жената въ сравнение съ @нЬкой от@@@ъ @@@КавказкитЬ @@@@племен@а: черкези, имерти@@@нци @и @@@@@др. гдЬто п@рода@ват@@ъ дъщеритЬ @@си@ @за да напълнятъ @@@харемитЬ на турскитЬ (паши) велможи, @г@д@Ьто, кога иреминуват@@ъ тур скигЬ @@войс@@ки, доб@роволно довождатъ дъще ритЬ си въ ч@адъритЬ на турскигЬ офицери. Въ допълнение на тЬзи епизоди @не могж да н@е разкажж единъ @фак@тъ @и@зъ нашата и- стория, @въ @@който @@@@всич@кия народъ зе@ма уча стие въ сждбата и честьта на нЬколко дЬвойки. (СлЬдва). НАСЯНЪ ОТЪ „НРАСИВАТА МЕЧА“. ИЗЪ ЗАПИСКИТЕ НА ЗВЪРОЮВА (ЛОВЕЦА). Отъ ИВАН® Т|УРРЕНЕ8А. Пр4велъ Д. ТОНЧЕ8Ъ. (Продължени е.) ремето бЬше твърдЬ хубаво, още по хубаво от@нанредъ; но жегата 1 все о@ш ^ е не се У маляваше - По ясно@@то небе едвамъ-едвамъ вър- \5) ,|КЦ' в@@@@@Ьха високи и рЬдки облаци@, жълтовато-бЬли@@@, @като есен@ъ @@за@@ @късней. @сне^ь, плоски и @@@пр@одълговати, @като @отпусн@@ати пшид@@жийски@ @@@@@плат@на. @@@@@ШЬренитЬ @@имъ пуше@@@@сти и@@ ле@@@@@гки @краища п@@@о@@@@@по@ле@ка@@@, @@@@но яс@но се@@ изменява@ на всяко @мгнов@епи@@е@@@@@@@@; гЬ БЪЛГАРСКО ХОРО ОКОЛО СБИЩОБЪ. таях@@а @и @о@тъ тЬхъ не пад@@@аше @сЬнка. Ние мно@@го се скитахме съ Ка@сяна по ссЬчкитЬ. Млади@тЬ, @отраслеци @@@@(изданки), които @още не @бЬха израсли на единъ ар@@@шинъ@, @обика ляха съ тънкитЬ си матки с@@@@@тебла по@чернЬ- литЬ н@изс@ки пънове@. Кржгл@@@@и гжбяс@ти @@берци @съ пепеляви ивици @@по края, @тЬзи същитЬ буци@@@, отъ @@които ва@рятъ праханъ@@, сж на@лЬпени на @@@тези пънове; ягодьето распущан@и по тЬхъ розовигЬ си муст@@аки; @гжби около него изра сли по цЬля купчини. Ние часто се пъняхме и заканвахме о прес@итената@ отъ @@г@орЬщо@@@т@о слънце тр@-Ьва; на @@@@вся@къдЬ ни тъмнЬеше въ очигЬ @@@отъ силното @мета@@@ллическо @@трептение на мдадитЬ черв@@ен@икави ли@ста по дръвчетата; на всяк@@@аде пъстрЬха сиви г@роздове отъ чи чулигешки @@грахъ, зла@тни дашсчки о@тъ ко- коша@-сл@@Ьпота, на половина ли@@@@ло@ви, на @@поло @@@вина жълти мушанки; тукъ тамъ до изоста- @венигЬ @пжтища,@@ на@ които дири отъ@ колела се показваха по рЬдове@@@тЬ на м@а@лка-червена тр@Ь- 1 ви@ца@@, с@@е @@възди@гаха @@@@купчин@и дърва @надип @лени@@ на @@сажени@@ *), слаба сЬнка @падаше отъ гЬхъ въ в@@идъ на криви четврежгълници, — друга@ сЬнк@@@а @нЬмаше и@игдЬ. @@@@Малкия вЬтрЬцъ@@@ то се @събужда@ше, то утихноваше: ду@хни@@ @@@из- веднаж@ъ @въ о@браза право и като @@се разиг рава. — се весел@о зашумява, @захвър@ля с@@@е завър@ти се наоколо, грац@@иозно @@се залюлява@т@@ъ @крЬхки@тЬ връхове на @пома@ритб, — за@@@рад- ваш@@ь му с@е ... но @@ето в@ече той пакъ з@@а мря, @@и@ в@сичко пакъ утихна. Едни щурци д@ружно щурЬха, също като @@че сж разгнЬвени,@- - @и @у@@морит@@еленъ@ @е @@този непрестаненъ, @м@@@иеълъ @и @с@ухъ звукъ. Той отива@@ къмъ @неотстжпната @жега @@на@@ пладня; той също като @че е роденъ@ отъ @гЬхъ, @@@с@@@@@@@@@ъ@що@@@@@ като @че тЬ сж го извикали изъ нагорещенат@@@@а @@зе@@ме. Бе@зъ @@@@да @@@@се@@@ натъкн@@@е@@@м@@@@ъ на @нЬко@я издан@@@ка, (*) Въ Россия дръвата ги дшгаятъ въ ку@ бически сажени. ние додохме най послЬ до новитЬ ссЬчки. Тамъ жално се простирахж по земета неот- | колЬ отсЬченигЬ осини, като притиснали тре- ] вата и шумака; на нЬкеи отъ тЬхъ слабо се | люлЬяхж по клончетата още зеленитЬ, но ! ярътвигЬ вече листа; на другигЬ вече бЬхж засъхнали и се свили. Отъ преснигЬ злато- вато бЬли трЬски, които лежахж на купове- | накупове до твърдЬ влажнигЬ пънове, духаше I една чрезвичайно приятна, горчива миризма. | На далечъ, по близо до гъсталака, глухо уд- ряхж брадви, и по нЬкога, тържеетвенно и но полегка, също като че се кланяше и раз@ гръщаше ржцЬ, се поваляваше нЬкое си ки- ; часто дръво . . . Много време не можяхъ да намЬрж ни- какъвъ дивичъ; най послЬ изъ единъ съ по- лвинъ обрасълъ широкъ гъсталакъ исхвръкна единъ дергачъ; азъ хвърлихъ; той се пре@ върна въ въздуха и падна. Като чу пушката. Касянъ тутакси затули очитЬ съ ржка и не се пошевна до гдЬ азъ не напълнихъ пуш@ ката и не вдигнахъ дертача. Кога азъ оти- дохъ но нататъкъ, той дойде на мЬ��тото гдЬто бЬше паднала убитата птичка, наведе се до трЬвава, която бЬхж опръскали н@Ь колко капки кръвь, поклати съ глава, упла@ шено погледна на мене . . . Азъ чухъ по@ слЬ, какъ той шъпнЪше; „Гръхъ! . . . Ахъ. ето това сега е грЬхъ!“ Жегата ни накара най нослЬ да влеземе въ гъсталака. Азъ се излЬгнахъ подъ висо кия лЬщакъ, на който младия кленъ красиво рлспрострялъ малкитЬ легки клончета. Касянъ присЬдна на дебелия край на единъ отсЬ- ченъ брЬстъ. Азъ го глЬдахъ, листата попо- лечка се люлЬяхж въ вишинето, и жидко-зе- леникавигЬ имъ сЬнки тихо пълзяхж на горЬ- на долЬ по немощното му на двЪ-на три за вито въ ямурлука тЬло, но маненкото му лице. Той си не дигаше главата; като мп догЬгнж млъчанието му, азъ лЬгнахъ вознагъ, и за-
+[ GS_aligned]  КАСЯНЪ ОТЪ „КРАСИВАТА МЕЧА“. Прѣвелъ Д. ТОНЧЕВЪ. (Продължение.) БЪЛГАРСКО ХОРО ОКОЛО СВИЩОВЪ. таяха и@ отъ тѣхъ не @падаше сѣнка. Ние много@ се @ски@тахме съ Касяна по ссѣчкитѣ. Младитѣ, @отра@@слеци (изданки), които още не бѣха израсли на единъ аршинъ, обика‑ ляха съ @@тънкитѣ си глатки стебла почернѣ‑ литѣ низски пънове. Крѫгли гѫбясти берци съ пепеляви ивици по края, тѣзи същ@@итѣ буци, отъ които варятъ праханъ, сѫ на@лѣпени на тези@ @пънове; ягодьето@ @распущани по тѣхъ @розовитѣ си мустаки; гѫби окол@о него изра‑ сли по цѣли купчини. Ние часто с@е пъняхме и@ закачвахме@ о преситената отъ горѣщото слънце трѣва@; @@@на всякъдѣ ни тъмн@ѣеше въ @@очитѣ отъ силното металлическо трептение на младит@ѣ @червеникави лис@@та по @@дръвчетата; на @@всякаде @@пъстрѣха сиви гроздове отъ @чи чулигешки грахъ, златни дашсчки отъ ко‑ коша‐слѣпота, на половина лилови, @на пол@@о‑ вина жълти мушанки; тукъ та@мъ до изоста‑ венитѣ пѫтища, на @които @дири отъ колела се пока@зва@@ха по рѣдоветѣ н@@а малка‐червена трѣ‑ вица,@ се въздигаха @купчини @@дърва надип‑ лени на сажени *), слаба @сѣнка падаше отъ тѣхъ въ видъ на криви четиреѫгълници,   друга сѣнка нѣмаше иигдѣ. Малкия вѣтрѣцъ то се събуждаше, то утихноваше: духни из‑ веднажъ въ обра@за право и като се разиг‑ рава,   се весело зашумява, захвърля се завърти се наоколо, грациозно се залюляватъ крѣхкитѣ връхове на помаритѣ,   зарад‑ вашь му се . . . @но ето ве@че той пакъ за‑ мря, и всичко пакъ утихна. Едни щурци дружно щурѣха, @също като че сѫ разгнѣвени@,‐ ‑ и уморителенъ е този@@ непрес@@таненъ, мисълъ и сухъ звукъ. Той отива къмъ неотстѫпната жега на пладня; той също като че е роденъ отъ тѣхъ, също к@ато че тѣ с@ѫ го извикали изъ нагорѣщената земе. Безъ да се натъкнемъ на нѣкоя изданка, Жегата ни накара най послѣ да влеземе въ гъсталака. Азъ се излѣгнахъ подъ @ви@со‑ кия @лѣщакъ, @на който младия кленъ @@красиво распрострялъ малкитѣ легки клончета. Касянъ присѣдна на дебелия край на единъ отсѣ‑ @ченъ брѣстъ. Азъ го глѣдахъ, листата попо‑ лечка се люлѣяхѫ въ вишинето, и жидко‐зе‑ леникавитѣ имъ сѣнки тихо пъ@лзяхѫ @@на горѣ‑ на долѣ по немощното му на двѣ‐на три за@‑ вито въ ямурлука тѣло, по@ маненкото@ му лице. Той си не дигаше главата; като ми дотѣгнѫ млъчанието му, азъ лѣгнахъ вознагъ, и за‑ СТР. 20. братъ. . . Но за това той спасилъ честьта на младата чер@@ногорка. Този фактъ се е слу‑ чилъ въ 1858 година. Каква голѣма разница въ отношенията на черногореца къмъ жената @@въ сравнение съ нѣкой @отъ Кавказкитѣ племена: черкези, имертинци и др. гдѣто продаватъ дъщеритѣ си за да напълнятъ харемитѣ на турскитѣ (паши) велможи, гдѣто, кога пр@еминуватъ тур‑ скитѣ войски, доброволно довождатъ дъще‑ ритѣ си въ чадъритѣ на турскитѣ офицери. Въ допълнение на тѣзи епизоди не могѫ да не разкажѫ единъ фактъ изъ нашата и‑ стория, въ който всичкия народъ зема уча‑ стие въ сѫдбата и честьта на нѣколко дѣвойки. (Слѣдва). ремето бѣше твърдѣ хубаво, още по хубаво отнапредъ; но жегата все още не се умаляваше. По ясното небе едвамъ‐едвамъ вър‑ вѣха високи и рѣдки облаци, жълтовато‐бѣли, като есенъ за‑ къснетъ снегъ, плоски и продълговати, като отпуснати гимиджийски платна. Шѣренитѣ имъ пушести и легки крайща пополека, но ясно се изменява на всяко мгновение; тѣ (*) Въ Россия дръвата ги диплятъ въ ку‑ бически сажени. ние додохме най послѣ до новитѣ ссѣчки. Тамъ жално се простирахѫ по земета неот@@‑ колѣ отсѣченитѣ осини, като притиснали тре@@‑ вата и шумака; на нѣкои отъ тѣхъ слабо се@@ люлѣяхѫ по клончетата още зеленитѣ, но@@ мрътвитѣ вече листа; на другитѣ вече бѣхѫ засъхнали и се свили. Отъ преснитѣ злато‑ вато бѣли трѣски, които лежахѫ на купове@@‑ накупове до твърдѣ влажнитѣ пънове, духаше@@ една чрезвичайно приятна, горчива миризма.@@ На далечъ, по близо до гъсталака, глухо уд‑ ряхѫ брадви, и по нѣкога, тържественно и по полегка, също като че се кланяше и раз‑ гръщаше рѫцѣ, се поваляваше нѣкое си ки@@‑ часто дръво . . . Много време не можяхъ да намѣрѫ ни‑ какъвъ дивичъ; най послѣ изъ единъ съ по‑ лвинъ обрасълъ широкъ гъсталакъ исхвръкна единъ дергачъ; азъ хвърлихъ; той се пре‑ върна въ въздуха и падна. Като чу пушката. Касянъ тутакси затули очитѣ съ рѫка и не се пошевна до гдѣ азъ не напълнихъ пуш‑ ката и не вдигнахъ дергача. Кога азъ оти‑ дохъ по нататъкъ, той дойде на мѣстото гдѣто бѣше паднала убитата птичка, наведе се до трѣвава, която бѣхѫ опръскали нѣ‑ колко капки кръвь, поклати съ глава, упла‑ шено погледна на мене . . . Азъ чухъ по‑ слѣ, какъ той шъпнѣше; „Грѣхъ! . . . Ахъ. ето това сега е грѣхъ!“ @@@От@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ @@@@@@@@@ИВА@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@НЪ @@@@@ТУРГЕНЕВА.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@B @@@@CB.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ 2. @БЪ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ЛГАРСКА @ИЛЛЮСТ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@РАЦИЯ. @@@@ИЗЪ @ЗАПИСКИТѢ @НА @@ЗВѢРОЛОВА @@@@@(ЛОВЕЦА).

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/16.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 52!) „Женидба“ комедия отъ Гоголя, пр&врдъ отъ II. Ивановъ, представена на 21 октомврпй 1890 г. Порадп разболяваньето на едното отъ актьорите, г. В. Костова, театъра не можи да действува близу 10 дена п едвамъ на 20 окт. се повтори Ижнння, а на 21-й Женидба Ний нЬмахме възможности да впдпмъ първото представле ние на Гоголевата Женидба, и нашие бележки що се отнасятъ само за играта на актьорите при второ го й представление. Преводътъ на Женидба е много добъръ. той е български преводъ, той ета- къвъ, каквито имаме твърде, твърде малко. Ако комедията немаше чисто русскн колоритъ, то язикътъ би накарали зрителя да си помисли, че слуша единъ български авторъ. Но за жалость преводачътъ, въ своето стремление къшъ българщина отпшълъ твърде надалечъ и „опошлилъ“ превода си. Улични думи, като .ди ване“ „боклукъ“ и пр, двусмисления изражения, кални каламбури изобнлуватъ въ него. Тези особностн на превода не го праватъ веренъ на оригинала и не го прпближаватъ къмъ духа на Гоголевата „Женидба“, защото Гоголевскпйезнкъ пее такъвъ. Ний сравнихме съ оригинала почти всички ония изражения, които ни ка- рахъ да се червнмъ въ театъра, и намерихме, че у Гоголя нйма 1 / 5 отъ тЬхъ. А колкото за употреблението и действието на двусмисленностите върху зрителите, драго ни е, че можемъ да услужимъ на четеца съ подробни съобщения. Почи таемата столична публика съ четири уши слушаше и ловеше всека двусмислена дума за да се предаде на сърдеченъ двусмпсленъ смйхъ и да пспустне некой звукъ или пъкъ це.ла фраза. Ако Шиллеръ имаше щастието да при-ътствува на едно • такова българско представление и да наблюдава отъ една страна сърдечния хохотъ, а отъ друга срамежливото поглеждаше на долу на невинните момински души, то той смело би нарекълъ прочутата си статия: „Театърътъ като без- нравственно учреждение“. Тежко на престижа на българското пскуство, на българския театръ, ако той още отъ пьрвпте дни на своето съществувание даде поводъ даже да се помисли туй за него! . . Българската публика и ин телигенцията и безъ туй е известна, като такава, която не умее да бъде остро умна п занимателна, освенъ когато е цинична, а какво ще стане, ако и въ театъра се даде храна на тъзп нейна наклонности, ако театърътъ заприлича на българско общество? . . Питаме с'та, кой е прямий винокникъ на това зло? Преводача можемъ да оставимъ съвсймъ на страна, защото п да е внновенъ той предъ българската публика, актьорите съ едничките виновници предъ столич ната публика. Забележката, че тъй е писано въ книгата, не може да служи ннто за най-малко извинение, защото актьорите съ длъжни да работятъ съзнателно и да се съобразяватъ съ каквото требва . . Може предъ друга но-просветена* п съ нб-пдеална посока публика същите думи да не направятъ този ефектъ, но тука за жалостъ го направихъ. . . И требва да признаемъ, че много, сами но себе с�� невинни изражения, се изопачавахъ отъ публиката, отъ известна части отъ нея, и порадп нейния двусмпсленъ смехъ ставахъ цинични. Но какво можемъ да чакаме отъ една публика, която е навикнала да си прекарва времето въ софийските кафе-шантани и въ арената на Ангело Низи п др. нему подобни н която и сега се стича тамъ, а театъра стоп половина празденъ! . . . Общото впечатление отъ играта беше пакъ много хубаво. Само би било желателно младите актьори да не ламтътъ толкова къмъ ефекти, защото туй техно ламтение, ако и да може твърде 01ъ рано да гп покрие съ лаври, по то ще насочи техния талантъ къмъ съвършенно крива н неестествения посока, която ще стане причина твърде скоро да увехнатъ тези рано цъвналп лаври. По-хубаво п по-полезно ще бъде за младите жреци на Талия и Мелпомеиа да се стремътъ къмъ точпо разбиране н проникване на ролите си — и то ще имъ спечели за сега по-малко похвали и по-малко шумни ръкопдесканпя, нъ тези похвали ще
+[OCR_aligned] @52!) „Женидба“ комедия отъ Гоголя, пр&врдъ отъ II. Ивановъ, представена на 21 октомврпй 1890 г. Порадп разболяваньето на едното отъ актьорите, г. В. Костова, театъра не можи да действува близу 10 дена п едвамъ на 20 окт. се повтори Ижнння, а на 21-й Женидба Ний нЬмахме възможности да впдпмъ първото представле@ ние на Гоголевата Женидба, и нашие бележки що се отнасятъ само за играта на актьорите при второ го @й представление. Преводътъ на Женидба е много добъръ. той е български преводъ, той е@та- къвъ, каквито имаме твърде, твърде малко. Ако комедията немаше чисто русскн колоритъ, то язикътъ би накарали зрителя да си помисли, че слуша единъ български авторъ. Но за жалость преводачътъ, въ своето стремление къшъ българщина отпшълъ твърде надалечъ и „опошлилъ“ превода си. Улични думи, като .д@и ване“ „боклукъ“ и пр, двусмисления изражения, кални каламбури изобнлуватъ въ него. Тези особностн на превода не го праватъ веренъ на оригинала и не го прпближаватъ къмъ духа на Гоголевата „Женидба“, защото Гоголевскпй@езнкъ пе@е такъвъ. Ний сравнихме съ оригинала почти всички ония изражения, които ни ка- рахъ да се червнмъ въ театъра, и намерихме, че у Гоголя нйма 1 / 5 отъ тЬхъ. А колкото за употреблението и действието на двусмисленностите върху зрителите, драго ни е, че можемъ да услужимъ на четеца съ подробни съобщения. Почи@ таемата столична публика съ четири уши слушаше и ловеше всека двусмислена дума за да се предаде на сърдеченъ двусмпсленъ смйхъ и да пспустне некой звукъ или пъкъ це.ла фраза. Ако Шиллеръ имаше щастието да при-ътствува на едно • такова българско представление и да наблюдава отъ една страна сърдечния хохотъ, а отъ друга срамежливото поглеждаше на долу на невинните момински души, то той смело би нарекълъ прочутата си статия: „Театърътъ като без- нравственно учреждение“. Тежко на престижа на българското пскуство, на българския театръ, ако той още отъ пьрвпте дни на своето съществувание даде поводъ даже да се помисли туй за него! . . Българската публика и ин@ телигенцията и безъ туй е известна, като такава, която не умее да бъде остро@ умна п занимателна, освенъ когато е цинична, а какво ще стане, ако и въ театъра се даде храна на тъзп нейна наклонности, ако театърътъ заприлича на българско общество? . . Питаме с'та, кой е прямий винокникъ на това зло? Преводача можемъ да оставимъ съвсймъ на страна, защото п да е внновенъ той предъ българската публика, актьорите съ едничките виновници предъ столич@ ната публика. Забележката, че тъй е писано въ книгата, не може да служи ннто за най-малко извинение, защото актьорите съ длъжни да работятъ съзнателно и да се съобразяватъ съ каквото требва . . Може предъ друга но@-просветена* п съ @нб-пдеална посока публика същите думи да не направятъ този ефектъ, но тука за жалостъ го направихъ. . . И требва да признаемъ, че много, сами но себе си невинни изражения, се изопачавахъ отъ публиката, отъ известна части отъ нея, и порадп нейния двусмпсленъ смехъ ставахъ цинични. Но какво можемъ да чакаме отъ една публика, която е навикнала да си прекарва времето въ софийските кафе-шантани и въ арената на Ангело Низи п др. нему подобни н която и сега се стича тамъ, а театъра стоп половина празденъ! . . . Общото впечатление отъ играта беше пакъ много хубаво. Само би било желателно младите актьори да не ламтътъ толкова къмъ ефекти, защото туй техно ламтение, ако и да може твърде 01ъ рано да гп покрие съ лаври, по то ще насочи техния талантъ къмъ съвършенно крива н неестествения посока, която ще стане причина твърде скоро да увехнатъ тези рано цъвналп лаври. По@-хубаво п по@-полезно ще бъде за младите жреци на Талия и Мелпомеиа да се стремътъ къмъ точпо разбиране н проникване на ролите си — и то ще имъ спечели за сега по@-малко похвали и по@-малко шумни ръкопдесканпя, нъ тези похвали ще
+[ GS_aligned]  52@5 „Женидба“ комедия отъ Гоголя, прѣводъ отъ @И. Ивановъ, прѣдставена на 21 октомвр й 1890 г. Поради разболяваньето на едного отъ актьоритѣ, г. В. Костова, театъра не можи да дѣйствува близу 10 дена и едвамъ на 20 окт. се повтори Ижиния, а на 21‐й Женидба Ний нѣмахме възможность да видимъ пьрвото прѣдставле‑ ние на Гоголевата Женидба, и нашиѣ бѣлѣжки що се отнасятъ само за играта на актьоритѣ при второ @о и́ прѣдставление. Прѣводътъ на Женидба е много добъръ. той е български прѣводъ, той е та‑ къвъ, каквито имаме твьрдѣ, твьрдѣ малко. Ако комедията нѣмаше ч сто русск  колоритъ, то язикътъ би накаралъ зр теля да си помисли, че слуша единъ български авторъ. Но за жалость прѣводачътъ, въ своето стремление къмъ българщ на отишълъ твьрдѣ надалечъ и „опошл лъ“ прѣвода си. Улични думи, като „д ‑ ване“ „боклукъ“ и пр, двусмисленни изражения, кални каламбури изобилуватъ въ него. Тѣзи особност  на прѣвода не го праватъ вѣренъ на оригинала и пе го приближаватъ къмъ духа на Гоголевата „Женидба“, защото Гоголевский езикъ не е такъвъ. Ний сравнихме съ оригинала почти всички ония изражения, които ни ка‑ рахѫ да се червимъ въ театъра, и намѣрихме, че у Гоголя нѣма@@@@ ⅕ отъ тѣхъ. А колкото за употрѣблението и дѣйствието на двусмисленноститѣ върху зрителитѣ, драго ни е, че можемъ да услужимъ на четеца съ подробии съобщения. Почи‑ таемата столична публика съ четири уши слушаше и ловеше всѣка двусмислена дума за да се прѣдаде на сърдеченъ двусмисленъ смѣхъ и да испустне нѣкой звукъ или пъкъ ц@ѣла фраза. Ако Шиллеръ имаше щастието да при ѫтствува на едно@@ такова българско  рѣдставление и да наблюд ва отъ една страна сърдечния хохотъ, а отъ друга срамежливото поглеждане на долу на невиннитѣ момински души, то той смѣло би нарѣкълъ прочутата с  статия: „Театърътъ като без‑ нравственно учрѣждение“. Тежко на престижа  а българското  скуство, на българския театръ, ако той още отъ пьрвитѣ дни на своето сѫществувание даде поводъ даже да се помисли туй за него! . . Българската публика и ин‑ телигенцията и безъ туй е извѣстна, като такава, която не умѣе да бѫде остро‑ умна и занимателна, освѣнъ когато е цин чна, а какво ще стане, ако и въ театъра се даде храна на тъзи нейна наклоннос  , ако театърътъ заприлича на българско общество? . . Питаме с га, кой е прямий винокникъ на това зло? Прѣводача можемъ да оставимъ съвсѣмъ на страна, защото и да е виновенъ той прѣдъ българската публика, актьоритѣ сѫ едничкитѣ виновннци прѣдъ столич‑ ната публика. Забѣлѣжката, че тъй е писа о въ книгата, не може да служи нито за най‐малко извинение, защото актьоритѣ сѫ длъжни да работятъ съзнателно и да се съобразяватъ съ каквото трѣбва . . Може прѣдъ друга по̀‐просвѣ ена@ и съ по́‐идеална посока публика сѫщитѣ думи да не направятъ този ефектъ, но тука за жалостъ го направихѫ. . . И трѣбва да признаемъ, че много, сами по себе си невинни изражения, се изопачавахѫ отъ публиката, отъ извѣстна часть отъ нея, и поради нейния двусмисленъ смѣхъ ставахѫ цинични. Но какво можемъ да чакаме отъ една публика, която е навикнала да си прѣкарва врѣмето въ софийскитѣ кафе‐шантани и въ арената на Ангело Пизи и др. нему подобни и която и сега се стича тамъ, а театъра стои половина празденъ! . . . Общото впечатление отъ играта бѣше пакъ много хубаво. Само би било желателно младитѣ актьори да не ламтѫтъ толкова къмъ ефекти, защото туй тѣхно ламтение, ако и да може твърдѣ отъ рано да ги покрие съ лаври, но то ще насочи тѣх ия талантъ къмъ съвършенно крива и неестественна посока, която ще стане причина твьрдѣ скоро да увѣхнатъ тѣзи рано цъвнали лаври. По̀‐хубаво и по́‐полезно ще бѫде за младитѣ жреци на Талия и Мелпомена да се стремѫтъ къмъ точно разб ране и проникване на ролитѣ си   и то ще имъ спечели за сега по̀‐малко похвал  и по̀‐малко шумни рѫкоплѣскан я, нъ тѣзи похвал  ще

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/17.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Въскръсватъ спомешггЬ сладки нзкъ, И прфжшггЬ страдания, И болните, останали безъ лякъ. . . И 51ИОГО, 5ШОГО СП051НЯ въ нощний 5факъ Мечти, тжгп, пазванья. . . И плаче тя. . . И твоятъ шумъ тотасъ Илачъ непрйкъснатъ бива, И сладко й е, че въ тоя тежъкъ часъ, Поне една душа и се откликва съ гласъ— Д'1ш! скръбьта и жива. XIII. Заровихъ ги, кумирите, безъ врява, Безъ жаль ги закопахъ! На Музи, иа Ллобовь, Свобода, Слава — Азъ тжжпий гробъ видяхъ. Заровихъ ги кумирпгЬ свйтливи — Кат’ всяка суета. . . . ВидЬхъ ги мръсни, пусти, и.т’ лъжливи, — ВидЛхъ пмъ азъ смрьтьта. . . И въвъ душата ми -- сега пустиня. . . Природо. ти, едпа Остаяшъ ми кумнръ, олгаръ, светиня — Въ живота — светлина. Една ме ти штЬнншъ, очаровавашъ, Въвъ тебъ се не лъгахъ : Ти въ себе всичко скжпо съвшЬщавашъ, Каквото закопахъ. . . . (СлБдва).
+[OCR_aligned] @@@@@Въскръсватъ спомешггЬ сладки нзкъ, И прфжшггЬ страдания, И болните, останали безъ лякъ. . . И 51ИОГО, 5ШОГО СП051НЯ въ нощний 5факъ Мечти, тжгп, пазванья. . . И плаче тя. . . И твоятъ шумъ тотасъ Илачъ непрйкъснатъ бива, И сладко й е, че въ тоя тежъкъ часъ, Поне една душа и@ се откликва съ гласъ— Д'1ш! скръбьта и@ жива. XIII. Заровихъ ги, кумирите, безъ врява, Безъ жаль ги закопахъ! На Музи, иа Ллобовь, Свобода, Слава — Азъ тжжпий гробъ видяхъ. Заровихъ ги кумирпгЬ свйтливи — Кат’ всяка суета. . . . ВидЬхъ ги мръсни, пусти, и.т’ лъжливи, — ВидЛхъ пмъ азъ смрьтьта. . . И въвъ душата ми -- сега пустиня. . . Природо. ти, едпа Остаяшъ ми кумнръ, олгаръ, светиня — Въ живота — светлина. Една ме ти штЬнншъ, очаровавашъ, Въвъ тебъ се не лъга@хъ : Ти въ себе всичко скжпо съвшЬщавашъ, Каквото закопахъ. . . . (СлБдва).
+[ GS_aligned]  441 Въскръсватъ споменитѣ сладки пакъ, И прѣжнитѣ страданья, И болнитѣ, останали безъ лякъ. . . И @много, много @спомня въ нощний мракъ Мечти, тѫги, названья. . . И плаче тя. . . И твоятъ шумъ тогасъ Плачъ непрѣкъснатъ бива, И сладко й е, че въ тоя тежъкъ часъ, Поне една душа и́ се откликва съ гласъ  Д@ѣли скръбьта и́ жива. ХІІІ. Заровихъ ги, кумиритѣ, безъ врява, Безъ жаль ги закопахъ! На Музи, на Л@юбовь, Свобода, Слава   Азъ тѫжний гробъ видяхъ. Заровихъ ги кумиритѣ свѣтливи   Кат' всяка суета. . . . Видѣхъ ги мръсни, пусти, и@л' лъжливи,   Видѣхъ имъ азъ смрьтьта. . . И въвъ душата ми @  сега пустиня. . . Природо, ти, една Остаяшъ ми кумиръ, олгаръ, светиня   Въ живота   свѣтлина. Една ме ти плѣнишъ, очаровавашъ, Въвъ тебъ се не лъга̀хъ@: Ти въ себе всичко скѫпо съвмѣщавашъ, Каквото закопахъ. . . . (Слѣдва).

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/18.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 5^н1Нтч са-г^тт&тг г к_г «ай-Еп « 8 *1ш155»1та»; "Я‘ тг?т дя Ш № НА 1-ТА ГОДИШНИНА НА „ДЕННИЦА I < Раскази и повести. 146, ДЪдо Нисторъ. Иванъ Вазовъ Ангелътъ. отъ Сенкевпча, прйвелъ Д ръ Кр. Кесяковъ . Златната планина, И. Вазовъ Буреносци, отъ Святополка Чеха, пр г Ьв. И Изъ КривинитЬ, И. Вазовъ Талерътъ, отъ М. Миличевпча, правели С. Вадовъ . . Въ двореца, отъ М. Мпличевпча, пр г Ьвелъ Д-въ . . . Нзборъ * * , ... Бартекъ-по&Ьдоносецъ, отъ Сенкевпча, правели Д-ръ Хр. Кеся ковъ 180, Кърваво прЪмирие, М. Георгпевъ На морския брЪгъ, отъ Светододка Чеха, пр г 4. Д-ръ Д-човъ Младенъ, 14. Вазовъ СлЪдъ войната, картши. М. Георгпевъ Листъе картния, отъ Франца Мажурапнча, пр г 1!в. С. Вацовъ. Епоха кърмачка на велики хора, И. Вазовъ Йона Дивакътъ, отъ Янъ ЕГеруда, пр г Ъв. Ц-въ Сънъ и наязЪ, отъ Костелецкп, пр'Ьв. С. Вацовъ Ловъ по школския ми другаръ, отъ Струпежнпцкн, пр'Ьв. Ц-въ Цончовата мъстъ, И. Вазовъ . . Мечти; и дЪйствителностъ. Веселпнъ Страхътъ на дЪда Иована, отъ Мпличевпча, пр г 4в. Ц-въ. Коледенъ даръ. И. Вазовъ. Една си/Ьна на св. Кралската площадъ. И. В Ст] 50 п 1 0? 1 0 10 211 п 25] 227 п 26 11 3 2'; 290 315 36 386 п 4? 46- 46 46 48 - 49 49 $2 55 Пжтешествия. . Стр. Нисма отъ Римъ, К. Величкови: 13, 63, 101, 153, 202, 204 п 30 Отъ Марица до Тунджа, И. Вазовъ , 28 п 7 Непознатата България, отъ Луп Леже, пр’6в. Ц-въ 281 п 36, Расходка до Нскъръ, И. Вазовъ 454 и 481 Свихотворения. Вчера настжпи нова година, И. Вазовъ. Жаннета, Ев. Перовъ , Защо плачещъ? К. Величкови Епиграмми. Д-ръ И. Д. Ш • . . Изъ „Бури и мелодии“ И. Вазовъ До родния брйгъ, отъ К, Велпчковъ Стр. 1‘ 2( 36 4:
+[OCR_aligned] 5^н1Нтч са-г^тт&тг г к_г «ай-Еп « 8 *1ш155»1та»; "Я‘ тг?т дя Ш № НА 1-ТА ГОДИШНИНА НА „ДЕННИЦА I < Раскази и пов@@@@@@@@@@@ес@@@@@@@@@@@т@@@@@и@. 146, ДЪдо Нисторъ. Иванъ Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Ангелътъ. отъ Сенкевпча, прйвелъ Д ръ Кр. Кесяковъ@@@@@@@ .@@@ Златната планина, И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Буреносци, отъ Святополка Чеха, пр@@@@@@@@@@@@@@@@ г Ьв. @И Изъ КривинитЬ, И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Талерътъ, отъ М. Миличевпча, правели С. Вадовъ@@@@@@@ . .@@@@ Въ двореца, отъ М. Мпличевпча, пр г Ьвелъ Д-въ@@@@@@@@ . . .@@@@ Нзборъ * *@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ ,@@@@ .@.@.@@@@@@@@@@@@@@@ Бартекъ-по&Ьдоносецъ, отъ Сенкевпча, правели Д-ръ Хр. Кеся@ ковъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ 180,@@@@@@@@@@ Кърваво прЪмирие, М. Георгпевъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ На морския брЪгъ, отъ Светододка Чеха, пр г 4. Д-ръ Д-човъ@@@@@@@@ Младенъ, 14. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ СлЪдъ войната, карт@ши. М. Георгпевъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Листъе карт@ния, отъ Франца Мажурапнча, пр г 1!в. С. Вацовъ@@@@.@@@@ Епоха кърмачка на велики хора, И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Йона Дивакътъ, отъ Янъ ЕГеруда, пр@@@@@@@@@@@@@@@ г Ъв. @Ц-въ Сънъ и наязЪ, отъ Костелецкп, пр'Ьв. С. Вацовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@ Ловъ по школския ми другаръ, отъ Струпежнпцкн, пр'Ьв. Ц-въ@@@@@@@ Цончовата мъстъ, И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ . .@@@@ Мечти; и дЪйствителностъ. Веселпнъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Страхътъ на дЪда Иована, отъ Мпличевпча, пр@ г @4в@. Ц-въ.@@@@ Коледенъ даръ. И. Вазовъ. Една си/Ьна на св. Кралската площадъ. И. В Ст] 50 п 1 0? 1 0 10 211 п 25] 227 п 26 11 3 2'; 290 315 36 386 п 4? 46- 46 46 48 - 49 49 $2 55 Пжтешествия. . Стр. Нисма отъ Римъ, К. Величкови:@@@@@@@@@@ 13, 63, 101, 153, 202, 204 п 3@0 Отъ Марица до Тунджа, И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@ , 28 п 7@ Непознатата България, отъ Луп Леже, пр’6в. Ц-въ@@@@@@@@@@ 281 п 36, Расходка до Нскъръ, И. Вазовъ@@@@@@ 454 и 481 @Свихотворени@@@@@@@я. Вчера настжпи нова година, И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@.@@@ Жаннета, Ев. Перовъ@@@@@@@@@@@@@@@@ ,@@@@@@@@@@@@@@@ Защо плачещъ? К. Величков@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@и Епиграмми. Д-ръ И. Д. Ш@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ • . .@@@ Изъ „Бури и мелодии“ И. Вазовъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ До родния брйгъ, отъ К, Велпчковъ@@@@ @Стр. @1‘ @2( @36 4:
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@@@@@@ @CЪДЪРЖАНИЕ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ НА 1‐ТА ГОДИШНИНА НА „ДЕННИЦА@@@“ Раскази и повѣсти. Пѫтешествия. Свихотворения. Стр. Дѣдо Нисторъ. Иванъ Вазовъ . . . . . . . . . . . . . 1 Ангелътъ. отъ Сенкевича, прѣвелъ Д ръ Кр. Кесяковъ. . . . . 42 Златната планина, И. Вазовъ . . . . . . . . . . . . 50 и 108 Буреносци, отъ Святополка Чеха, прѣв. И. . . . . . . . . 88 Изъ Кривинитѣ, И. Вазовъ. . . . . . . . . . . - . . 97 Талерътъ, отъ М. Миличевича, прѣвелъ С. Вацовъ. . . . . . 130 Въ двореца, отъ М. Миличевича, пр@@@ѣвелъ Ц‐въ . . . . . . . 133 Изборъ * * . . . . . . . . . . . , . . . . . 146, 211 и 251 Бартекъ‐побѣдоносецъ, отъ Сенкевича, прѣвелъ Д‐ръ Хр@ Кеся‑ ковъ. . . . . . . . . . . . . . . . 180, 227 и 267 Кърваво прѣмирие, М. Георгиевъ . . . . . . . . . . . . 183 На морския брѣгъ, отъ Светополка Чеха, пр@@@ѣ. Д‐ръ Д‐човъ . . 276 Младенъ, @И. Вазовъ . . . . . . . . . . . . . . , . 290 Слѣдъ войната, картини. М. Георгиевъ. . . . . . . . . . 315 Листье картини@, отъ Франца Мажуранича, пр@@@@ѣв. С. Вацовъ. . . 363 Епоха кърмачка на велики хора, И. Вазовъ. . . . . . . . 386 и 434 Йона Дивакътъ, отъ Янъ @Неруда, прѣв. Ц‐въ. . . . . . . . 402 Сьнь и ная ѣ, отъ Костелецки, пр@ѣв. С. Вацовъ. . . . . . . 406 Ловъ по школския ми другаръ, отъ Струпежницки, пр@ѣв. Ц‐въ. . 462 Цончовата мьсть, И. Вазовъ. . , . . . . . . . . . . 482 Мечти@ и дѣйствителность. Веселинъ . . . . . . . . . . 494 Страхътъ на дѣда Йована, отъ Миличевича, прѣв. Ц‐въ. . . . 496 Коледенъ даръ. И. Вазовъ.@@@@@@@@@@@@ @‐ @@. @@@@@@@@. @@@@@@@. @. , @@. @. . . @, . . @. 529 @Една сцѣна на @св. @@Кралската площадь. И. @В. @. @. @. . @. @. @. 55@@@@@@@@@@@@@@0 Стр. Писма отъ Римъ, К. Величковъ: . . . . . 13, 63, 101, 153, 202, 204 и 300 Отъ Марица до Тунджа, И. Вазовъ . . . . . . . . . , 28 и 71 Непознатата България, отъ Луи Леже, пр@ѣв. Ц‐въ . . . . . 281 и 365 Расходка до Искъръ, И. Вазовъ . . . . . . . . . . . . 454 и 480 Стр. Вчера настѫпи нова година, И. Вазовъ. . . . . . . 12 Жаннета, Ев. Перовъ . . . . . . . . , . . . . . . 26 Защо плачешъ? К. Величковъ . . . . . . . . . . . . . 35 Епиграмми. Д‐ръ И. Д. Ш.. . . . . . . . . . . . . . 41 Изъ „Бури и мелодии“ И. Вазовъ. . . . . . . . . . . . 7  До родния брѣгъ, отъ К. Величковъ . . . . . . . . . . . 87

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/19.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Но всякой я в’Полтана счита Момиче скромно и разумно. На всждй все за нея дума, II искатъ я младежи сумма II отъ Украйна и Росен я, А пъкъ отъ всички кат’ отъ чума ИзбЬгва хубава Мария. Та отъ любовь раенчленъ слЪпа Проважда свагъ и самъ Мазепа . . . Тон старъ и слабъ отъ старини, Отъ трудъ, отъ грижи, отъ войни, Но чувствата си ги не губи, Мазена още знай да люби. Младешкото сьрдце се дразни, Пламти п гасне. За любовь Днесъ умъ единъ, а утрЬ новъ II всякой деиь все чувства разни. Но не така е с/старостьта, Не кипва в’яигъ вТжрдитЪ страсти, Не пламва и сьрдце завчасъ, То каменее свъзрастьта; II туй сьрдце окаменено Въ огьпь, с’страсти е калено; Но кжсиий огънь не охлажда, —■ II само гроба го изглажда... Не е сърна, що с’страхъ се таи, Че се орелъ надъ пея пери, Невеста й тазь, що ходи в’стаи, РТшенье чака и трепери. И влиза пълна с’възмущенье При нея майка й. С’смущенье Рак а й хваща н говори: «Безсрамнпкъ, старецъ развратенъ! Възможно ли й? До гдй си с’мень, Той нйма' този грйхъ да стори. Наместо примЬръ да и дава Като на кръстница, на своя... На старини безумца тоя
+[OCR_aligned] Но всякой я в’Полтана счита Момиче скромно и разумно. На всждй все за нея дума, II искатъ я младежи сумма II отъ Украйна и Росен я, А пъкъ отъ всички кат’ отъ чума ИзбЬгва хубава Мария. Та отъ любовь раенчленъ слЪпа Проважда свагъ и самъ Мазепа . . . Тон старъ и слабъ отъ старини, Отъ трудъ, отъ грижи, отъ войни, Но чувствата си ги не губи, Мазена още знай да люби. Младешкото сьрдце се дразни, Пламти п гасне. За любовь Днесъ умъ единъ, а утрЬ новъ II всякой деиь все чувства разни. Но не така е с/старостьта, Не кипва в’яигъ в@ТжрдитЪ страсти, Не пламва и сьрдце завчасъ, То каменее с@възрастьта; II туй сьрдце окаменено Въ огьпь, с’страсти е калено; Но кжсиий огънь не охлажда, —■ II само гроба го изглажда... Не е сърна, що с’страхъ се та@и, Че се орелъ надъ пея пери, Невеста й тазь, що ходи в’стаи, РТшенье чака и трепери. И влиза пълна с’възмущенье При нея майка @@й. С’смущенье Рак а @й хваща н говори: «Безсрамнпкъ, старецъ разврате@нъ! Възможно ли й? До гдй си с’мень, Той нйма' този грйхъ да стори. Наместо примЬръ да и@ дава Като на кръстница, на своя... На старини безумц@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@т@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@я@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @ @@@@ @@@@@331 @ @ Той старъ и слабъ отъ стар  и, Отъ трудъ, отъ грижи, отъ вой и, Но чувствата си ги не губи, Мазепа още знай да люби. Младешкото сьрдце се дразни, Пламти и гасне. За любовь Днесъ умъ единъ, а утрѣ новъ @И всѣкой де ь все чувства разни. Но не така е с'старостьта, Не кипва в'мигъ в'гѫрдитѣ страсть, Не пламва и сьрдце завчасъ, То каменѣе с'възрастьта; @И туй сьрдце окаменено Въ огънь, с'страсти е ка��ено; Но кѫсний огънь не охлажда, @@  И само гроба го изглажда... Не е сьрна, що с'страхъ се та̀и, Че се орелъ надъ нея пери, Невѣста й тазь, що ходи в'стаи, Рѣшенье чака и трепери. И влиза пълна с'възмущенье При нея майка и́́. С'смущенье Рѫк@а и́ хваща и говори: «Безсрамникъ, старецъ развратѐнъ! Възможно ли й? До гдѣ си с'мень, Той нѣма@ този грѣхъ да стори. Намѣсто примѣръ да и́ дава Като на крьстница, на своя... На старини безумца тоя Но всѣкой я в'Полтава счита Момиче скромно и разумно. На всѫдѣ все за нея дума, И искатъ я младежи сумма И отъ Украйна и Россия, А пъкъ отъ всички кат' отъ чума Избѣгва хубава Мария. Та отъ любовь рас аленъ слѣ а Проважда сватъ и самъ Мазе а . . . 3)

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/2.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Стр. 13 Бр. 23 и 24-й ЖЕНСКИ Г Л А С^Ъ напредва, можемъ да впдняъ огь другите штатд на Америка, така напримеръ: въ штатътъ Колорадо, въпросътъ туренъ па разисквание за пръвъ пжть ир-Ьзъ 1877 год. и отхнърленъ тогава съ огромно болшинство, прКзъ 1893 година биде приетъ съ сжщо тъкова огромно болшинство. Въ Канзасъ, предложението за изборната равноправность на жените е плата сало 9100 глада, а внесено вторий пжть то бнде прието съ 95, 300 гл. Въ Вашнн- гтонъ въ Южна Дакота п др. вабелезваме сжщня напредъкъ въ разрешението на въпръсътъ—най до брото доказателство за подезпостьта и пеобходи- мостьта на равноправието на жената. Сжщо така е вървяло разрешението на въп- росътъ за допущанието на жените да адвокатству- ватъ: отрпчанпето да се даде това право на не-коя юристкакт, е пораждало, цело едно движение за изменението на законътъ, така щото въ некои штати въпросътъ отдавна е разрешени, въ благоприятна за жените снпеъль. Въ штатътъ Илииойсъ за пионерка на движението въ тая посока се счита госпожа Мира Брондвелъ, която още презъ 1889 г. поискала да й се даде правото да адвокатствува, което право прп иомощьта на множество жени е било дадено следъ неколко годпнн. Въ шатата Уепевзее същъ пжть е изминала и първата тамъ адвокатка г-жа Мария Грефпнъ. * Франция. Въ конгресътъ на „френската мла- дежъ“ въ Парижъ, сж взети следуюшите резолюции отъ ония сжщп француски студенти, които още тъй деотдавиа сж подавали петиции за недопушанието студентки въ университета и които сж иравпли всевъзможни скандали въ аудиториите противъ женпте студентки: • 1. Конгресътъ исказва желанието, щото прави телствата на всичките държави въ кратко време да отварата вратите на свопте университети н за женпте. 2. Конгресътъ изказва желанието, щото редо вните студентки да се приематъ за членки въ съ- ществующите студенчески съюзи съ правото да се нзбпратъ въ компспп, комитета, и проч. наравно сх студентите. 3. Конгресътъ изказва желанието, щото жените пскаралп еднаквия съ мжжете пшназически п уни верситетски куреъ, да илатъ еднакво съ мжже право на служба пенсия и повишения. * Белгия. Тукъ пакъ усилено върви агитацията за общо изборно право, която до сега е била водена отъ всички политически партии съгласно, обаче относително изборносстьта на жените мненията сега не еж еднакви. Така напр. работническата партия въ своите предва- рптелни събрания е взела следующите резолцнп: работническата партия въ борбатата си за всеобщото изборно право особено ще напира върху даванпето това право н иа жената н за тая цедь ще се даде ; най големо распространение на брошурата съставела въ тая посока отъ г-жа Готтн де Гомрндъ. К.терпкало—католическата партия сжщо се по казва за политическите права на жените, п осланяй- \ кп се на обикяовенпото влияние, което има ъ свещениците върху жените, по такъвъ начпнъ съ техните гласове се иадеватъ да има повече успехъ техпата партия. Обаче целата либерална печата е противъ пзборностьта па женпте, при което въ тоя печата испъква само лошото расположенпе иа духътъ, сърдня, я не сприозни аргументи. Не е излишно да преведем^ едно м^сто отъ р^чьта па Вандарвелта, казана но същнятъ въпросъ: „въ това вр^ме, когато работникъть и въобще службошьтъ, нма само единъ господарь — тоя който му дава работа плн служба, жената има винаги двама — и тоя конто й дава работа и работникътъ. Същевременно тя требва да се бори противъ три обществени злпвп; първо: противъ пиянството, което и отнема мъжа, второ — противъ военщнната, която и отнема и мъжа н синовет г Ь н трето — противъ проституцията, която й взима дъщерята; като е така, какъ да не й дадемъ възможностьта да си дава гласътъ противъ унищо жението на тия най-лоши, между другите, злини?“ ЙОДЛЙСТЙИКЪ. ПОКАЯЛА СЕ. (отъ Матилда Серао). СлЕдъ буйните страстни излияния, въ часоветй на тихъ разговоръ, въ минути на искрени признания, когато дружбата бива по- нежна и по-привлекателна, Флавия съ дра- гость разправяше за своето детинство, за онова весело, безгрижно време; за времето, когато слънцето тъй приятно светеше, когато тя бй обиколена съ ласкания и радости . . . Възпомнанието за всичко това извика у нея некакво приятно възбуждение. И сега, пре дадена на своите мечти, гледайки отдавнаш ното минало, тя пакъ еъ възбуденъ гласъ го вореше за онези нежности и ласкания, съ които я обикаляла майчината любовь. Следъ туй, този екстазъ ненадейно се замени съ дълбока тжга, гласътъ й зазвуча глухо и тя доста гласно прошепна: — Мамо . . . мамо . . . И като да искаше да се отърси отъ тези тежки мисли, тя хвана ржката на Чезара и, гледайки го право въ очи, каза: — Раскажи ми нещо за себе си, драги мой! Чезаръ се заеме и продължаваше да пуши цигарата си и изглеждаше при това като чо- векъ спокоенъ и задоволенъ. — Като дете, азъ съмъ билъ много буенъ, много чувствителенъ , . . драга моя . . . Ето, това е всичко. — И нищо повече? — Нищо, мила. — Е тогазъ ... —- проговори тя съ низъкъ гласъ — разкажи ми нЕщо за твоето момченце.
+[OCR_aligned] Стр. 13 Бр. 23 и 24-й ЖЕНСКИ Г Л А С^Ъ напредва, можемъ да впдняъ огь другите штатд на Америка, така напримеръ: въ штатътъ Колорадо, въпросътъ туренъ па разисквание за пръвъ пжть ир-Ьзъ 1877 год. и отхнърленъ тогава съ огромно болшинство, прКзъ 1893 година биде приетъ съ сжщо тъкова огромно болшинство. Въ Канзасъ, предложението за изборната равноправность на жените е плата сало 9100 глада, а внесено вторий пжть то бнде прието съ 95, 300 гл. Въ Вашнн- гтонъ въ Южна Дакота п др. вабелезваме сжщня напредъкъ въ разрешението на въпръсътъ—най до@ брото доказателство за подезпостьта и пеобходи- мостьта на равноправието на жената. Сжщо така е вървяло разрешението на въп- росътъ за допущанието на жените да адвокатству- ватъ: отрпчанпето да се даде това право на не-коя юристкакт, е пораждало, цело едно движение за изменението на законътъ, така щото въ некои штати въпросътъ отдавна е разрешени, въ благоприятна за жените снпеъль. Въ штатътъ Илииойсъ за пионерка на движението въ тая посока се счита госпожа Мира Брондвелъ, която още презъ 1889 г. поискала да @й се даде правото да адвокатствува, което право прп иомощьта на множество жени е било дадено следъ неколко годпнн. Въ шатата Уепевзее същъ пжть е изминала и първата тамъ адвокатка г-жа Мария Грефпнъ. * Франция. Въ конгресътъ на „френската мла- дежъ“ въ Парижъ, сж взети следуюшите резолюции отъ ония сжщп француски студенти, които още тъй деотдавиа сж подавали петиции за недопушанието студентки въ университета и които сж иравпли всевъзможни скандали въ аудиториите противъ женпте студентки: • 1. Конгресътъ исказва желанието, щото прави@ телствата на всичките държави въ кратко време да отварата вратите на свопте университети н за женпте. 2. Конгресътъ изказва желанието, щото редо@ вните студентки да се приематъ за членки въ съ- ществующите студенчески съюзи съ правото да се нзбпратъ въ компспп, комитета, и проч. наравно сх студентите. 3. Конгресътъ изказва желанието, щото жените пскаралп еднаквия съ мжжете @пшназически п уни@ верситетски куреъ, да илатъ еднакво съ мжже право на служба пенсия и повишения. * Белгия. Тукъ пакъ усилено върви агитацията за общо изборно право, която до сега е била водена отъ всички политически партии съгласно, обаче относително изборносстьта на жените мненията сега не еж еднакви. Така напр. работническата партия въ своите предва- рптелни събрания е взела следующите резолцнп: работническата партия въ борбатата си за всеобщото изборно право особено ще напира върху даванпето това право н иа жената н за тая цедь ще се даде ; най големо распространение на брошурата съставела въ тая посока отъ г-жа Готтн де Гомрндъ. К.терпкало—католическата партия сжщо се @по казва за политическите права на жените, п осланяй- \ кп се на обикяовенпото влияние, което има ъ@@ свещениците върху жените, по такъвъ начпнъ съ техните гласове се иадеватъ да има повече успехъ техпата партия. Обаче целата либерална печата е противъ пзборностьта па женпте, при което въ тоя печата испъква само лошото расположенпе иа духътъ, сърдня, я не сприозни аргументи. Не е излишно да преведем^ едно м^сто отъ р^чьта па Вандарвелта, казана но същнятъ въпросъ: „въ това вр^ме, когато работникъть и въобще службошьтъ, нма само единъ господарь — тоя който му дава работа плн служба, жената има винаги двама — и тоя конто @й дава работа и работникътъ. Същевременно тя требва да се бори противъ три обществени злпвп; първо: противъ пиянството, което и отнема мъжа, второ — противъ военщнната, която и отнема и мъжа н синовет г Ь н трето — противъ проституцията, която @й взима дъщерята; като е така, какъ да не @й дадемъ възможностьта да си дава гласътъ противъ унищо@ жението на тия най-лоши, между другите, злини?“ ЙОДЛЙСТЙИКЪ. ПОКАЯЛА СЕ. (отъ Матилда Серао). СлЕдъ буйните страстни излияния, въ часоветй на тихъ разговоръ, въ минути на искрени признания, когато дружбата бива по- нежна и по-привлекателна, Флавия съ дра- гость разправяше за своето детинство, за онова весело, безгрижно време; за времето, когато слънцето тъй приятно светеше, когато тя бй обиколена съ ласкания и радости . . . Възпомнанието за всичко това извика у нея некакво приятно възбуждение. И сега, пр@е дадена на своите мечти, гледайки отдавнаш@ ното минало, тя пакъ еъ възбуденъ гласъ го@ вореше за онези нежности и ласкания, съ които я обикаляла майчината любовь. Следъ туй, този екстазъ ненадейно се замени съ дълбока тжга, гласътъ @й зазвуча глухо и тя доста гласно прошепна: — Мамо . . . мамо . . . И като да искаше да се отърси отъ тези тежки мисли, тя хвана ржката на Чезара и, гледайки го право въ очи, каза: — Раскажи ми нещо за себе си, драги мой! Чезаръ се заеме и продължаваше да пуши цигарата си и изглеждаше при това като чо- векъ спокоенъ и задоволенъ. — Като дете, азъ съмъ билъ много буенъ, много чувствителенъ , . . драга моя . . . Ето, това е всичко. — И нищо повече? — Нищо, мила. — Е тогазъ ... @—- проговори тя съ низъкъ гласъ — разкажи ми нЕщо за твоето момченце@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ напрѣдва, можемъ да в димъ отъ друг тѣ штат  па Америка, така напримѣръ: въ штатътъ Колорадо, въпросътъ туренъ на разисквание за пръвъ пѫть пр@ѣзъ 1877 год. и отхвърленъ тогава съ огромно болшипство, прѣзъ 1893 година биде приетъ съ сѫщо тъкова огромно болшинство. Въ Канзасъ, прѣдложението за изборната равноправность на женитѣ е ималъ само 9100 гласа, а в есено вторий пѫть то биде прието съ 95, 300 гл. Въ Вашин‑ гтонъ въ Южна Дакота и др. забѣлѣзваме сѫщия напрѣдъкъ въ разрѣшението на въпръсътъ  ай до‑ брото доказателство за полѣз остьта и необходи‑ мостьта на равноправието на жената. Сѫщо така е вървяло разрѣшението на въп‑ росътъ за допущанието на женитѣ да адвокатству‑ ватъ: отричанието да се даде това право на н@ѣкоя юристкака, е пораждало, цѣло едно движение за измѣнението па законътъ, така щото въ нѣкои штати въпросътъ отдавна е разрѣшен@ъ въ благоприятна за женитѣ смисъль. Въ штатътъ Илинойсъ за пионерка на движението въ тая посока се счита госпожа Мира Брондвелъ, която още прѣзъ 1889 г. поискала да ѝ се даде правото да адвокатствува, което право при помощьта на множество жени е било дадено слѣдъ нѣколко години. Въ шатата Yenessee същъ пѫть е изминала и първата тамъ адвокатка г‐жа Мария Грефинъ.@@ Франция@ Въ конгресътъ на „френската мла‑ дежъ“ въ Парижъ, сѫ взети слѣдуюшитѣ резолюции отъ ония сѫщи француски студенти, които още тъй неотдавна сѫ подавали петиции за недопущанието студентки въ университета и които сѫ пр��вили всевъзможни скандали въ аудиториитѣ противъ женитѣ студентки:@@ 1. Конгресътъ исказва желанието, щото прави‑ телствата на всичкитѣ държави въ кратко врѣме да отварягъ вратитѣ на своитѣ университети и за женитѣ. 2. Конгресътъ изказва желанието, щото редо‑ внитѣ студентки да се приематъ за членки въ съ‑ ществующитѣ студенчески съюзи съ правото да се избиратъ въ комисии, комитета, и проч. наравно съ студентитѣ. 3. Конгресътъ изказва желанието, щото женитѣ искарали еднаквия съ мѫжетѣ гимназически и уни‑ верситетски курсъ, да иматъ еднакво съ мѫже право на служба пенсия и повишения.@@ Белгия. Тукъ пакъ усилено върви агитацията за общо изборно право, която до сега е била водена отъ всички политически партии съгласно, обаче относително изборносстьта на женитѣ мнѣнията сега не сѫ еднакви. Така напр. работническата партия въ своитѣ предва‑ рителни събрания е взела слѣдующитѣ резолции: работн ческата партия въ борбатата си за всеобщото изборно право особено ще напира върху даванието това право и на жената и за тая цѣль ще се даде@@ най голѣмо распространение на брошурата съставе а въ тая посока отъ г‐жа Готти де Гомондъ. К@лерикало католическата партия сѫщо се ис‑ казва за политическитѣ права на женитѣ, и осланяй@@‑ ки се на обикновенпото влияние, което има ъ т свѣщеницитѣ върху женитѣ, по такъвъ начинъ съ тѣхнитѣ гласове се надѣватъ да има повече успѣхъ тѣхната партия. Обаче цѣлата либерална иечатъ е противъ изборностьта на женитѣ, при което въ тоя печатъ испъква само лошото расположение на духътъ. сърдня, а не с риозни аргументи. Не е излишно да преведемъ едно мѣсто отъ рѣчьта на Вандарвелта, казана по сѫщнятъ въпросъ: „въ това врѣме, когато работникъть и въобще службошьтъ, има само единъ господарь   тоя който му дава работа или служба, жената има винаги двама   и тоя който ѝ дава работа и работникътъ. Сѫщевременно тя трѣбва да се бори противъ три обществени злини; първо: противъ пия ството, което и отнема мѫжа, второ   противъ военщината, която и отнема и мѫжа и синовет@@@ѣ и трето   противъ проституцията, която ѝ взима дъшерята; като е така, какъ да не ѝ дадемъ възможностьта да си дава гласътъ противъ унищо‑ жението на тия най‐лоши, между другитѣ, злини?“@@@@@@@@@@@@@ ПОКАЯЛА СЕ. (отъ Матилда Серао). Слѣдъ буйнитѣ страстни излияния, въ часоветѣ на тихъ разговоръ, въ минути на искрени признания, когато дружбата бива по‑ нежна и по‐привлекателна, Флавия съ дра‑ гость разправяше за своето дѣтинство, за онова весело, безгрижно врѣме; за врѣмето, когато слънцето тъй приятно свѣтѣше, когато тя бѣ обиколена съ ласкания и радости . . . Възпомнанието за всичко това извика у нея нѣкакво приятно възбуждение. И сега, прѣ‑ дадена на своитѣ мечти, гледайки отдавнаш‑ ното минало, тя пакъ съ възбуденъ гласъ го‑ вореше за онѣзи нежности и ласкания, съ които я обикаляла майчината любовь. Слѣдъ туй, този екстазъ ненадѣйно се замѣни съ дълбока тѫга, гласътъ ѝ зазвуча глухо и тя доста гласно прошепна:   Мамо . . . мамо . . . И като да искаше да се отърси отъ тѣзи тежки мисли, тя хвана рѫката на Чезара и, гледайки го право въ очи, каза:   Раскажи ми нѣщо за себе си, драги мой! Чезаръ се засмѣ и продължаваше да пуши цигарата си и изглеждаше при това като чо‑ вѣкъ спокоенъ и задоволенъ.   Като дѣте, азъ съмъ билъ много буенъ, много чувствителенъ , . . драга моя . . . Ето, това е всичко.   И нищо повече?   Нищо, мила.   Е тогазъ . . .   проговори тя съ низъкъ гласъ   разкажи ми нѣщо за твоето момченце. Стр. 13 ПОДЛИСТНИКЪ. Бр. 23 и 24‐й ЖЕНСКИ ГЛАС Ъ

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/20.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Брой 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 7. ския нерсоналъ. Фактите изъ живота показвате, че има способни и неспособни, акуратни и немарливи учителки, както между девиците, тъй и между же нените, тъп че не може да се твърди, че омжжва- ннето на учителката врЬди на учителската й работа. Ако на мжжътъ учитель и девицата учителка се отнема правото да учителствува само тогава, когато те нанравятъ престъпления или се докаже техната некадърность или небрежность, то защо да се не постъпва по същия начинъ и при ж-ената учителка? Ако е неспособна или небрежна, законътъ дава право да бъде уволнена; но ако е способна редовна, пре дадена отъ сърдце на работата си, защо да се ли шава училището отъ една сила, само че тя се била омъжила? Де немй омъжванието е престъпление? Защо да се губятъ по тоя начинъ опитните и упраж нени учителки? И коя е гаранцията, че. учителката мома, която ще замести омъжилата се учителка, ще бъде по-редовна и по-способна? Отнеманието пра вото на омъжената учителка да учителствува е отъ \вреда за учебното дело и за туй требва да се премахне“. Като цитираме горнето, ний не можемъ да не искажемъ големата си радость и благодарность за гдбто учителите, тоя най-важенъ факторъ въ делото на напредъка и просвета на нашия народъ, заста- ватъ на страна на жената щомъ се искатъ да се озаконяватъ мерки, съ които се тя онеправдава, както това виждаме въ новия законопроекти на Народното Просвещение. пгг^-гт "11. ■/_ ■=.-гт.=.-.—-*гяг:дгзетег=.-=- ■ - е--—■ъ-л. ■йсдиатмрая»'.- =ш ВЪНШНИ. Въ немския вКстникъ „ГгаиенюЪеп“ чегемъ, че е имало щЬлъ редъ събрания свиквани отъ младото ио енергично, Женско Д-ство: Осв^етсШясЬег ШШтегет Гиг Веат1теп (Д-ство за подпомаганне служащите жени) въ които събрания жените слу жащи на държавни и частни служби излизатъ съ -исканията си предъ държавата. Особенно се разис- квалъ въпросътъ: иа жените да бъде дадено пра вото да си дирятъ сами средства за прехрана. До колко това е съвместимо съ грижите за подър- жанието на семейството, съ длъжностите на майка на жена, за това никакъ не става въпросъ въ тия съб рания. На тия събрания наглядно се е доказало до колко тия съображения малко се иматъ предъ видъ, както отъ самата държава, така и отъ частните учре ждения въ случаите кюгато женския трудъ се показва по износенъ; иснькна какъ широко гия учреждения се ползуватъ съ стремлението иа жените къмъ еконо- мпческа независимость, купувайки трудътъ н за по- ловинъ цена, безъ да се смущавате отъ въпроса за ползата или вредата на женската еманснпация. Особено жива картина на онеправдавания женски трудъ и на несъстоятелностьта на разни теорети чески разсъждения при прокарванпето имъ въ жи вота, е представила г-жа Финернъ, едиа отъ най- видните деятелни въ историята на женското движе ние въ Австрия въ иоследне време. Финернъ е го ворила преимуществено върху положението на же ните служащи иа телефоните и на телеграфо-пощен ските служби и върху експлоатацията на женския трудъ въ тия учреждения. За мжчителния трудъ при телеграфо-нощенските учреждения правителството плаща по 30 гулдени месечно. Тая заплата се увеличава следъ всеки петъ години съ по петъ гулдена, обаче никога не бива да възлиза по-горе отъ 50- гулдена мЪсечно. Сравнително по-горни заплати изъ 2.468 чиновнички получватъ само 173 жени, а най долните заплати се надатъ на 1.142 жени. Мжжете испълняющи сжщите служби получватъ до 100 гулдена, безъ да се иска отъ те задължение да не встжпвате въ бракъ до като сж наслужба, задължение, което дава жената при постжпванието си на държавна служба, (нещо което секашъ се изисква и отъ нашите учи телки — моми въ иоследне време). Г-жа Финернъ въ своите разсъждения е излизала отъ гледната точка, че държавата има веспитателни задачи спремо обществото въ правилното и безпристрастно разре- шаванне на обществените въпроси и следователно, въ своите учреждения, тя, държавата, не требва да обезценява женския трудъ. Жените чиновници сж взели резолюция, съ която искатъ за жената заплати еднакви съ ония на мжжете, определение иа минпмумътъ на заплатите 500 гулд. годишно; правото жените да се ползуватъ съ две недели отпускъ презъ годината; премахванието задължението да не встжпватъ въ бракъ и др. Въ друго едно събрание отъ жени служащи въ 1 частни учреждения се е взела резолюция, споредъ която се пека: допущаннето на жените въ средните н висши учебни заведения, отварянпе на професно яалии училища, назначение на пнсиектрисп пзъ за- • наятчийските заведения, осигурявание на старость, държавни посреднически бюра за работнички и др. Макаръ, че некоп отъ тия требования ще сп оста- натъ за още долго време само требования, обаче едното отъ техъ; допущаннето жените въ средните и въ висшитЬ училища на скоро ще бжде удовле творено. До преди малко въ Австрия имаше за мо мичета само едно Впг^егесЬню, въ които се ностжпва следъ свършванпето на 5-то классните първона чални училища. Гимназии е имало само некодко, по държани иа частни средства. Сега министерството следъ енергичната агитация на „Всеобщи женски съюзи“ е изработило единъ законопроекти за 6-то класни женска гимназии съ две годишни горни пе дагогически курсове въ всеки големъ градъ. Диплом иитв отъ тия гимназии ще даватъ на жените правото да сяедватъ въ университета, който още преди две години е отворили вратите си за жените и гдето за сега сяедватъ 130 жени, при всичко, че има още некои професори, които не позводяватъ иа жените да слушатъ лекциите имъ. Но тия малки спънки сж нищо въ сравнение на оння мжчнотпи, конто е навила австрийската жена въ своето стремление къмъ про света. Ю. М ва.
+[OCR_aligned] @Брой 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 7. ския нерсоналъ. Фактите изъ живота показвате, че има способни и неспособни, акуратни и немарл��ви учителки, както между девиците, тъй и между же@ нените, тъп че не може да се твърди, че омжжва- ннето на учителката врЬди на учителската @й работа. Ако на мжжътъ учитель и девицата учителка се отнема правото да учителствува само тогава, когато те нанравятъ престъпления или се докаже техната некадърность или небрежность, то защо да се не постъпва по същия начинъ и при ж-ената учителка? Ако е неспособна или небрежна, законътъ дава право да бъде уволнена; но ако е способна редовна, пр@е дадена отъ сърдце на работата си, защо да се ли@ шава училището отъ една сила, само че тя се била омъжила? Де нем@@й омъжванието е престъпление? Защо да се губятъ по тоя начинъ опитните и упраж@ нени учителки? И коя е гаранцията, че. учителката мома, която ще замести омъжилата се учителка, ще бъде по-редовна и по-способна? Отнеманието пра@ вото на омъжената учителка да учителствува е отъ \вреда за учебното дело и за туй требва да се премахне“. Като цитираме горнето, ний не можемъ да не искажемъ големата си радость и благодарность за гдбто учителите, тоя най-важенъ факторъ въ делото на напредъка и просвета на нашия народъ, заста- ватъ на страна на жената щомъ се искатъ да се озаконяватъ мерки, съ които се тя онеправдава, както това виждаме въ новия законопроекти на Народното Просвещение. пгг^-гт "11. ■/_ ■=.-гт.=.-.—-*гяг:дгзетег=.-=- ■ - е--—■ъ-л. ■йсдиатмрая»'.- =ш ВЪНШНИ. Въ немския вКстникъ „@ГгаиенюЪеп“ чегемъ, че е имало щЬлъ редъ събрания свиквани отъ младото ио енергично, Женско Д-ство: @@@Осв^етсШясЬег @@@@ШШтегет Гиг @Веат1теп (Д-ство за подпомаганне служащите жени) въ които събрания жените слу@ жащи на държавни и частни служби излизатъ съ -исканията си предъ държавата. Особенно се разис- квалъ въпросътъ: иа жените да бъде дадено пра@ вото да си дирятъ сами средства за прехрана. До колко това е съвместимо съ грижите за подър- жанието на семейството, съ длъжностите на майка на жена, за това никакъ не става въпросъ въ тия съб@ рания. На тия събрания наглядно се е доказало до колко тия съображения малко се иматъ предъ видъ, както отъ самата държава, така и отъ частните учре@ ждения въ случаите кюгато женския трудъ се показва по износенъ; иснькна какъ широко гия учреждения се ползуватъ съ стремлението иа жените къмъ еконо- мпческа независимость, купувайки трудътъ н за по- ловинъ цена, безъ да се смущавате отъ въпроса за ползата или вредата на женската еманснпация. Особено жива картина на онеправдавания женски трудъ и на несъстоятелностьта на разни теорети@ чески разсъждения при прокарванпето имъ въ жи@ вота, е представила г-жа Финернъ, едиа отъ най- видните деятелни въ историята на женското движе@ ние въ Австрия въ иоследне време. Финернъ е го@ ворила преимуществено върху положението на же@ ните служащи иа телефоните и на телеграфо-пощен@ ските служби и върху експлоатацията на женския трудъ въ тия учреждения. За мжчителния трудъ при телеграфо-нощенските учреждения правителството плаща по 30 гулдени месечно. Тая заплата се увеличава следъ всеки петъ години съ по петъ гулдена, обаче никога не бива да възлиза по-горе отъ 50- гулдена мЪсечно. Сравнително по-горни заплати изъ 2.468 чиновнички получватъ само 173 жени, а най долните заплати се надатъ на 1.142 жени. Мжжете испълняющи сжщите служби получватъ до 100 гулдена, безъ да се иска отъ те задължение да не встжпвате въ бракъ до като сж наслужба, задължение, което дава жената при постжпванието си на държавна служба, (нещо което секашъ се изисква и отъ нашите учи@ телки — моми въ иоследне време). Г-жа Финернъ въ своите разсъждения е излизала отъ гледната точка, че държавата има веспитателни задачи спремо обществото въ правилното и безпристрастно разре- шаванне на обществените въпроси и следователно, въ своите учреждения, тя, държавата, не требва да обезценява женския трудъ. Жените чиновници сж взели резолюция, съ която искатъ за жената заплати еднакви съ ония на мжжете, определение иа минпмумътъ на заплатите 500 гулд. годишно; правото жените да се ползуватъ съ две недели отпускъ презъ годината; премахванието задължението да не встжпватъ въ бракъ и др. Въ друго едно събрание отъ жени служащи въ 1 частни учреждения се е взела резолюция, споредъ която се пека: допущаннето на жените въ средните н висши учебни заведения, отварянпе на професно яалии училища, назначение на пнсиектрисп пзъ за- • наятчийските заведения, осигурявание на старость, държавни посреднически бюра за работнички и др. Макаръ, че некоп отъ тия требования ще сп оста- натъ за още долго време само требования, обаче едното отъ техъ; допущаннето жените въ средните и въ висшитЬ училища на скоро ще бжде удовле@ творено. До преди малко въ Австрия имаше за мо@ мичета само едно @Впг^егесЬню, въ които се ностжпва следъ свършванпето на 5-то классните първона@ чални училища. Гимназии е имало само некодко, по@ държани иа частни средства. Сега министерството следъ енергичната агитация на „Всеобщи женски съюзи“ е изработило единъ законопроекти за 6-то класни женска гимназии съ две годишни горни пе@ дагогически курсове въ всеки големъ градъ. Диплом иитв отъ тия гимназии ще даватъ на жените правото да сяедватъ въ университета, който още преди две години е отворили вратите си за жените и гдето за сега сяедватъ 130 жени, при всичко, че има още некои професори, които не позводяватъ иа жените да слушатъ лекциите имъ. Но тия малки спънки сж нищо въ сравнение на оння мжчнотпи, конто е навила австрийската жена въ своето стремление къмъ про@ света. Ю. М ва.
+[ GS_aligned]  Брой 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 7. ския  ерсоналъ. Фактитѣ изъ ж вота показватъ, че има способни и неспособни, акуратни и немарливи учителки, както между дѣвицитѣ, тъй и между же‑ ненитѣ, тъй че не може да се твърди, че омѫжва‑ нието на учителката ��рѣди на учителската ѝ работа. Ако на мѫжътъ учитель и дѣвицата учителка се отнѣма правото да учителствува само тогава, когато тѣ направятъ прѣстѫпления или се докаже тѣхната некадърность или небрежность, то защо да се не постѫпва по сѫщия начинъ и при ж@ената учителка? Ако е неспособна или небрѣжна, законътъ дава право да бѫде уволнена; но ако е способна редовна, прѣ‑ дадена отъ сърдце на работата си, защо да се ли‑ шава училището отъ една сила, само че тя се била омѫжила? Че нема̀, омѫжванието е прѣстѫпление? Защо да се губятъ по тоя начинъ опитнитѣ и упраж‑ не и уч телки? И коя е гаранцията, че@ учителката мо а, която ще замѣсти омѫжилата се учителка, ще бѫде по‐редовна и по‐способна? Отнеманието пра‑ вото на омѫжената учителка да учителствува е отъ @врѣда за учебното дѣло и за туй трѣбва да се прѣмахне“. Като цитираме горнето, ний не можемъ да не искажемъ голѣмата си радость и благодарность за гдѣто учителитѣ, тоя най‐важенъ факторъ въ дѣлото на напрѣдъка и просвѣта на нашия народъ, заста‑ ватъ на страна на жената щомъ се искатъ да се озаконяватъ мѣрки, съ които се тя о еправдава, както това виждаме въ  овия зако опроектъ на Народното Просвѣщени@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@.@@@@ ВЪНШНИ. Въ нѣмския вѣстникъ „Frauenleben“ четемъ, че е имало цѣлъ редъ събрания свиквани отъ младото но енергично, Женско Д‐ство: Ocstereichischer Hilfsverein fur Beamtinen (Д‐ство за подпомагание служащитѣ жени) въ които събрания женитѣ слу‑ жащи на държавни и частни служби излизатъ съ @исканията си прѣдъ държавата. Особенно се разис‑ квалъ въпросътъ: на женитѣ да бѫде дадено пра‑ вото да си дирятъ сами срѣдства за прѣхрана. До колко това е съвмѣстимо съ грижитѣ за подър‑ жаниетѳ на семейството, съ длъжноститѣ на майка на жена, за това никакъ не става въпросъ въ тия съб‑ рания. На тия събрания наглядно се е доказало до колко тия съображения малко се иматъ прѣдъ видъ, както отъ самата държава, така и отъ частнитѣ учре‑ ждения въ случаитѣ когато женския трудъ се показва  о износенъ; испъкна какъ широко тия учреждения се ползуватъ съ стремлението на женитѣ къмъ еконо‑ мическа независимость, купувайки трудътъ   за по‑ ловинъ цѣна, безъ да се смущаватъ отъ въпроса за ползата или врѣдата на женската емансипация. Особено жива картина на онеправдавания женски трудъ и на несъстоятелностьта на разни теорети‑ чески разсъждения при прокарванпето имъ въ жи‑ вота, е представила г‐жа Финернъ, една отъ най‑ виднитѣ дѣятелки въ историята на женското движе‑ ние въ Австрия въ послѣдне време. Финернъ е го‑ ворила прѣимуществено върху положението на же‑ нитѣ служащи на телефонитѣ и на телеграфо‐пощен‑ скитѣ служби и върху експлоатацията на женския трудъ въ тия учреждения. За мѫчителния трудъ при телеграфо‐пощенскитѣ учреждения правителството плаща по 30 гулдени мѣсечно. Тая заплата се увеличава слѣдъ всѣки петъ години съ по петъ гулдена, обаче никога не бива да възлиза по‐горѣ отъ 50@ гулдена мѣсечно. Сравнително по‐горни заплати изъ 2.468 чиновнички получватъ само 173 жени, а най долнитѣ заплати се падатъ на 1.142 жени. Мѫжетѣ испълняющи сѫщитѣ служби получватъ до 100 гулдена, безъ да се иска отъ тѣ задължение да не встѫпватъ въ бракъ до като сѫ наслужба, задължение, което дава жената при постѫпванието си на държавна служба. (нѣщо което сѣкашъ се изисква и отъ нашитѣ учи‑ телки   моми въ послѣдне време). Г‐жа Финернъ въ своитѣ разсъждения е излизала отъ глѣдната точка, че държавата има вѣспитателни задачи спрѣмо обществото въ правилното и безпристрастно разрѣ‑ шавание на общественитѣ въпроси и слѣдователно, въ своитѣ учреждения, тя, държавата, не трѣбва да обезцѣнява женския трудъ. Женитѣ чи овници с@ѫвзели резолюция, съ която искатъ за жената заплати еднакви съ ония на мѫжетѣ, опрѣделение на минимумътъ на заплатитѣ 500 гулд. годишно; правото женитѣ да се ползуватъ съ двѣ недѣли отпускъ прѣзъ годината; прѣмахванието задължението да не встѫпватъ въ бракъ и др. Въ друго едно събрание отъ жени служащи въ@@ частни учреждения се е взела резолюция, споредъ която се иска: допущанието на женитѣ въ срѣднитѣ и висши учебни заведения, отваряние на професио нал и училища, назначение на инспектриси изъ за@@‑ наятчийскитѣ заведения, осигурявание на старость, държавни посрѣднически бюра за работнички и др. Макаръ, че нѣкои отъ тия трѣбования ще си оста‑ натъ за още долго време само трѣбования, обаче едното отъ тѣхъ; допущанието женитѣ въ срѣднитѣ и въ висшитѣ училища на скоро ще бѫде удовле‑ творено. До прѣди малко въ Австрия имаше за мо‑ мичета само едно Burgerschule, въ които се ностѫпва слѣдъ свършванието на 5‐то класснитѣ първона‑ чални училища. Гимназии е имало само нѣколко, по‑ държани на частни срѣдства. Сега министерството слѣдъ енергичната агитация на „Всеобщи женски съюзъ“ е изработило единъ законопроектъ за 6‐то класни женски гимназии съ двѣ годишни горни пе‑ дагогически курсове въ всѣки голѣмъ градъ. Дипло‑ митѣ отъ тия гимназии ще даватъ на женитѣ правото да слѣдватъ въ университета, който още прѣди двѣ години е отворилъ вратитѣ си за жен тѣ и гдѣто за сега слѣдватъ 130 жени, при всичко, че има още нѣкои професори, които не позволяватъ на женитѣ да слушатъ лекциитѣ имъ. Но тия малки спънки сѫ нищо въ сравнение на ония мѫчнотии, които е навила австрийската жена въ своето стремление къмъ про‑  вѣта. Ю. М‐ва.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/21.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 121 — папата та услгЬла да създаде за Спмеона твърда опасно поли тическо затруднение, което требвало да го принуди, ако не да прекрати войната съ Византийците, то поне да' ьъ от слаби, да отложи за няколко време обсадата на столицата, къмъ което той се готвели. Византийците и паната съ общи старания нодигнъли противъ Спмеона онасенъ лрагь—Сър бете и Хърватете. При царь Вориса Българското царство се простирало па сЬвнро-западь до планините, които отделяте областьта на съединена Морава отъ областьта Колубара и до върховете, конто служкьтъ за водораздедъ между притоците на Ибаръ п левите притоци на Българска Морава. Огъ долината на Ибаръ, приблизително съ околностите на града Митровица, границата па Българското царство отивала по нрава почти линия къмъ устието на Дрина до Адриатическото море. Задъ тази черта и задъ Ибаръ и Колубара, до самото Адриатичес ко море на занадъ, до Хорутаиските планини къме северо запада, и до реката Драва, къмъ северо-штокъ живели ие- колко словенски племена, които населили постепенно тези ме ста въ продължение на неколко столетия. Тези СловЪнн се слели в е два отделни Южно-Словенски народа—Сръбски и Хърватски. Около началото на IX вбкъ северо-занадиата половина отъ тЬзи СловЬне били покорени отъ Карла Вели ки. който се задоволявали само съ това, че го признавали за свой вьрховенв господари, кат не закачали вътрешните от ношения па своите нови иодданннци и не се докосновалъ до техния обществени бптъ. Ни този бити на СловВпете, щомъ дошълъ въ стълкновение съ политическия бити на могъщест вен пата Франкека монархия, взели сами по себе си да пада и да се разлага вследствие на вътрешната своя иесъетоятел пости. Наскоро следи подчиняканнето ими нодъ Франките между СловВпете се появило стремление къмъ политическо объедипение на дребните племена. Единъ отъ князете на На- савска Паинония, Людевить, успели да съедини нодъ своята власти ио-големата части отъ съседните князе и сиздали двой но могъществения царство, следи това ви 819, година като се опирали върху номбщнта на могъщественното Билгарско цар- сово, нодигнълъ знамето за освобождеиие отъ вноилеменио- то иго, нъ не сполучило и избВгалъ отначало при Сърбете, от после при жптелитВ па Южна Далмация. Цосавскнте СловВне си останълн нодъ властнта на Франките, а само една мал ка части отъ т’Ьхь била присъединена (ви 827 г,) ким и Бил-
+[OCR_aligned] @— 121 — папата та услгЬла да създаде за Спмеона твърда опасно пол@и тическо затруднение, което требвало да го принуди, ако не да прекрати войната съ Византийците, то поне да' ьъ от@ слаби, да отложи за няколко време обсадата на столицата, къмъ което той се готвели. Византийците и паната съ общи старания нодигнъли противъ Спмеона онасенъ лрагь—Сър@ бете и Хърватете. При царь Вориса Българското царство се простирало па сЬвнро-западь до планините, които отделяте областьта на съединена Морава отъ областьта Колубара и до върховете, конто служкьтъ за водораздедъ между притоците на Ибаръ п левите притоци на Българска Морава. Огъ долината на Ибаръ, приблизително съ околностите на града Митровица, границата па Българското царство отивала по нрава почти линия къмъ устието на Дрина до Адриатическото море. Задъ тази черта и задъ Ибаръ и Колубара, до самото Адриатичес@ ко море на занадъ, до Хорутаиските планини къме северо@ запада, и до реката Драва, къмъ северо@-штокъ живели ие- колко словенски племена, които населили постепенно тези м@е ста въ продължение на неколко столетия. Тези СловЪнн се слели в е два отделни Южно-Словенски народа@@—Сръбски и Хърватски. Около началото на IX вбкъ северо-занадиата половина отъ тЬзи СловЬне били покорени отъ Карла Вели@ ки. който се задоволявали само съ това, че го признавали за свой вьрховенв господари, кат@ не закачали вътрешните от@ ношения па своите нови иодданннци и не се докосновалъ до техния обществени бптъ. Ни този бити на СловВпете, щомъ дошълъ въ стълкновение съ политическия бити на могъщест@ вен пата Франкека монархия, взели сами по себе си да пада и да се разлага вследствие на вътрешната своя иесъетоятел пости. Наскоро следи подчиняканнето ими нодъ Франките между СловВпете се появило стремление къмъ политическо объедипение на дребните племена. Единъ отъ князете на На- савска Паинония, Людевить, успели да съедини нодъ своята власти ио@-големата части отъ съседните князе и сиздали двой@ но могъществения царство, следи това ви 819, година като се опирали върху номбщнта на могъщественното Билгарско цар- сово, нодигнълъ знамето за освобождеиие отъ вноилеменио- то иго, нъ не сполучило и избВгалъ отначало при Сърбете, от@ после при жптелитВ па Южна Далмация. Цосавскнте СловВне си останълн нодъ властнта на Франките, а само една мал@ ка части отъ т’Ьхь била присъединена (ви 827 г,) ким и Бил-
+[ GS_aligned]    121   папата тя ус@пѣла да създаде за Симеона твърдѣ опасно пол ‑ тическо затруднение, което трѣбвало да го  ринуди, ако не да прѣкрати войната съ Византийцитѣ, то поне да@ @ѭ от‑ слаби, да отложи за  ѣколко врѣме обсадата на столицата, къмъ което той се готвѣл . Византийцитѣ и папата съ общи с арания подигнѫли противъ Симеона опасенъ врагъ Сър‑ бетѣ и Хърватетѣ. При царь Бориса Българското цар тво се простирало на сѣверо‐западъ до планинитѣ, които отдѣлятъ областьта на съединена Морава отъ областьта Колубара и до върховетѣ, които служ@ѭтъ за водораздѣлъ меж у притоцитѣ на Ибаръ и лѣвитѣ притоци на Българска Морава. О ъ долината на Ибаръ, приблизително съ околноститѣ на града Митровица, границата на Българското царство отивала по права ночти линия къмъ устието на Дрина до Адриатическото море. Задъ тази чърта и задъ Ибаръ и Колубара, до са ото Адриатичес‑ ко море на западъ, до Хорутанскитѣ планини към  сѣверо‑ за ад@ъ и до рѣката Драна, къ ъ сѣверо‐и токъ живѣли нѣ‑ колко словѣ ски племена, които населили постепен о тѣзи мѣ‑ ста въ продълже ие на  ѣколко столѣтия. Тѣзи Словѣни се слѣли в@ь два отдѣлни Южно‐Словѣнски народа   Срьбски и Хърватски. Около началото па ІХ вѣкъ сѣверо‐западната половина отъ тѣзи Словѣне б ли покорени отъ Карла Вели‑ ки  който се задоволя ал  само съ това, че го признавали за свой в рховенъ господарь, като не закачалъ вѫтрешнитѣ от‑ ношения на своитѣ нови подданници и не се докосновалъ до тѣхния обществе ъ битъ. Нь този битъ на Словѣнетѣ, щомъ дошълъ въ стъл новение съ по итическия битъ на могѫщест‑ вен@ната Фра кска монарх я, взель самь по себе си да  ада и да се разлага вслѣдствие на вѫ решната своя несъстоятел ность. Наскоро слѣдъ подчи яванието имь подъ Франкитѣ между Словѣнетѣ се появило стремление къмъ политическо объеди е ие на дребн тѣ племе а. Е инъ отъ князетѣ на Па‑ савска Паннония, Людевитъ, успѣлъ да съ ди и подъ своята власть по̀‐голѣмата часть отъ съсѣднитѣ князе и сьздалъ двой‑ но могѫщественно царство, слѣдъ това вь 819, година като се опиралъ върху помощьта  а могѫщественното Б лгарско цар‑ сово, подигнѫлъ знамето за освобождение отъ иноплеменно‑ то иго, нъ не сполучилъ   избѣгалъ отначало при Сърбетѣ, от‑ послѣ при жителитѣ на Южна Далмация. Посавскитѣ Словѣне си останѫл  подъ властьта  а Франкитѣ, а само е на мал‑ ка часть отъ т@ѣхъ била присъединена (въ 827 г,) към@ъ Бъл‑

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/22.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Врой 15 и 16. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 11. ящето си, да присъединимъ и нашиятъ гласъ на въз мущение противъ безнаравствената постъпка на Со фийското Градско Общинско Управление — да строй здания за публични домове, вместо приюти за бедни и немощни. Освйяъ това, молимъ Почитаемото Ви Насто ятелство да съобщи на врймення комитетъ на Жен ския съюзъ, че дружеството ни въ заседанието си на 4-й т. м. съ протоколъ № 10 определи вносътъ си за съюзната каса: 25 лева за тая година (отъ 12 Юлий 1900 г. до 12 Юлий 1901 г.) и по 3 лева на месецъ за следующите години. Председателка : Б. Мутафова Деловодителка : И. Гршорова До Г-жа ПртдсЪ дателната на Женс. Образователно Дружество въ София Уважаема Г-жо! Ново-Загорското Женско Благотв. Дружество Просвета имеюще за цель умственото и нравствено развитие на жената, въ последното си заседание, е обърнало внимание на взетото решение, отъ страна на дружеството Ви, да протестира енергично противъ покровителството на публичния развратъ отъ страна на влаетьта и, особено, противъ постъпката на градския съветь да се строи здание за такава позорна и без срамна цель. Затова членките на дружеството ни единодушно се присъдеиняватъ къмъ справедливия Ви нротесть и Ви пожелаватъ нъленъ успехъ въ пър вата крачка отъ обласьта на нравственостьта, дето най-мпого се позори и черни името на жената. Дързость и енергия прочее! Председателка: С. Аврамова Секретарка: М. Матърова Женското образование въ свръзка съ възпитанието. Челов-Ькъ не може да бжде свободенъ тамъ, дЬто жената е робиня. Шелли. Тяжлмй крестъ достался ей на долю : Страдай, молчи, притворствуй и не плачь ; Кому и страсть, и молодость, и волю — Все отдала — тотъ сталъ ея пялачь ! Некрасов*. Ако пма общественъ въпросъ, който толкосъ много да е занимавалъ и занимава умовете на хората, то той е жеескиятъ въпросъ. И ако азъ се заемамъ днесь да говоря по него, то не се водя отъ мисъльта, че съществува толкосъ голема празнота въ литера турата ни въ това отношение, отколкото за туй, че идеите и грижите за женското образование и въз питание требва всеки день, всеки часъ, все по-вече и по-вече да се разпространяватъ, да се поиуляри- зирать измежду народа. Като почпемъ да разглеждаме още най-тъмните времена на человеческата култура, ние ще видимъ, че стадиите, които е прекарала жената до дпесь съ много и разнообразни, но главното, което требва да се знае, е, че било е време, когато и жената е била господари на семейството, че и тя е била не по-малко представителка, както на домашните и етопаиственяи, тъй и на обществените въпроси. Да се простирамъ, обаче, въ подробностите на този нериодъ отъ жен ското положение, азъ не нампрамъ тукъ за нужно ; ще спомена само за некои Факти изъ историята на Гърция и Римъ, отъ които ние ще се уверимъ, че въ тогавашни още времена жената начесто е стояла на подобающата й висота. Ако положението ��а жената въ всичките из точни народи, може да се каже, е било, и е още, едно изъ най-лошите и пълно съ всевъзможни при теснения, то това същото не можемъ каза за Римъ и Гърция. И това е твърде възможно, понеже тамъ, където единъ народи се е развилъ дотолкосъ, до- колкото съ позволявали тогазъ времевата и самото развитие на науката, тамъ, където человеческата култура е почти стигнала крайните свои предели на времето си, където съ обожавали женски богове и съ творили художниците най-съвършенни женски образи, и то подъ чистото влияние па симпатията, почетьта и уважението, то на таквосъ место, между такъвъ народъ, не може да се отхвърля, I не може да се не зачита и унижава жената, не може да се занемари до крайна стенень нейното образование. Че това е така, ние можемъ се увери отъ думите на Колба, който казва: „Положението на жепнта въ цела Гърция било несравнено по-хубаво, отколкото въ всички до сега разгледани народи. * 2 ) Често пъти приписватъ на Християнството ввежда- нето на моногамията, когато тя е съществувала въ цела стара Елада. Ето защо жената не е могла да бъде робиня на мъжа“. 2 ) Това ние виждаме и учимъ отъ много случаи и примери изъ старо гръцкия жи- вотъ, въ който жената не малко е проявявала своето влияние въ частния и общественъ животъ, (както | напр. дорийските женп), като съ се ползували съ ! доста голема свобода. Вследствие именно на такъвъ, колко-годе, по-свободенъ животъ се явяватъ въ Гръцката литература жени, доста високо стоящи по отношение на своя умъ, добродетель и поло жение. „Една значителна часть, казва Колбъ, отъ романтичния интересъ, който възб}^ждатъ въ насъ Гръцките оказания се отнася къмъ жените; Пе- нелопа, Андромаха, Елена, Клитемнестра, ЕрФила, Хекуба н др. стоятъ безусловно на нръвъ плань благодарение на своите добродетели и хубость или по своите престъпления и страдания“. 3 ) Освенъ, обаче, всичко казано досега, Пеетионъ ни още учи, че обпкновенъ случай е било да се срещатъ уче нички прн разните философски школи въ Сгара-Гър- ция; тъй нанр. въ школата на Питагорейците е имало 39 ученички, при Сократа 2, при Платона 5 и при Киренайската 2. 4 ) 4 ) Думата е за другите неточни народи, (б. а.). *) Колбъ. „История на человеческата култура“, стр. 284. 8 ) Сждцото съчин., 284. 4 ) Сп. „Развитие“ г. I. кн. I; редакторъ-издателка Георгица подпоручикъ Георгиева, Враца.
+[OCR_aligned] @Врой 15 и 16. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 11. ящето си, да присъединимъ и нашиятъ гласъ на въз@ мущение противъ безнаравствената постъпка на Со@ фийското Градско Общинско Управление — да стро@й здания за публични домове, вместо приюти за бедни и немощни. Освйяъ това, молимъ Почитаемото Ви Насто@ ятелство да съобщи на врймення комитетъ на Жен@ ския съюзъ, че дружеството ни въ заседанието си на 4-й т. м. съ протоколъ № 10 определи вносътъ си за съюзната каса: 25 лева за тая година (отъ 12 Юлий 1900 г. до 12 Юлий 1901 г.) и по 3 лева на месецъ за следующите години. Председателка : Б. Мутафова Деловодителка : И. Гр@шорова До Г-жа ПртдсЪ дателната на Женс. Образователно Дружество въ София Уважаема Г-жо! Ново-Загорското Женско Благотв. Дружество Просвета имеюще за цель умственото и нравствено развитие на жената, въ последното си заседание, е обърнало внимание на взетото решение, отъ страна на дружеството Ви, да протестира енергично противъ покровителството на публичния развратъ отъ страна на влаетьта и, особено, противъ постъпката на градския съветь да се строи здание за такава позорна и без@ срамна цель. Затова членките на дружеството ни единодушно се присъдеиняватъ къмъ справедливия Ви нротесть и Ви пожелаватъ нъленъ успехъ въ пър@ вата крачка отъ обласьта на нравственостьта, дето най-мпого се позори и черни името на жената. Дързость и енергия прочее! Председателка: С. Аврамова Секретарка: М. Ма@търова Женското образование въ свръзка съ възпитанието. Челов-Ькъ не може да бжде свободенъ тамъ, дЬто жената е робиня. Шелли. Тяжлмй крестъ достался ей на долю : Страдай, молчи, притворствуй и не плачь ; Кому и страсть, и молодость, и волю — Все отдала — тотъ сталъ ея пялачь ! Некрасов*. Ако пма общественъ въпросъ, който толкосъ много да е занимавалъ и занимава умовете на хората, то той е жеескиятъ въпросъ. И ако азъ се заемамъ днесь да говоря по него, то не се водя отъ мисъльта, че съществува толкосъ голема празнота въ литера@ турата ни въ това отношение, отколкото за туй, че идеите и грижите за женското образование и въз@ питание требва всеки день, всеки часъ, все по-вече и по-вече да се разпространяватъ, да се поиуляри- зирать измежду народа. Като почпемъ да разглеждаме още най-тъмните времена на человеческата култура, ние ще видимъ, че стадиите, които е прекарала жената до дпесь съ много и разнообразни, но главното, което требва да се знае, е, че било е време, когато и жената е била господари на семейството, че и тя е била не по-малко представителка, както на домашните и етопаиственяи, тъй и на обществените въпроси. Да се простирамъ, обаче, въ подробностите на този нериодъ отъ жен@ ското положение, азъ не нампрамъ тукъ за нужно ; ще спомена само за некои Факти изъ историята на Гърция и Римъ, отъ които ние ще се уверимъ, че въ тогавашни още времена жената начесто е стояла на подобающата @й висота. Ако положението на жената въ всичките из@ точни народи, може да се каже, е било, и е още, едно изъ най-лошите и пълно съ всевъзможни при@ теснения, то това същото не можемъ каза за Римъ и Гърция. И това е твърде възможно, понеже тамъ, където единъ народи се е развилъ дотолкосъ, до- колкото съ позволявали тогазъ времевата и самото развитие на науката, тамъ, където человеческата култура е почти стигнала крайните свои предели на времето си, където съ обожавали женски богове и съ творили художниците най-съвършенни женски образи, и то подъ чисто��о влияние па симпатията, почетьта и уважението,@@ то на таквосъ место, между такъвъ народъ, не може да се отхвърля, I не може да се не зачита и унижава жената, не може да се занемари до крайна стенень нейното образование. Че това е така, ние можемъ се увери отъ думите на Колба, който казва: „Положението на жепнта въ цела Гърция било несравнено по-хубаво, отколкото въ всички до сега разгледани народи. * 2 ) Често пъти приписватъ на Християнството ввежда- нето на моногамията, когато тя е съществувала въ цела стара Елада. Ето защо жената не е могла да бъде робиня на мъжа“. 2 ) Това ние виждаме и учимъ отъ много случаи и примери изъ старо гръцкия жи- вотъ, въ който жената не малко е проявявала своето влияние въ частния и общественъ животъ, (както | напр. дорийските женп), като съ се ползували съ ! доста голема свобода. Вследствие именно на такъвъ, колко-годе, по-свободенъ животъ се явяватъ въ Гръцката литература жени, доста високо стоящи по отношение на своя умъ, добродетель и поло@ жение. „Една значителна часть, казва Колбъ, отъ романтичния интересъ, който възб}^ждатъ въ насъ Гръцките оказания се отнася къмъ жените; Пе- нелопа, Андромаха, Елена, Клитемнестра, ЕрФила, Хекуба н др. стоятъ безусловно на нръвъ плань благодарение на своите добродетели и хубость или по своите престъпления и страдания“. 3 ) Освенъ, обаче, всичко казано досега, Пеетионъ ни още учи, че обпкновенъ случай е било да се срещатъ уче@ нички прн разните философски школи въ Сгара-Гър- ция; тъй нанр. въ школата на Питагорейците е имало 39 ученички, при Сократа 2, при Платона 5 и при Киренайската 2. 4 ) 4 ) Думата е за другите неточни народи, (б. а.). *) Колбъ. „История на человеческата култура“, стр. 284. 8 ) Сждцото съчин., 284. 4 ) Сп. „Развитие“ г. I. кн. I; редакторъ-издателка Георгица подпоручикъ Георгиева, Враца.
+[ GS_aligned]  Врой 15 и 16. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 11. ящето си, да присъединимъ и нашиятъ гласъ на въз‑ мущение противъ безнаравствената постѫпка на Со‑ фийското Градско Общинско Управление   да строѝ здания за публични домове, вмѣсто приюти за бѣдни и  емощни. Освѣнъ това, молимъ Почитаемото Ви Насто‑ ятелство да съобщи на врѣмения комитетъ на Жен‑ ския съюзъ, че дружеството ни въ засѣданието си на 4‑й т. м. съ протоколъ № 10 опрѣдѣли вносътъ си за съюзната каса: 25 лева за тая година (отъ 12 Юлий 1900 г. до 12 Юлий 1901 г.) и по 3 лева на мѣсецъ за слѣдующитѣ години. Прѣдсѣдателка@: Б. Мутафова Дѣловодителка@: И. Григорова До Г‑жа Прѣдс@ѣдателката на Женс. Образователно Дружество въ София Уважаема Г‑жо! Ново‑Загорското Женско Благотв. Дружество Просвѣта имѣюще за цѣль умственото и нравствено развитие на жената, въ послѣдното си засѣдание, е обърнало внимание на взетото рѣшение, отъ страна на дружеството Ви, да протестира енергично противъ покровителството на публичния развратъ отъ страна на властьта и, особено, противъ постѫпката на градския съвѣт�� да се строи здание за такава позорна и без‑ срамна цѣль. Затова членкитѣ на дружеството ни единодушно се присъдеиняватъ къмъ справедливия Ви протесть и Ви пожелаватъ  ъленъ успѣхъ въ пър‑ вата крачка отъ обласьта на нравственостьта, дѣто най‑много се позори и черни името на жената. Дързость и енергия прочее! Прѣдсѣдателка: С. Аврамова Секретарка: М. Мангърова Женското образование въ свръзка съ възпитанието. Челов@ѣкъ не може да бѫде свободенъ тамъ, дѣто жената е робиня. Шелли. Тяжлый крестъ достался ей на долю@: Страдай, молчи, притворствуй и не плачь@; Кому и страсть, и молодость, и волю   Все отдала   тотъ сталъ ея палачь@! Некрасовъ. Ако има общественъ въпросъ, който толкосъ много да е занимавалъ и занимава умоветѣ на хората, то той е женскиятъ въпросъ. И ако азъ се заемамъ днесь да говоря по него, то не се водя отъ мисъльта, че сѫществува толкосъ голѣма празнота въ литера‑ турата ни въ това отношение, отколкото за туй, че идеитѣ и грижитѣ за женското образование и въз‑ питание трѣбва всѣки день, всѣки часъ, все по‑вече и по‑вече да се разпространяватъ, да се популяри‑ зиратъ измежду народа. Като почнемъ да разглеждаме още най‑тъмнитѣ врѣмена на человѣческата култура, ние ще видимъ, че стадиитѣ, които е прѣкарала жената  о днесь сѫ много и разнообразни, но главното, което трѣбва да се знае, е, че било е врѣме, когато и жената е била господарь на сѣмейството, че и тя е била не по‑малко прѣдставителка, както на домашнитѣ и стопанственни, тъй и на общественитѣ въпроси. Да се простирамъ, обаче, въ подробноститѣ на този периодъ отъ жен‑ ското положение, азъ не намирамъ тукъ за нужно@; ще спомена само за нѣкои факти изъ историята на Гърция и Римъ, отъ които ние ще се увѣримъ, че въ тогаваш и още врѣмена жената начесто е стояла на подобающата ѝ висота. Ако положението на жената въ всичкитѣ из‑ точни народи, може да се каже, е било, и е още, едно изъ най‑лошитѣ и пълно съ всевъзможни при‑ теснения, то това сѫщото не можемъ каза за Римъ и Гърция. И това е твърдѣ възможно, понеже тамъ, кѫдѣто единъ народъ се е развилъ дотолкосъ, до‑ колкото сѫ позволявали тогазъ врѣмената и самото развитие на науката, тамъ, кѫдѣто человѣческата култура е почти стигнала крайнитѣ свои прѣдѣли на врѣмето си, кѫдѣто сѫ обожавали женски богове и сѫ творили художницитѣ най‑съвършенни женски образи, и то подъ чистото влияние па симпатията, почетьта и уважението,   то на таквосъ мѣсто, между такъвъ народъ, не може да се отхвърля,@@ не може да се не зачита и унижава жената, не може да се занемари до крайна степень нейното образование. Че това е така, ние можемъ се увѣри отъ думитѣ на Колба, който казва: „Положението на же  та въ цѣла Гърция било несравнено по‑хубаво, отколкото въ всички до сега разгледани народи.@@ @1) Често пѫти приписватъ на Християнството ввежда‑ нето на моногамията, когато тя е сѫществувала въ цѣла стара Елада. Ето защо жената не е могла да бѫде робиня на мѫжа“.@2@) Това ние виждаме и учимъ отъ много случаи и примѣри изъ старо гръцкия жи‑ вотъ, въ който жената не малко е проявявала своето влияние въ частния и общественъ животъ, (както@@ напр. дорийскитѣ женп), като сѫ се ползували съ@@ доста голѣма свобода. Вслѣдствие  менно на такъвъ, колко‑годѣ, по‑свободенъ животъ се явяватъ въ Гръцката литература жени, доста високо стоящи по отношение на своя умъ, добродѣтель и поло‑ жение. „Една значителна часть, казва Колбъ, отъ романтичния интересъ, който възб@уждатъ въ насъ Гръцкитѣ сказания се отнася къмъ женитѣ: Пе‑ нелопа, Андромаха, Елена, Клитемнестра, Ерфила, Хекуба и др. стоятъ безусловно на  ръвъ план  благодарение на своитѣ добродѣтели и хубость или по своитѣ прѣстѫпления и страдания“.@3@) Освѣнъ, обаче, всичко казано досега, Пестионъ ни още учи, че обикновенъ случай е било да се срѣщатъ уче‑ нички при разнитѣ философски школи въ Стара‑Гър‑ ция; тъй напр. въ школата на Питагорейцитѣ е имало 39 ученички, при Сократа 2, при Платона 5 и при Киренайската 2. 4@) @1) Думата е за другитѣ источни народи. (б. а.). 2) Колбъ. „История на человѣческата култура“, стр. 284. @3) С@ѫщото съчин., 284. 4@) Сп. „Развитие“ г. І. кн. І; редакторъ‑издателка Георгица подпоручикъ Георгиева, Враца.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/23.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 434 всички, върнеше се дола са и тръгнеше, като луда отъ стаи въ стая, гд-Ьто сж живблн децата и внучетата й, и ги оплакваше и нареждаше. Сърцето па човека се пукаше огъ ?каль, като ьъ слуша ше. Отгде се зимаше тази сила! ОггдЬ се зимаше гла а й! А пъкь всека казана дума падаше като камькъ па душата иа оногози, кой то ьт, слушаше. Никой на свВта не може исказа съ думи т Агите п скръбьта си като българката. Даже женитЬ, които преди завиж дах* на щастието на Баба Па иловица, и тЬ не можах* да стоььтъ хладнокръвно, захванах* да ьж съжелевать и окайватъ. Тб захва- нжхж да ходът,тъ все по-често и по-често да 1* утешават*. нъ ду мите имъ повече усилвах* скръбьта й. Тежко и горко на онзи човЬкъ, когото съжелЪватъ и окайватъ... Д'Ьдо Иавелъ не плачете. Той ублажаваше жена си, че може да излее скръбьта сл вь сълзи. Когато жена му идеше на гро бища, той ставаше, вземаше си тояжката и идКяне въ клисарни- цата при стария калугеръ Отець Агапий да послуша Христовото учение за вечното търпение. Врьщаше се той кьсно вечерно врЬме у дома си, само и само да не слуша плачътъ на жена си. Вече не се знаеше пито обедь, пито вечеря въ к*щата на Дедови Павлови и постояниитЬ веселия се замених* съ неумьлкаеми плачове и ридания. Дедо Павелъ мислеше, че причината на нещастията, които ги сполетях*, е той самъ. «Ако бехь ь* послушал* да не го испра- щамъ, си мислеше той, белкимь нйиаше да стане всичко това. Кой: знае, какъвъ би този пусти часъ!» Когато тръгне нек*де, то си върви до край. — Малко следъ оздравЪвзннето на Баба Павловица се ноболе и Коста отъ сжщата болЬсть. Неговото поболЪвание съсипа окончателно дЬда Павла. Единъ день той се върн* огъ църква и захван* да се оплаква, че се усеща зле. Виках* докторът*. Послйднийть прегледа дЬда Павла и. като предполагаше, че и той ще се поболи оть тежката болбсть, каза му да лежи и да не излазя изь кжщи. Щомь си отиде док- торьтъ, на деда Павла му наднж дамла. Повиканите двама доктори му пущах* кръвъ, давах* лекарства, нъ не можах* да му помог нат ь. На другия день той умре. На дедовото Павлово погребение присжтствувахж всички грлж- дане. Умре п се загуби основата на щастливото преди нЬколко месеци семейство. Непълни се най-сетне желанието на завистниците. Баба Павловица пренесе доста спокойно и хладнокръвно загу бата па деда Павла. Тя гледаше на неговата смьрть, като на нещо
+[OCR_aligned] — 434 всички, върнеше се дола са и тръгнеше, като луда отъ стаи въ@ стая, гд-Ьто сж живблн децата и внучетата @й, и ги оплакваше и нареждаше. Сърцето па човека се пукаше огъ ?каль, като ьъ слуша@ ше. Отгде се зимаше тази сила! ОггдЬ се зимаше гла а @й! А пък@ь всека казана дума падаше като камькъ па душата иа оногози, кой@ то ьт, слушаше. Никой на свВта не може исказа съ думи т Агит@е п скръбьта си като българката. Даже женитЬ, които преди завиж@ дах* на щастието на Баба Па иловица, и тЬ не можах* да стоььтъ@ хл��днокръвно, захванах* да ьж съжелевать и окайватъ. Тб захва- нжхж да ходът,тъ все по-често и по-често да 1* утешават*. нъ ду@ мите имъ повече усилвах* скръбьта @й. Тежко и горко на онзи човЬкъ, когото съжелЪватъ и окайватъ... Д'Ьдо Иавелъ не плачете. Той ублажаваше жена си, че може да излее скръбьта сл вь сълзи. Когато жена му идеше на гро@ бища, той ставаше, вземаше си тояжката и идКяне въ клисарни- цата при стария калугеръ Отець Агапий да послуша Христовото учение за вечното търпение. Врьщаше се той кьсно вечерно врЬме у дома си, само и само да не слуша плачътъ на жена си. Вече не се знаеше пито обедь, пито вечеря въ к*щата на Дедови Павлови и постояниитЬ веселия се замених* съ неумьлкаеми плачове и ридания. Дедо Павелъ мислеше, че причината на нещастията, които ги сполетях*, е той самъ. «Ако бехь ь* послушал* да не го испра- щамъ, си мислеше той, белкимь нйиаше да стане всичко това. Кой: знае, какъвъ би този пусти часъ!» Когато тръгне нек*де, то си върви до край. — Малко следъ оздравЪвзннето на Баба Павловица се ноболе и Коста отъ сжщата болЬсть. Неговото поболЪвание съсипа окончателно дЬда Павла. Единъ день той се върн* огъ църква и захван* да се оплаква, че се усеща зле. Виках* докторът*. Послйднийть прегледа дЬда Павла и. като предполагаше, че и той ще се поболи оть тежката болбсть, каза му да лежи и да не излазя изь кжщи. Щомь си отиде док- торьтъ, на деда Павла му наднж дамла. Повиканите двама доктори му пущах* кръвъ, давах* лекарства, нъ не можах* да му помог@ нат ь. На другия день той умре. На дедовото Павлово погребение присжтствувахж всички грлж- дане. Умре п се загуби основата на щастливото преди нЬколко месеци семейство. Непълни се най-сетне желанието на завистниците. Баба Павловица пренесе доста спокойно и хладнокръвно загу@ бата па деда Павла. Тя гледаше на неговата смьрть, като на нещо@@@@@@@@
+[ GS_aligned] @@@@@ всички, върнѣше се дома си и тръгнѣше, като луда отъ стая въ‑ стая, гд@ѣто сѫ живѣли дѣцата и внучетата ѝ, и ги оплакваше и нареждеше. Сьрцето на човѣка се пукаше отъ @жаль, като @ѭ слуша‑ ше. Отгдѣ се зимаше тази сила! Оггдѣ се зимаше гла а и́! А пъкъ‑ всѣка казана дума падаше като камъкъ на душата на оногози, кой‑ то @@ѭ слушаше. Никой на свѣта не може исказа съ думи т@ѫгитѣ‑ и скръбьта си като българката. Даже женитѣ, които прѣди завиж‑ дахѫ на щастието на Баба Па@вловица, и тѣ не можахѫ да сто@ѭтъ‑ хладнокръвно, захванахѫ да @ѭ съжелѣвать и окайватъ. Тѣ захва‑ нѫхѫ да ход@@ѭтъ все по‐често и по‐често да @ѭ утѣшаватъ. нъ ду‑ митѣ имъ повече усилвахѫ скръбьта и́. Тежко и горко на онзи човѣкъ, когото съжелѣватъ и окайватъ... Д@ѣдо Павелъ не плачеше. Той ублажаваше жена си, че може да излѣе скръбьта си въ сълзи. Когато жена му идѣше на гро‑ бища, той ставаше, вземаше си тояжката и ид@ѣше въ клисарни‑ цата при стария калугеръ Огецъ Агапий да послуша Христовото учение за вѣчното търпѣние. Връщаше ��е той късно вечерно врѣме у дома си, само и само да не слуша плачътъ на жена си. Вече не се знаеше нито обѣдъ, нито вечеря въ кѫщата на Дѣдови Павлови и постояннитѣ веселия се замѣнихѫ съ неумълкаеми плачове и ридания. Дѣдо Павелъ мислѣше, че причината на нещастията, които ги сполетѣхѫ, е той самъ. «Ако бѣхъ @ѭ послушалъ да не го испра‑ щамъ, си мислѣше той, белкимь нѣмаше да стане всичко това. Кой@ знае, какъвъ би този пусти часъ!» Когато тръгне нѣкѫдѣ, то си върви до край.@@ Малко слѣдъ оздравѣванието на Баба Павловица се поболѣ и Коста отъ сѫщата болѣсть. Неговото поболѣвание съсипа окончателно дѣда Павла. Единъ день той се върнѫ отъ църква и захванѫ да се оплаква, че се усѣща злѣ. Викахѫ докторътъ. Послѣднийтъ прѣгледа дѣда Павла и. като прѣдполагаше, че и той ще се поболи отъ тежката болѣсть, каза му да лежи и да не излазя изь кѫщи. Щомь си отиде док‑ торьтъ, на дѣда Павла му паднѫ дамла. Повиканитѣ двама доктори му пущахѫ кръвъ, давахѫ лѣкарства, нъ не можахѫ да му помог‑ нѫт@ъ. На другия день той умрѣ. На дѣдовото Павлово погребение присѫтствувахѫ всички граж‑ дане. Умрѣ и се загуби основата на щастливото прѣди нѣколко мѣсеци семейство. Испълни се най‐сетнѣ желанието на завистницитѣ. Баба Павловица прѣнесе доста спокойно и хладнокръвно загу‑ бата на дѣда Павла. Тя гледаше на неговага смърть, като на нѣщо   434  

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/24.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Стр. 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 10. ,и гимназиите) покрай економическитЬ съображе ния, което доказва значителния нроцентъ на смес. училища въ селата. Съжаляваме че немаме наржки сведенията за последните години за да се види до кждб е достигналъ тоя нроцентъ, обаче, ако презъ 93/94 учебна година той е > достигналъ 3 / 4 , сега не ще е пб-малъкъ отъ 5 / 6 , а то е близо до 6 / б . ' До 91 год. това смесване е ставало, както и шГ горе споменахме, повече отъ икономически ^съображения, защото до тогава малцина сж се интересувала отъ въпроса, когато отъ 91 год. той може да се каже, зазрева, за учителството у насъ и то отъ година на година излиза все \ съ пб-силни факти за ползата отъ смесването не само на основни училища, но и на класните > училища и гимназиите (си. „Учитель“ и др.) За да не преповтаряме онова, което се е пи сало въ нашата педагогическа литература за техъ, нека споменемъ на кратко извличаните резултати отъ тия то смесени училища: те влия- \ ятъ благотворно въ умствено, нравствено и фи зическо отношение на учащите се отъ двата пола. — Всеки въспитатель е забелезалъ, _че момичетата сж несравнено пб-трудолю- биви и пб-прилежеи отъ момчетата, а това техно трудолюбие и прилежание остава отпеча- тълъ на техните другари. Отъ друга етрана, ^расждъкътъ у момчетата е по-развитъ, та съ това пъкъ тй влияятъ на момичета. Женската ‘-нежность икропость поизглаждатъ мжжката буй- ность и опърничавость въ замена на което мжжка та енергия и самостоятелность се предаватъ на мом четата. Ожщо при съвместното обучение развива -се съревнование въ учениците, което, споредъ думите на Джонъ Ръскинъ, създава най-драго- ценнпте блага въ човешкия жнвотъ. —Въ нравствено отношение смесените училища иматъ грамадно влияние за облагородявание ха рактера на учащитй се отъ двата пола, особенно ■характерътъ на момчетата. Само този не знае нравствената развала на у-цитй въ чисто мжжкнте училища, които не е ималъ случай да се заао- знае по-отблизо съ тйхъ и, само този ще от казва грамадното нравствепо подобрение въ сме сените училища, който е гледалъ много повръх- ностно на въпроса. Който иска да се увери въ това, нека направи сравнение между двама юноши, отъ които едната е следвала въ смесено училище, а другитй — въ чисто мжжко. Предъ него на пръвъ погледъ ще изпъкне благородството въ обръщенията, въ постжпките и стремленията на ^едина и надменността и вулгарностьта въ дру- гия. Примери, които потвърждавате тая разлика, има много. Най после нека споменемъ и за влиянието на -->смееени училища върху физическото развитие на момичетата, защото на момчето и едните учи лища, както другите не отнемате възможностьта да се развива иравилно. Известно е, че мом четата сж пб-буйни и нб-пъргави, а момиче тата явявате се въ училището по-кротка, пб-емирени и нб-ппахи. Това се длъжи глав ено и единственно на домашното въспитание, �� именно: това, коета майката позволява на момчето, заирещава го на момичето и то само за единствения грйхъ, че е момиче. Едно це лесъобразно възпитание обаче никога не ще допустне такава аномалия, а още повече въ едно -смесено училище, кждето не се прави разлика въ веселите игри на момчетата и момичетата, Следъ като изброихме добрите резултати на смес. училища отъ педагогическа гледна точка, нека видимъ сега какво влияние те упражняватъ -въ обществения животъ на двата пола. Всеки ще се съгласи, че благодарение на досегашното възпитание, нашата жена гледа на мжжа, като *на творение всесилно, всемогжще, създадено да управлява и върти самб света, а мжжътъ гледа на жената, като на създание бездарно, създа дено за украшение и удовлетворение прищев ките му. А кое кара да мислятъ едните за другите така незаслужено? Кара ги споредъ насъ 4)" \ разликата въ образованието и 2) непозна- ; ванието единъ други. Ний имаме пълни гнмна- зии мжжки и девически, но като сравните „програмите иа тези гимназии ще со убедимъ ^че мжж. гимназии стоятъ нещо, като универ ситети при девическите. И това, което се дава на жената въ гимназията, дава й се като на иодигравка за нейните способности, вследствие на което нашата гимназистка излиза съ ммтно - понятие и зз науката и за живота. Обаче като знаемъ, че природата не прави разлика въ умствените и нравствени способно сти на двата пола, защо тогава онова, което е "“нравствено и полезно за мжжа да не бжде то такова и за жената. Неужели бащата не е длъженъ да знае еднакво съ майката, като ро- дитель, законитй на детската физиология и психология, или же за майката ще е вредно, ако тя има понятие отъ политическа економия, граждансовено учение и ар. Защ> е тогазъ тая разлика въ програмите? Нека минемъ на втората точка, върху ее- --познаванието на младежите отъ двата пола.
+[OCR_aligned] Стр. 4. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 10. ,и гимназиите) покрай економическитЬ съображе@ ния, което доказва значителния нроцентъ на смес. училища въ селата. Съжаляваме че немаме на@ржки сведенията за последните години за да се види до кждб е достигналъ тоя нроцентъ, обаче, ако презъ 93/94 учебна година той е > достигналъ 3 / 4 , сега не ще е п@б-малъкъ отъ 5 / 6 , а то е близо до 6 / б . ' До 91 год. това смесване е ставало, както и @шГ горе споменахме, повече отъ икономически ^съображения, защото до тогава малцина сж се интересувала отъ въпроса, когато отъ 91 год. той може да се каже, зазрева, за учителството у насъ и то отъ година на година излиза все \ съ п@б-силни факти за ползата отъ смесването не само на основни училища, но и на класните > училища и гимназиите (си. „Учитель“ и др.) За да не преповтаряме онова, което се е пи@ сало въ нашата педагогическа литература за техъ, нека споменемъ на кратко извличаните резултати отъ тия то смесени училища: те влия- \ ятъ благотворно въ умствено, нравствено и фи@ зическо отношение на учащите се отъ двата пола. — Всеки въспитатель е забелезалъ, _че момичетата сж несравнено п@б-трудолю- биви и п@б-прилежеи отъ момчетата, а това техно трудолюбие и прилежание остава отпеча- тълъ на техните другари. Отъ друга етрана, ^расждъкътъ у момчетата е по@-развитъ, та съ това пъкъ тй влияятъ на момичета. Женската ‘-нежность и@кропость поизглаждатъ мжжката буй- ность и опърничавость въ замена на което мжжка@ та енергия и самостоятелность се предаватъ на мом@ четата. Ожщо при съвместното обучение развива -се съревнование въ учениците, което, споредъ думите на Джонъ Ръскинъ, създава най-драго- ценнпте блага въ човешкия жнвотъ. —Въ нравствено отношение смесените училища иматъ грамадно влияние за облагородявание ха@ рактера на учащитй се отъ двата пола, особенно ■характерътъ на момчетата. Само този не знае нравствената развала на у-цитй въ чисто мжжкнте училища, които не е ималъ случай да се заао- знае по@-отблизо съ тйхъ и, само този ще от@ казва грамадното нравствепо подобрение въ см@е сените училища, който е гледалъ много повръх- ностно на въпроса. Който иска да се увери въ това, нека направи сравнение между двама юноши, отъ които едната е следвала въ смесено училище, а другитй — въ чисто мжжко. Предъ него на пръвъ погледъ ще изпъкне благородството въ обръщенията, въ постжпките и стремленията на ^едина и надменност@та и вулгарностьта въ дру- гия. Примери, които потвърждавате тая разлика, има много. Най после нека споменемъ и за влиянието на -->смееени училища върху физическото развитие на момичетата, защото на момчето и едните учи@ лища, както другите не отнемате възможностьта да се развива иравилно. Известно е, че мом@ четата с@ж п@б-буйни и @нб-пъргави, а момиче@ тата явявате се въ училището по@-кротка, п@б-емирени и @нб-ппахи. Това се длъжи глав ено и единственно на домашното въспитание, а именно: това, коета майката позволява на момчето, заирещава го на момичето и то само за единствения грйхъ, че е момиче. Едно ц@е лесъобразно възпитание обаче никога не ще допустне такава аномалия, а още повече въ едно -смесено училище, кждето не се прави разлика въ веселите игри на момчетата и момичетата, Следъ като изброихме добрите резултати на смес. училища отъ педагогическа гледна точка, нека видимъ сега какво влияние те упражняватъ -въ обществения животъ на двата пола. Всеки ще се съгласи, че благодарение на досегашното възпитание, нашата жена гледа на мжжа, като *на творение всесилно, всемогжще, създадено да управлява и върти сам@б света, а мжжътъ гледа на жената, като на създание бездарно, създа@ дено за украшение и удовлетворение прищев@ ките му. А кое кара да мислятъ едните за другите така незаслужено? Кара ги споредъ насъ 4)" \ разликата въ образованието и 2) непозна- ; ванието единъ други. Ний имаме пълни гнмна- зии мжжки и девически, но като сравните „програмите иа тези гимназии ще со убе��имъ ^че мжж. гимназии стоятъ нещо, като универ@ ситети при девическите. И това, което се дава на жената въ гимназията, дава @й се като на иодигравка за нейните способности, вследствие на което нашата гимназистка излиза съ ммтно - понятие и зз науката и за живота. Обаче като знаемъ, че природата не прави разлика въ умствените и нравствени способно@ сти на двата пола, защо тогава онова, което е "“нравствено и полезно за мжжа да не бжде то такова и за жената. Неужели бащата не е длъженъ да знае еднакво съ майката, като ро- дитель, законитй на детската физиология и психология, или же за майката ще е вредно, ако тя има понятие отъ политическа економия, граждансовено учение и ар. Защ> е тогазъ тая разлика въ програмите? Нека минемъ на втората точка, върху ее- --познаванието на младежите отъ двата пола@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@.
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @и гимназиитѣ) покрай економическитѣ съображе‑ ния, което доказва значителния процентъ на смѣс. училища въ селата. Съжаляваме че нѣмаме на̀рѫки свѣденията за послѣднитѣ години за да се види до кѫдѣ е достигналъ тоя процентъ, обаче, ако прѣзъ 93/94 учебна година той е@@ достигналъ@@@@ @¾, сега не ще е по̀‐малъкъ отъ @⁵/@@₆, а то е близо до @⁶/@@₆.@@ До 91 год. това смѣсване е ставало, както и по́ горѣ споменахме, повече отъ економически @съображения, защото до тогава малцина сѫ се интересували отъ въпроса, когато отъ 91 год. той може да се каже, зазрѣва, за учителството у насъ и то отъ година на година излиза все@@ съ по̀‐силни факти за ползата отъ смѣсването не само на основни училища, но и на класнит@@ѣ училища и гимназиитѣ (сп. „Учитель“ и др.) За да не прѣповтаряме онова, което се е пи‑ сало въ нашата педагогическа литература за тѣхъ, нека споменемъ на кратко извличанитѣ резултати отъ тия то смѣсени училища: тѣ влия@@‑ ятъ благотворно въ умствено, нравствено и фи‑ зическо отношение на учащитѣ се отъ двата пола.   Всѣки въспитатель е забѣлѣзалъ, @че момичетата сѫ несравнено по́‐трудолю‑ биви и по̀‐прилежни отъ момчетата, а това тѣхно трудолюбие и прилежание остава отпеча‑ тълъ на тѣхнитѣ другари. Отъ друга страна, @расѫдъкътъ у момчетата е по̀‐развитъ, та съ това пъкъ тѣ влияятъ на момичета. Женската @@нежность и кропость поизглаждатъ мѫжката буй‑ ность и опърничавость въ замѣна на което мѫжка‑ та енергия и самостоятелность се прѣдаватъ на мом‑ четата. Сѫщо при съвмѣстното обучение развива @се съревнование въ ученицитѣ, което, споредъ думитѣ на Джонъ Ръскинъ, създава най‐драго‑ цѣннитѣ блага въ човѣшкия животъ. @Въ нравствено отношение смѣсенитѣ училища иматъ грамадно влияние за облагородявание ха‑ рактера на учащитѣ се отъ двага пола, особенно @характерътъ на момчетата. Само този не знае нравствената развала на у‐цитѣ въ чисто мѫжкитѣ училища, който не е ималъ случай да се запо‑ знае по́‐отблизо съ тѣхъ и, само този ще от‑ казва грамадното нравс��вено подобрѣние въ смѣ‑ сенитѣ училища, който е гледалъ много повръх‑ ностно на въпроса. Който иска да се увѣри въ това, нека направи сравнение между двама юноши, отъ които едната е слѣдвала въ смѣсено училище, а другитѣ   въ чисто мѫжко. Прѣдъ него на пръвъ погледъ ще изпъкне благородството въ обръщенията, въ постѫпкитѣ и стремленията на @едина и надменностьта и вулгарностьта въ дру‑ гия. Примѣри, които потвърждаватъ тая разлика, има много. Най послѣ нека споменемъ и за влиянието на @@@смѣсени училища върху физическото развитие на момичетата, защото на момчето и еднитѣ учи‑ лища, както другитѣ не отнематъ възможностьта да се развива правилно. Извѣстно е, че мом‑ четата сѫ, по̀‐буйни и по̀‐пъргави, а момиче‑ тата явяватъ се въ училището по̀‐кротки, по́‐смирени и по̀‐плахи. Това се длъжи глав‑ но и единственно на домашното въспитание, а именно: това, коета майката позволява на момчето, запрѣщава го на момичето и то само за единствения грѣхъ, че е момиче. Едно цѣ‑ лесъобразно възпитание обаче никога не ще допустне такава аномалия, а още повече въ едно @смѣсено училище, кѫдѣто не се прави разлика въ веселитѣ игри на момчетата и момичетата. Слѣдъ като изброихме добритѣ резултати на смѣс. училища отъ педагогическа гледна точка, нека видимъ сега какво влияние тѣ упражняватъ @въ обществения животъ на двата пола. Всѣки ще се съгласи, че благодарение на досегашното възпитание, нашата жена гледа на мѫжа, като @на творение всесилно, всемогѫще, създадено да управлява и върти само̀ свѣта, а мѫжътъ гледа на жената, като на създание бездарно, създа‑ дено за украшение и удовлетворение прищев‑ китѣ му. А кое кара да мислятъ еднитѣ за другитѣ така незаслужено? Кара ги споредъ насъ 1)@@@ разликата въ образованието и 2) непозна@@‑ ванието единъ други. Ний имаме пълни гимна‑ зии мѫжки и дѣвически, но като сравнимъ @програмитѣ иа тѣзи гимназии ще с  убѣдимъ @че мѫж. гимназии стоятъ нѣщо, като универ‑ ситети при дѣвическитѣ. И това, което се дава на жената въ гимназията, дава и́ се като на подигравка за нейнитѣ способности, вслѣдствие на което нашата гимназистка излиза съ мѫтно@@ понятие и зз науката и за живота. Обаче като знаемъ, че природата не прави разлика въ умственитѣ и нравствени способно‑ сти на двата пола, защо тогава онова, което е @@нравствено и полезно за мѫжа да не бѫде то такова и за жената. Неужели бащата не е длъженъ да знае еднакво съ майката; като ро‑ дитель, законитѣ на дѣтската физиология и психология, или же за майката ще е вредно, ако тя има понятие отъ политическа економия, граждансовено учение и пр. Защо е тогазъ тая разлика въ програмитѣ? Нека минемъ на втората точка, върху не‑ @@познаванието на младежитѣ отъ двата пола. Стр. 4 ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 10.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/25.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 374 МИКЕЛЪ АНДЖЕЛО Италиянски ваятель, архнтектъ и живопиеецъ. Микелъ Анджело — Бонароти, се родилъ на 6-й мартъ 1475 год. въ. село Капрезе, въ Казентияекнтй ржтове, близо до Флоренция, д-Ъто баща му, Лудовикъ Бонаротн Симони, билъ потеста (видъ кметъ). Майка му се викала Франческа Сера и го дала на кърмачка—на една селенка, жена на каменодФлецъ, съ което посл-Ъ Микелъ Анджело се гордЪяЛъ, като каз- валъ че сукалъ още съ млекото си любовьта къмъ скалпелътъ (рйзецъ за мраморъ). Баща му искалъ да го научи да му свири съ Флаута, но той ималъ голяма любовь къмъ пластичеекитЪ искуства. Сл!;дъ голБма мжка сполу- чилъ да убйди баща си да го прати да се учи при живописеца Гирландая когото скоро надмнналъ по масторство. Посл-й постлтпплъ въ градннигЬ на св. Марка, дйто Лоренцо ди Медпчп билъ събралъ много скулптурни- древни работи, служащи за обучение на младнт г 1> артисти, конто Ло ренцо приемалъ у себе си за усъвъртенствувание. На четирнадесеть го дини, Микелъ Анджело пзваялъ, въ тйзи градини, маската на „Фаунъттг (горско божество), която се намира въ Флорентинския Народенъ Музей. Микелъ Анджело не се е луталъ въ пскуството, не е търсилъ и откри- валъ малко по малко истината въ него: неговътъ гений билъ тъй могм- щественъ, щото тон пзведнъжъ захваналъ да сътворява велики и образ цови творения. ВидЪлъ Лоренцо ди Медичи „Фаунътъ“, разумЪлъ, че Микелъ Ан джело е надаренъ съ високи художествения дарби, и го взелъ при себе си, а на баща му далъ хубава служба и го ималъ много на почеть. Въ кжщата на Лоренцо захванало се истинското вьсиитание на Микелъ Ан джело; тамъ той стоялъ и обйдвалъ заедно съ най-знаменититЪ тога вашни учени и философи; слушалъ Диалоуитгъ на Платона и можалъ да се наслаждава отъ грзъцката поезия. Отъ гърцката философия и литера тура, той си нрпсвоилъ онйзи високи мисли, които, за да изрази посрФд- ствомъ пскуството, тон употрйбилъ всичкия си животъ. Въ сжщото врйме слушалъ ироповйдитФ на Савонаролла *) въ катедралната черква и въ Санъ-Маржо душата му получила другъ видъ впечатления, и той си сне- челплъ онуй дълбоко религиозно чувство, което придава на Сикстинската капелла толкова величие и толкова ужасъ. Почти по слгщий начинъ билъ въспнтанъ и Милтонъ отъ классицитй и Свещенното Писание. II дв4т!> тйзи строги натури си присвоили отъ язическото пскуство и отъ еврен- скитЪ пророчества двопний елементъ, отъ конто имали нужда за своето въображение. Ако и да показватъ и двамата своятъ класически стплъ, една пропасть отъ еврейско и християнско чувство отдЪля отъ гърцкнй свйтъ толкозъ Микелъ Анджела, колкото и Милтона. Умрйлъ Лоренцо; наслйдилъ го Пиетро ди Медичи, който наскоро билъ изгоненъ изъ Флоренция, като тпранннъ, и била въстановена Фло рентинската република. Прйди изгонването му, 'Микелъ Анджело оти- шълъ въ Болонпя, дйто изучилъ Данте. Но щомъ му се пр��детавнлъ случай, той накъ се върналъ въ Флоренция, дйто изработйлъ „Спящи *) Знаменита пропов-Ьдпикъ—аскетикъ, въ Флоренция, нзгорФнъ жпвъ но напека заповФдь.
+[OCR_aligned] 374 МИКЕЛЪ АНДЖЕЛО Италиянски ваятель, архнтектъ и живопиеецъ. Микелъ Анджело — Бонароти, се родилъ на 6-й мартъ 1475 год. въ. село Капрезе, въ Казентияекнтй ржтове, близо до Флоренция, д-Ъто баща му, Лудовикъ Бонаротн Симони, билъ потеста (видъ кметъ). Майка му се викала Франческа Сера и го дала на кърмачка—на една селенка, жена на каменодФлецъ, съ което посл-Ъ Микелъ Анджело се гордЪяЛъ, като каз- валъ че сукалъ още съ млекото си любовьта къмъ скалпелътъ (рйзецъ за мраморъ). Баща му искалъ да го научи да му свири съ Флаута, но той ималъ голяма любовь къмъ пластичеекитЪ искуства. Сл!;дъ голБма мжка сполу- чилъ да убйди баща си да го прати да се учи при живописеца Гирландая@ когото скоро надмнналъ по масторство. Посл-й постлтпплъ въ градннигЬ на св. Марка, дйто Лоренцо ди Медпчп билъ събралъ много скулптурни- древни работи, служащи за обучение на младнт г 1> артисти, конто Ло@ ренцо приемалъ у себе си за усъвъртенствувание. На четирнадесеть го@ дини, Микелъ Анджело пзваялъ, въ тйзи градини, маската на „Фаунъттг (горско божество), която се намира въ Флорентинския Народенъ Музей. Микелъ Анджело не се е луталъ въ пскуството, не е търсилъ и откри- валъ малко по малко истината въ него: неговътъ гений билъ тъй могм- щественъ, щото тон пзведнъжъ захваналъ да сътворява велики и образ@ цови творения. ВидЪлъ Лоренцо ди Медичи „Фаунътъ“, разумЪлъ, че Микелъ Ан@ джело е надаренъ съ високи художествения дарби, и го взелъ при себе си, а на баща му далъ хубава служба и го ималъ много на почеть. Въ кжщата на Лоренцо захванало се истинското вьсиитание на Микелъ Ан@ джело; тамъ той стоялъ и обйдвалъ заедно съ най-знаменититЪ тога@ вашни учени и философи; слушалъ Диалоуитгъ на Платона и можалъ да се наслаждава отъ грзъцката поезия. Отъ гърцката философия и литера@ тура, той си нрпсвоилъ онйзи високи мисли, които, за да изрази посрФд- ствомъ пскуството, тон употрйбилъ всичкия си животъ. Въ сжщото врйме слушалъ ироповйдитФ на Савонаролла *) въ катедралната черква и въ Санъ-Маржо душата му получила другъ видъ впечатления, и той си сне- челплъ онуй дълбоко религиозно чувство, което придава на Сикстинската капелла толкова величие и толкова ужасъ. Почти по слгщий начинъ билъ въспнтанъ и Милтонъ отъ классицитй и Свещенното Писание. II дв4т!> тйзи строги натури си присвоили отъ язическото пскуство и отъ еврен- скитЪ пророчества двопний елементъ, отъ конто имали нужда за своето въображение. Ако и да показватъ и двамата своятъ класически стплъ, една пропасть отъ еврейско и християнско чувство отдЪля отъ гърцкнй свйтъ толкозъ Микелъ Анджела, колкото и Милтона. Умрйлъ Лоренцо; наслйдилъ го Пиетро ди Медичи, който наскоро билъ изгоненъ изъ Флоренция, като тпранннъ, и била въстановена Фло@ рентинската република. Прйди изгонването му, 'Микелъ Анджело оти- шълъ въ Болонпя, дйто изучилъ Данте. Но щомъ му се прЪдетавнлъ случай, той накъ се върналъ въ Флоренция, дйто изработйлъ „Спящи@ *) Знаменита пропов-Ьдпикъ—аскетикъ, въ Флоренция, нзгорФнъ жпвъ но напека заповФдь.@@@@
+[ GS_aligned] @@@ МИКЕЛЪ АНДЖЕЛО Италиянски ваятель, архитектъ и живописецъ. Микелъ Анджело   Бонароти, се родилъ на 6‐й мартъ 1475 год. въ@ село Капрезе, въ Казентинскнтѣ рѫтове, близо до Флоренция, д@ѣто баща му, Лудовикъ Бонароти Симони, билъ потеста (видъ кметъ). Майка му се викала Франческа Сера и го дала на кърмачка на една селенка, жена на каменодѣлецъ, съ което посл@ѣ Микелъ Анджело се гордѣялъ, като каз‑ валъ че сукалъ още съ млѣкото си любовьта къмъ скалпелътъ (рѣзецъ за мраморъ). Баща му искалъ да го научи да му свири съ флаута, но той ималъ голѣма любовь къмъ пластическитѣ искуства. Сл@ѣдъ голѣма мѫка сполу‑ чилъ да убѣди баща си да го прати да се учи при живописеца Гирландая, когото скоро надминалъ по масторство. Посл@ѣ пост@ѫпилъ въ градинитѣ на св. Марка, дѣто Лоренцо ди Медичи билъ събралъ много скулптурни‑ древни работи, служащи за обучение на младит@@@@ѣ артисти, които Ло‑ ренцо приемалъ у себе си за усъвършенствувание. На четирнадесеть го‑ дини, Микелъ Анджело изваялъ, въ тѣзи градини, маската на „Фаунътъ“ (горско божество), която се намира въ Флорентинский Народенъ Музей. Микелъ Анджело не се е луталъ въ искуството, не е търсилъ и откри‑ валъ малко по малко истината въ него: неговътъ гений билъ тъй могѫ‑ щественъ, щото той изведнъжъ захваналъ да сътворява велики и образ‑ цови творения. Видѣлъ Лоренцо ди Медичи „Фаунътъ“, разумѣлъ, че Микелъ Ан‑ джело е надаренъ съ високи художественни дарби, и го взелъ при себе си, а на баща му далъ хубава служба и го ималъ много на почеть. Въ кѫщата на Лоренцо захванало се истинското вьспитание на Микелъ Ан‑ джело; тамъ той стоялъ и обѣдвалъ заедно съ най‐знаменититѣ тога‑ вашни учени и философи; слушалъ Диалогит@ѣ на Платона и можалъ да се наслаждава отъ гр@ъцката поезия. Отъ гърцката философия и литера‑ тура, той си присвоилъ онѣзи високи мисли, които, за да изрази посрѣд‑ ствомъ искуството, той употрѣбилъ всичкия си животъ. Въ сѫщото врѣме слушалъ проповѣдитѣ на Савонаролла@*) въ катедралната черква и въ Санъ‐Марко душата му получила другъ видъ впечатления, и той си спе‑ челилъ онуй дълбоко религиозно чувство, което придава на Сикстинската капелла толкова величие и толкова ужасъ. Почти по с@ѫщий начинъ билъ въспитанъ и Милтонъ отъ классицитѣ и Свещенното Писание. @И двѣт@ѣ тѣзи строги натури си присвоили отъ язическото искуство и отъ еврей‑ скитѣ пророчества двойний елементъ, отъ който имали нужда за своето въображение. Ако и да показватъ и двамата своятъ класически стилъ, една пропасть отъ еврейско и х��истиянско чувство отдѣля отъ гърцкий свѣтъ толкозъ Микелъ Анджела, колкото и Милтона. Умрѣлъ Лоренцо; наслѣдилъ го Пиетро ди Медичи, който наскоро билъ изгоненъ изъ Флоренция, като тиранинъ, и била въстановена Фло‑ рентинската република. Прѣди изгонването му, @Микелъ Анджело оти‑ шълъ въ Болония, дѣто изучилъ Данте. Но щомъ му се прѣдставилъ случай, той пакъ се върналъ въ Флоренция, дѣто изработилъ „Спящий *) Знаменитъ пропов@ѣдникъ аскетикъ, въ Флоренция, изгорѣнъ живъ по папска заповѣдь. 374

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/26.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 199 — — ПрЪди едппъ мЪсецъ пЬщо а:п> видТ.хъ въ градина та една байнова булчина и назахъ на мама. Тя страшно се уплаши и накара слугинята да хвърля камъиье по неш, до- гдЪтп тя не се скри у една дупка въ дувара на чичови Петракеви. Тя е зихирлия, възрази кокона Тодорка. За некь никой нищо не може ми каза. На колцина души тя е изЪда души цата, като е бълвала въ Устието и нощвитЪ нмъ! Колцина души с,у, стан/У, ли за нодбивъ и присмЪхъ на хората, като имъ е опасвала вТждитЬ, мустацитЪ и космнтТ. ? — Ще ви расправш и за иск, отговори Димитръ. — Когато бЪхъ още тукъ, ааъ много се страхуваха, отъ байно- вата булчица. Покойната ни баба Тена, Богъ да к прости, вечерно врЪме обичаше да ми разсказва страшни чудесни за тока невинно животно. Тя ми казваше, че булчината, как то казва и мама, опасвала на хората мустацитЪ и вЪждитЪ и бълвала въ нощвнгЬ и Ъстиета никаква си отрова, отъ която, щомъ хапне шЬкон, умиралъ. Помпа добрЪ, че тя ме бЪше научила няколко думи, които като чуела байновата булчица, божемъ, избягвала. ТЪзп дулн, доколкото помни. с,у. : «Дайте на булчината хурчицата, да си испреде и нстъче, че й се скАсалъ кожуха*. Вшкда се работата, хората миелштъ, че булчината бЪга отъ хурката, като младигЬ булки, та за това й предлагатъ хурка, дано да избЪга. Азъ веднъжъ ви- дЪхъ на двора една булчица и толкова се оплашихъ, щото за- хван.т.хъ да викамъ колкото ме държи сила научените отъ баба думи. Бедното животно сЪднх на заднитЪ си крака, издигнх си главата, погледн.у. учудено и побЪгнж. Отидохъ горЪ. Съ голТ.мо нетърнЪние чакахъ азъ деня, въ който щЪше у» ни говори профессорътъ за булчицата. Той донесе на лекцията ед на жива и много питомна булчица, която, както ни каза той, държалъ въ КД щата си вмТ.сто котка. Азъ веднъжъ отидохъ у дома му и имахъ възможност!, да видът, пакт, булчицата. Тя спЪше винаги на кревата му и, щомъ чуеше да дращи нТ.гдЪ нТ.коя мишка, тутакъ отиваше и слЪдъ малко се вра- ищше съ мишка въ устата. На лекцията профессорътъ тъй хвали булчицата, щото азъ положително не вЪрвахъ на уши- тТ> си. Това животно е много полезно, защото Ъде само миш ки, съсели и суеци. Погледнете само на тЪлото му и вий ще впдпте, че то е тънко и дълго и дава на животното въз- можпость да се провира въ най тЪснитЪ дупки, въ които са мо може да се провре мишка. Веднъжъ, ломиш, стоехме нЪ-
+[OCR_aligned] @— 199 — — ПрЪди едппъ мЪсецъ пЬщо а:п> видТ.хъ въ градина@ та една байнова булчина и назахъ на мама. Тя страшно се уплаши и накара слугинята да хвърля камъиье по неш, до- гдЪтп тя не се скри у една дупка въ дувара на чичови Петракеви. Тя е зихирлия, възрази кокона Тодорка. За некь никой нищо не може ми каза. На колцина души тя е изЪда души@ цата, като е бълвала въ Устието и нощвитЪ нмъ! Колцина души с,у, стан/У, ли за нодбивъ и присмЪхъ на хората, като имъ е опасвала вТждитЬ, мустацитЪ и космнтТ. ? — Ще ви расправш и за иск, отгов��ри Димитръ. — Когато бЪхъ още тукъ, ааъ много се страхуваха, отъ байно- вата булчица. Покойната ни баба Тена, Богъ да к прости, вечерно врЪме обичаше да ми разсказва страшни чудесни за тока невинно животно. Тя ми казваше, че булчината, как то казва и мама, опасвала на хората мустацитЪ и вЪждитЪ и бълвала въ нощвнгЬ и Ъстиета никаква си отрова, отъ която, щомъ хапне шЬкон, умиралъ. Помпа добрЪ, че тя ме бЪше научила няколко думи, които като чуела байновата булчица, божемъ, избягвала. ТЪзп дулн, до@колкото помни. с,у. : «Дайте на булчината хурчицата, да си испреде и нстъче, че @й се скАсалъ кожуха*. Вшкда се работата, хората миелштъ, че булчината бЪга отъ хурката, като младигЬ булки, та за@ това @й предлагатъ хурка, дано да избЪга. Азъ веднъжъ ви- дЪхъ на двора една булчица и толкова се оплашихъ, щото за- хван.т.хъ да викамъ колкото ме държи сила научените отъ баба думи. Бедното животно сЪднх на заднитЪ си крака, издигнх си главата, погледн.у. учудено и побЪгнж. Отидохъ горЪ. Съ голТ.мо нетърнЪние чакахъ азъ деня, въ който щЪше у» ни говори профессорътъ за булчицата. Той донесе на лекцията ед@ на жива и много питомна булчица, която, както ни каза той, държалъ въ КД щата си вмТ.сто котка. Азъ веднъжъ отидохъ у дома му и имахъ възможност!, да видът, пакт, булчицата. Тя спЪше винаги на кревата му и, щомъ чуеше да дращи нТ.гдЪ нТ.коя мишка, тутакъ отиваше и слЪдъ малко се вра- ищше съ мишка въ устата. На лекцията профессорътъ тъй хвали булчицата, щото азъ положително не вЪрвахъ на уши- тТ> си. Това животно е много полезно, защото Ъде само миш@ ки, съсели и суеци. Погледнете само на тЪлото му и вий ще впдпте, че то е тънко и дълго и дава на животното въз- можпость да се провира въ най тЪснитЪ дупки, въ които са@ мо може да се провре мишка. Веднъжъ, ломиш, стоехме нЪ-
+[ GS_aligned]    199     Прѣди едипъ мѣсецъ нѣщо а@зъ вид@ѣхъ въ градина‑ та една байнова булчица и казахъ на мама. Тя страшно се уплаши и накара слуг нята да хвърля камънье по неѭ, до@ гдѣто тя не се скри у една дупка въ дувара на чичови Петракеви. Тя е зихирлия, възрази кокона Тодорка. За не@ѭ никой нищо не може ми каза. На колцина души тя е изѣла души‑ цата, като е бълвала въ ѣстието и нощвитѣ имъ! Колцина души с@@ѫ стан@@@ѫли за подбивъ и присмѣхъ на хората, като имъ е опасвала вѣждитѣ, мустацитѣ и космит@@ѣ?   Ще ви расправѭ и за неѭ, отговори Димитръ.   Когато бѣхъ още тукъ, азъ много се страхувах@ъ отъ байно‑ вата булчица. Покойната ни баба Гена, Богъ да ѭ прости, вечерно врѣме обичаше да ми разсказва страшни чудесии за това невинно животно. Тя ми казваше, че булчицата, как@то казва и мама, опасвала на хората мустацитѣ и вѣждитѣ и бълвала въ нощвитѣ и ѣстиета нѣкаква си отрова, отъ която, щомъ хапне нѣкой, умиралъ. Пом ѭ добрѣ, че тя ме бѣше научила пѣколко думи, които като чуела байновата булчица, божемъ, избѣгвала. Тѣзи думи, до колкото помн@ѭ с@@ѫ : «Дайте на булчицата х��рчицата, да си испреде и истъче, че ѝ се скѫсалъ кожуха». Вижда се работата, хората мислѭтъ, че булчицата бѣга отъ хурката, като младитѣ булки, та за‑ това ѝ прѣдлагатъ хурка, дано да избѣга. Азъ веднъжъ ви‑ дѣхъ на двора една булчица и толкова се оплашихъ, щото за‑ хван@@ѫхъ да викамъ колкото ме държи сила наученитѣ отъ баба думи. Бѣдното животно сѣднѫ на заднитѣ си крака, издигнѫ си главата, погледн@@ѫ учудено и побѣтнѫ. Отидохъ горѣ. Съ гол@ѣмо нетърпѣние чакахъ азъ деня, въ който щѣше да ни говори профессорътъ за булчицата. Той донесе на лекцията ед‑ на жива и много питомна булчица, която, както ни каза той, държалъ въ @кѫщата си вм@ѣсто котка. Азъ веднъжъ отидохъ у дома му и имахъ възможност@ь да вид@@ѭ пак@ъ булчицата. Тя спѣше винѫги на кревата му и, щомъ чуеше да дращи н@ѣгдѣ н@ѣкоя мишка, тутакъ отиваше и слѣдъ малко се вра‑ щаше съ мишка въ устата. На лекцията профессорътъ тъй хвали булчицата, щото азъ положително не вѣрвахъ на уши‑ т@ѣ си. Това животно е много полезно, защото ѣде само миш‑ ки, съсели и суеци. Погледнѣте само на тѣлото му   вий ще видите, че то е тънко и дълго и дава на животното въз‑ мож ость да се провира въ най тѣснитѣ дунки, въ които са‑  о може да се провре мишка. Веднъжъ, помнѭ, стоехме нѣ‑

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/27.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 325 при разни условия и наслаждения — та затова и не намирамъ за нужно да го пояснявамъ повече. Като казвамъ думата „опитвала“, азъ не подразбпрамъ никакъ, че този опитъ се е ограничили върху чув - етвото отъ топлината, защото не вервамъ да е испадналъ н г 1>кой въ та кава жьдность — алчность — за топлина, както б'1нне испаднала моята посетителка. За всичките други хора това чувство е облкновенно затжпено но само за неш, мога; да предполагани, че се наслажда ваше пьрвъ пжть отъ него. * & * Свирнята, която преди малко беше се сирела, зачу се на ново. Мелодията беше изменена, но впечатлението беше пакъ тжжно. За по- лаконически, азъ бихъ н; нарекълъ: „стара пЪсенъ, съ новъ гласъ и . Подновяванието на свирнята стресна моята посетителка. Стори ми се, като че тл;зи свирня й припомни горчивата действителность. По жал ния погледи, съ който тя изгледа бучещите пламъци въ огъньтъ, азъ разбрахъ, че тжзи нейна визита ще й остане въ умътъ, като сънь. Безъ воля и съ отчаяние, тя се пресили да напустне печката. Тя посегна съ своите жилави пръстчета, да поправи висулките отъ косата си, конто са; бЬха навесили надъ очите й. Следи това тя постегна своята избеляла, черна кьрпица на главата си поисправи се некакъ срамежливо и нере шително преди мене и ми продума пьрвъ пжть: — Ще закъсней; татко ме чака — и нему му е сту дено ! Мама ни заржча да бързаме, .... да събереме — каже — ба- ремъ за санджкътъ за гроба, за кръсти и за вощеници! Санджкътъ и кръста ще го направи д!;до Първулъ бадева — за Богъ да про сти — ама дъски требва сами да си купиме На мама й е много жали! . . ако неможемъ, каже, у друго ново да го обле чени, баремъ едни нови обуща да може да му ся кушжть! Грехота било, каже, да го заровиме у гробътъ съ вехти обуща .... млади е още, казва — момче е — па ще се събере тамо горе, на небето, съ свои другари да си поиграе, па ще види, че всичките сж обуги съ нови обуща и ще му бжде жаль! А п за коливо требва; мама рече, че безъ коливо не може да се закона мъртвецъ! II я не знамъ колко пари ще требватъ, ама, види се, че много — много требва да се харчи, а пакъ ние още нищо не сме събрали! Не даватъ хората пждатъ ни! . . . нещжтъ и да имъ свири тати! И я не знамъ, ако не събереме днеска, колкото тре бва, ще требва чакъ утре да го закопаме! Да си беше живи Лнлко сами, онъ щеше пб-екоро да събере пари; много знаеше да пе чели .... лесно работеше, много тичаше Отъ това е и пб- жално на мама! Печалбнпкъ беше, каже, па сега като умре — кой ще ни принася?!
+[OCR_aligned] @325 при разни условия и наслаждения — та затова и не намирамъ за нужно да го пояснявамъ повече. Като казвамъ думата „опитвала“, азъ не подразбпрамъ никакъ, че този опитъ се е ограничили върху чув - етвото отъ топлината, защото не вервамъ да е испадналъ н г 1>кой въ та@ кава жьдность — алчность — за топлина, както б'1нне испаднала моята посетителка. За всичките други хора това чувство е облкновенно затжпено но само за неш, мога; да предполагани, че се наслажда@ ваше пьрвъ пжть отъ него. * & * Свирнята, която преди малко беше се сирела, зачу се на ново. Мелодията беше изменена, но впечатлението беше пакъ тжжно. За по- лаконически, азъ бихъ н; нарекълъ: „стара пЪсенъ, съ новъ гласъ и . Подновяванието на свирнята стресна моята посетителка. Стори ми се, като че тл;зи свирня @й припомни горчивата действителность. По жал@ ния погледи, съ който тя изгледа бучещите пламъци въ огъньтъ, азъ разбрахъ, че тжзи нейна визита ще @й остане въ умътъ, като сънь. Безъ воля и съ отчаяние, тя се пресили да напустне печката. Тя посегна съ своите жилави пръстчета, да поправи висулките отъ косата си, конто са; бЬха навесили надъ очите @й. Следи това тя постегна своята избеляла, черна кьрпица на главата си поисправи се некакъ срамежливо и нер@е шително преди мене и ми продума пьрвъ пжть: — Ще закъсн@@@@@@@@@ей; татко ме чака — и нему му е сту@ дено ! Мама ни заржча да бързаме, .@.@.@. да събереме — каже — ба- ремъ за санджкътъ за гроба, за кръсти и за вощеници! Санджкътъ и кръста ще го направи д!;до Първулъ бадева — за Богъ да про@ сти — ама дъски требва сами да си купиме@@@@@@@@@@@@ На мама @й е много жали! . . ако неможемъ, каже, у друго ново да го обл@е чени, баремъ едни нови обуща да може да му ся кушжть! Грехота било, каже, да го заровиме у гробътъ съ вехти обуща .@.@.@. млади е още, казва — момче е — па ще се събере тамо горе, на небето, съ свои другари да си поиграе, па ще види, че всичките сж обуги съ нови обуща и ще му бжде жаль!@@@@@@@@@@@@ А п за коливо требва; мама рече, че безъ коливо не може да се закона мъртвецъ!@@@@@@@@@@ @II я не знамъ колко пари ще требватъ, ама, види се, че много — много требва да се харчи, а пакъ ние още нищо не сме събрали!@@@@@@@@@@@ Не даватъ хората@@@@@@@@@@ пждатъ ни! . . . нещжтъ и да имъ свири тати!@@@@@@@@@@@@ И я не знамъ, ако не събереме днеска, колкото тр@е бва, ще требва чакъ утре да го закопаме!@@@@@@@@@@ Да си беше живи Лнлко сами, онъ щеше п@б-екоро да събере пари; много знаеше да пе@ чели .@.@.@. лесно работеше, много тичаше@@@@@@@@@@ Отъ това е и п@б- жално на мама!@@@@@@@@@@ Печалбнпкъ беше, каже, па сега като умре — кой ще ни принася?!
+[ GS_aligned]  325 при разни условия и наслаждения   та затова и не намирамъ за нужно да го пояснявамъ повече. Като казвамъ думата „опитвали“, азъ не подразбирамъ никакъ, че този опитъ се е ограничилъ вьрху чув@‑ ството отъ топлината, защото не вѣрвамъ да е испадналъ н@@@@ѣкой въ та‑ кава жьдность ‐ алчность   за топлина, както б@@ѣше испаднала моята посѣтителка. За всичкитѣ други хора това чувство е обикновенно затѫпено но само за неѭ, мог@ѫ да прѣдполагамъ, че се наслажда‑ ваше пьрвъ пѫть отъ него.@@@@@@ Свирнята, която прѣди малко бѣше се спрѣла, зачу се на ново. Мелодията бѣше измѣнена, но впечатлението бѣше пакъ тѫжно. За по‑ лаконически, азъ бихъ @ѭ нарѣкълъ: „стара пѣсень, съ новъ гласъ@@“. Подновяванието на свирнята стресна моята посѣтителка. Стори ми се, като че т@ѫзи свирня и́ припомни горчивата дѣйствителность. По жал‑ ния погледъ, съ който тя изгледа бучещитѣ пламъци въ огъньтъ, азъ разбрахъ, че тѫзи нейна визита ще и́ остане въ умътъ, като сънь. Безъ воля и съ отчаяние, тя се прѣсили да напустне печката. Тя посегна съ своитѣ жилави прьстчета, да поправи висулкитѣ отъ косата си, които с@ѫ бѣха навѣсили надъ очитѣ и́. Слѣдъ това тя постегна своята избѣляла@ черна кьрпица на главата си поисправи се нѣкакъ срамежливо и нерѣ‑ шително предъ мене и ми продума пьрвъ пѫть:   Ще закъснѣѭ . . . . . татко ме чака   и нему му е сту‑ дено@! Мама ни зарѫча да бьрзаме, . . . . да събереме   каже   ба‑ ремъ за сандѫкътъ за гроба, за кръстъ и за вощеници! Сандѫкътъ и крьста ще го направи д@ѣдо Нървулъ бадева   за Богъ да про‑ сти   ама дъски трѣбва сами да си купиме . . . . . . На мама и́ е много жалъ! . . ако неможемъ, каже, у друго ново да го облѣ‑ чемъ, баремъ едни нови обуща да може да му ся купѭтъ! Грѣхота било, каже, да го заровиме у гробътъ съ вѣхти обуща . . . . младъ е още, казва   момче е   па ще се събере тамо горѣ, на небето, съ свои другари да си поиграе, па ще види, че всичкитѣ сѫ обуги съ нови обуща и ще му бѫде жалъ! . . . . . . А и за коливо трѣбва; мама рече, че безъ коливо не може да се закопа мъртвецъ! . . . . . . И я не знамь колко пари ще трѣбватъ, ама, види се, че много   много трѣбва да се харчи, а пакъ ние още нищо не сме събрали!. . . . . . Не даватъ хората . . . . . пѫдатъ ни! . . . нещѫтъ и да имъ свири тати! . . . . . . И я не знамъ, ако не събереме днеска, колкото трѣ‑ бва, ще трѣбва чакъ утрѣ да го закопаме! . . . . . Да си бѣше живъ Лилко самъ, онъ щѣше по́‐скоро да събере пари; много знаеше да пе‑ чели . . . . лесно работеше, много тичаше . . . . . Отъ това е и по́‑ жално на мама! . . . . . Печалбникъ бѣше, каже, па сега като умрѣ   кой ще ни принася?!

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/28.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] „ЖЕНСКИ ГЛАС Ъ“ д Излиза два пжти въ месеца: на 1 и 15 число. ‘ 4 Годишна ц-Ьна: 4 лева; ва странствб : 6 лева — въ предплата. Приема се абонирането й'Ва ноловннъ година. Вдаяъ брой 15 СТ. • ,, ■ ;1 0?у . Комитет ътъ на българския женски съюзъ има честь да помоли всичкигЬ дру жества въ съюза да отговорятъ на долнигЬ въпроси: I ДЪ да стане конгресътъ? II Кога да стане? III Кои да бждагь въпросите, които ще се разискватъ въ конгреса? На горнигЬ въпроси молимъ по-ско- рошенъ отговоръ за да се обнародватъ съ врЪме, и за да могатъ бядащитЪ деле гатки да се подготвятъ добрЪ по пред ложените въпроси. ОТЪ КОМИТЕТА. Всичко що се окдзар А° ,,ЖбЕСКИ Гл&СЪ“ се праща направо на адрессъ: редакция на в. ,,ЖбЕСКИ ГлйСЪ“ '^'^у '• 3 въ София. 4 Щ • УЦШ * ■ >—1й- Й 1;*г ' ■ Рж кописи назадъ не се връщатъ. :5 5/- <.1[ % ■ ■ I '—■ а За обявления се плаща, по 20 ст. на редъ на последната страница корените си дълбоко, до като обществената съвесть още не съвсемъ * се е „цивилизовала“ и още дава ухо на гласовете, които се обаждатъ за запазването на обществената нравственость. Като оставимъ на страна влиянието, което указва върху развалата на нравите явната и тайната проституция, ний требва да признаемъ, че тя, тамъ д^то вирее въ гол^мъ разм^ръ нанася огромни пагуби на населението въ смисъль на израждане. Споредъ медиците, - а и безъ тяхното свидетелство, може съ по- ложителвость да се каже че проституцията е, която отнема най-добрите сили на младежьта (мината) правди ги неспособни, да дадатъ Год. И. София, 1-й Май 1901 г. Брой 15 и 16. ОРГАНЪ НА СОФ. ЖЕНСЕО ОБРАЗОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО. * Известяваме на абонатните сп, че нашъ агентъ е г-нъ Д. Толчевъ, който ирн съби ране тазгодишниятъ ябонамептъ, ще събира и оня останалъ отъ миналите години. Молимъ абонатните да иматъ пълно до верие на г. Толчевъ. животъ на здрави хора, понеже < като злоуно- требяватъ съ харченето на жизнената енергия въ своята ранна младость, кога се задомяте те се явяватъ исхабени сжщества. ^ - Требватъ ли ни примери за илюстрация? на това положение? Писало се е и се пише ■ 1-й Май 1901 година. Между другото българския женски съюзъ се нагърбва да работи за: премахването всички убежища, които накърняватъ обще ствената нравственость и взема падъ своя защита жертвите на тия убежища. Дали има много да се говори върху мотивите, спо редъ коитр е турена тая точка въ устава на съюза? Тия мотиви сж тъй очевидни. Все повече и повече распространяющата се у насъ проституция — явна и тайна, — нарасване на публичните домове, все по соленото покровителство отъ страна на зако ните вадъ тия домове — каратъ ни сериозно да се позамислимъ надъ злото и да работимъ за премахването му, до като не е пуснало толкова върху необходимостьта отъ борбата съ проституцията! Но вее пажъ, нека обър-г« немъ за малко вниманието на читателките си върху това, което е' днесь дневенъ и живо-- трепетущъ въпросъ ��ъ Франция -—тая страна, която отъ векове се е научила да върви на чело на цивилизацията, страна, на която е влезло въ обичай да лодражаватъ другите страни. Тая година правителството въ' Франция- преброява населението и ■ правото, нема по- тежко впечатление отъ онова, което читательтъ получва при прочитането на скръбните статии, въ печата, които говорятъ върху страшния ш грозниятъ фактъ — че французекия народъ нама лява, че народонаселението се изражда... Всички сж решили енергично да издирватъ причините на злото и да се борятъ противъ него.. Мно- гобройни сж те, които се посочватъ въ тия.
+[OCR_aligned] „ЖЕНСКИ ГЛАС@ @@@@@Ъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@“ @@@@@д Излиза два пжти въ месеца: на 1 и 15 число. ‘ 4 Годишна ц-Ьна: 4 лева; ва странствб : 6 лева — въ предплата. Приема се абонирането й'Ва ноловннъ година. Вдаяъ брой 15@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ С@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@Т.@@@ @@@@@@@@• ,, @@@@■ ;1 @0@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@?у @@@@@@@. Комитет ътъ на българския женски съюзъ има честь да помоли всичкигЬ дру@ жества въ съюза да отговорятъ на долнигЬ въпроси: I ДЪ да стане конгресътъ? II Кога да стане? III Кои да бждагь въпросите, които ще се разискватъ въ конгреса? На горнигЬ въпроси молимъ по-ско- рошенъ отговоръ за да се обнародватъ съ врЪме, и за да могатъ бядащитЪ деле@ гатки да се подготвятъ добрЪ по пред@ ложените въпроси. ОТЪ КОМИТЕТА. Всичко що се окдзар А° ,,ЖбЕСКИ Гл&СЪ“ се праща направо на адрессъ: редакция на в. ,,ЖбЕСКИ Глй@@@СЪ“ '^'^у '• 3 въ София. 4 Щ • УЦШ * ■ >—1й- Й 1;*г ' ■ Рж кописи назадъ не се връщатъ. :5 5/- <.1[ % ■ ■ I '—■ а За обявления се плаща, по 20 ст. на редъ на последната страница корените си дълбоко, до като обществената съвесть още не съвсемъ * се е „цивилизова@ла“ и още дава ухо на гласовете, които се обаж@датъ за запазването на обще@@ствената нравственость. Като оставимъ на страна влиянието, което указва върху развалата на нравите явната и тайната проституция, ний требва да признаемъ, че тя, @тамъ д^то вирее въ гол^мъ разм^ръ нанася огромни пагуби на населението въ смисъль на израждане. Споредъ медиците, - а и безъ тяхното свидетелство, може съ по- ложителвость да се каже че проституцията е, която отнема най-добрите сили на@ младежьта @@(ми@ната) правди ги неспо@собни, да дадатъ Год. И. София, 1-й Май 1901 г. Брой 15 и 16. ОРГАНЪ НА СОФ. ЖЕНСЕО ОБРАЗОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО. * Известяваме на @абонатните сп, че нашъ агентъ е г-нъ Д. Толчевъ, който ирн съби ране тазгодишниятъ ябонамептъ, ще събира и оня ост@аналъ отъ миналите години. Молимъ абонатните да иматъ пълно до верие на г. Толчевъ. животъ на здрави хора, понеже < като злоуно- требяватъ съ @@харченето на @@@жизнената енергия въ своят@а ранна младость, кога се задомяте те се явяватъ исхабени сжщества. ^ - Требватъ ли ни примери за илюстрация? на това п@о@ложение? Писало се е и се п@и@@ше ■ 1-й Май 1901 година. Между другото българския женски съюзъ се нагърбва да раб��ти за: премахването всички убежища, които накърняватъ обще ствената нравственость и взема падъ своя защита жертвите на тия убежища. Дали има мно@го да се говори върху мотивите, спо редъ коитр е турена тая точка въ устава на съюза? Тия мотиви сж@ тъй очевидни. Все повече и повече распространяющата се у насъ проституция @— явна и тайна@, @— нарасване на публичните домове, все по соленото покровителство отъ страна на зако ните вадъ тия домове — каратъ ни сериозно да се позамислимъ надъ злото и да работ@@имъ за премахването му, до като не е пус@@нало толкова върху необходимостьта отъ борбата съ проституцията! Но вее пажъ, нека обър-г« немъ за малко вниманието на читателките си върху това, което е' днесь дневенъ и живо-- трепетущъ въпросъ въ Франция -—тая страна, която отъ векове се е научила да върви на чело на цивилизацията, страна, на която е влезло въ обичай да лодражаватъ другите страни. Тая година правителството въ' Франция- преброява населението и ■ правото, нема по- тежко впечатление отъ онова, което читательтъ получва при прочитането на скръбните статии, въ печата, които говорятъ върху страшния ш грозниятъ фактъ — че французекия народъ нама@ лява, че народонаселението се изражда... Всички сж решили енергично да издирватъ причините на злото и да се борятъ противъ него.. Мно- гобройни сж те, които се посочватъ въ т@@@@@@@@@@@@@@@ия@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@.
+[ GS_aligned]  ЖЕНСКИ ГЛАСЪ ОРГАНЪ НА СОФ. ЖЕНСКО ОБРАЗОВАТЕЛНО ДРУЖЕС ВО. „ЖЕНСКИ ГЛАСЪ“ Излиза два пѫти въ мѣсеца: на 1 и 15 число.@@@@ Годишна ц@ѣна: 4 лева; за странств@о: 6 лева   въ прѣдплата. Приема се абонирането и за  оловинъ година. Единъ брой 15 ст. Всичко що се отнася до „Женоки Гласъ“ се праща направо на адрессъ: Редакция на в. „Женски Гласъ“ въ София. Рѫкописи назадъ не се връщатъ. За обявления се плаща по 20 ст. на редъ на послѣдната страница Комитет@ътъ на българския женски съюзъ има честь да помоли всичкитѣ дру‑ жества въ съюза да отговорятъ на долнитѣ въпроси: I Дѣ да стане конгресътъ? II Кога да стане? III Кои да бѫдатъ въпроситѣ, които ще се разискватъ въ конгреса? На горнитѣ въпроси молимъ по‑ско‑ рошенъ отговоръ за да се обнародватъ съ врѣме, и за да могатъ бѫдащитѣ деле‑ гатки да се подготвятъ добрѣ по прѣд‑ ложенитѣ въпроси. ОТЪ КОМИТЕТА. @Извѣстяваме @@@на@@@@ @@аб@@@онаткитѣ с@@и, че н@@@а@@@шъ а@гентъ@ @е@@@@ г‑нъ Д. Толчевъ, който при съби‑ ране тазгодишниятъ @абонаментъ, ще събира и @оня @о@@с@@таналъ @@отъ @мина@@литѣ @години. @Молимъ абона@тк @тѣ да иматъ п@ълно до‑ вѣрие на @@г. @Толчевъ. 1‑й Май 1901 годин@а. Межд@@@@@@у другото @б@@@@@@ългарс@@@кия женски съ@@юзъ@@ с@@е @@@нагърбва да работи за@: @прѣма@хва@@нет@о вси@@чки убѣжища, които накърн@яватъ обще‑ ствената нравственость@ @@@и @@@@в@@зема @@@@на@@@@@@@@@@@@@@@дъ @@@@@@св@@оя @@з@ащита @@жертвитѣ @@н@@а@@ т@ия убѣжища. Дали@@ @има много да @@@@@се@@@ говори върху мот@ивитѣ, @@спо@@@‑ р@@@едъ @@@@@@които@@@ е ту@рена та@@я точка въ @устава на @@съюза@@? @@@@Тия мотиви сѫ тъй @оче@@@видни. Все пове@@че и пове@че распро@ст@раняющата се @у насъ проституция@@ @@ @@@@@ явна и тай@@@@@на, @@@  нарасване@ на публичнитѣ домове, @@все по‑ голѣмото покровителство @о@@тъ страна на зако‑ нитѣ надъ тия домове @@  каратъ ни сериозно да се позамислимъ надъ злото и да рабо@@т@имъ @за прѣма@хване@т@@о @@@@му, до@@@@@@ к@ато @не е пуснало @@@ко@рени@тѣ си дълбоко, до @@@@като о@бществена@@@@та @съвѣсть още не съвсѣмъ @@@@@@@@се @е @@@„цивил@@изо@в@@@@ала“ и @о@ще@@@ дав@@@@@а ухо на @гла@@сове@тѣ, к@@о@ито@ се @обаждатъ за запазването на обществената @н@равств@@еность. Ка@то @@@@ост@@@@@авимъ на@@ страна влия@ниет@@о, което @@указва върху разва@лата на нр@@ави@тѣ явнат@а и@@ тайната проституция, ни@@@й трѣбва да признаемъ, че тя, тамъ @@д@ѣто вирѣе въ го@лѣмъ размѣръ @@н@@@@@@@анася @ог@р@@омни пагуби на@ @населението въ сми@съль на@ @@и@@зраждан@е. Спо@редъ ме@@@@@@дицит@@@ѣ, а и @безъ @тѣхното@ @свидѣтелств@о, @@може @@съ по‑ @@ложи@телность да се @@каже @@@че проституцията @е@, която @от@нѣма най‑до@бритѣ @с@или на @@мла@@@@дежьта (мѫжката) прави ги@ @неспо@собни да дадатъ животъ на здра@ви хора@, понеже като злоупо‑ трѣбяватъ съ харченето на @жизнената @@@ене@ргия въ с@@воята @@@ранна младо@ст@ь, кога се задо@мятъ @@тѣ @се @явяватъ исха@бени с@@@ѫщества. Трѣбватъ ли@@ н@@и примѣри за илюстрация на @това положение? @Писало се е и се пише толкова върху необходимостьта отъ борбата съ проституцията! Но все пакъ, нека обър@@‑ немъ за малко вниманието на читателкитѣ си върху това, което е@ днесь дневенъ и живо@‑ трепетущъ въпросъ въ Франция   тая страна, която отъ вѣкове се е научила да върви на чело на цивилизацията, страна, на която е влѣзло въ обичай да подражаватъ другитѣ страни. Тая година правителството въ@ Франция@ прѣброява населението и@@ правото, нѣма по‑ тежко впечатление отъ онова, което читательтъ получва при прочитането на скръбнитѣ статии, въ печата, които говорятъ върху страшния и грозниятъ фактъ   че французския народъ нама‑ лява, че народонаселението се изражда... Всички сѫ рѣшили енергично да издирватъ причинитѣ на злото и да се борятъ противъ него@. Мно‑ гобройни сѫ тѣ, които се посочватъ въ тия Год. II. София, 1‑й Май 1901 г. Брой 15 и 16.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/29.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] София, З-й Януарий 1894 г. ^ Брой 17. Година I. В. ,,Юго-Заиадна България“ ще излиза за сега единъ нхтъ въ седмицата, въ понедйлникъ — Цената въ България за една година, начиная отъ 1-й Януарий т. г., е 8 лева, за шееть месеци 4 лева, а за въ странство 10 лева годишно и 5 лева шестмесечно. Който иска да си купи и първите 16 броя плаща още 2 лева повече. — Писма, рхкописи, пари и пр. се испращатъ направо до редакцията на вестника. — За частни обявления се плаща по 10 ст. за редъ на четвъртата страница, а на първата и други страници се плаща по 50 ст. на редъ за всеко обнародвание. Заетото место се мери съ гармоненъ редъ. — Неплатени писма не се приематъ. — Рхкопиеъ се връща назадъ, ако само ис- пращачътъ го е придружи.ть съ надлежната пощенска марка. — Единъ брой струва 15 ст. Госпота Катина Петнова подарява петь годишни течения отъ нашия вгъстнинъ, за да се испращатъ въ Юго-Западна България и въ тоя градъ или село, гдгъто намгъри за добргъ реданцията ни. Първъ пять Г-та Петнова ни прави тази честь, нато ни насърдчава още по вече въ нашето пргъдприятие. Молба до нашитЪ журналисти. Ето още една година испращаме въ вйч- ностьта. Съ още една година се увеличаватъ робските години на братията ни въ Юго-За падна България. Деветдесеть и четвъртата го дина ни предвещава схщитй грижи, схщитй задължения спрямо неевободния български край. Въ началото на годината вейки преглежда своята едногодишна деятелности, прави балансъ на изразходваното съ спечеленото и като черпи сила и въодушевление отъ резултата на мина логодишната деятелности, приготовлява се съ нова енергия за прйзъ новата година и съ по- голйма уверенность въ бхдхщата сполука, спуска се въ бурите на живота. Ако вземемъ да на- правимъ и ний единъ прегледъ на нашата дй- ятелность и приготвимъ единъ пъленъ балансъ, ние ще видимъ, че не сме добили никакви ре зултати именно за това, защото не сме проявили никаква дйятелность. Неможемъ да се похва лим!., че прйзъ течението на минхлата година сме съдййствували за нйкакво подобрение учаетьта на Юго-Западна България. Думата ни е за нашата журналистика. Прйзъ 1893 година въ България ний виждаме само едно дйло, достойно за забйлйзванио, а именно ре шението на Народообразователиото Дружество, спорйдъ което разни книги ще се печатхтъ и съ позволение на турското правителство ще се испращатъ въ юго-западний край отъ нашето отечество, независимо отъ обстоятелството въз можно ли е, мислимо ли е турското правител ство да даде такъво позволение. Друго нещо не сме направили, ако не ни лъже памятьта. Положението на Македония си остава схщото и новата година ни налага ста рите обязанности къмъ тая страна. И наистина, ако ние, българите въ свободна България, се оказахме прйзъ минхлата година така безучастни къмъ схдбата на заробения ни братъ, то това въ голйма степень се длъжи на нашата журна листика (политическата), която сякашъ стара телно е избйгвала да се занимава съ несво- бодния край. Прйзъ 1893 година сх излизали и вйстници, специално посветени на дйлото за подобрението учаетьта на българигй къмъ Вардаръ. Издаваше се в. „Македония“, поминх се и тутакси биде заместена съ новия „Гласъ Македонски“. Въ схщата година подкачи да излиза и нашия вйстникъ. Незнаемъ да-ли тйзп прйдставители на общебългарското дйло могхтъ да иматъ претенцията, че сх обяснили поне единъ отъ многото въпроси, въ които се за плита оная страна. Ний се отказваме отъ тая претенция, а вйрваме, че и „Гласъ Македонски“ ще бхде така великодушенъ, като скоро начп- нающи и двата. За в. „Македония“ да гово- римъ не ни дава сърдце. Признаваме, че много хартия е неписано, вейка спорйдъ случая, но да-ли е хвърлила съ това нйкаква лжча отъ светлина върху дйлото за Юго-Западна Бъл гария — ний не се наемаме да кажемъ, за да не ни обвинхтъ въ нйкаква предполагаема „стара злоба“ съ нови патриоти и въ беззлоб- ни дела. Резултатите обаче говорштъ, че вест никарската дйятелность на единъ-два вестника, макаръ специално предадени на дйлото, е не- достаточна за сполука въ едно общо дйло, как- вото е дйлото за Юго-Западна България. Дру гите политически вйстници, както казахме, не сх писали нищо, съ исключение на двй-три статии въ в. „Свобода“ и толкова други или по малко — въ в. „Балканска Зора“. Това е то всичко, което можемъ еъвйстно да искараме на прйгледъ прйдъ новата 1894 година, като ис- ключимъ в. „Новини“, който не може да се обвинява толкозъ поради исключителнитй усло вия, въ които е обрйченъ да борави. Да-ли Юго-Западна България заслужва това нренебрйжение, съ което се отнесе българската журналистика прйзъ минжлата година? П,йльта на журналистиката е да распространява най- напрйдничави идеи, да показва пхтьтъ на на рода за неговото щастие и да служи за центръ на неговитй цйли и стремления. Въ послйд- нитй нйколко години нашата журналистика до толкова се отдалечи отъ своето истинско и благородно предназначение, щото повече отда лечаваше, отъ колкото приближаваше постига- нието на цйлитй си. Колкото това положение на работитй се чувствува злй за свободната България, толкова по злй се. отзова за несво- бодния край, защото неможеше да се пред приеме една задружна дйятелность на цйлата българска журналистика за подобрението на дйлата въ Юго-Западна България, която е вече почти забравена. Тоя упрйкъ не пускаме на- праздно. Нашата журналистика не е действу вала задружно въ полза на Юго-Западна Бъл гария; тя не е още обяснила учаетьта на не- освободенитй братя, не е показала начините за подобрйнието на тази участь, не е посо чила на населението въ Мизия н Тракия какви длъжности го очакватъ, кждй трйбва да обърне вниманието си и въ що трйбва да бхде готово въ даденъ моментъ. Партизанството, чистото партизанство занимаваше до сега нашето вйст- никарство. Ако погледнемъ на сърбскитй, румхнекитй и гръцкитй вйстници, ще забйлйжимъ едно обстоятелство, което у насъ не било до дне- шенъ день: тй често пхти, безъ разлика на партии, публикуватъ уводни статии, въ които говорхтъ за схдбата на нйкакви си на брой извйстни свои сродници въ Юго-Западна Бъл гария. Тъй напримйръ Сърбския вйстникъ „Дневни лист“ въ послйднитй си 7-8 броя нарйдъ, въ уводнитй си статии, твърде на пространно расправя на съгражданите си за българската пропаганда въ Македония, кой най-много поддържалъ тъзи пропаганда; рас правя имъ за Екзархията, за М. Сарафова, сегашния директоръ на Солунската българска гимназия, за неговата заплата, за Шопова, за неговото пжтувание изъ Македония, за бесе дата му изъ живота на българите въ Турция и прочее, и въобще, указва на съгражданите си, сърбитй, какъ би требвало и тй да дйй- ствуватъ, за да иматъ успйхъ въ тази не щастна и слщеартменно сладка и събла знителна Македония!.. И то представете си, се въ уводни статии. А нашите вйстници, какво ни расправятъ за схщата тая страна, интереситй на която сх интереси на обща България? Безгрижна се показа нашата жур налистика и къмъ решението на Високата Порта, спорйдъ което се изисква отъ вейкой български гражданина., който би отишълъ отъ тукъ въ Турция, не българска паспорта, а турско тескере. Тукъ, както виждате, една външна държава, която най-малко има. право да ни онеправдава чрйзъ това си рйшение, самоволно, безъ да има прйдъ видъ напгая основенъ законъ, Конституцията, ни налага едно даждие, пб-вече отъ колкото би били за- длъженп да плащатъ пхтницитй за въ Турция отъ небългарскитй подданници, т. е. отъ под- данницитй на нйкоя друга държава. Това без- смисленно и несправедливо рйшение, по най- осязателенъ начинъ новрйжда нашите интереси и достолйние, независимо отъ съображението да ли тескеретата ще се издаватъ тукъ, въ България, или пъкъ въ самата Турция. Всич ката нелйпость и безправие на това турско рйшение показахме въ единъ отъ минхлитй си номера. А нашето вйстникарство, какъ се отнесе спрймо тоя толкова важенъ въпросъ въ материално и морално отношение? —Пред ставете си, отъ толкова вйстници, които за сега се издаватъ въ България, нито единъ не съумй да обърне надлйжащето внимание върху него. Тукъ неволно ни дохожда на умт пове дението на сърбската пресса по случай затва- рянието на сърбското училище въ гр. Кума- ново (Македония) отъ страна на турската власть. Всичките имъ вйстници дигнахх до небето врйва, безъ разлика на партии и на правления. Български вйстникари! Вдигнете главата си, озърнете се наоколо, пуснете погледите си и къмъ оная страна, която съставлява часть отъ свободното княжество. Дайте ни вашата рхка, да тръгнемъ задружно и съ общи сили да се опълчимъ противъ неиравдитй, въ които е об речена мрътвешки да живйе тая страна и ��и кога да не види щастливъ день Молимъ ви се, не ни отказвайте вашата помощь въ тоя случай, като знаете при това, че сами ний нищо неможемъ да направимъ. Общата, съеди нена дйятелность ще даде по добри резултати, защото разединението не прави силата. Помис лете и поговорете и за Юго-Западна България. Македонското нарие е българско, а не сърбско, (Продмжение отъ брой 16). „Македонците въ всичко това слйдватъ сърбския, а не българския езикъ.“ Всичко това е хубаво, а само последното, т. е. че и Македонците тъкмо тъй степенували прила гателните имена, както и Сърбите, е гола измислица, чиста неистина. Обратно, относително степенуванието на тезъ имена макед. наречие съвършено се разлп- чпва отъ сърбския езикъ и съвършено е равно съ българския. Ето пакъ доказателства: „Пббелъ, пбрусъ, пбцьрт, пбрано. Гопч. стр. 85 „Пбмилъ, „358 „ Пбздрава дойде, пбболна дойде. Ястреб. „ 67 „Во нбубаво , „241 и пр. Ето,. че Македонците не казватъ бели|и, руси]и здравщп и пр. както сърбите, а побелъ, порусъ и пр., както и Българите. Отъ това общо правило прави исключение въ българския езикъ въ западния му говоръ и въ макед. наречие прилагателното добъръ, което прави вто рата и третата степень освенъ по-добъръ и най- добъръ още и больи, най-больи. 18. „Дето Българите иматъ чер сърбите и маке донците иматъ винаги цр“ (т. е. цър.).
+[OCR_aligned] @@@@@@@@@@@София, З-й Януарий 1894 г. ^ Брой 17. @Г@@@@одина @@@@@@I. В. ,,Юго-Заиадна България“ ще излиза за сега единъ нхтъ въ седмицата, въ понедйлникъ — Цената въ България за една година, начиная отъ 1-й Януарий т. г., е 8 лева, за шееть месеци 4 лева, а за въ странство 10 лева годишно и 5 лева шестмесечно. Който иска да си купи и първите 16 броя плаща още 2 лева повече. — Писма, рхкописи, пари и пр. се испращатъ направо до редакцията на вестника. — За частни обявления се плаща по 10 ст. за редъ на четвъртата страница, а на първата и други страници се плаща по 50 ст. на редъ за всеко обнародвание. Заетото место се мери съ гармоненъ редъ. — Неплатени писма не се приематъ. — Рхкопиеъ се връща назадъ, ако само ис- пращачътъ го е придружи.ть съ надлежната пощенска марка. — Единъ брой струва 15 ст. Госпота Катина Петнова подарява петь годишни течения отъ нашия вгъстнинъ, за да се испращатъ въ Юго-Западна България и въ тоя градъ или село, гдгъто намгъри за добргъ реданцията ни. Първъ пять Г-та Петнова ни прави тази честь, нато ни насърдчава още по@ вече въ нашето пргъдприятие. Молба до нашитЪ журналисти. Ето още една година испращаме въ вйч- ностьта. Съ още една година се увеличаватъ робските години на братията ни въ Юго-За@ падна България. Деветдесеть и четвъртата го@ дина ни предвещава схщитй грижи, схщитй задължения спрямо неевободния български край. Въ началото на годината вейки преглежда своята едногодишна деятелности, прави балансъ на изразходваното съ спечеленото и като черпи сила и въодушевление отъ резултата на мин@а логодишната деятелности, приготовлява се съ нова енергия за прйзъ новата година и съ по- голйма уверенность въ бхдхщата сполука, спуска се въ бурите на живота. Ако вземемъ да на- правимъ и ний единъ прегледъ на нашата дй- ятелность и приготвимъ единъ пъленъ балансъ, ние ще видимъ, че не сме добили никакви ре@ зултати именно за това, защото не сме проявили никаква дйятелность. Неможемъ да се похва@ лим!., че прйзъ течението на минхлата година сме съдййствували за нйкакво подобрение учаетьта на Юго-Западна България. Думата ни е за нашата журналистика. Прйзъ 1893 година въ България ний виждаме само едно дйло, достойно за забйлйзванио, а именно р@е шението на Народообразователиото Дружество, спорйдъ което разни книги ще се печатхтъ и съ позволение на турското правителство ще се испращатъ въ юго-западний край отъ нашето отечество, независимо отъ обстоятелството въз@ можно ли е, мислимо ли е турското правител@ ство да даде такъво позволение. Друго нещо не сме направили, ако не ни лъже памятьта. Положението на Македония си остава схщото и новата година ни налага ста@ рите обязанности къмъ тая страна. И наистина, ако ние, българите въ свободна България, се оказахме прйзъ минхлата година така безучастни къмъ схдбата на заробения ни братъ, то това въ голйма степень се длъжи на нашата журна@ листика (политическата), която сякашъ стара@ телно е избйгвала да се занимава съ несво- бодния край. Прйзъ 1893 година сх излизали и вйстници, специално посветени на дйлото за подобрението учаетьта на българигй къмъ Вардаръ. Издаваше се в. „Македония“, поминх се и тутакси биде заместена съ новия „Гласъ Македонски“. Въ схщата година подкачи да излиза и нашия вйстникъ. Незнаемъ да-ли тйзп прйдставители на общебългарското дйло могхтъ да иматъ претенцията, че сх обяснили поне единъ отъ многото въпроси, въ които се за@ плита оная страна. Ний се отказваме отъ тая претенция, а вйрваме, че и „Гласъ Македонски“ ще бхде така великодушенъ, като скоро начп- нающи и двата. За в. „Македония“ да гово- римъ не ни дава сърдце. Признаваме, че много хартия е неписано, вейка спорйдъ случая, но да-ли е хвърлила съ това нйкаква лжча отъ светлина върху дйлото за Юго-Западна Бъл@ гария — ний не се наемаме да кажемъ, за да не ни обвинхтъ въ нйкаква предполагаема „стара злоба“ съ нови патриоти и въ беззлоб- ни дела. Резултатите обаче говорштъ, че вест@ никарската дйятелность на единъ-два вестника, макаръ специално предадени на дйлото, е не- достаточна за сполука въ едно общо дйло, как- вото е дйлото за Юго-Западна България. Дру@ гите политически вйстници, както казахме, не сх писали нищо, съ исключение на двй-три статии въ в. „Свобода“ и толкова други или по малко — въ в. „Балканска Зора“. Това е то всичко, което можемъ еъвйстно да искараме на прйгледъ прйдъ новата 1894 година, като ис- ключимъ в. „Новини“, който не може ��а се обвинява толкозъ поради исключителнитй усло@ вия, въ които е обрйченъ да борави. Да-ли Юго-Западна България заслужва това нренебрйжение, съ което се отнесе българската журналистика прйзъ минжлата година? П,йльта на журналистиката е да распространява най- напрйдничави идеи, да показва пхтьтъ на на@ рода за неговото щастие и да служи за центръ на неговитй цйли и стремления. Въ послйд- нитй нйколко години нашата журналистика до толкова се отдалечи отъ своето истинско и благородно предназначение, щото повече отда@ лечаваше, отъ колкото приближаваше постига- нието на цйлитй си. Колкото това положение на работитй се чувствува злй за свободната България, толкова по злй се. отзова за несво- бодния край, защото неможеше да се пред@ приеме една задружна дйятелность на цйлата българска журналистика за подобрението на дйлата въ Юго-Западна България, която е вече почти забравена. Тоя упрйкъ не пускаме на- праздно. Нашата журналистика не е действу@ вала задружно въ полза на Юго-Западна Бъл@ гария; тя не е още обяснила учаетьта на не- освободенитй братя, не е показала начините за подобрйнието на тази участь, не е посо@ чила на населението въ Мизия н Тракия какви длъжности го очакватъ, кждй трйбва да обърне вниманието си и въ що трйбва да бхде готово въ даденъ моментъ. Партизанството, чистото партизанство занимаваше до сега нашето вйст- никарство. Ако погледнемъ на сърбскитй, румхнекитй и гръцкитй вйстници, ще забйлйжимъ едно обстоятелство, което у насъ не било до дне- шенъ день: тй често пхти, безъ разлика на партии, публикуватъ уводни статии, въ които говорхтъ за схдбата на нйкакви си на брой извйстни свои сродници въ Юго-Западна Бъл@ гария. Тъй напримйръ Сърбския вйстникъ „Дневни лист“ въ послйднитй си 7-8 броя нарйдъ, въ уводнитй си статии, твърде на пространно расправя на съгражданите си за българската пропаганда въ Македония, кой най-много поддържалъ тъзи пропаганда; рас@ правя имъ за Екзархията, за М. Сарафова, сегашния директоръ на Солунската българска гимназия, за неговата заплата, за Шопова, за неговото пжтувание изъ Македония, за бес@е дата му изъ живота на българите въ Турция и прочее, и въобще, указва на съгражданите си, сърбитй, какъ би требвало и тй да дйй- ствуватъ, за да иматъ успйхъ въ тази не@ щастна и слщеартменно сладка и събла@ знителна Македония!.. И то представете си, се@ въ уводни статии. А нашите вйстници, какво ни расправятъ за схщата тая страна, интереситй на която сх интереси на обща България? Безгрижна се показа нашата жур@ налистика и къмъ решението на Високата Порта, спорйдъ което се изисква отъ вейкой български гражданина., който би отишълъ отъ тукъ въ Турция, не българска паспорта, а турско тескере. Тукъ, както виждате, една външна държава, която най-малко има. право да ни онеправдава чрйзъ това си рйшение, самоволно, безъ да има прйдъ видъ напгая основе��ъ законъ, Конституцията, ни налага едно даждие, п@б-вече отъ колкото би били за- длъженп да плащатъ пхтницитй за въ Турция отъ небългарскитй подданници, т. е. отъ под- данницитй на нйкоя друга държава. Това без- смисленно и несправедливо рйшение, по най- осязателенъ начинъ новрйжда нашите интереси и достолйние, независимо отъ съображението да ли тескеретата ще се издаватъ тукъ, въ България, или пъкъ въ самата Турция. Всич@ ката нелйпость и безправие на това турско рйшение показахме въ единъ отъ минхлитй си номера. А нашето вйстникарство, какъ се отнесе спрймо тоя толкова важенъ въпросъ въ материално и морално отношение?@ —Пред@ ставете си, отъ толкова вйстници, които за сега се издаватъ въ България, нито единъ не съумй да обърне надлйжащето внимание върху него. Тукъ неволно ни дохожда на умт пов@е дението на сърбската пресса по случай затва- рянието на сърбското училище въ гр. Кума- ново (Македония) отъ страна на турската власть. Всичките имъ вйстници дигнахх до небето врйва, безъ разлика на партии и на@ правления. Български вйстникари! Вдигнете главата си, озърнете се наоколо, пуснете погледите си и къмъ оная страна, която съставлява часть отъ свободното княжество. Дайте ни вашата рхка, да тръгнемъ задружно и съ общи сили да се опълчимъ противъ неиравдитй, въ които е об@ речена мрътвешки да живйе тая страна и ни@ кога да не види щастливъ день@ Молимъ ви се, не ни отказвайте вашата помощь въ тоя случай, като знаете при това, че сами ний нищо неможемъ да направимъ. Общата, съеди@ нена дйятелность ще даде по добри резултати, защото разединението не прави силата. Помис@ лете и поговорете и за Юго-Западна България. Македонското нарие е българско, а не сърбско, (Продмжение отъ брой 16). „Македонците въ всичко това слйдватъ сърбския, а не българския езикъ.“ Всичко това е хубаво, а само последното, т. е. че и Македонците @тък@мо тъй степенували прила гателните имена, както и Сърбите, е гола измислица, чиста неистина. Обратно, относително степенуванието на тезъ имена макед. наречие съвършено се разлп- чпва отъ сърбския езикъ @и съвършено е равно съ българския. Ето пакъ доказателства: „Пббелъ, пбрусъ, пбцьрт@, пбра@но. Гопч. стр. 85 „Пбмилъ, „358 „ Пбздрава до@@@@йде, пббол@на дойде. Ястреб. „ 67 „Во нбубаво , „241 и пр. Ето,. че Маке@@донците не казватъ бели|и, руси]и @@здравщп и пр. как@то сърбите, а побел@ъ, порусъ и пр., както и Българите. Отъ това общо правило @прави @исключение въ @българския езикъ въ западния му говоръ и въ макед. наречие прила@@гателното добъръ, което@@ @пр@@ави @вто@@ @@@@@рата@ @и т@@ре@@тата@ степен@ь @@@ос@ве@нъ @@@по-добъръ и най- добъръ още и больи, най-больи. 18. „Дето Бълга@рите има@@тъ чер с@@@ърбите и маке донците @@@иматъ @вина@@ги@@ цр“ @(т. @@@@@е. цър.).
+[ GS_aligned]  Година I. София, 3‑й Януарий 1894 г.@@ Брой 17. ЮГО‑ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ В. @„Юго‑За адна България“ ще излиза за сега единъ пѫть въ седмицата, въ ��онедѣлникъ   Цѣната въ България за една година, начиная отъ 1‑й Януарий т. г., е 8 лева, за шесть мѣсеци 4 лева, а за въ странство 10 лева годишно и 5 лева шестмѣсечно. Който иска да си купи и първитѣ 16 броя плаща още 2 лева повече.   Писма, рѫкописи, пари и пр. се испращатъ направо до редакцията на вѣстника.   За частни обявления се плаща по 10 ст. за редъ на чствъртата страница, а на първата и други страници се плаща по 50 ст. на редъ за всѣко обнародвание. Заетото мѣсто се мѣри съ гармоненъ редъ.   Неплатени писма не се приематъ.   Рѫкописъ се връща назадъ, ако само ис‑ пращачътъ го е придружи@лъ съ надлѣжната пощенска марка.   Единъ брой струва 15 ст. Гос ожа Катина Петкова  одарява  еть годишни течения отъ нашия в@ѣстникъ, за да се ис ращатъ въ Юго‑За адна България и въ тоя градъ или село, гд@ѣто нам@ѣри за добр@ѣ редакцията ни. Първъ  ѫть Г‑жа Петкова ни  рави тази честь, като ни насърдчава още  о‑ вече въ нашето  р@ѣд риятие. Молба до нашитѣ журналисти. Ето още една година испращаме въ вѣч‑ ностьта. Съ още една година се увеличаватъ робскитѣ години на братията ни въ Юго‑За‑ падна България. Деветдесеть и четвъртата го‑ дина ни прѣдвѣщава сѫщитѣ грижи, сѫщитѣ задължения спрямо несвободния български край. Въ началото на годината всѣки прѣглежда своята едногодишна дѣятелность, прави балансъ на израсходваното съ спечеленото и като черпи сила и въодушевление отъ резултата на минѫ‑ логодишната дѣятелность, приготовлява се съ нова енергия за прѣзъ новата година и съ по‑ голѣма увѣренность въ бѫдѫщата сполука, спуска се въ буритѣ на живота. Ако вземемъ да на‑ правимъ и ний единъ прѣгледъ на нашата дѣ‑ ятелность и приготвимъ единъ пъленъ балансъ, ние ще видимъ, че не сме добили никакви ре‑ зултати именно за това, защото не сме проявили никаква дѣятелность. Неможемъ да се похва‑ лим@ъ, че прѣзъ течението на минѫлата година сме съдѣйствували за нѣкакво подобрѣние участьта на Юго‑Западна България. Думата ни е за нашата журналистика. Прѣзъ 1893 година въ България ний виждаме само едно дѣло, достойно за забѣлѣзвание, а именно рѣ‑ шението на Народообразовател ото Дружество, спорѣдъ което разни книги ще се печатѫтъ и съ позволение на турското правителство ще се испращатъ въ юго‑западний край отъ нашето отечество, независимо отъ обстоятелството въз‑ можно ли е, мислимо ли е турското правител‑ ство да даде такъво позволение. Друго нѣщо не сме направили, ако не ни лъже памятьта. Положението на Македония си остава сѫщото и новата година ни налага ста‑ ритѣ обязанности къмъ тая страна. И наистина, ако ние, българитѣ въ свободна България, се оказахме прѣзъ минѫлата година така безучастни къмъ сѫдбата на заробения ни братъ, то това въ голѣма степень се длъжи на нашата журна‑ листика (политическата), която сякашъ стара‑ телно е избѣгвала да се занимава съ несво‑ бодния край. Прѣзъ 1893 година сѫ и��лизали и вѣстници, специално посвѣтени на дѣлото за подобрѣнието участьта на българигѣ къмъ Вардаръ. Издаваше се в. „Македония“, поминѫ се и тутакси биде замѣстена съ новия „Гласъ Македонски“. Въ сѫщата година подкачи да излиза и нашия вѣстникъ. Незнаемъ да‑ли тѣзи прѣдставители на общебългарското дѣло могѫтъ да иматъ претенцията, че сѫ обяснили поне единъ отъ многото въпроси, въ които се за‑ плита оная страна. Ний се отказваме отъ тая претенция, а вѣрваме, че и „Гласъ Македонски“ ще бѫде така великодушенъ, като скоро начи‑ нающи и двата. За в. „Македония“ да гово‑ римъ не ни дава сърдце. Признаваме, че много хартия е исписано, всѣка спорѣдъ случая, но да‑ли е хвърлила съ това нѣкаква лѫча отъ свѣтлина върху дѣлото за Юго‑Западна Бъл‑ гария   ний не се наемаме да кажемъ, за да не ни обвинѫтъ въ нѣкаква прѣдполагаема „стара злоба“ съ нови патриоти и въ беззлоб‑ ни дѣла. Резултатитѣ обаче говорѭтъ, че вѣст‑ никарската дѣятелность на единъ‑два вѣстника, макаръ специално прѣдадени на дѣлото, е не‑ достаточна за сполука въ едно общо дѣло, как‑ вото е дѣлото за Юго‑Западна България. Дру‑ гитѣ политически вѣстници, както казахме, не сѫ писали нищо, съ исключение на двѣ‑три статии въ в. „Свобода“ и толкова други или по малко   въ в. „Балканска Зора“. Това е то всичко, което можемъ съвѣстно да искараме на прѣгледъ прѣдъ новата 1894 година, като ис‑ ключимъ в. „Новини“, който не може да се обвинява толкозъ поради исключителнитѣ усло‑ вия, въ които е обрѣченъ да борави. Да‑ли Юго‑Западна България заслужва това прѣнебрѣжение, съ което се отнесе българската журналистика прѣзъ минѫлата година? @Цѣльта на журналистиката е да распространява най‑ напрѣдничави идеи, да показва пѫтьтъ на на‑ рода за неговото щастие и да служи за центръ на неговитѣ цѣли и стрѣмления. Въ послѣд‑ нитѣ нѣколко години нашата журналистика до толкова се отдалечи отъ своето истинско и благородно прѣдназначение, щото повече отда‑ лечаваше, отъ колкото приближаваше постига‑ нието на цѣлитѣ си. Колкото това положение на работитѣ се чувствува злѣ за свободната България, толкова по злѣ се@ отзова за несво‑ бодния край, защото неможеше да се прѣд‑ приеме една задружна дѣятелность на цѣлата българска журналистика за подобрѣнието на дѣлата въ Юго‑Западна България, която е вече почти забравена. Тоя упрѣкъ не пускаме на‑ праздно. Нашата журналистика не е дѣйству‑ вала задружно въ полза на Юго‑Западна Бъл‑ гария; тя не е още обяснила участьта на не‑ освободенитѣ братя, не е показала начинитѣ за подобрѣнието на тази участь, не е посо‑ чила на населението въ Мизия и Тракия какви длъжности го очакватъ, кѫдѣ трѣбва да обърне вниманието си и въ що трѣбва да бѫде готово въ даденъ моментъ. Партизанството, чистото партизанство занимаваше до сега нашето вѣст‑ никарство. Ако погледнемъ на сърбскитѣ, румѫнскитѣ и гръцкитѣ вѣстници, ще забѣлѣжимъ едно обстоятелство, което у насъ не било до дне‑ шенъ день: тѣ често пѫти, безъ разлика на партии, публикуватъ уводни статии, въ които говорѫтъ за сѫдбата на нѣкакви си на брой извѣстни свои сродници въ Юго‑Западна Бъл‑ гария. Тъй напримѣръ Сърбския вѣстникъ „Дневни лист“ въ послѣднитѣ си 7‑8 броя нарѣдъ, въ уводнитѣ си статии, твърдѣ на пространно расправя на съгражданитѣ си за българската пропаганда въ Македония, кой най‑много поддържалъ тъзи пропаганда; рас‑ правя  мъ за Екзархията, за М. Сарафова, сегашния директоръ на Солунската българска гимназия, за неговата заплата, за Шопова, за неговото пѫтувание изъ Македония, за бесѣ‑ дата му изъ живота на българитѣ въ Турц я и прочее, и въобще, указва на съгражда итѣ си, сърбитѣ, какъ би трѣбвало и тѣ да дѣй‑ ствуватъ, за да иматъ успѣхъ въ тази  е‑ щастна и сѫщеврѣме  о сладка и с бла‑ знителна Македония!.. И то прѣдставете си, сѐ въ уводни статии. А нашитѣ вѣстници, какво ни расправятъ за сѫщата тая страна, интереситѣ на която сѫ интереси на обща България? Безгрижна се показа нашата жур‑ налистика и къмъ рѣшението на Високата Порта, спорѣдъ което се изисква отъ всѣкой български гражданин@ъ, който би от шълъ отъ тукъ въ Турция, не български паспортъ, а турско тескере. Тукъ, както виждате, една външна държава, която най‑малко има, право да ни онеправдава чрѣзъ това си рѣшение, самоволно, безъ да има прѣдъ видъ на@шия основенъ законъ, Конституцията, ни налага едно даждие, по̀‑вече отъ колкото би били за‑ длъжени да плащатъ пѫтницитѣ за въ Турция отъ небългарскитѣ подданници, т. е. отъ под‑ данницитѣ на нѣкоя друга държава. Това без‑ смисленно и несправедливо рѣшение, по най‑ осязателенъ начинъ поврѣжда нашитѣ интереси и достолѣпие, независимо отъ съображението да ли тескеретата ще се издаватъ тукъ, въ България, или пъкъ въ самата Турция. Всич‑ ката нелѣпость и безправие на това турско рѣшение показахме въ единъ отъ минѫлитѣ си номера. А нашето вѣстникарство, какъ се отнесе спрѣмо тоя толкова важенъ въпросъ въ материялно и морално отношение?   Прѣд‑ ставете си, отъ толкова вѣстници, които за сега се издаватъ въ България, нито единъ не съумѣ да обърне надлѣжащето внимание върху него. Тукъ неволно ни дохожда на умъ повѣ‑ дението на сърбската пресса по случай затва‑ рянието на сърбското училище въ гр. Кума‑ ново (Македония) отъ страна на турската власть. Всичкитѣ имъ вѣстници дигнахѫ до небето врѣва, безъ разлика на партии и на‑ правления. Български вѣстникари! Вдигнете главата си, озърнете се наоколо, пуснете погледитѣ си и къмъ оная страна, която съставлява часть отъ свободното княжество. Дайте ни вашата рѫка, да тръгнемъ задружно и съ общи сили да се опълчимъ противъ неправдитѣ, въ които е об‑ рѣчена мрътвешки да живѣе тая страна и ни‑ кога да не види щастливъ день. Молимъ ви се, не ни отказвайте вашата помощь въ тоя случай, като знаете при това, че сами ний нищо неможемъ да направимъ. Общата, съеди‑ нена дѣятелность ще даде по добри резултати, защото разединението не прави силата. Помис‑ лете и поговорете и за Юго‑Западна България@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. „Македонцитѣ въ всичк  това слѣдватъ сърбския, а не българския езикъ.“ @@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ п@@@р. Ето,@@@@@@ че@@ Македонцитѣ не казватъ@ @белији, руiсји@@ @здравији и@ нр. както@@ сърбитѣ,@@ @@@а @побел@@ъ, @@@@@порус@@ъ и @пр@@@., @@@какт@@@о @@и Българи@т@@ѣ. @Отъ @това @@общо @прави@@ло прави исключение @@въ @българ@ския езикъ въ западния му гов@о@ръ и въ макед. наречие прилагател@ното @добъръ, което прави вто‑ рата и третата степень @освѣнъ по‑добъръ и най‑ добъръ още и больи, най‑больи. 18. „@@@Дѣто Българитѣ иматъ чер сърбитѣ и маке‑ донцит@@@ѣ @@иматъ винаги цр“ (т. е. цър.). Македонското наречие@ е @@българско, а не сърбско. (Продължени@е@ отъ брой 16). @Всичко това е хубаво, а само послѣдното, т. е. че и Ма@кедонцитѣ тъкмо тъй сте@пенували@ прила‑ гателнитѣ @имена, както и Сърбитѣ, е гола измислица, чиста неистина. Обратно, относително степенуванието на@@ @@тѣзъ имена макед. на@@@рѣчие съвършено се разли‑ чива отъ сърбския езикъ и съвършен@о е равно съ българския. Ето пакъ доказателства:

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/3.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 11& срещу борчътъ, защото, тия старини, азъ не щх да оскерняванъ, казалъ,. по старо време (при това той си нопипаяъ побйлйлата брада), . . . азъ ле щх да ставамъ резидъ на хората, та да идж. да ме сжджтъ вчерашни д-Ьд»? Баба Бекиръ дълго време не могжлъ да побере въ уиътъ си тоя абсурдъ, щото голобради момчетия дя могжтъ да бжджтъ кадии! Той ималъ от давна единъ етаръ свой достъ, д г Ьдо Вжло устабашията, и той намислияъ да се въсползува отъ старото си приятелство и сн разясни неразреши мия за него въпросъ. Той попиталъ така: — „Ще ли ми кажешъ право, уста Вяло, та да те питамъ нещо“? — „Щх, зеръ, защо да не кажх* — отговорили дЗздо Вжло. — „У вашия ли законъ е това писано, или мос ковеца ви остави тоя адетъ, да могжтъ и децата у васъ да ставатъ. кадии“? Дедо Вжло подигналъ рамена, позагледалъ се въ иглата, съ която шиялъ и, чакъ слйдъ няколко минути, проговорилъ така: — „Не можемъ башъ добро да се с'Ьтинъ. Бекиръ-ага, ама, чини ми се, че по нещо остана я отъ московецо, а но н'Ьщо и сега сж го писали (Следва). МЛЪКНИ! Сьрдце, сьрдце, млъкна! немей, за смехъ не ставай, Разбий се и пукпи, Но писъкъ не издавай. Сьрдце, сьрдце, гини! Гини, сьрдце, но немо, — й тезъ гжрди едни Това да знаятъ само. Не пъшкай, ти въ това Неще намеришъ сладость,. Поводъ недей дава На хората за радость. Я вижъ ги тезъ лица Безчувственни, студени! Отъ чуждите сьрдца Не чакай утешенье. Азъ знамъ, о знамъ добре, Що въ тебе се вълнува, Че въ тебъ едно море Отъ мжки се бунтува.
+[OCR_aligned] @11& срещу борчътъ, защото, тия старини, азъ не щх да оскерняванъ, казалъ,. по старо време (при това той си нопипаяъ побйлйлата брада), . . . азъ ле щх да ставамъ резидъ на хората,@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@т@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@д@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ и@д@@@ж.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ д@@@@а@@@ @@м@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@ @@@@@с@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@жд@@@@@@@@@@ж@@@@@т@@ъ@@@@@ @@@@@@@@в@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ч@@@@@@@@@@@@@@@е@@@ра@@@@@ш@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@н@@и д@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@-Ьд@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@»? Баба Бекиръ дълго време не могжлъ да побере въ уиътъ си тоя абсурдъ, щото голобради момчетия дя могжтъ да бжджтъ кадии! Той ималъ от@ давна единъ етаръ свой достъ, д г Ьдо Вжло устабашията, и той намислияъ да се въсползува отъ старото си приятелство и сн разясни неразреш@и мия за него въпросъ. Той попиталъ така: — „Ще ли ми кажешъ право, уста Вяло, та да те питамъ нещо“? — „Щх, зеръ, защо да не кажх* — отговорили дЗздо Вжло. — „У вашия ли законъ е това писано, или мос@ ковеца ви остави тоя адетъ, да могжтъ и децата у васъ да ставатъ. кадии“? Дедо Вжло подигналъ рамена, позагледалъ се въ иглата, съ която шиялъ и, чакъ слйдъ няколко минути, проговорилъ така: — „Не можемъ башъ добро да се с'Ьтинъ. Бекиръ-ага, ама, чини ми се, че по нещо остана я отъ московецо, а но н'Ьщо и сега сж го писали (Следва). МЛЪКНИ! Сьрдце, сьрдце, млъкна! немей, за смехъ не ставай, Разбий се и пукпи, Но писъкъ не издавай. Сьрдце, ��ьрдце, гини! Гини, сьрдце, но немо, — й тезъ гжрди едни Това да знаятъ само. Не пъшкай, ти въ това Неще намеришъ сладость,. Поводъ недей дава На хората за радость. Я вижъ ги тезъ лица Безчувственни, студени! Отъ чуждите сьрдца Не чакай утешенье. Азъ знамъ, о знамъ добре, Що въ тебе се вълнува, Че въ тебъ едно море Отъ мжки се бунтува.
+[ GS_aligned]  116  рѣщу борчътъ, защото, тия старини, азъ не щѫ да оскернявамъ, казалъ,@  о старо врѣме ( ри това той си попипалъ побѣлѣлата брада), . . . азъ  е щѫ да ставамъ резилъ на хората, та да идѫ да ме сѫдѫтъ вчерашни дѣца! (Слѣдва). МЛЪКНИ! Сьрдце, сьрдце, млъкни! Нѣмѣй, за смѣхъ не ставай, Разбий се и пукпи, Но писъкъ не издавай. Сьрдце, сьрдце, гини! Гини, сьрдце, но нѣмо,   И тезъ гѫрди едни Това да знаятъ само. Не пъшкай, ти въ това Неще намѣришъ сладость, Поводъ недѣй дава На хората за радость. Я вижъ ги тезъ лица Безчувственни, студени! Отъ чуждитѣ сьрдца Не чакай утѣшенье. Азъ знамъ, о знамъ добрѣ, Що въ тебе се вълнува, Че въ тебъ едно море Отъ мѫки се бунтува. Баба Бекиръ дълго врѣме не могѫлъ да побере въ умътъ си тоя абсурдъ, щото голобради момчетия дя могѫтъ да бѫдѫтъ кадии! Той ималъ от‑ давна единъ старъ свой достъ, д@@@ѣдо Вѫло устабашията, и той намисли ъ да се въсползува отъ старото си приятелство и си разясни неразрѣш ‑  ня за него въпросъ. Той попиталъ така:   „Ще ли ми кажешъ право, уста Вѫло, та да те питамъ нѣщо“?   „Щѫ, зеръ, защо да не кажѫ“   о говорилъ д@ѣдо Вѫло.   „У вашия ли законъ е това писано, или мос‑ ковеца ви остави тоя адетъ, да могѫтъ и дѣцата у васъ да стават@  кадий“? Дѣдо Вѫло подигналъ рамена, позагледалъ се въ иглата, съ която  иялъ и, чакъ слѣдъ иѣколко минути, проговорилъ така:   „Не можемъ башъ добро да се с@ѣтимъ, Бекиръ‐ага, ама, чини ми се, че по нѣщо остана   отъ московецо, а  о н@ѣщо и сега сѫ го писали@@@@@@@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@.@@@@@@@ @. @@@. @@@. @@@@@@@@@@@@@. @@@@@@@. @@. @@@@@@. @@@@@. @. @@@@. @@@@@@@@. @@. @@@@@. . @@@@. @@@@@. @. @. @@@. @. @@@@@@@. @. @. @@@. @@@. @@@. @@. @@@. @. @@@@@@@.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/30.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 301 — — Не съмь, отговорихъ азъ. Дошелъ съмъ тукъ но работа, :гь, както се вижда, не ще могж. да I* свърша: — Бащгга на мо мичето не е тукашенъ. Той се нрЪсели тукъ слКтдъ войната огъ Южна България. Не знамъ, защо не ви е повакалъ нб-раио?! Това момиче е единствениото му дТ>те. — Жално нЬщо, отговори докторътъ. НЪда какво да ее пра ви. Тогава ще му кажат азъ саиъ. Поиолихъ доктора да не казва на него, а да каже на Герго ■ злТда заминаванието ми. Наскоро азъ се приготвихъ, простихъ се съ Ивана, Герга и бай Сгояна, вьзсЬднжхъ коня си и избЬгахъ изь селото, за да не вида и чук раздиракщата душата картина. XXXI СТИХОТВОРЕНИЯ. Усамотение. Когато всички околъ тебъ празднуватъ, Когато всселъ кредъ клтнти смЪхътъ, Когато всздЬ гласове се чуватъ, Конто радостьта си честптаттъ, Когато свято едно увлечение ДумитЪ сладко кьмъ любовь движи, Какъ млтчи грозното усамотенье, Какъ люто надъ гжрдитЪ то теши! Защо не съмъ въвъ нбкоя пустиня? По-малко бихъ страдалъ захвърленъ тамъ, Отколко въ тая проклета чужбина Вср/Ьдъ живий свЬтъ да се усЬщамъ еамъ. Възлизатъ проклетии на устата Протнвъ честьта мя и противъ свЬтътъ,
+[OCR_aligned] @— 301 — — Не съмь, отговорихъ азъ. Дошелъ съмъ тукъ но работа, :гь, както се вижда, не ще могж. да I* свърша: — Бащгга на мо@ мичето не е тукашенъ. Той се нрЪсели тукъ слКтдъ войната огъ Южна България. Не знамъ, защо не ви е повакалъ @нб-раио?! Това момиче е единствениото му дТ>те. — Жално нЬщо, отговори докторътъ. НЪда какво да ее пра@ ви. Тогава ще му кажат азъ саиъ. Поиолихъ доктора да не казва на него, а да каже на Герго ■ злТда заминаванието ми. Наскоро азъ се приготвихъ, простихъ се съ Ивана, Герга и бай Сгояна, вьзсЬднжхъ коня си и избЬгахъ изь селото, за да не вида и чук раздиракщата душата картина. XXXI СТИХОТВОРЕНИЯ. Усамотение. Когато всички околъ тебъ празднуватъ, Когато всселъ кредъ клтнти смЪхътъ, Когато всздЬ гласове се чуватъ, Конто радостьта си честптаттъ, Когато свято едно увлечение ДумитЪ сладко кьмъ любовь движи, Какъ млтчи грозното усамотенье, Какъ люто надъ гжрдитЪ то теши! Защо не съмъ въвъ нбкоя пустиня? По@-малко бихъ страдалъ захвърленъ тамъ, Отколко въ тая про@клета чужбина Вср/Ьдъ живий свЬтъ да се усЬщамъ еамъ. Възлизатъ проклетии на устата Протнвъ честьта мя и противъ свЬтътъ,
+[ GS_aligned]    301     Не съмъ, отговорихъ азъ. Дошелъ съмъ тукъ по работа, @нъ, както се вижда, не ще мог@ѫ да @ѭ свършѫ:   Бащ та на мо‑ мичето не е тукашенъ. Той се прѣсели тукъ сл@ѣдъ войната отъ Южна България. Не знамъ, защо не ви е повикалъ по̀‐рано?! Това момиче е единственното му д@ѣте.   Жално нѣщо, отговори докторътъ. Нѣма какво да се пра‑ ви. Тогава ще му каж@ѫ азъ самъ. Помолихъ доктора да не казва на него, а да каже на Герго@@ слѣдъ заминаванието ми. Наскоро азъ се приготвихъ, простихъ се съ Ивана, Герга и бай Сгояна, възсѣднѫхъ коня си и избѣгахъ изъ селото, за да не видѭ и чуѭ раздираѭщ��та душата картина. ХХХІ СТИХОТВОРЕНИЯ. Усамотение. Когато всички околъ тебъ празднуватъ, Когато веселъ вредъ к@ѫнти смѣхътъ, Когато всѫдѣ гласове се чуватъ, Които радостьта си честит@ѫтъ, Когато свято едно увлеченье Думитѣ сладко къмъ любовь движи, Какъ м@ѫчи грозното усамотенье, Какъ люто надъ гѫрдитѣ то тежи! Защо не съмъ въвъ нѣкоя пустиня? По́‐малко бихъ страдалъ захвърленъ тамъ, Отколко въ тая про́клета чужбина Вср@ѣдъ живий свѣтъ да се усѣщамъ самъ. Възлизатъ проклетии на устата Противъ честьта ми и противъ свѣтътъ,

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/31.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 278 ствителностьта: пр г Ьзъ кратковременното си подвизаване на общественното поле, подвизаване, което до тръгването за България, беше единъ ррд ъ отъ тежки борби съ живота н тъмни авантюри, той н^ма врБме, нато въз можности, да развие широката, плодовита деятелности на Раковски ц Н а Любена, нито да упражни силно влпяппе на съвременниците си. - г Роц усне само да блесне и веднага да угасне, като единъ заслепителенъ ме- теоръ предъ взора ни, н ни остави омаяни и обзети отъ адмирация. Тон биде нб-ш,астливъ отъ много други свои снодвижници, защото сждбата му прати една завидна и величественна смъртъ, която обезпечи безсмър тието му. Ботевъ зная тъкмо па време да умре: идеята, на която тон служи, загуби единъ могущесгвеиъ ратникъ, но историята ни спечели едшгь славенъ ликъ, а това е повече. Биографиите му ни расказватъ и обяснявате първоначалните при чини, подъ влиянието на които се е формиралъ нравственний ликъ на Ботева. При естеството, което е досеяло въ него още отъ дете основ ните принципи на единъ буенъ и неукротимъ характеръ, поработили ех още два могущп факторе — въснитанието му — въ Русия, и тежката школа на хжшовскнй животъ — пб-после въ — Ромжния. И едното и другото способствувахж за обрзуването у него на оня ратоборенъ духъ, на оние социално-политически възрения. които тъй нагло се проявпхж въ практиката. Умъ прозорливъ и високолетящъ, начетенъ па Чершгшевскн 1 Герцена,, Бакунина п пр., наджханъ отъ литературата на революционна Русия, Ботевъ отъ рано съзре неравенството въ обществото, не можа да се по мири съ несправедливостнта на сжществуюпшй редъ и се намери отъ сичко недоволенъ, на секжде на тесно, на ейкжде чуждъ. Вечно без- нокоенъ, бунтующъ се нротивъ всичките приети правила, традиции и об- щественъ моралъ, той стана невъзможенъ и въоръжи противъ себе сп об ществото. .. Само въ разгулната и родна атмосфера на хъшовете, въ крж- гътъ на които можеше свободно да диша, той се чувствуваше въ еле мента си. Той сй ги подчини всичките чрезъ духовното си ЩУЙВЪ- сходство. Той радостно делеше съ техъ гладъ, лишения и неизвбк- тпостьта за утрешшш день, както и надеждата да развее хайдушкия бай- ракакъ въ Стара-Планина. И като очакваше тоя день па борба за сво бодата на България, той проноведваше свободата на целото человечество, всемирното равенство, — което виде въ формата на кумунпзмътъ. Натура убеждена, гореща, увлекаюша се, у него словото п далото вървътъ заедно; той се залови, въ съ дружество съ некакви тъмни чуж денци, рицари на рисковете и на мрака, да прилага въ живота ко мунизма съ една нреданность, безстрашлнвость и дарба, предъ които о-тЬд- неятъ прочутите италиански „ЬгаИ“. Отъ 1869 до края на 1871 г. съществуванието на Ботева не е освенъ единъ синджиръ отъ невъобра- зимо-дързеки авантюри, отъ скитания, страдалия, расправии съ но.кг цията и посещаване ��лашките затвори. Името му добива въ средата на емиграцията една трагическа известности. Леспо може да се иредвидп дъ-
+[OCR_aligned] @278 ствителностьта: пр г Ьзъ кратковременното си подвизаване на общественното поле, подвизаване, което до тръгването за България, беше единъ ррд ъ отъ тежки борби съ живота н тъмни авантюри, той н^ма@ врБме, нато въз@ можности, да развие широката, плодовита деятелности на Раковски ц Н а Любена, нито да упражни силно влпяппе на съвременниците си. - г Роц усне само да блесне и веднага да угасне, като единъ заслепителенъ ме- теоръ предъ взора ни, н ни остави омаяни и обзети отъ адмирация. Тон биде нб-ш,астливъ отъ много други свои снодвижници, защото сждбата му прати една завидна и величественна смъртъ, която обезпечи безсмър@ тието му. Ботевъ зная тъкмо па време да умре: идеята, на която тон служи@, загуби единъ могущесгвеиъ ратникъ, но историята ни спечели едшгь славенъ ликъ, а това е повече. Биографиите му ни расказватъ и обяснявате първоначалните при@ чини, подъ влиянието на които се е формиралъ нравственний ликъ на Ботева. При естеството, което е досеяло въ него още отъ дете основ@ ните принципи на единъ буенъ и неукротимъ характеръ, поработили ех още два могущп факторе — въснитанието му — въ Русия, и тежката школа на хжшовскнй животъ — п@б-после въ — Ромжния. И едното и другото способствувахж за обрзуването у него на оня ратоборенъ духъ, на оние социално-политически възрения. които тъй нагло се проявпхж въ практиката. Умъ прозорливъ и високолетящъ, начетенъ па Чершгшевскн 1 Герцена,, Бакунина п пр., наджханъ отъ литературата на революционна Русия, Ботевъ отъ рано съзре неравенството въ обществото, не можа да се по@ мири съ несправедливостнта на сжществуюпшй редъ и се намери отъ сичко недоволенъ, на секжде на тесно, на ейкжде чуждъ. Вечно без- нокоенъ, бунтующъ се нротивъ всичките приети правила, традиции и об- щественъ моралъ, той стана невъзможенъ и въоръжи противъ себе сп об@ ществото. .. Само въ разгулната и родна атмосфера на хъшовете, въ крж- гътъ на които можеше свободно да диша, той се чувствуваше въ еле@ мента си. Той сй ги подчини всичките чрезъ духовното си ЩУЙВЪ- сходство. Той радостно делеше съ техъ гладъ, лишения и неизвбк- тпостьта за утреш@шш день, както и надеждата да развее хайдушкия бай- ракакъ въ Стара-Планина. И като очакваше тоя день па борба за сво@ бодата на България, той проноведваше свободата на целото человечество, всемирното равенство, — което виде въ формата на кумунпзмътъ. Натура убеждена, гореща, увлекаюша се, у него словото п далото вървътъ заедно; той се залови, въ съ дружество съ некакви тъмни чуж@ денци, рицари на рисковете и на мрака, да прилага въ живота ко@ мунизма съ една нреданность, безстрашлнвость и дарба, предъ които о-тЬд- неятъ прочутите италиански „@ЬгаИ“. Отъ 1869 до края на 1871 г. съществуванието на Ботева не е осв��нъ единъ синджиръ отъ невъобра- зимо-дързеки авантюри, отъ скитания, страдалия, расправии съ но.кг цията и посещаване влашките затвори. Името му добива въ средата на емиграцията една трагическа известности. Леспо може да се иредвидп дъ-
+[ GS_aligned]  278 ствителностьта: пр@@@ѣзъ кратковрѣменното си подвизаване на общественното поле, подвизаване, което до тръгването за България, бѣше единъ ред@ъ отъ тежки борби съ живота и тьмни авантюри, той нѣма́ врѣме, нито въз‑ можность, да развие широката, плодовита дѣятелность на Раковски и @на Любена, нито да упражни силно влияние на съврѣменницитѣ си. @ @ Той успѣ само да блѣсне и веднага да угасне, като единъ заслѣпителенъ ме‑ теоръ прѣдъ взора ни, и ни остави омаяни и обзети отъ адмирация. Той биде по́‐щастливъ отъ много други свои сподвижници, защото сѫдбата му прати една завидна и величественна смърть, която обезпечи безсмър‑ тието му. Ботевъ зная тъкмо на врѣме да умре: идеята, на която той служи́, загуби единъ могущественъ ратникъ, но историята ни спечели единъ славенъ ликъ, а това е повече. Биографиитѣ му ни расказватъ и обясняватъ първоначалнитѣ при‑ чини, подъ влиянието на които се е формиралъ нравственний ликъ на Ботева. При естеството, което е посѣяло въ него още отъ дѣте основ‑ нитѣ принципи на единъ буенъ и неукротимъ характеръ, поработили сѫ още два могущи факторе   въспитанието му   въ Русия, и тежката школа на хѫшовский животъ   по́‐послѣ въ   Ромѫния. И едното и другото способствувахѫ за обрзуването у него на оня ратоборенъ духъ, на оние социално‐политически възрѣния, които тъй нагло се проявихѫ въ практиката. Умъ прозорливъ и високолѣтящъ, начетенъ на Чернишевск@и' Герцена@, Бакунина и пр., надѫханъ отъ литературата на революционна Рус я, Ботевъ отъ рано съзрѣ неравенството въ обществото, не можа да се по‑ мири съ несправедливостьта на сѫществующий редъ и се намѣри отъ сичко недоволенъ, на сѣкѫдѣ на тѣсно, на сѣкѫдѣ чуждъ. Вѣчно без‑ покоенъ, бунтующъ се противъ всичкитѣ приети правила, традиции и об‑ щественъ моралъ, той стана невъзможенъ и въорѫжи противъ себе си об‑ ществото.@.. Само въ разгулната и родна атмосфера на хѫшоветѣ, въ крѫ‑ гътъ на които можеше свободно да диша, той се чувствуваше въ еле‑ мента си. Той си ги подчини всичкитѣ чрезъ духовното си прѣвъ‑ сходство. Той радостно дѣлеше съ тѣхъ гладъ, лишения и неизвѣс‑ тностьта за утрѣшний день, както и надеждата да развѣе хайдушкия бай‑ ракакъ въ Стара‐Планина. И като очакваше тоя день на борба за сво‑ бодата на България, той проповѣдваше свободата на цѣлото человѣчество, всемирното равенство,   което видѣ въ формата на кумунизмътъ. Натура убѣждена, гореща, увлѣкающа се, у него словото и дѣлото вървѫтъ заедно; той се залови, въ съ@дружество съ нѣкакви тъмни чуж‑ денци, рицари на рисковетѣ и на мрака, да прилага въ живота ко‑ мунизма съ една прѣданность, безстрашливость и дарба, прѣдъ които @блѣд‑ нѣятъ прочутитѣ италиански „bravi“. Отъ 1869 до края на 1874 г. сѫществуванието на Ботева не е освѣнъ единъ синджиръ отъ невъобра‑ зимо‐дързски авантюри, отъ скитания, страдания, расправии съ поли‑ цията и посѣщаване влашкитѣ затвори. Името му добива въ срѣдата на емиграцията една трагическа извѣстность. Лесно може да се прѣдвиди д@ѣ

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/32.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 12. Стр. 8 виждали ивъ пашите Дружеттва; макаръ и нематъ политически права, но пзъ подъ гърбовете намжжегЬ си има много госпожи, които развиватъ най пламенно красноречие. . . Ако е така, ако тоя видъ пар- тизанство има въ Дружеството, то то е наистина за окайвание и растурванне — защото н^ма но ж..лно и по смешно нещо отъ политиканствутоще Женско Дружество. Въ всеки случай съ интересь ще ча каме „п< връщанието по въпроса“ обещано въ ан- [ трефилето на „Плевенски Гласъ“. * Въ протесгътъ на българските студенти въ Анверсъ противь „неконститудионите мерки взети отъ настоящето правителство за огрениченпе зако ните права на гражданите и противъ намесата на войската за устетяванпе манпфестиранпето на народ ната воля, срещаме:“ „Аппелираме къмъ българските майки и гп мо- лнмъ да възнптаватъ своите синове въ духа на свободата, за да не ставаатъ отпосле орждия на разни иолмтически акробатп и убийци на своите бащи п братя!“ Твърде уместно въсклпцанпе, надъ което би требвало всека истинска майка да се замисли. * Въ редакцията ни се получи едно съобщение отъ „1-то Посмъртно Благодетелно братство въ което като се пзтагатъ пакъ целите на братството явява се че Д-ството е решило да се обърне за волни помощи за по скорошно основание на единъ приютъ, който би служплъ за недагявате макаръ п не членове отъ братството. Ето часть отъ съдържанието: „Задаможедасеосжществп но-скороишото отваряние на прпютътъ н да се пребератъ въ него всички неща стници, които за своето съществувание съ прину дени да простнратъ ръка за милостиня, съ потребни средства съ копто за сега Дружеството не распо- лага; а за да могътъ да се съберътъ тезп средства и се престъпи къмъ осъществяваннето на целята, Управителния Съветъ реши да прибегне до иомо- щьта на всички състрадателни и человеколюбиви гражданки и граждани, да го нодкрепятъ съ своите парични помощи, за да му дадътъ възможности да осъщество тъзи висока и трудна задача. Дружеството ще бъде благодаино п отъ най- малката помощь, която бихте благоволили да дадете, а^така също ще бъде благодарно, ако се запишете членъ на Дружеството, макаръ и да не ще имате нуждата отъ неговата помощи, но съ това ще по могнете на другите членове. При това се отъ случая да вп обърнемъ вни манието, че ако Ви благоволите и подарите най- малко 50 л. ще бъдете записани благодетеленъ членъ на Д-вото, съгласно чл. 9 отъ уставътъ му. Помощите се приематъ въ канцеларията на Дружеството ул. „Търговсла“ надъ дюгеня на ча совникари Д. Протпчъ, срещу расписка подписана отъ касспера свещенннкъ Апостолъ Георгпевъ и подпечатани съ Дружествения нечатъ. * Получиха се въ редакцията: Марцелла романъ отъ Захеръ-Мазокъ, превела отъ русски Ст. Мирска. Варна, цена 60 стот. Идеали на женското образование, отъ Капреревъ свободно преведе (та така, че мъчно може да се но��наятъ мненията на автора и на преводача б. р.) Ив. Тодоровъ. Варна цйпа 60 стоп нки. * Поради многого материалъ „Външни“ оставатъ за идущиятъ брой. * Въ редакцията ни се получватъ Вписания: „Българка,,, „Мода п Домакинство“, „Звездица“, „Надежда“, „Звезда“, „Детска библиотека“, „Лето-ниси“, „Мпсълн“, „Право Дело“ и „Ново време“. Вестници: „Нрепорецъ“ „Съзнание“ „Народни права,“ „България,“ „Реформи“, „Еснафски защит- никъ,“ „Вести,“ „Н. Отзивъ,“ „Светъ“ — София; „Народна дума,“ „Надежда,“ „Славянинъ,“ — Русее. „Правдпни“—Ловечп; в. „Слпвенъ“ и „Ре- нувлика“ — Слпвенъ; „Прегледъ“ — Трънъ; „На- роденъ листъ“ — Впдпнъ. „Защита,“ „Народна борба“ „Нар. Съзнание“ — Шуменъ „Плевенски гласъ“ — П-тЪвенъ; „Голгата“ — Бургасъ „Изгревъ“ — Дупнпда; „Работнически вестникъ“ — Стара Загора. „Български ловецъ“, — София. * По независящи огъ насъ причини, броятъ за- къспе, за което молимъ извинение отъ абонатите ни. Ще се мъчимъ да се не новтария това въ бъдъще. ПОЩЕНСКА КУТИЯ. Ст. Хр. Славчовъ с. Константине, Търновско. Исиращахме вестникътъ по Ваше желание — молимъ да внесете сгойностъта за получените броеве. Въ бжджще вгьстникътъ не ще Ви се ис- праща. До Настоятелите ни въ: Руссенско (с. Пир- госъ, Тръатеникъ, Червена вода) и Разградско. Чргьзъ Васъ С/к се записали нгьколко души або натни за вгьстникътъ. Ви; молимъ бедете тъй добри села да напомните на тия абонатни да внеежтъ дължимите си за първото полугодие. С. Д-ва и В. А-ва — Шуменъ. Приехме ръко писите — ще бжджтъ поместени. Влагодаримъ. СЪДЪРЖАНИЕ. I София 15-й Аарилий 11 Требва ли и защо е образование на жената? 111 Законодателните проекти въ франция по феминизма IV Универ- ситестетско заселище V Вътрешни VI Пощенска Кутия. Отговорница: А. Сакхзова. Печатница В Зилберъ. — София.
+[OCR_aligned] @@@@@@@@@ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 12. Стр. 8 виждали ивъ пашите Дружеттва; макаръ и нематъ политически права, но пзъ подъ гърбовете на@мжжегЬ си има много госпожи, които развиватъ най пламенно красноречие. . . Ако е така, ако тоя видъ пар- тизанство има въ Дружеството, то то е наистина за окайвание и растурванне — защото н^ма но ж..лно и по смешно нещо отъ политиканствутоще Женско Дружество. Въ всеки случай съ интересь ще ча@ каме „п< връщанието по въпроса“ обещано въ ан- [ трефилето на „Плевенски Гласъ“. * Въ протесгътъ на българските студенти въ Анверсъ противь „неконститудионите мерки взети отъ настоящето правителство за огрениченпе зако@ ните права на гражданите и противъ намесата на войската за устетяванпе манпфестиранпето на народ@ ната воля, срещаме:“ „Аппелираме къмъ българските майки и гп мо- лнмъ да възнптаватъ своите синове въ духа на свободата, за да не ставаатъ отпосле орждия на разни иолмтически акробатп и убийци на своите бащи п братя!“ Твърде уместно въсклпцанпе, надъ което би требвало всека истинска майка да се замисли. * Въ редакцията ни се получи едно съобщение отъ „1-то Посмъртно Благодетелно братство въ което като се пзтагатъ пакъ целите на братството явява се че Д-ството е решило да се обърне за волни помощи за по скорошно основание на единъ приютъ, който би служплъ за недагявате макаръ п не членове отъ братството. Ето часть отъ съдържанието: „За@да@може@да@се@осжществп но-скороишото отваряние на прпютътъ н да се пребератъ въ него всички неща@ стници, които за своето съществувание съ прину@ дени да простнратъ ръка за милостиня, съ потребни средства съ копто за сега Дружеството не распо- лага; а за да могътъ да се съберътъ тезп средства и се престъпи къмъ осъществяваннето на целята, Управителния Съветъ реши да прибегне до иомо- щьта на всички състрадателни и человеколюбиви гражданки и граждани, да го нодкрепятъ съ своите парични помощи, за да му дадътъ възможности да осъщество тъзи висока и трудна задача. Дружеството ще бъде благодаино п отъ най- малката помощь, която бихте благоволили да дадете, а^така също ще бъде благодарно, ако се запишете членъ на Дружеството, макаръ и да не ще имате нуждата отъ неговата помощи, но съ това ще по@ могнете на другите членове. При това се отъ случая да вп обърнемъ вни@ манието, че ако Ви благоволите и подарите най- малко 50 л. ще бъдете записани благодетеленъ членъ на Д-вото, съгласно чл. 9 отъ уставътъ му. Помощите се приематъ въ канцеларията на Дружеството ул. „Търговсла“ надъ дюгеня на ча@ совникари Д. Протпчъ, срещу расписка подписана отъ касспера свещенннкъ Апостолъ Георгпевъ и подпечатани съ Дружествения нечатъ. * Получиха се въ редакцията: Марцелла романъ отъ Захеръ-Мазокъ, превела отъ русски Ст. Мирска. Варна, цена 60 стот. Идеали на женското образование, отъ Капреревъ свободно преведе (та така, че мъчно може да се нознаятъ мненията на автора и на преводача б. р.) Ив. Тодоровъ. Варна цйпа 60 стоп нки. * Поради многого материалъ „Външни“ оставатъ за идущиятъ брой. * Въ редакцията ни се получватъ Вписания: „Българка,,, „Мода п Домакинство“, „Звездица“, „Надежда“, „Звезда“, „Детска библиотека“, „Лето-ниси“, „Мпсълн“, „Право Дело“ и „Ново време“. Вестници: „Нрепорецъ“ „Съзнание“ „Народни права,“ „България,“ „Реформи“, „Еснафски защит- никъ,“ „Вести,“ „Н. Отзивъ,“ „Светъ“ — София; „Народна дума,“ „Надежда,“ „Славянинъ,“ — Русее. „Правдпни“—Ловечп; в. „Слпвенъ“ и „Ре- нувлика“ — Слпвенъ; „Прегледъ“ — Трънъ; „На- роденъ листъ“ — Впдпнъ. „Защита,“ „Народна борба“ „Нар. Съзнание“ — Шуменъ „Плевенски гласъ“ — П-тЪвенъ; „Голгата“ — Бургасъ „Изгревъ“ — Дупнпда; „Работнически вестникъ“ — Стара Загора. „Български ловецъ“, — София. * По независящи огъ насъ причини, броятъ за- къспе, за което молимъ извинение отъ абонатите ни. Ще се мъчимъ да се не новтария това въ бъдъще. ПОЩЕНСКА КУТИЯ. Ст. Хр. Славчовъ с. Константине, Тър��овско. Исиращахме вестникътъ по Ваше желание — молимъ да внесете сгойностъта за получените броеве. Въ бжджще вгьстникътъ не ще Ви се ис- праща. До Настоятелите ни въ: Руссенско (с. Пир- госъ, Тръатеникъ, Червена вода) и Разградско. Чргьзъ Васъ С/к се записали нгьколко души або@ натни за вгьстникътъ. Ви; молимъ бедете тъй добри села да напомните на тия абонатни да внеежтъ дължимите си за първото полугодие. С. Д-ва и В. А-ва — Шуменъ. Приехме ръко@ писите — ще бжджтъ поместени. Влагодаримъ. СЪДЪРЖАНИЕ. I София 15-й Аарилий 11 Требва ли и защо е образование на жената? 111 Законодателните проекти въ франция по феминизма IV Универ- ситестетско заселище V Вътрешни VI Пощенска Ку@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@т@@@@@@@@@ия@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. Отговорница: А. Сакхзова. Печатница В Зилберъ. — София.
+[ GS_aligned]  Стр. 8. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Брой 12@@@@@.@@ виждали изъ нашитѣ Дружеттва; макаръ и нѣматъ политически права, но изъ подъ гърбоветѣ на мѫжетѣ си има много госпожи, които развиватъ най пламенно крас орѣчие.@.@. Ако е така, ако тоя видъ пар‑ тизанство има въ Дружеството, то то е  аистина за окайвание и растурвание   защото нѣма по ж@ лно и по смѣшно нѣщо отъ политиканству@юще Женско Дружество. Въ всѣки случай съ интересъ ще ча‑ каме „п@овръщанието по въпроса“ обѣщано въ ан@@‑ трефилето на „Плѣвенски Гласъ“.@@ Въ протестътъ на българскитѣ студенти въ Анверсъ противъ „неконституционитѣ мѣрки взети отъ настоящето правителство за огреничение зако‑ нитѣ права на гражданитѣ и противъ намѣсата на войската за устетявание манифестиранието на народ‑ ната воля, срѣщаме:“ „Аппелираме къмъ българскитѣ майки и ги мо‑ лимъ да възпитаватъ своитѣ синове въ духа на свободата, за да не ставаатъ отпослѣ орѫдия на разни пол тически акробати и убийци на своитѣ бащи и братя!“ Твърдѣ умѣстно въсклицание, надъ което би трѣбвало всѣка истинска майка да се замисли.@@ Въ редакцията ни се получи едно съобщение отъ „I‐то Посмъртно Благодѣтелно братство въ което като се излагатъ пакъ цѣлитѣ на братството явява се че Д‐ството е рѣшило да се обърне за волни помощи за по скорошно основание на единъ приютъ, който би служилъ за недагяватѣ макаръ и не членове отъ братството. Ето часть отъ съдържанието: „За да може да се осѫществи по‐скорошното отваряние на приютътъ и да се пребератъ въ него всички неща‑ стници, които за своето сѫществувание сѫ прину‑ дени да простнратъ рѫка за милостиня, сѫ потрѣбни средства съ които за сега Дружеството не распо‑ лага; а за да могътъ да се съберътъ тѣзи срѣдства и се престѫпи къмъ осѫществяванието на цѣлята, Управителния Съвѣтъ рѣши да прибѣгне до помо‑ щьта на всички състрадателни и человѣколюбиви гражданки и граждани, да го подкрепятъ съ своитѣ парични помощи, за да му дадътъ възможность да осѫщество тъзи висока и трудна задача. Дружеството ще бѫде благодарно и отъ най‑ малката помощь, която бихте благоволили да дадете, а така сѫщо ще бѫде благодарно, ако се запишете членъ на Дружеството, макаръ и да не ще имате нуждата отъ неговата помощь, но съ това ще по‑ могнетѣ на другитѣ членове. При това се отъ случая да ви обърнемъ вни‑ манието, че ако Ви благоволите и подарите най‑ малко 50 л. ще бѫдете записани благодѣтеленъ членъ на Д‐вото, съгласно чл. 9 отъ уставътъ му. Помощитѣ се приематъ въ канцеларията на Дружеството ул. „Търговсла“ надъ дюгеня на ча‑ совникара Д. Протичъ, срѣщу расписка подписана отъ кассиера свѣщенникъ Апостолъ Георгиевъ и подпечатанъ съ Дружествения печатъ.@@ Получиха се въ редакцията: Марцелла романъ отъ Захеръ‐Мазокъ, превела отъ русски Ст. Мирска. Варна, цѣна 60 стот. Идеали на женското образование, отъ Капреревъ свободно преведе (та така, че мъчно може да се познаятъ мнѣнията на автора и на прѣводача б. р.) Ив. Тодоровъ. Варна цѣпа 60 ст@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@о@@@т@@@@@@ @@@@@н@@@@@@@@@@@@@@@@@@ки@@@@@@@@.@@ Въ редакцията ни с  получватъ Списания: „Българка@„, „Мода и Домакинство“, „Звѣздица“, „Надѣжда“, „Звѣзда“, „Дѣтска библиотека“, „Лѣто‐писи“, „Мисъль“, „Право Дѣло“ и „Ново време“. Вѣстници: „Прѣпорецъ“ „Съзнапие“ „Народни права,“ „България,“ „Реформи“, „Еснафски защит‑ никъ,“ „Вѣсти,“ „Н. Отзивъ,“ „Свѣтъ“   София; „Народна дума,“ „Надѣжда,“ „Славянинъ,“   Руссе. „Правдини“ Ловечь; в. „Сливенъ“ и „Ре‑ пувлика“   Сливенъ; „Прѣгледъ“   Трънъ; „На‑ роденъ листъ“   Видинъ. „Защита,“ „Народна борба“ „Нар. Съзнание“   Шуменъ „Плѣвенски гласъ“ @  плѣвенъ; „Голгата“   Бургасъ „Изгрѣвъ“   Дупнида; „Работнически вѣстникъ“   Стара Загора. „Български ловецъ“,   София.@@ По независящи отъ насъ причини, броятъ за‑ къснѣ, за което молимъ извинение отъ абонатитѣ ни. Ще се мъчимъ да се не повтария това въ бѫдѫще. ПОЩЕНСКА КУТИЯ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. До Настоятелитѣ ни въ: Руссенско (с. Пир‑ госъ, Тръетеникъ, Червена вода) и Разградско. Чр@ѣзъ Васъ @сѫ се за исали н@ѣколко души або‑ натки за в@ѣстникътъ. Ви; молимъ бѫдете тъй добри сега да напомните на тия абонатки да внесѫтъ дължимитѣ си за първото полугодие. С. Д‐ва и Б. А‐ва   Шуменъ. Приехме рѫко‑  иситѣ   ще бѫдѫтъ  оместени. Благодаримъ. СЪДЪРЖАНИЕ. I София 15‐й А рилий II Трѣбва ли и защо е образование на жената? III Законодателнитѣ  роекти въ франция  о феминизма IV Универ‑ ситестетско заселище V Вътрѣшни VI Пощенска Кутия. Поради многото материалъ „Външни“ оставатъ за идущиятъ брой. Ст. Хр. Славчовъ с. Константинъ, Търновско. Ис ращахме вѣстникътъ  о Ваше желание   молимъ да внесете стойностьта за  олученитѣ броеве. Въ бѫдѫще вѣстникътъ не ще Ви се ис‑  раща. Отговорница: А. Сакѫзова. Печатница Б Зилберъ.   София.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/33.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 253 — тледахж, и азъ ги гледахъ. Прокуроръть говореше. И догдето го вори, менВ се струваше, че постоянно ме гледа, че постоянно срВ- щу мене говори. Уморенъ отъ неговий погледъ, азъ се обърщчхъ къмъ схдиите. II те мене гледаха;. ЦВлъ свВтъ мене гледаше, цВлъ свВтъ мене сочеше. Унлашенъ, съсипанъ, азъ едва се измькнххъ едва се прибрахъ у дома. «Не, не, азъ не мога да попеех едно схдение. Азь трВбва да се самоубшх. Ц1Ьло общество иска, дири, вика отъ мене това удовлетворение. Дойди ти, спасителю, дойди, револвере, и ми пре крати болката • • • Прощаван, жено, прощавайте и вие дечица. За послВденъ нхть ще ви цВлунх • • • • Не се събуждайте. Не заслужва трудътъ. Едно гнило купище месо ще избави тоя свВтъ отъ своето вонещо приехтетвие. Не се безпокойте за него. Жи вейте честито, живВйте честно. Честностьта е най-голВиото щастие на тоя свВтъ. Пожалете ме, защото азъ нВмахь това щастие. По жалете ме, при всичкото презрение, което тая нсповВдь ще ви причини. Това презрение ще ви прави честь, а жъденъ за чесгь азъ умирамъ. Нъ откакъ се навоюва презрението ви, умилостиве те се надъ мене, прВзрВний. Помислете, че поне едно нещо добро сторихъ, че самъ схдихъ себе си, че самъ нспълнявамъ прВехда- та си. Подарете ми една сълза, подарете ми една въздишка. Тя~ е последната милостиня, за която ви простира рхка едпиъ умиракь- щий просекъ.* Съ тия думи се свършва рхкописътъ на злочестннка; Перо то отетхпи место на револвера, и куршумътъ тури край иа ме ките на прбстхнника. Столичната публика се стрВснх отъ това самоубийство, по- приказа за него, и го заборави. Ни единъ вестникъ не обели зхбъ за него. Ни единъ мо- ралистъ не се опита да извлече урокъ отъ схдбага на самоубийцата. Вестникари и моралисти у насъ ех запети съ миого и5- яважни .работи.
+[OCR_aligned] @— 253 — тледахж, и азъ ги гледахъ. Прокуроръть говореше. И догдето го@ вори, менВ се струваше, че постоянно ме гледа, че постоянно срВ- щу мене говори. Уморенъ отъ неговий погледъ, азъ се обърщчхъ къмъ схдиите. II те мене гледаха;. ЦВлъ свВтъ мене гледаше, цВлъ свВтъ мене сочеше. Унлашенъ, съсипанъ, азъ едва се измькнххъ едва се прибрах@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ у@@@@@@@@ @@д@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@о@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@м@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@. «Не, не, азъ не мога да попеех едно схдение. Азь трВбва да се самоубшх. Ц1Ьло общество иска, дири, вика отъ мене това удовлетворение. Дойди ти, спасителю, дойди, револвере, и ми пр@е крати болката • • • Прощаван, жено, прощавайте и вие дечица. За послВденъ нхть ще ви цВлунх • • • • Не се събуждайте. Не заслужва трудътъ. Едно гнило купище месо ще избави тоя свВтъ отъ своето вонещо приехтетвие. Не се безпокойте за него. Жи@ вейте честито, живВйте честно. Честностьта е най-голВиото щастие на тоя св��тъ. Пожалете ме, защото азъ нВмахь това щастие. По@ жалете ме, при всичкото презрение, което тая нсповВдь ще ви причини. Това презрение ще ви прави честь, а жъденъ за чесгь азъ умирамъ. Нъ откакъ се навоюва презрението ви, умилостив@е те се надъ мене, прВзрВний. Помислете, че поне едно нещо добро сторихъ, че самъ схдихъ себе си, че самъ нспълнявамъ прВехда- та си. Подарете ми една сълза, подарете ми една въздишка. Тя~ е последната милостиня, за която ви простира рхка едпиъ умиракь- щий просекъ.* Съ тия думи се свършва рхкописътъ на злочестннка; Перо то отетхпи место на револвера, и куршумътъ тури край иа ме ките на прбстхнника. Столичната публика се стрВснх отъ това самоубийство, по- приказа за него, и го заборави. Ни единъ вестникъ не обели зхбъ за него. Ни единъ мо- ралистъ не се опита да извлече урокъ отъ схдбага на самоубийцата. Вестникари и моралисти у насъ ех запети съ миого и5- яважни .работи.
+[ GS_aligned]    25    гледахѫ, и азъ ги гледахъ. Прокурорътъ говореше. И догдѣто го‐ вори, менѣ се струваше, че постоянно ме гледа, че постоянно срѣ‐ щу мене говори. Уморенъ отъ неговий погледъ, азъ се обърщахъ къмъ сѫдиитѣ. @И тѣ мене гледах@ѫ. Цѣлъ свѣтъ мене гледаше, цѣлъ свѣтъ мене сочеше. Уплашенъ, съсипанъ, азъ едва се измъкнѫхъ едва се прибрахъ у дома. Съ тия думи се свършва рѫкописътъ на злочестника. Перо‐ то отстѫпи мѣсто на револвера, и куршумътъ тури край на мѫ‐ китѣ на прѣстѫнп ка. Столичната публика се стрѣснѫ отъ това самоубийство, по‐ приказа за него, и го заборави. Ни единъ вѣстникъ не обѣли зѫбъ за него. Ни единъ мо‐ ралистъ не се опита да извлѣче урокъ отъ сѫдбата на самоубийцата. Вѣстникари и моралисти у насъ сѫ занети съ много по̀‐ важни работ . «Не, не, азъ не могѫ да понесѫ едно сѫдение. Азъ трѣбва да се самоубиѭ. Ц@ѣло общесгво иска, дири, вика отъ мене това удовлетворение. Дойди ти, спасителю, дойди, револвере, и ми прѣ‐ крати болката . . . Прощавай, жено, прощавайте и вие дѣчица. За послѣденъ пѫть ще ви цѣлунѫ . . . . Не се събуждайге. Не заслужва трудътъ. Едно гнило купище месо ще избави тоя свѣтъ отъ своето вонещо присѫтствие. Не се безпокойте за него. Жи‐ вѣйте честито, живѣйте честно. Честностьта е най‐голѣмото щастие на тоя свѣтъ. Пожалѣте ме, защото азъ нѣмахъ това щастие. По‐ жалѣте ме, при всичкото прѣзрѣние, което тая исповѣдь ще ви причини. Това прѣзрѣние ще ви прави честь, а жъденъ за честь азъ умирамъ. Нъ откакъ се навоюва прѣзрѣнието ви, умилостивѣ‐ те се надъ мене, прѣзрѣний. Помислѣте, че поне едно нѣщо добро сторихъ, че самъ сѫдихъ себе си, че самъ ис ълнявамъ прѣсѫда‐ та си. Подарѣте ми една сълза, подарѣте ми една въздишка. Тя@ е послѣднята милостиня, за която ви простира рѫка единъ умира@ѭ‐ щий просекъ.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@» @@@@@@@@@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@.@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @. @. @@@@. @. @@@@@@. @@@@. @@. @@@@@@. @. @@@@@@@@@@@@. @@@@@@@@@. . @@@@@@@@. . @@@. @. @@@@@. @. @@@@. @@. @@@@@. .@@@@@ .

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/35.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 457 — Стар: В мре, каза, при науката и при другитб Добродетели? Чужд: Кои еж тУ; ? Стар: Не виждани, ли, каза, задъ вратата навалица жени? Колко хубави се видятъ те и благоприлптнн, каква скромность и простота въ облеклото имъ, какъ, при това, те не са нп притво рени съ нацанвания, ни искуственно накичени, като другите ? Чужд: Виждамъ, казахъ азъ, но какъ се наричатъ те? Стар: Първата, каза, се нарича Наука; а другите, нейни •сестри, Доблесть, Правда, Доброта, ЦЬломадрие, Благолепие, Сво бода, Въздържаноеть, Кротооть. Чужд: 0 добрий друже! Казахъ азе! Въ каква голема на дежда сме сега ние? Стар: Да, каза, стига само да разумеете и да усвоите това, що слушате. Чужд: Ще дадемъ колкото се може нб-големо внимание, ка захъ азъ. Стар: Тогква, каза, вие ще бадете спасени. IX. Чужд. Когато те ирпсматъ едното при себе си, где го отвеждан,? Чужд: При майка си, каза. Чужд: Тя пъкъ коя е! Стар: Вйждашъ ли оня натъ, що води къмъ опази висо чина, която се издига като преноси, надъ всичките огради? Чужд: Виждамъ. Стар: Тамъ, прн нредверието, не ли седп на снсокъ столъ една скриона и благообразна ?кена, ,сь облекло благородно и просто въ сащото време, и сь венець отъ много н пъстри цвЬтя на главата? Чужб. Тъй се види. Стар.: Това е Доброчестнната, каза. Чужд.: Когато некой пристигне тука, какво прави тя тъ него ? Стар.: Заедно съ всичките други добродетели Доброчестнна та увенчава чркзъ своите дарове, каза, пристигналия тука чело- векъ, като победители въ най-големи подвизи. — Че кон са тия подвизи, въ които е той победплъ ? ка захъ азъ. Стар.: Те са пай-големиге, каза; 'защото най големите звЬ- рове, които пбнапредъ са го споУпкдалп и мачалн и заробвали, техъ всички той ги е нобедилъ, и ги е отблъснали далечъ отъ Библ. Сл. Климентъ, каиж. У. 30
+[OCR_aligned] @— 457 — Стар: В мре, каза, при науката и при другитб Добродетели? Чужд: Кои еж тУ; ? Стар: Не виждани, ли, каза, задъ вратата навалица жени? Колко хубави се видятъ те и благоприлптнн, каква скромность и простота въ облеклото имъ, какъ, при това, те не са нп притво@ рени съ нацанвания, ни искуственно накичени, като другите ? Чужд: Виждамъ, казахъ азъ, но какъ се наричатъ те? Стар: Първата, каза, се нарича Наука; а другите, нейни •сестри, Доблесть, Правда, Доброта, ЦЬломадрие, Благолепие, Сво@ бода, Въздържаноеть, Кротооть. Чужд: 0 добрий друже! Казахъ азе! Въ каква голема на@ дежда сме сега ние? Стар: Да, каза, стига само да разумеете и да усвоите това, що слушате. Чужд: Ще дадемъ колкото се може @нб-големо внимание, ка@ захъ азъ. Стар: Тогква, каза, вие ще бадете спасени. IX. Чужд. Когато те ирпсматъ едното при себе си, где го отвеждан,? Чужд: При майка си, каза. Чужд: Тя пъкъ коя е! Стар: Вйждашъ ли оня натъ, що води къмъ опази висо@ чина, която се издига като преноси, надъ всичките огради? Чужд: Виждамъ. Стар: Тамъ, прн нредверието, не ли седп на снсокъ столъ една скриона и благообразна ?кена, ,сь облек��о благородно и просто въ сащото време, и сь венець отъ много н пъстри цвЬтя на главата? Чужб. Тъй се види. Стар.: Това е Доброчестнната, каза. Чужд.: Когато некой пристигне тука, какво прави тя тъ него ? Стар.: Заедно съ всичките други добродетели Доброчестнна@ та увенчава чркзъ своите дарове, каза, пристигналия тука чело- векъ, като победители въ най-големи подвизи. — Че кон са тия подвизи, въ които е той победплъ ? ка@ захъ азъ. Стар.: Те са пай-големиге, каза; 'защото най големите звЬ- рове, които п@@бнапредъ са го споУпкдалп и мачалн и заробвали, техъ всички той ги е нобедилъ, и ги е отблъснали далечъ отъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Библ. Сл. Климентъ, каиж. У. 30
+[ GS_aligned]    457   Стар: Вѫтре, каза, при науката и при другитѣ Добродѣтели? Чужд: Кои сѫ т@@ѣ? Стар: Не вижда@шъ ли, каза, задъ вратата навалица жени? Колко хубави се видятъ тѣ и благоприлични, каква скромность и простота въ облѣклото имъ, какъ, при това, тѣ не сѫ ни притво‑ рени съ нацапвания, ни искуственно накичени, като другит@ѣ? Чужд: Виждамъ, казахъ азъ, но какъ се наричатъ тѣ? Стар: Първата, каза, се нарича Наука; а другитѣ, нейни @сестри, Доблесть, Правда, Доброта, Цѣломѫдрие, Благолѣпие, Сво‑ бода, Въздържаность, Кротость. Чужд: О добрий друже! Казахъ азе! Въ каква голѣма на‑ дѣжда сме сега ние? Стар: Да, каза, стига само да разумѣете и да усвоите това, що слушате. Чужд: Ще дадемъ колкото се може по́‐голѣмо в имание, ка‑ захъ азъ. Стар: Тогива, каза, вие ще бѫдете спасени. ІХ. Чужд. Когато тѣ пр емѫтъ едного  ри себе с , гдѣ го отвеждатъ?@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Чужд: Тя пъкъ коя е! Стар: Виждашъ ли оня пѫтъ, що води къмъ онази висо‑ чина, която се издига като крѣ ость надъ всичкитѣ огради? Чужд: Виждамъ. Стар: Тамъ, при прѣдвѣрието, не ли сѣди на сисокъ столъ една скрмона и благообразна @жена, @сь облѣкло благородно и просто въ сѫщото врѣме, и съ вѣнець отъ много и пъстри цвѣтя  а главата? Чужб. Тъй се види. Стар.: Това е Доброчестината, каза. Чужд.: Когато нѣкой пристигне тука, какво прави тя тъ него@? Стар.: Заедно съ всичкитѣ други добродѣтели Доброчестина‑ та увѣнчава чрѣзъ своитѣ дарове, каза,  ристигнѫлия тука чело‑ вѣкъ, като побѣдитель въ най‐голѣми подвизи.   Че кои сѫ тия подвизи, въ които е той побѣдилъ@? ка‑ захъ азъ. Стар.: Тѣ сѫ най‐голѣмигѣ, каза; @защото най голѣмитѣ звѣ‑ рове, които по́‐напрѣдъ сѫ го спо@ѣждали и мѫчали и заробвали, тѣхъ всички той ги е  обѣдилъ, и ги е отблъсналъ далечъ отъ Чужд: При майка си, каза. Библ. Св. Климентъ, книж. V. 30

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/36.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 326 ТРЪНОС ЛИВНАТА. На буйната трева на „Весела-Могпла“ Посипана съ синчецъ и теменужка мила, ОЬдяхъ замисленъ самъ. II моя смаянъ взоръ Потъваше, пиянъ, въвъ чудний кржгозоръ: Въ зеленигй нивя, долини съ видъ градински, Обгърнати съ в г Ьнецъ отъ върхове планински ; И кацахъ ту па Комъ, ту другъ балкански врьхъ Приимаше ме гостъ. . . II сладъкъ полски джхъ Разливаше се тамъ — отъ хиледи б} г кети, Бликнали, кат’ гора, на Бога подъ ржтуЪтР. . . По иявга пжтпжджкъ нзъ шубръката, самъ, Обажда се, лукавъ, и пита: кой е тамъ ? И славей, нйжепъ синъ на МузигЬ и Мая, Прощалннй си куплетъ донйваше. . . . Не знак Какъ тжй, отъ дчЬ, кои — изъ ближния шумакъ Исхвръкнахж съсъ внкъ д'Ьвойченца роякъ, Засмени, гиздави, напати пеперуди, И на едио дръвче хвърлихж се, кат’ л) г дп, (То тръносливка б'Ь, нависнала отъ плодъ, Величественна гуйль на техния походъ). 0 щурмъ, юрюшъ! Бержтъ, нападатъ, брулатъ бясно Незрйли плодове и кисели ужасно — Съ омбрелки и съ ржцй; и шмулатъ и ловжтъ, И тръносливкитй надъ т г Ьхъ, катъ градъ валжтъ, *) Някогашното име на. Куру-Багларъ (шумястата могила на юго-нотокъ отъ София).. Това название отдавна, види се, излЯзло нзъ употрЯбление и забравено въ София, още можело- да се чуе (отъ нЯкои стари хора) въ село Драгалевци. Впрочемъ, ц г. С. В. увЯрява, че е чулъ оп. стогодншниятъ софийски житель дЯдо Дило Кацарьтъ, умрЯлъ миналата зима, че е нари- чалъ Куру-Багларъ „Дисла-Могила.“ ОсвЯнь за тая причина, названието „Весела-Могила,“ е прЯд- иочтително и за своята изразителност и музикалность, прЯдъ чуждото и ухораздирателпо ^Куру-Багларъ. “
+[OCR_aligned] @326 ТРЪНОС ЛИВНАТА. На буйната трева на „Весела-Могпла“@@@@ Посипана съ синчецъ и теменужка мила, ОЬдяхъ замисленъ самъ. II моя смаянъ взоръ Потъваше, пиянъ, въвъ чудний кржгозоръ: Въ зеленигй нивя, долини съ видъ градински, Обгърнати съ в г Ьнецъ отъ върхове планински ; И кацахъ ту па Комъ, ту другъ балкански врьхъ Приимаше ме гостъ. . . II сладъкъ полски джхъ Разливаше се тамъ — отъ хиледи б} г кети, Бликнали, кат’ гора, на Бога подъ ржтуЪтР. . . По иявга пжтпжджкъ нзъ шубръката, самъ, Обажда се, лукавъ, и пита: кой е тамъ ? И славей, нйжепъ синъ на МузигЬ и Мая, Прощалннй си куплетъ донйваше. . . . Не знак Какъ тжй, отъ дчЬ, кои — изъ ближния шумакъ Исхвръкнахж съсъ внкъ д'Ьвойченца роякъ, Засмени, гиздави, напати пеперуди, И на едио дръвче хвърлихж се, кат’ л) г дп, (То тръносливка б'Ь, нависнала отъ плодъ, Величественна гуйль на техния походъ). 0 щурмъ, юрюшъ! Бержтъ, нападатъ, брулатъ бясно Незрйли плодове и кисели ужасно — Съ омбрелки и съ ржцй; и шмулатъ и ловжтъ, И тръносливкитй надъ т г Ьхъ, катъ градъ валжтъ, *) Някогашното име на. Куру-Багларъ (шумястата могила на юго-нотокъ отъ София).. Това название отдавна, види се, излЯзло нзъ употрЯбление и забравено въ София, още можело- да се чуе (отъ нЯкои стари хора) въ село Драгалевци. Впрочемъ, ц г. С. В. у��Ярява, че е чулъ оп. стогодншниятъ софийски житель дЯдо Дило Кацарьтъ, умрЯлъ миналата зима, че е нари- чалъ Куру-Багларъ „Дисла@-Могила.“ ОсвЯнь за тая причина, названието „Весела-Могила,“ е прЯд- иочтително и за своята изразителност@ и музикалность, прЯдъ чуждото и ухораздирателпо ^Куру-Багларъ. “
+[ GS_aligned]  326 ТРЪНОС@ЛИВКАТА. На буйната трева на „Весела‐Могила“ *), Посипана съ синчецъ и теменужка мила, Сѣдяхъ замисленъ самъ. @И моя смаянъ взоръ Потъваше, пиянъ, въвъ чудний крѫгозоръ: Въ зеленитѣ нивя, долини съ видъ градински, Обгърнати съ в@@@ѣнецъ отъ върхове планински@; И кацахъ ту на Комъ, ту другъ балкански врьхъ Приимаше ме гостъ. . . @И сладъкъ полски дѫхъ Разливаше се тамъ   отъ хиледи б@@@укети, Бликнали, кат' гора, на Бога подъ р@ѫцѣтѣ. . . По нявга пѫтпѫдѫкъ изъ шубръката, самъ, Обажда се, лукавъ, и пита: кой е тамъ@? И славей, нѣженъ синъ на Музитѣ и Мая, Прощалний си куплетъ допѣваше. . . . Не знаѭ Какъ тѫй, отъ д@ѣ, кои   изъ ближния шумакъ Исхвръкнахѫ съсъ викъ д@ѣвойченца роякъ, Засмѣни, гиздави, напѣти пеперуди, И на едно дръвче хвърлихѫ се, кат' л@@@уди, (То тръносливка б@ѣ, нависнала отъ плодъ, Величественна @цѣль на тѣхния походъ). О щурмъ, юрюшъ! Берѫтъ, нападатъ, брулатъ бясно Незрѣли плодове и кисели ужасно   Съ омбрелки и съ рѫцѣ; и шмулатъ и ловѫтъ, И тръносливкитѣ надъ т@@@ѣхъ, катъ градъ валѫтъ, *) Нѣкогашното име на@ Куру‐Багларъ (шумястата могила на юго‐истокъ отъ София)@. Това название отдавна, види се, излѣзло изъ употрѣбление и забравено въ София, още можело@ да се чуе (отъ нѣкои стари хора) въ село Драгалевци. Впрочемъ, и г. С. В. увѣрява, че е чулъ отъ стогодишниятъ софийски житель дѣдо Димо Кацарьтъ, умрѣлъ миналата зима, че е нари‑ чалъ Куру‐Багларъ „Висла̀‐Могила.“ Освѣнь за тая причина, названието „Весела‐Могила,“ е прѣд‑ почтително и за своята изразителность и музикалность, прѣдъ чуждото и ухораздирателно „Куру‐Багларъ.@“

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/37.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] ЖЕНСКИ Г Д А С Ъ Вгой 17. Сур. 2. представителки на своето дружество, което за тая ц-бль требва да осветли делегатката си върху всичките въпроси, които сж турени на дневенъ редъ за конгреса. Само по такъвъ начинъ ще може да има пълна хармония между отделните дружества и техните представителки, само по такъвъ начинъ ще може да се избегне случай- ностьта да се увлечемъ и да се отдачечимъ отъ почвата на която стоимъ. Делегатките требва да сж изразителни на мненията на една армия, а не да предсхавляватъ отъ себе водителки безъ никаква армия. Това се изисква отъ съ юзните дружества, за успеха на общото наше дЪло. А. Да туримъ спорния въпросъ на разрешение. , . , *-*■"' . т'"”"" - 4 . 1 ' ' Въпроси спорни, въпроси тжмни, неуясне- ни, отъ вжтрешенъ характеръ не требва да иматъ место въ една организация, дЬто сж необходими задружните усилия, дето на първо место требва да царуватъ единодушието и со- лидарностьта. Толкова по-вече те не требва да сжществуватъ въ една организация, която и безъ това е слаба и незакрепнала, всекога го това да се разпадне. Подобни въпроси не само спиратъ организацията въ пжтя на нейното правилно развитие, не само отвличатъ вниманието й за да устреми всичките си сили въ поеоката на нейните основни и прями задачи, въ който случай само, може да се каже, тя съзнателно сжществува, въ ставатъ причина на такива вжтрешни несъгласия и раздори, щото неми нуемо водятъ организацията къмъ разрушение. Защото нема нищо по-опасно, нищо по-разру- шающо отъ вжтрешните раздори, изразени въ едни нескончаеми ожесточени спорове. На вън шните влияния, на външните неблагоприятни за организацията условия всекога се противо поставя силата на солидарностьта, а съ какво оржжие ще се боримъ ний противъ вжтрешните влияния, когато сами сме го строшили? А такива въпроси, не требва да го криемъ, не сж чужди и за нашата организация. Те почватъ вече да подяждатъ нейните основи и не ще бжде далечко времето, когато ще сме свидетели на разрушението. Наистина тая го дина организацията не даде никакво разясне ние на горния въпросъ, нъ отъ това никъкъ не следва, че отъ нея сж далечъ всекакви вжтрешни терзания, # че за напредъ въ пжтя на вейнцте задачи й предстои да се бори само съ външните незгоди ? Едва ли ; защото ония при чини, които предизвикватъ вътрешния разгромъ гидъ-гидв се усилватъ—въ борба съ техъ ний още не сме влизали. Действително, че съ горесть на сърдце ний требва да посрещаме всеко нещастие на- веяно на съюза отъ де го и да било то. Мо- жемъ ли и требва ли да немеемъ предъ една злина, последствията на която за напредъ нищо добро не може да ни донесе? — Очевидно не. Не сме, впрочемъ, само ний, които сме се за мисляли по този въпросъ. Имаме на ржка данни, както, че е подигнатъ и чрезъ печата, следо вателно зайнтересувалъ е много членове отъ разните дружества. Нъ и да бе иначе, ний пакъ немаше да се стйснимъ да го заявимъ, защото съ това не вършимъ грехъ. Никога не е грехъ да се предлагатъ въпроси на разисква не, толкова по вече когато техното разреше ние зависи отъ благоусмотрението на едно болшинство. Прочее да се изкажемъ по ясно. Въ на шата организация сжщеетвуватъ разногласия, които се коренятъ въ нееднаквото разбиране нейното естество, нейните цели и задачи. Требва най-сетне да се спреме върху техъ: да се разберемъ, да ги установимъ и веднажъ за винаги да избавимъ организацита отъ вжтрешни терзания. Да говоримъ тука въ какво се състоятъ тия несъгласия не намираме за нуждно, защото не е тема въ предстоящата ни статия, освенъ това бурните спорове и спречквания най ясно изпъкнати въ 1[ я конгресъ, отъ тамъ си водятъ началото и писаните статий въ „Ново време“. Колкото едностранчиви и недостатъчни да сж те, миелимъ ний, те даватъ големъ просторъ на мисъльта: насочватъ всекиго къмъ ясното схващане ежщчостьта на разногласията и го довеждатъ до едно определено и окончателно установяване. Ний се надеваме, че ако този въпросъ се тури на разрешение въ единъ кон гресъ, той веднъжъ за винаги ще добие своето разрешение въ една определена посока, за да не смущава повече умовете и да не отвлича вниманието имъ отъ непосредствените техни задачи. Надеваме се прочие, че всички дружества ще се замислятъ сериозно върху тоя въпросъ; че те ще се проникнатъ отъ съзнанието за неговата жизнена за бжджщето на съюза ва- жность и въ предстоящия конгресъ чрезъ своите делегатки ще разчистятъ пжтя на съюза. Сти- гатъ толкова колебания, толкова лутания изъ
+[OCR_aligned] @@@@@@@@@ЖЕНСКИ Г Д А С Ъ Вгой 17. Сур. 2. представителки на своето дружество, което за тая ц-бль требва да осветли делегатката си върху всичките въпроси, които сж турени на дневенъ редъ за конгреса. Само по такъвъ начинъ ще може да има пълна хармония между отделните дружества и техните представителки, само по такъвъ начинъ ще може да се избегне случай- ностьта да се увлечемъ и да се отдачечимъ отъ почвата на която стоимъ. Делегатките требва да сж изразителни на мненията на една армия, а не да предсхавляватъ отъ себе водителки безъ никаква армия. Това се изисква отъ съ@ юзните дружества, за успеха на общото наше дЪло. А. Да туримъ спорния въпросъ на разрешение. , . , *-*■"' . т'"”"" - 4 . 1 ' ' Въпроси спорни, въпроси тжмни, неуясне- ни, отъ вжтрешенъ характеръ не требва да иматъ место въ една организация, дЬто сж необходими задружните усилия, дето на първо место требва да царуватъ единодушието и со- лидарностьта. Толкова по-вече те не требва да сжществуватъ въ една организация, която и безъ това е слаба и незакрепнала, всекога го@ това да се разпадне. Подобни въпроси не само спиратъ организацията въ пжтя на нейното правилно развитие, не само отвличатъ вниманието @й за да устреми всичките си сили въ поеоката на нейните основни и прями задачи, въ който случай само, може да се каже, тя съзнателно сжществува, въ ставатъ причина на такива вжтрешни несъгласия и раздори, щото неми@ нуемо водятъ организацията къмъ разрушение. Защото нема нищо по-опасно, нищо по-разру- шающо отъ вжтрешните раздори, изразени въ едни нескончаеми ожесточени спорове. На вън@ шните влияния, на външните неблагоприятни за организацията условия всекога се противо@ поставя силата на солидарностьта, а съ какво оржжие ще се боримъ ний противъ вжтрешните влияния, когато сами сме го строшили? А такива въпроси, не требва да го криемъ, не сж чужди и за нашата организация. Те почватъ вече да подяждатъ нейните основи и не ще бжде далечко времето, когато ще сме свидетели на разрушението. Наистина тая го@ дина организацията не даде никакво разясне@ ние на горния въпросъ, нъ отъ това никъкъ не следва, че отъ нея сж далечъ всекакви вжтрешни терзания, # че за напредъ въ пжтя на вейнцте задачи @й предстои да се бори само съ външните незгоди ? Едва ли ; защото ония при@ чини, които предизвикватъ вътрешния разгромъ гидъ-гидв се усилватъ@@—въ борба съ техъ ний още не сме влизали. Действително, че съ горесть на сърдце ний требва да посрещаме всеко нещастие на- веяно на съюза отъ де го и да било то. Мо- жемъ ли и требва ли да немеемъ предъ една злина, последствията на която за напредъ нищо добро не може да ни донесе? — Очевидно не. Не сме, впрочемъ, само ний, които сме се за@ мисляли по този въпросъ. Имаме на ржка данни, както, че е подигнатъ и чрезъ печата, следо@ вателно зайнтересувалъ е много членове отъ разните дружества. Нъ и да бе иначе, ний пакъ немаше да се стйснимъ да го заявимъ, защото съ това не вършимъ грехъ. Никога не е грехъ да се предлагатъ въпроси на разисква@ не, толкова по вече когато техното разреше@ ние зависи отъ благоусмотрението на едно болшинство. Прочее да се изкажемъ по ясно. Въ на@ шата организация сжщеетвуватъ разногласия, които се коренятъ въ нееднаквото разбиране нейното естество, нейните цели и задачи. Требва най-сетне да се спреме върху техъ: да се разберемъ, да ги установимъ и веднажъ за винаги да избавимъ организацита отъ вжтрешни терзания. Да говоримъ тука въ какво се състоятъ тия несъгласия не намираме за нуждно, защото не е тема въ предстоящата ни статия, освенъ това бурните спорове и спречквания най ясно изпъкнати въ 1[ я конгресъ, отъ тамъ си водятъ началото и писаните статий въ „Ново време“. Колкото едностранчиви и недостатъчни да сж те, миелимъ ний, те даватъ големъ просторъ на мисъльта: насочватъ всекиго къмъ ясното схващане ежщчостьта на разногласията и го довеждатъ до едно определено и окончателно установяване. Ний се надеваме, че ако този въпросъ се тури на разрешение въ единъ кон@ гресъ, той веднъжъ за винаги ще добие своето разрешение въ една определена посока, за да не смущава повече умовете и да не отвлича вниманието имъ отъ непосредствените техни задачи. Надеваме се прочие, че всички дружества ще се замислятъ сериозно върху тоя въпросъ; че те ще се проникнатъ отъ съзнанието за неговата жизнена за бжджщето на съюза ва- жность и въ предстоящия конгресъ чрезъ своите делегатки ще разчистятъ пжтя на съюза. Сти- гатъ толкова колебания, толкова лутания изъ
+[ GS_aligned]  Стр. 2. ЖЕНСКИ Г@@ЛА@С@Ъ Брой 17@@@@@@@@. прѣдставителки на своето дружество, което за тая ц@ѣль трѣбва да освѣтли делегатката си върху всичкитѣ въпроси, които сѫ турени на дневенъ редъ за конгреса. Само по такъвъ начинъ ще може да има пълна хармония между отдѣлнитѣ дружества и тѣхнитѣ прѣдставителки, само по такъвъ начинъ ще може да се избѣгне случай‑ ностьта да се увлечемъ и да се отдачечимъ отъ почвата на която стоимъ. Делегаткитѣ трѣбва да сѫ изразителки на мнѣнията на една армия, а не да прѣдставляватъ отъ себе водителки безъ никаква армия. Това се изисква отъ съ‑ юзнитѣ дружества, за успѣха на общото наше дѣло. А. Да туримъ спорния въпросъ на разрѣшение@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@.@@@@@@ Въпроси спорни, въпроси тѫмни, неуясне‑ ни, отъ вѫтрѣшенъ характеръ не трѣбва да иматъ мѣсто въ една организация, дѣто сѫ необходими задружнитѣ усилия, дѣто на първо мѣсто трѣбва да царуватъ единодушието и со‑ лидарностьта. Толкова по‐вече тѣ не трѣбва да сѫществуватъ въ една организация, която и безъ това е слаба и незакрѣпнала, всѣкога го‑ това да се разпадне. Подобни въпроси не само спиратъ организацията въ пѫтя на нейното правилно развитие, не само отвличатъ вниманието ѝ за да устрѣми всичкитѣ си сили въ посоката на нейнитѣ основни и прями задачи, въ който случай само, може да се каже, тя съзнателно сѫществува, нъ ставатъ причина на такива вѫтрѣшни несъгласия и раздори, щото неми‑ нуемо водятъ организацията къмъ разрушение. Защото нѣма нищо по‐опасно, нищо по‐разру‑ шающо отъ вѫтрѣшнитѣ раздори, изразени въ едни нескончаеми ожесточени спорове. На вън‑ шнитѣ влияния, на външнитѣ неблагоприятни за ор анизацията условия всѣкога се противо‑ поставя силата на солидарностьта, а съ какво орѫжие ще се боримъ ний противъ вѫтрѣшнитѣ влияния, когато сами сме го строшили? А такива въпроси, не трѣбва да го криемъ, не сѫ чужди и за нашата организация. Тѣ почватъ вече да подяждатъ нейнитѣ основи и не ще бѫде далечко врѣмето, когато ще сме свидѣтели на разрушението. Наистина тая го‑ дина организацията не даде никакво разясне‑ ние на горния въпросъ, нъ отъ това никъкъ не слѣдва, че отъ нея сѫ далечъ всѣкакви вѫтрѣшни терзания,@@ че за напрѣдъ въ пѫтя на нейнитѣ задачи и́ прѣдстои да се бори само съ външнитѣ незгоди@? Едва ли@; защото ония при‑ чини, които прѣдизвикватъ вътрѣшния разгромъ гидъ‐гиде се усилватъ   въ борба съ тѣхъ ний още не сме влизали. Дѣйствително, че съ горѣсть на сърдце ний трѣбва да посрѣщаме всѣко нещастие на‑ вѣяно на съюза отъ дѣ @о и да било то. Мо‑ жемъ ли и трѣбва ли да немѣемъ прѣдъ една злина, послѣдствията на която за напрѣдъ нищо добро не може да ни донесе?   Очевидно не. Не сме, впрочемъ, само ний, които сме се за‑ мисляли по този въпросъ. Имаме на рѫка данни, както, че е подигнатъ и чрѣзъ печата, слѣдо‑ вателно зайнтересувалъ е много членове отъ разнитѣ дружества. Нъ и да бѣ иначе, ний пакъ нѣмаше да се стѣснимъ да го заявимъ, защото съ това не вършимъ грѣхъ. Никога не е грѣхъ да се прѣдлагатъ въпроси на разисква‑ не, толкова по вече когато тѣхното разрѣше‑ ние зависи отъ благоусмотрението на едно болшинство. Прочее да се изкажемъ по ясно. Въ на‑ шата организация сѫществуватъ разногласия, които се коренятъ въ нееднаквото разбиране нейното естество, нейнитѣ цѣли и задачи. Трѣбва най‐сетнѣ да се спрѣме върху тѣхъ: да се разберемъ, да ги установимъ и веднажъ за винаги да избавимъ организацита отъ вѫ рѣшни терзания. Да говоримъ тука въ какво се състоятъ тия несъгласия не намираме за нуждно, защото не е тема въ прѣдстоящата ни статия, освѣнъ това бурнитѣ спорове и спрѣчквания най ясно изпъкнати въ @  я конгресъ, отъ тамъ си водятъ началото и писанитѣ статий въ „Ново врѣме“. Колкото едностранчиви и недостатъчни да сѫ тѣ, мислимъ ний, тѣ даватъ голѣмъ просторъ на мисъльта: насочватъ всѣкиго къмъ ясното схващане сѫщностьта на разногласията и го довеждатъ до едно опрѣдѣлено и окончателно установяване. Ний се надѣваме, че ако този въпросъ се тури на разрѣшение въ единъ кон‑ гресъ, той веднъжъ за винаги ще добие своето разрѣшение въ една опрѣдѣлена посока. за да не смущава повече умоветѣ и да не отвлича вниманиет  имъ отъ непосрѣдственитѣ тѣхни задачи. Надѣваме се прочие, че всички дружества ще се замислятъ сериозно върху тоя въпросъ; че тѣ ще се проникнатъ отъ съзнанието за неговата жизнена за бѫдѫщето на съюза ва‑ жность и въ прѣдстоящия конгресъ чрѣзъ своитѣ делегатки ще разчистятъ пѫтя на съюза. Сти‑ гатъ толкова колебания, толкова лутания изъ

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/38.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Брой 6 и 7. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 15. двата отнесе. Сл-Ьдъ малко тя стана и току що се готвеше да си ходи, малкото момиче се изправи раз плакано предъ масата, побутна съ ржка високия господинъ и съ задавенъ отъ плачъ гласъ заговори: — Господине, моля Ви се, слушайте ме.... май ка ми... майка ми ... умре ... гръмна нещо .,. силно гръмна, тя падна и кръвь... кръвь много изтече ... И тя сега лежи не се мърда, господине... Елате, моля Ви се, елате да видите ... Тукъ всички ми се см^ятъ. .. никой не ми в-брва и не ме слуша, каз- ватъ ми 7 че сьмъ искалъ гости да заведа у дома.. . А, онзи тамъ ме проводи при Васъ, показа момичето. — Елате, моля Ви се... И детето така силно за рида, че не можеше повече да говори. Гласътъ му се задави, хълцане и нГкакъвъ хрипливъ звукъ изли заше отъ гърлото му. Музиката засвири. Звуковете на инструмен тите стреснаха свирачката, която внимателно слу шаше момичето. Тя се набързо поклони на кавале рите, поусмихна нмъ се и почти тичишкомъ се от прави къмъ оркестъра. — Ти вид-Ь ли кой гръмна? запита високиятъ господинъ. — Имаше ли н4кой у Васъ? — Не, нямаше никой, подье разхълцано де тето, не, азъ не видехъ кой гръмна, само чухъ... мама падна и извика умирамь... и пакъ силно за- рида детето. — Ами ти защо не повика некой отъ съсе дите? запита по-ниския съ брадата. — Ходихъ на две места, хлопахъ, ама, ве ми отвориха, тогава дойдохъ тукъ. По преди, когато имахме гости, мама ме пращаше отъ тукъ да куиу- вамъ ястие. — Добре, добре, не плачи, ще дойда. Далеко ли живеете? запита високия. — Не знакъ, отвърна момичето, — елате, азъ ще Ви заведа. — Ще ида да видя, каква е тая работа, се обърна той къмъ другаря си. — Интересенъ случай. Азъ съмъ повъ въ града, но при все това. А, вие ще ме почакате, азъ предполагамъ скоро да се вър на. Ако ли пъкъ всичко излезе празна работа, ще се посмеемъ. Вие никому още не съобщавайте това, до като не видя какъ стой работата. Азъ ще ида самъ. Стана навлече балтона и тури цилиндъра. — Довиждане, рече на другаря си и, като се обърна къмъ момичето, прибави: — Хайде да вървимъ. Момичето тръгна и той следь него. Преминаха салона и излезохо. — Ето, че единъ се намери да послуша това момиче и да развали кефа си, приказваше единъ отъ посетителите на другаря си, като изглеждаше висо кия господинъ. който вървеше следъ момичето. — Хемъ и твърде важепъ господинъ изглежда. — А зааешь ли кой е? рече другия, — той е црокорорътъ отъ окржжния сждъ. — Ти имашъ грешка, Динчева азъ най-добре познавамъ. П какъ пъкъ можешъ да го оприличавашъ на тогова, та той по нищо не мяза на него. — Да, но този господинъ е новъ, името му е Лесински, има две седмици откато сж го премести ли тукъ, а пъкъ Динчева изпратиха на негово место. — А, тъй ли? Значи имамо новъ прокороръ, а, азъ досега нищо да не знамъ за това. Една отъ свирачките съ чининка въ ржка се изправи предъ техъ и прекъсна разговора имъ. Марийка и Лесински вървеха. Минаха една главна улица, възвиха въ друга и криволеха изъ разни улици и улички. Най-после достигнаха край ните махали и поеха нагоре изъ една тжмна улица, въ която твърде наредко се забелезваше Феперь. — Далеко сте живеяли, иромълви Лесински и накъ замлъкна. Момичето се спре предъ една порта, турска направа, която бе полуотворена и съ треперящъ гласъ продума: — тука е господине. Влезоха. На всекжде беше тъмно. Детето отвори вра тата на коридорчето, влезе, отвори вратата на ста ята и канеше: — Влезте господине, тъмно е... н** маше нито кибритъ, нито газъ въ лампата. Той пристжпваше нипнишкомъ, най-подиръ, на пипа вратата и влезе въ стаята. — Азъ имамъ кибритъ, проговори гой, ако има некаква свещь да западимъ. — Чакайте, чакайте, извика момичето. Има една восачена свещь, чакайте да я донеса. Момичето донесе свещьта и Лесински я запали. Ниска стаичка съ малки прозорци, турска на права, отъ двете страни на конте се намираше но- единъ креветъ, единътъ — железенъ, а другия — дър- венъ. Близо до прозореца се намираше маса и ку- Фъръ; почти средъ стаята една печка и три стола по-разаи страни. Това бе цялата мобилировка на стаята. Съ свещть въ ржка, Лесински прЪстжни къмъ железния креветъ. Той бе празенъ. Престжни къмъ масата и гледаше по-пода, когато момичето му за говори.- — Не е тамъ господине, ето тука има още единъ креветъ, тукъ надна тя, ето.,. Момичето се накъ разплака и зжбитЬ му тракаха. Той пристжпи къмъ другия крейетъ. Телото па жената лежеше напреки върху кревета, и краката й вис/Ъха, Похвала ржката й студена, долина пулса — не бие, повдигна свещьта да види кжде е наранена, осветли лицето й и поразенъ отстжпи пазадъ — Ирина !... съ глухъ гласъ промълви той. Момичето уплашено ное отъ Лесински свещьта, която почти падаше изъ ржката му. Ала отведнажь той се озърна, поуслуша се, дали никой не го е чз г лъ, носле, подигна жената и я положи добре на кревета. Дрехата на гърдите й бе опърлена и се забелезваше изгорена дупка. А бедата покривка подъ нея бе обагрена съ кръвь, отъ която капеше по пода. Вкамененъ предъ трупа на жената, той съ вперени очи стоеше безъ да се мръдне. — Умрела, извика най-после, като се хвана за главата и се сложи върху стола, който бе до масата. — Умрела, умрела! повтори той съ хрипливъ гласъ, и момичето уплашено трепереше съ свещьта въ ржка. Следь малко подигна глава и зърна пликъ на масата съ надпиеъ: „къмъ всички!“ Грабна
+[OCR_aligned] @Брой 6 и 7. ЖЕНСКИ ГЛАСЪ Стр. 15. двата отнесе. Сл-Ьдъ малко тя стана и току що се готвеше да си ходи, малкото момиче се изправи раз плакано предъ масата, побутна съ ржка високия господинъ и съ задавенъ отъ плачъ гласъ заговори: — Господине, моля Ви се, слушайте ме.... май ка ми... майка ми ... умре ... гръмна нещо .,. силно гръмна, тя падна и кръвь... кръвь много изтече ... И тя сега лежи не се мърда, господине... Елате, моля Ви се, елате да видите ... Тукъ вс��чки ми се см^ятъ. .. никой не ми в-брва и не ме слуша, каз- ватъ ми 7 че сьмъ искалъ гости да заведа у дома.. . А, онзи тамъ ме проводи при Васъ, показа момичето. — Елате, моля Ви се... И детето така силно за рида, че не можеше повече да говори. Гласътъ му се задави, хълцане и нГкакъвъ хрипливъ звукъ изли заше отъ гърлото му. Музиката засвири. Звуковете на инструмен@ тите стреснаха свирачката, която внимателно слу@ шаше момичето. Тя се набързо поклони на кавале@ рите, поусмихна нмъ се и почти тичишкомъ се от@ прави къмъ оркестъра. — Ти вид-Ь ли кой гръмна? запита високиятъ господинъ. — Имаше ли н4кой у Васъ? — Не, нямаше никой, подье разхълцано д@е тето, не, азъ не видехъ кой гръмна, само чухъ... мама падна и извика умирамь... и пакъ силно за- рида детето. — Ами ти защо не повика некой отъ със@е дите? запита по-ниския съ брадата. — Ходихъ на две места, хлопахъ, ама, ве ми отвориха, тогава дойдохъ тукъ. По преди, когато имахме гости, мама ме пращаше отъ тукъ да куиу- вамъ ястие. — Добре, добре, не плачи, ще дойда. Далеко ли живеете? запита високия. — Не знакъ, отвърна момичето, — елате, азъ ще Ви заведа. — Ще ида да видя, каква е тая работа, се обърна той къмъ другаря си. — Интересенъ случай. Азъ съмъ повъ въ града, но при все това. А, вие ще ме почакате, азъ предполагамъ скоро да се вър@ на. Ако ли пъкъ всичко излезе празна работа, ще се посмеемъ. Вие никому още не съобщавайте това, до като не видя какъ стой работата. Азъ ще ида самъ. Стана навлече балтона и тури цилиндъра. — Довиждане, рече на другаря си и, като се обърна къмъ момичето, прибави: — Хайде да вървимъ. Момичето тръгна и той следь него. Преминаха салона и излезохо. — Ето, че единъ се намери да послуша това момиче и да развали кефа си, приказваше единъ отъ посетителите на другаря си, като изглеждаше висо@ кия господинъ. който вървеше следъ момичето. — Хемъ и твърде важепъ господинъ изглежда. — А зааешь ли кой е? рече другия, — той е црокорорътъ отъ окржжния сждъ. — Ти имашъ грешка, Динчева азъ най-добре познавамъ. П какъ пъкъ можешъ да го оприличавашъ на тогова, та той по нищо не мяза на него. — Да, но този господинъ е новъ, името му е Лесински, има две седмици откато сж го премести@ ли тукъ, а пъкъ Динчева изпратиха на негово место. — А, тъй ли? Значи имамо новъ прокороръ, а, азъ досега нищо да не знамъ за това. Една отъ свирачките съ чининка въ ржка се изправи предъ техъ и прекъсна разговора имъ. Марийка и Лесински вървеха. Минаха една главна улица, възвиха въ друга и криволеха изъ разни улици и улички. Най-после достигнаха край@ ните махали и поеха нагоре изъ една тжмна улица, въ която твърде наредко се забелезваше Феперь. — Далеко сте живеяли, иромълви Лесински и накъ замлъкна. Момичето се спре предъ една порта, турска направа, която бе полуотворена и съ треперящъ гласъ продума: — тука е господине. Влезоха. На всекжде беше тъмно. Детето отвори вра@ тата на к��ридорчето, влезе, отвори вратата на ста@ ята и канеше: — Влезте господине, тъмно е... н** маше нито кибритъ, нито газъ въ лампата. Той пристжпваше нипнишкомъ, най-подиръ, на@ пипа вратата и влезе въ стаята. — Азъ имамъ кибритъ, проговори гой, ако има некаква свещь да западимъ. — Чакайте, чакайте, извика момичето. Има една восачена свещь, чакайте да я донеса. Момичето донесе свещьта и Лесински я запали. Ниска стаичка съ малки прозорци, турска на@ права, отъ двете страни на конте се намираше но- единъ креветъ, единътъ — железенъ, а другия — дър- венъ. Близо до прозореца се намираше маса и ку- Фъръ; почти средъ стаята една печка и три стола по-разаи страни. Това бе цялата мобилировка на стаята. Съ свещть въ ржка, Лесински прЪстжни къмъ железния креветъ. Той бе празенъ. Престжни къмъ масата и гледаше по-пода, когато момичето му за@ говори.- — Не е тамъ господине, ето тука има още единъ креветъ, тукъ надна тя, ето.,. Момичето се накъ разплака и зжбитЬ му тракаха. Той пристжпи къмъ другия крейетъ. Телото па жената лежеше напреки върху кревета, и краката @й вис/Ъха, Похвала ржката @й студена, долина пулса — не бие, повдигна свещьта да види кжде е наранена, осветли лицето @й и поразенъ отстжпи пазадъ — Ирина !... съ глухъ гласъ промълви той. Момичето уплашено ное отъ Лесински свещьта, която почти падаше изъ ржката му. Ала отведнажь той се озърна, поуслуша се, дали никой не го е чз г лъ, носле, подигна жената и я положи добре на кревета. Дрехата на гърдите @й бе опърлена и се забелезваше изгорена дупка. А бедата покривка подъ нея бе обагрена съ кръвь, отъ която капеше по пода. Вкамененъ предъ трупа на жената, той съ вперени очи стоеше безъ да се мръдне. — Умрела, извика най-после, като се хвана за главата и се сложи върху стола, който бе до масата. — Умрела, умрела! повтори той съ хрипливъ гласъ, и момичето уплашено трепереше съ свещьта въ ржка. Следь малко подигна глава и зърна пликъ на масата съ надпиеъ: „къмъ всички!“@@@@@@@@@@@@@@ Г@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@р@@@@@@@@@а@@@@б@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@н@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@
+[ GS_aligned]  Брой 6 и 7.@@@@@@@@@@@@@ Стр. 15@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. Музиката засвири. Звуковетѣ на инструмен‑ титѣ стрѣснаха свирачката, която внимателно слу‑ шаше момичето. Тя се набързо поклони на кавале‑ ритѣ, поусмихна имъ се и почти тичишкомъ се от‑ прави къмъ оркестъра.   Ти вид@ѣ ли кой гръмна? запита високиятъ господинъ.   Имаше ли нѣкой у Васъ?   Не, нѣмаше никой, подье разхълцано дѣ‑ тето, не, азъ не видѣхъ кой гръмна, само чухъ... мама падна и извика умирамъ... и пакъ силно за‑ рида дѣтето.   Ами ти защо не повика нѣкой отъ съсѣ‑ дитѣ? запита по‐ниския съ брадата.   Ходихъ на двѣ мѣста, хлопахъ, ама, не ми отвориха, тогава дойдохъ тукъ. По прѣди, когато имахме гости, мама ме пращаше отъ тукъ да купу‑ вамъ ястие.   Добрѣ, добрѣ, не плачи, ще дойда. Далеко ли живѣете? запита високия.   Не знамъ, отвърна момичето,   елате, азъ ще Ви заведа.   Ще ида да видя, каква е тая работа, се обърна той къмъ другаря си.   Интересенъ случай. Азъ съмъ новъ въ града, но при все това. А, вие ще ме почакате, азъ прѣдполагамъ скоро да се вър‑ на. Ако ли пъкъ всичко излѣзе празна работа, ще се посмѣемъ. Вие никому още не съобщавайте това, до@като не видя какъ стой работата. Азъ ще ида самъ. Стана навлече балтона и тури цилиндъра.   Довиждане, рѣче на другаря си и, като се обърна къмъ момичето, прибави:   Хайде да вървимъ. Момичето тръгна и той слѣдъ него. Прѣминаха салона и излѣзоха.   Ето, че единъ се намѣри да послуша това момиче и да развали кефа си, приказваше единъ отъ посѣтителитѣ на другаря си, като изглеждаше висо‑ кия господинъ. който вървеше слѣд  момичето.   Хемъ и твърдѣ важенъ господинъ изглежда.   А знаешь ли кой е? рѣче другия,   той е црокорорътъ отъ окрѫжния сѫдъ.   Ти имашъ грѣшка, Динчева азъ най‐добрѣ познавамъ. И какъ пъкъ можешъ да го оприличавашъ на тогова, та той по нищо не мяза на него.   Да, но този господинъ е новъ, името му е Лѣсински, има двѣ седмици откато сѫ го прѣмѣсти‑ ли тукъ, а пъкъ Динчева изпратиха на негово мѣсто.   А, тъй ли? Значи имаме новъ прокороръ, а, азъ досега нищо да не знамъ за това. Една отъ свирачкитѣ съ чинийка въ рѫка се изправи прѣдъ тѣхъ и прѣкъсна разговора имъ. Марийка и Лѣсински вървѣха. Минаха една главна улица, възвиха въ друга и криволѣха изъ разни улици и улички. Най‐послѣ достигнаха край‑ нитѣ махали и поеха нагорѣ изъ една тѫмна улица. въ която твърдѣ нарѣдко се забѣлѣзваше фенерь.   Далеко сте живѣяли, промълви Лѣсински и пакъ замлъкна. Момичето се спрѣ прѣдъ една порта, турска направа, която бѣ полуотворена и съ трѣперящъ гласъ продума:   тука е господине. Влѣзоха. На всѣкѫдѣ бѣше тъмно. Дѣтето отвори вра‑ тата на коридорчето, влѣзе, отвори вратата на ста‑ ята и канѣше:   Влѣзте господине, тъмно е... нѣ‑ маше нито кибритъ, нито газъ въ лампата. Той пристѫпваше пипнишкомъ, най‐подиръ, на‑ пипа вратата и влѣзе въ стаята.   Азъ имамъ кибритъ, проговори той, ако има нѣкаква свѣщь да запалимъ.   Чакайте, чакайте, извика момичето. Има една восачена свѣщъ, чакайте да я донеса. Момичето донесе свѣщьта и Лѣсински я запали. Ниска стаичка съ малки прозорци, турска на‑ права, отъ двѣтѣ страни на кояте се намираше по‑ единъ креветъ, единътъ   желѣзенъ, а другия   дър‑ венъ. Близо до прозореца се намираше маса и ку‑ фъръ; почти срѣдъ стаята една печка и три стола по‐разни страни. Това бѣ цѣлата мобилировка на стаята. Съ свѣщть въ рѫка, Лѣсински прѣстѫпи къмъ желѣзния креветъ. Той бѣ празенъ. Прѣстѫпи къмъ масата и гледаше по‐пода, когато момичето му за‑ говори@:   Не е тамъ господине, ето тука има още единъ креветъ, тукъ падна тя, ето.,. Момичето се пакъ разплака и зѫбитѣ му тракаха. Той пристѫпи къмъ другия креветъ. Тѣлото на жената лѣжѣше напрѣки върху кревета, и краката ѝ вис@ѣха, Похвана рѫката ѝ студена, допипа пулса   не бие, повдигна свѣщьта да види кѫдѣ е наранена, освѣтли лицето ѝ и поразенъ о@@т@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@с@@@@@@@@@@@т@@ѫ @@@и@@@@ @п@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@@@@@@зад@@@@@@ъ@@@@@@@@@@@ Ала отведнажь той се озърна, поуслуша се, дали никой не го е ч@@@улъ, послѣ, подигна жената и я по ожи добрѣ на кревета. Дрѣхата на гърдитѣ ѝ бѣ опърлена и се забѣлѣзваше изгорена дупка. А бѣлата покривка подъ нея бѣ обагрена съ кръвь, отъ която капеше по пода. Вкамененъ прѣдъ трупа на жената, той съ вперени очи стоеше безъ да се мръдне.   Умрѣла, извика най‐послѣ, като се хвана за главата и се сложи върху стола, който бѣ до масата.   Умрѣла, умрѣла! повтори той съ хрипливъ гласъ, и момичето уплашено трѣпереше съ свѣщьта въ рѫка. Слѣдъ малко подигна глава и зърна пликъ на масата съ надписъ: „къмъ всички!“ Грабна ЖЕНСКИ ГЛАСЪ дната отнесе. Слѣдъ малко тя стана и току що се готвеше да си ходи, малкото момиче се изправи раз‑ плакано прѣдъ масата, побутна съ рѫка високия господинъ и съ задавенъ отъ плачъ гласъ заговори:   Господине, моля Ви се, слушайте ме.... май‑ ка ми... майка ми ... умрѣ... гръмна нѣщо... с лно гръмна, тя падна и кръвь... кръвь много изтече... И тя сега лежи не се мърда, господине... Елате, моля Ви се, елате да видите ... Тукъ всички ми се смѣятъ... никой не ми вѣрва и не ме слуша, каз‑ ватъ ми, че съмъ искалъ гости да заведа у дома... А, онзи тамъ ме проводи при Васъ, показа момичето.   Елате, моля Ви се... И дѣтето така силно за рида, че не можеше повече да говори. Гласътъ му се задави, хълцане и нѣкакъвъ хрипливъ звукъ изли‑ заше отъ гърлото му.   Ирина!... съ глухъ гласъ промълви той. Момичето уплашено пое отъ Лѣсински свѣщьта, която почти падаше изъ рѫката му.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/39.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] ОТВОРЕНО ПИСМО. (До редакцията на „Депннца“) Въ послйднята 5 книжка отъ Денница, на най-послйднята страница като говори за 25 годишний юбилей на ромжноката академия, г. Ц-въ свърша съ слйдующйя скърбенъ въпросъ: „какво станахж. надеждитй, конто се градяхж на нашето многословуто българско книжовно дружество ? 1Д (! ли то най-сетне да съзнае призванието си или ще продължава да шгЪсе- нясва въ летаргически сънь?“ Тие думи ся,, колкото строги, толкова и умйстни да се кажатъ днесь, и то по поводъ на горйпоменатин юбилей на ромжнската академия. Именно, нашето българско книжовно дружество е врьстнпкъ на романското, и то навърши своята двайсетъ и петгоди- ганина, но уви, то нйма кахсьвъ юбилей да празднува — едно безсъдържа- телно сжществувание нйма защо да се раскрпва лрйдъ свйтътъ. Защото, при всичкитй горди обйщанпя, конто ни се дадохж при основанието му, при всичкитй относително благоприятни условия на сжществуванието му, то остана и до днесъ едно ялово учреждение, и българската мисьль, както и българската интелигенция много малко иматъ да му дължжтъ. Сичката деятелности на дружеството се ограничи само въ издаванието на Периоди ческото списание^ по-напр-Ьдъ въ Браила, а послй въ София. Но то, ако и да завзима почтенно мйсто въ наший периодически печатъ и да опровергава крайното твьрдйние на г. Ц-ва за пмьсенясваннето на дружество въ летар- гически сънъ, е резултатъ съвсймъ малъкъ и несъразмйренъ съ грамаднитгЬ материални и морални срйдства, съ които располага дружеството и съ цйльта, която лежи въ основанието му; при това, казаното периодическо издание е станало пословично по своето непростително —- нередовно нзла- зяние и по окъсняванието на книжкитй му. Въ това отношение, както и по ограничената му распространненость (увйряватъ ме, че то нймало въ България повече отъ 250 абонати), то рискува да остане по-долу едва ли не отъ всичкитй сжществующи у насъ периодически списния, нрйдприети отъ частни лица и далеко не Фаворизирани като него. Тие Факти навож- датъ на печални размишления за сждбата на рйдкитй добри начинания у насъ, които апатията или некаджрностьта успйватъ въ късо врйме да убшжтъ; това съзнание става двойно пй-тежко когато погледнемъ на ки пящата и плодоносна духовна дйятелность на подобнитй корпорации: („ма- тицитй“, „ученитй дружества“, „академии“ и пр. у Гърция, Хърватско, Сьрбия, Ромжния, които безъ нашиятъ самохвалски шумъ и часто въ много по-лоши условия, сж отишле много пб-далеко отъ насъ и служатъ за гордость на своитй народи. Коя е причината на това мрътвило и прозябание на нашето кни жовно дружество? Азъ се осмйлихъ да побутна тозъ въпросъ, като го сматрямъ отъ обгцъ интерееъ, защото това учреждение, ако не се лъжа, не принадлежи на дружество, или на партия, а на българский народъ, който го поддъ,ржа и очаква отъ него много. Сега длъжности е на печата и на интелигенцията ни, а особенно на оная, която влазя въ състава на бълг. кн. дружество, да размислятъ. София, 12 Май 1891. Боянъ Благомировъ.
+[OCR_aligned] @@@@@ОТВОРЕНО ПИСМО. (До редакцията на „Депннца“) Въ послйднята 5 книжка отъ Денница, на най-послйднята страница@ като говори за 25 годишний юбилей на ромжноката академия, г. Ц-въ свърша съ слйдующйя скърбенъ въпросъ: „какво станахж. надеждитй, конто се градяхж на нашето многословуто българско книжовно дружество ? 1Д (! ли то най-сетне да съзнае призванието си или ще продължава да шгЪсе- нясва въ летаргически сънь?“ Тие думи ся,, колкото строги, толкова и умйстни да се кажатъ днесь, и то по поводъ на горйпоменатин юбилей на ромжнската академия. Именно, нашето българско книжовно дружество е врьстнпкъ на романското, и то навърши своята двайсетъ и петгоди- ганина, но уви, то нйма кахсьвъ юбилей да празднува — едно безсъдържа- телно сжществувание нйма защо да се раскрпва лрйдъ свйтътъ. Защото, при всичкитй горди обйщанпя, конто ни се дадохж при основанието му, при всичкитй относително благоприятни условия на сжществуванието му, то остана и до днесъ едно ялово учреждение, и българската мисьль, както и българската интелигенция много малко иматъ да му дължжтъ. Сичката деятелности на дружеството се ограничи само въ издаванието на Периоди@ ческото списание^ по@-напр-Ьдъ въ Браила, а послй въ София. Но то, ако и да завзима почтенно мйсто въ наший периодически печатъ и да опровергава крайното твьрдйние на г. Ц-ва за пмьсенясваннето на дружество въ летар- гически сънъ, е резултатъ съвсймъ малъкъ и несъразмйренъ съ грамаднитгЬ материални и морални срйдства, съ които располага дружеството и съ цйльта, която лежи въ основанието му; при това, казаното периодическо издание е станало пословично по своето непростително —- нередовно нзла- зяние и по окъсняванието на книжкитй му. Въ това отношение, както и по ограничената му распространненость (увйряватъ ме, че то нймало въ България повече отъ 250 абонати), то рискува да остане по@-долу едва ли не отъ всичкитй сжществующи у насъ периодически списния, нрйдприети отъ частни лица и далеко не Фаворизирани като него. Тие Факти навож- датъ на печални размишления за сждбата на рйдкитй добри начинания у насъ, които апатията или некаджрностьта успйватъ въ късо врйме да убшжтъ; това съзнание става двойно п@й-тежко когато погледнемъ на ки@ пящата и плодоносна духовна дйятелность на подобнитй корпорации: („ма- тицитй“, „ученитй дружества“, „академии“ и пр. у Гърция, Хърватско, Сьрбия, Ромжния, които безъ нашиятъ самохвалски шумъ и часто въ много по@-лоши условия, сж отишле много п@б-далеко отъ насъ и служатъ за гордость на своитй народи. Коя е причината на това мрътвило и прозябание на нашето кни@ жовно дружество? Азъ се осмйлихъ да побутна тозъ въпросъ, като го сматрямъ отъ обгцъ интерееъ, за��ото това учреждение, ако не се лъжа, не принадлежи на дружество, или на партия, а на българский народъ, който го поддъ,ржа и очаква отъ него много. Сега длъжности е на печата и на интелигенцията ни, а особенно на оная, която влазя въ състава на бълг. кн. дружество, да размислятъ. София, 12 Май 1891. Боянъ Благомировъ.
+[ GS_aligned]  296 ОТВОРЕНО ПИСМО. (До редакцията на „Денница“) Въ послѣднята 5 книжка отъ Денница, на най‐послѣднята страница, като говори за 25 годишний юбилей на ромѫноката академия, г. Ц‐Въ свьрша съ слѣдующия скърбенъ въпросъ: „какво станах@ѫ надеждитѣ, които се градяхѫ на нашето многословуто българско книжовно дружество@?@@@ Ще ли то най‐сетне да съзнае призванието си или ще продължава да плѣсе‑ нясва въ летаргически сънь?“ Тие думи с@ѫ, колкото строги, толкова и умѣстни да се кажатъ днесь, и то по поводъ на горѣпоменатий юбилей на ромѫнската академия. Именно, нашето българско книжовно дружество е врьстникъ на ромѫнското, и то навърши своята двайсетъ и петгоди‑ @шнина, но уви, то нѣма ка@къвъ юбилей да празднува@@ едно безсъдържа‑ телно сѫществувание нѣма защо да се раскрива прѣдъ свѣтътъ. Защото, при всичкитѣ горди обѣщания, които ни се дадохѫ при основанието му, при всичкитѣ относително благоприятни условия на сѫществуванието му, то остана и до днесъ едно ялово учреждение, и българската мисьль, както и българската интелигенция много малко иматъ да му дължѫтъ. Сичката дѣятелность на дружеството се ограничи само въ издаванието на Периоди‑ ческото с исание, по̀‐напр@ѣдъ въ Браила, а послѣ въ София. Но то, ако и да завзима почтенно мѣсто въ наший периодически печатъ и да опровергава крайното твьрдѣние на г. Ц‐ва за  лѣсенясваннето на дружество въ летар‑ гически сънъ, е резултатъ съвсѣмъ малъкъ и несъразмѣренъ съ грамаднит@ѣ материални и морални срѣдства, съ които располага дружеството и съ цѣльта, която лежи въ основанието му; при това, казаното периодическо издание е станало пословично по своето непростително @  нередовно изла‑ зяние и по окъсняванието на книжкитѣ му. Въ това отношение, както и по ограничената му распространненость (увѣряватъ ме, че то нѣмало въ България повече отъ 250 абонати), то рискува да остане по̀‐долу едва ли не отъ всичкитѣ сѫществующи у насъ периодически списния, прѣдприети отъ частни лица и далеко не фаворизирани като него. Тие факти навож‑ датъ на печални размишления за сѫдбата на рѣдкитѣ добри начинания у насъ, които апатията или некадѫрностьта успѣватъ въ късо врѣме да убиѭтъ; това съзнание става двойно по̀‐тежко когато погледнемъ на ки‑ пящата и плодоносна духовна дѣятелность на подобнитѣ корпорации: („ма‑ тицитѣ“, „ученитѣ дружества“, „академии“ и пр. у Гърция, Хърватско, Сьрбия, Ромѫния, които безъ нашиятъ самохвалски шумъ и часто въ много по̀‐лоши условия, сѫ отишле много по̀‐далеко отъ насъ и служатъ за гордость на своитѣ народи. Коя е причината на това мрътвило и прозябание на нашето кни‑ жовно дружество? Азъ се осмѣлихъ да побутна тозъ въпросъ, като го сматрямъ отъ об@щъ интересъ, защото това учреждение, ако не се лъжа, не принадлежи на дружество, или на партия, а на българский народъ, който го поддъ@ржа и очаква отъ него много. Сега длъжность е на печата и на интелигенцията ни, а особенно на оная, която влазя въ състава на бълг. кн. дружество, да размислятъ. София, 12 Май 1891. Боянъ Благомировъ.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/4.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] а е- 465 Кошевакъ запуши новата цигарка и рече: — Много тн благодарж за дето ми обадп ... а още повече — за дето не се засрами отъ мене, ами се сприказа съ школскнятъ си старъ приятель. Като сп стиснахме ржцфтф, разделихме се. На замковата кула удари единайсеть часътъ. Звуковете на звънеца ме извадихж изъ зампсленностьта ми, а заедно съ това ми напомннхж и моята обя- занность. Азъ се върнахъ въ архива сп п захванахъ да преглеждамъ некоп още книжа. Като забележнхъ на едно ножълтело отъ времето късче думата „Коше- вацкий“, азъ зачетохъ отъ началото и ето какво узнахъ: „Въ 1612 г. Коше вакъ, конто живееше въ нашиятъ лесъ, се занимаваше съ бракониерство/ Тие думи ме смаяхж. Значи още отъ седемнадесетото столетие Кошеваковците се зани мавали съ сжщата работа, съ която продължава да се занимава технпй нотомъкъ въ деветнадесетото столетие! Като сждж но това, азъ съмъ готовъ да донустнж. че страстъта за бракониерството е наследственна сжщо. Още по-интересенъ е расказътъ на единъ осемдесетгодишенъ старецъ, който говорп, че около 1550 лето, Аполонпя Каленпцева пзъ Каленпцъ, владетелка на Гонпцкий замъкъ, приела у себе да въспптва едничкиятъ синъ на стария Мартинъ Кошевакъ, за да го отучн отъ бракониерство; но подиръ неколко време момчето грабнало пушката и изчезнало изъ замъка. Носле това, пръсналъ се слухъ, че той се за нимава съ бракониерство. р ь Въ тоя день, по четири часътъ, азъ нзлезохъ на двора въ замъка, дето вече се щуряхж по приготовлението събравшпте се ловци. Азъ пжтйомъ ги по- здравихъ, защото моето внимание се привлече отъ нещо ново въ дружината на барона. Азъ видехъ черно съ грамаденъ ръстъ куче. Потреперахъ, като сп по- мислихъ каква му е ролята. Страшна картина се мерна въ въображението мп: азъ вече гледахъ Ко- шевака, като го гонеше кучето; ето настига го, и съ бързината па мълнията се хвърля възъ него, поваля го и забива въ жертвата си страшните зжби и ногте... Приблпжихъ се къмъ конюхътъ, който държеше вързано за здравъ ремикъ ку чето. Като виде непознатъ човйкъ, то дигна глава и се изрънча страшно, което сб продължаваше н когато азъ захванахъ да го милвамъ. Въ тая минута дойле баронътъ н се метна на седлото; примера му последвах» и другите. Задъ насъ въ кола идехж полицейските чиновници. Подиръ единъ часъ ходъ, стигнахме лесътъ. Наредих» всинца ни на линия, помежду двама конника намираше се единъ пешакъ. Такава, верига биде про стрени около целия лесъ. Назначената мене посока да вьрв» беше доста удобна. Въоржжнлъ се бЪхъ съ една двуцевна пушка, повече, впрочемъ, за форма, за щото да гърм» нито на умъ мп идеше. Съ трепетъ отивахъ напрйдъ заедно съ другите ловци. Като вьрвехме така половина часъ, изведнажъ чухъ сигнала, конто известяваше, че Кошевакъ е открнтъ, но не е хванатъ. Подиръ тржбннй звукъ, раздаде се викътъ на стражата: „Въ името на закона стой!“ п пос��е се зачухж гърмежи. Азъ дупнахъ коня и се затйкохъ на местото дето бе виденъ браконперътъ. Баронътъ беше вече-тамъ. Погледнахъ въ посоката къмъ която всичките гле дах» 1пвидехъ Кошевака, като бягаше и прескачаше камъните, съ които бе насеяна поляната. Азъ отмахнахъ пушката и турнхъ на очнте сп далекогледа. „Въ пмето на^закона, чакай!“ пакъ извика до три пжтп приставътъ, но на ха- лосъ. Тогасъ баронътъ заповеди да пустнатъ английското куче. Като мълния се понесе то къмъ жертвата сп. Покачихъ се на едно високо место, отдето съ помощьта на далекогледа си, можахъ харно да наблюдавамъ всичките движения, както на Кашевака, тъй и на кучето. 1Т 1Л Я
+[OCR_aligned] а е- 465 Кошевакъ запуши новата цигарка и рече: — Много тн благодарж за дето ми обадп .@.@. а още повече — за дето не се засрами отъ мене, ами се сприказа съ школскнятъ си старъ приятель. Като сп стиснахме ржцфтф, разделихме се. На замковата кула удари единайсеть часътъ. Звуковете на звънеца ме извадихж изъ зампсленностьта ми, а заедно съ това ми напомннхж и моята обя- занность. Азъ се върнахъ въ архива сп п захванахъ да преглеждамъ некоп още книжа. Като забележнхъ на едно ножълтело отъ времето късче думата „Коше- вацкий“, азъ зачетохъ отъ началото и ето какво узнахъ: „Въ 1612 г. Коше@ вакъ, конто живееше въ нашиятъ лесъ, се занимаваше съ бракониерство@/ Тие думи ме смаяхж. Значи още отъ седемнадесетото столетие Кошеваковците се зани@ мавали съ сжщата работа, съ която продължава да се занимава технпй нотомъкъ въ деветнадесетото столетие! Като сждж но това, азъ съмъ готовъ да донустнж. че страстъта за бракониерството е наследственна сжщо. Още по@-интересенъ е расказътъ на единъ осемдесетгодишенъ старецъ, който говорп, че около 1550 лето, Аполонпя Каленпцева пзъ Каленпцъ, владетелка на Гонпцкий замъкъ, приела у себе да въспптва едничкиятъ синъ на стария Мартинъ Кошевакъ, за да го отучн отъ бракониерство; но подиръ неколко време момчето грабнало пушката и изчезнало изъ замъка. Носле това, пръсналъ се слухъ, че той се за@ нимава съ бракониерство. р ь Въ тоя день, по четири часътъ, азъ нзлезохъ на двора въ замъка, дето вече се щуряхж по приготовлението събравшпте се ловци. Азъ пжтйомъ ги по- здравихъ, защото моето внимание се привлече отъ нещо ново въ дружината на барона. Азъ видехъ черно съ грамаденъ ръстъ куче. Потреперахъ, като сп по- мислихъ каква му е ролята. Страшна картина се мерна въ въображението мп: азъ вече гледахъ Ко- шевака, като го гонеше кучето; ето настига го, и съ бързината па мълнията се хвърля възъ него, поваля го и забива въ жертвата си страшните зжби и ногте... Приблпжихъ се къмъ конюхътъ, който държеше вързано за здравъ ремикъ ку@ чето. Като виде непознатъ@ човйкъ, то дигна глава и се изрънча страшно, което с@б продължаваше н когато азъ захванахъ да го милвамъ. Въ тая минута дойле баронътъ н се метна на седлото; примера му последвах» и другите. Задъ насъ въ кола идехж полицейските чиновници. Подиръ единъ часъ ходъ, стигнахме лесътъ. Наредих» всинца ни на линия, помежду двама конника намираше се единъ пешакъ. Такава, верига биде про@ стрени около целия лесъ. Назначената мене посока да вьрв» беше доста удобна. Въоржжнлъ се бЪхъ съ една двуцевна пушка, повече, впрочемъ, за форма, за@ щото да гърм» нито на умъ мп идеше. Съ трепетъ отивахъ напрйдъ заедно съ другите ловци. Като вьрвехме така половина часъ, изведнажъ чухъ сигнала, конто известяваше, че Кошевакъ е открнтъ, но не е хванатъ. Подиръ тржбннй звукъ, раздаде се викътъ на стражата: „Въ името на закона стой!“ п после се зачухж гърмежи. Азъ дупнахъ коня и се затйкохъ на местото дето бе виденъ браконперътъ. Баронътъ беше вече-тамъ. Погледнахъ въ посоката къмъ която всичките гле@ дах» 1пвидехъ Кошевака, като бягаше и прескачаше камъните, съ които бе насеяна поляната. Азъ отмахнахъ пушката и турнхъ на очнте сп далекогледа. „Въ пмето на^закона, чакай!“ пакъ извика до три пжтп приставътъ, но на ха- лосъ. Тогасъ баронътъ заповеди да пустнатъ английското куче. Като мълния се понесе то къмъ жертвата сп. Покачихъ се на едно високо место, отдето съ помощьта на далекогледа си, мо@жахъ харно да наблюдавамъ всичките движения, както на Кашевака, тъй и на кучето.@@@@@@@@ @1Т 1Л Я
+[ GS_aligned] @@@@ 465 Кошевакъ запуши новата цигарка и рѣче:   Много ти благодарѫ за дѣто ми обади . . . а още повече   за дѣто не се засрами отъ мене, ами се сприказа съ школскиятъ си старъ приятель. Като си стиснахме рѫцѣтѣ, раздѣлихме се. На замковата кула удари единайсеть часътъ. Звуковетѣ на звънеца ме извадихѫ изъ замисленностьта ми, а заедно съ това ми напомнихѫ и моята обя‑ занность. Азъ се върнахъ въ архива си и захванахъ да прѣглеждамъ нѣкои още книжа. Като забѣлѣжихъ на едно пожълтѣло отъ врѣмето късче думата „Коше‑ вацкий“, азъ зачетохъ отъ началото и ето какво узнахъ: „Въ 1612 г. Коше‑ вакъ, който живѣеше въ нашиятъ лѣсъ, се занимаваше съ бракониерство.“ Тие думи ме смаяхѫ. Значи още отъ седемнадесетото столѣтие Кошеваковцитѣ се зани‑ мавали съ сѫщата работа, съ която продължава да се занимава тѣхний потомъкъ въ деветнадесетото столѣтие! Като сѫдѫ по това, азъ съмъ готовъ да допустнѫ, че страстьта за бракониерството е наслѣдственна сѫщо. Още по́‐интересенъ е расказътъ на единъ осемдесетгодишенъ старецъ, който говори, че около 1550 лѣто, Аполония Каленицева изъ Каленицъ, владѣтелка на Гоницкий замъкъ, приела у себе да въспитва едничкиятъ синъ на стария Мартинъ Кошевакъ, за да го отучи отъ бракониерство; но подиръ нѣколко врѣме момчето грабнало пушката и изчезнало изъ замъка. Послѣ това, пръсналъ се слухъ, че той се за‑ нимава съ бракониерство.@@@@ Въ тоя день, по четири часътъ, азъ излѣзохъ на двора въ замъка, дѣто вече се щуряхѫ по приготовлението събравшитѣ се ловци. Азъ пѫтйомъ ги по‑ здравих��, защото моето внимание се привлѣче отъ нѣщо ново въ дружината на барона. Азъ видѣхъ черно съ грамаденъ ръстъ куче. Потреперахъ, като си по‑ мислихъ каква му е ролята. Страшна картина се мѣрна въ въображението ми: азъ вече гледахъ Ко‑ шевака, като го гонеше кучето; ето настига го, и съ бързината на мълнията се хвьрля възъ него, поваля го и забива въ жертвата си страшнитѣ зѫби и ногте... Приближихъ се къмъ конюхътъ, който дьржеше вьрзано за здравъ ремикъ ку‑ чето. Като видѣ непознатъ, човѣкъ, то дигна глава и се изрънча страшно, което се́ продължаваше и когато азъ захванахъ да го милвамъ. Въ тая минута дойле баронътъ и се мѣтна на сѣдлото; примѣра му послѣдвахѫ и другитѣ. Задъ насъ въ кола идѣхѫ полицейскитѣ чиновници. Подирь единъ часъ ходъ, стигнахме лѣсътъ. Наредихѫ всинца ни на линия, помежду двама конника намираше се единъ пѣшакъ. Такава@ верига биде про‑ стрена около цѣлия лѣсъ. Назначената мене посока да вьрвѫ бѫше доста удобна. Въорѫжилъ се бѣхъ съ една двуцѣвна пушка, повече, впрочемъ, за форма, за‑ щото да гърмѫ нито на умъ ми идеше. Съ трепетъ отивахъ напрѣдъ заедно съ другитѣ ловци. Като вьрвѣхме така половина часъ, извед ажъ чухъ сигнала, който извѣстяваше, че Кошевакъ е откритъ, но не е хванатъ. Подиръ трѫбний звукъ, раздаде се викътъ на стражата: „Въ името на закона стой!“ и послѣ се зачухѫ гърмежи. Азъ дупнахъ коня и се затѣкохъ на мѣстото дѣто бѣ виденъ бракониерътъ. Баронътъ бѣше вече тамъ. Погледнахъ въ посоката къмъ която всичкитѣ гле‑ дахѫ и видѣхъ Кошевака, като бѣгаше и прѣскачаше камънитѣ, съ които бѣ насѣяна поляната. Азъ отмахнахъ пушката и турихъ на очитѣ си далекогледа. „Въ името на закона, чакай!“ пакъ извика до три пѫти приставътъ, но на ха‑ лосъ. Тогасъ баронътъ заповѣда да пустнатъ английското куче. Като мълния се понесе то къмъ жертвата си. Покачихъ се на едно високо мѣсто, отдѣто съ помощьта на далекогледа си, мо́жахъ харно да наблюдавамъ всичкитѣ движения, както на Кашевака, тъй и на кучето. Денница кн. 10 3

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/40.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 459 Зас4 а яростно и Двата свята И въздухътъ ехти, зловещо стене Отъ страшното на сабите звънченье, Тйзъ душ спомнихъ. Да, иб-к г 1;що Вникналъ е оня варваринъ въ туй нещо, Отколкото синътъ на века днешни. . . Ахъ, доблестите старн намъ еж смешни! Всемирното злодейегво пакъ въскръсва И лика на Медузата растръсва, И всичко живо пада му въ краката; Убийството геройско було мята, И отъ кръвъта на синътъ и бащата, Кат’ Банковия гробенъ духъ, въстава Предъ насъ свирепата военна слава. Лрогресътъ на човешкий духъ остава Назадъ едно столетье. . . . Мислителю, тжжи; скърби, поете! II Ехуда Халеви Ехуда Халеви нзъ пжтя вървеше И похвали много слухътъ му ловеше. Ехъ лъстци, каза си, впдатъ че минавамъ, Та ме тъй ласкаятъ — вера имъ недавамъ Но макаръ и скромеиъ, силно му се щеше, Мнението общо да знай какво беше. Други пжть случайно той чу хули бесни, Укори жестоки зарадъ свойте песни. Злобници, каза си, наскърбенъ, обиденъ, Колко ми дотегва тоя еждъ безстиденъ! Но кога дома си пакъ зема перото Той си каза гордо съ ясиос!Ь на челото: Ахъ сега жпвеж! Лейте се, о песни, Хварбн ме не трогватъ, нито хуля бесни. Лейте се нзъ моята душа миризливи, Хвалби, хули чезнатъ — вий сте само живи! Кога Богъ звездите на небе запали, Не слуша той никакъ хули и похвали.
+[OCR_aligned] @459 Зас4 а яростно и Двата свята И въздухътъ ехти, зловещо стене Отъ страшното на сабите звънченье, Тйзъ ду@ш спомнихъ. Да, иб-к г 1;що Вникналъ е оня варваринъ въ туй нещо, Отколкото синътъ на века днешни. . . Ахъ, доблестите старн намъ еж смешни! Всемирното злодейегво пакъ въскръсва И лика на Медузата растръсва, И всичко живо пада му въ краката; Убийството геройско було мята, И отъ кръвъта на синътъ и бащата, Кат’ Банковия гробенъ духъ, въстава Предъ насъ свирепата военна слава. Лрогресътъ на човешкий духъ остава Назадъ едно столетье. . . . Мислителю, тжжи; скърби, поете! II Ехуда Халеви Ехуда Халеви нзъ пжтя вървеше И похва@ли много слухътъ му ловеше. Ехъ лъстци, каза си, впдатъ че минавамъ, Та ме тъй ласкаятъ — вера имъ недавамъ Но макаръ и скромеиъ, силно му се щеше, Мнението общо да знай какво беше. Други пжть случайно той чу хули бесни, Укори жестоки зарадъ свойте песни. Злобници, каза си, наскърбенъ, обиденъ, Колко ми дотегва тоя еждъ безстиденъ! Но кога дома си пакъ зема@ перото Той си каза гордо съ ясиос!Ь на челото: Ахъ сега жпвеж! Лейте се, о песни, Хварбн ме не трогватъ, нито хуля бесни. Лейте се нзъ моята душа миризливи, Хвалби, хули чезнатъ — вий сте само живи! Кога Богъ звездите на небе запали, Не слуша@ той никакъ хули и похва@ли.
+[ GS_aligned]  459 Засѣ я яростно   двата свята И въздухътъ ехти, зловѣщо стѣне Отъ страшното на сабитѣ звънченье, Тѣзъ думи спомнихъ. Да, @@@по́‐вѣщо Вникналъ е оня варваринъ въ туй нѣщо, Отколкото синътъ на вѣка днешни. . . Ахъ, доблеститѣ стари намъ сѫ смѣшни! Всемирното злодѣйство пакъ въскръсва И лика на Медузата растръсва, И всичко живо пада му въ краката; Убийството геройско було мята, И отъ кръвьта на синътъ и бащата, Кат' Банковия гробенъ духъ, въстава Прѣдъ насъ свирѣпата военна слава. Прогресътъ на човѣшк й духъ остава Назадъ едно столѣтье. . . . Мислителю, тѫжи; скърби, поете! ІІ Ехуда Халеви Ехуда Халеви изъ пѫтя вьрвеше И похва̀ли много слухътъ му ловеше. Ехъ л стци, каза си, видатъ че минавамъ, Та ме тъй ласкаятъ   вѣра им  недавамъ Но макаръ и скроменъ, силно му се щеше, Мнѣнието общо да знай какво бѣше. Други пѫть случайно той чу хули бѣсни, Укори жестоки зарадъ свойтѣ пѣсни. Злобници, каза си, наскърбенъ, обиденъ, Колко ми дотегва тоя сѫдъ безстиденъ! Но кога дома си пакъ зема̀ перото Той си каза гордо съ яснос ь на челото: Ахъ сега живѣѭ! Лѣйте се, о пѣсни, Хва би ме не трогватъ, нито хули бѣсни. Лѣйте се изъ мойта душа миризливи, Хвалби, хули чезнатъ   вий сте са о живи! Кога Богъ звѣздитѣ на небе запали, Не слуша̀ той никакъ хули и похва̀ли.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/41.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Г51Т1+ т±±п. П: тшх^^лшт^щ; 56 — Копай, каза професорътъ съ растреперанъ гласъ. Бай Иванъ се опретна и копа на блиско. Сухата земя кънтеше звънливо подъ ударите на мотиката. Тоя шумъ наумяваше дори звън тенето на златото. Професорътъ съ опулени очи, съ спрйно дихание проби ваше земята, дЪто падаше сечивото. Най после то клъцна въ нещо твърдо. — Спри! каза професорътъ. Изъ ровката прьсть се показа единъ жьлтеникавъ камъкъ. Селянинътъ бързо го дигна и го показа на професора. Той го грабна, отъ колкото зем4, отъ рхката му, и го прегледа. — Аигит ЪгиШт! *) извика той. Копай още. Селачътъ копна няколко пхти на салдото место и извади една кри- вача по-дребни парчета отъ схщата руда. Карло се не помнеше. — А голямата буца, господине, искъртихъ тамъ, при оная канара, каза бай Иванъ, като обрисваше пота по лицето си. — Да идемъ тамъ, заповяда професорътъ. Спрйхх се ирйдъ едно скоро копано место. — Тукъ вече сх копали! извика Карло уплашенъ. — Азъ го копахъ. . . . тукъ още никой не е помирисалъ, и бай Иванъ копна на нйколко места, па най-после само на едно продължи да работи. Мотиката пакъ удари въ нйщо кораво. — Спри! искрйщя професорътъ. Въ прьстьта се валяхх други буци, които лъщяхх на слънцето. — Та тукъ е Калифорния! извика той. Селянинътъ се озърна. — Кой кажешъ, нйкой да не ни гледа? Професорътъ извади една карта на Румелия и портфеля си. Той забйлйжи названията на тая и околните местности, споредъ указанията на водача си. После намери широтата и дълготата по парижский мери- дианъ на това бърдо, което зобйлйжи на картата си : Монте-Карло. Той тръгна нататъкъ. Бай Иванъ по него. — Да копаемъ ли още? поцита той, като се спре на едно съвсймъ неначето место, обрасло съ пожьлтйла трева; — азъ ти казахъ, че тая планина е цйла такава. Карло заръча да копае. Бай Иванъ захвана пакъ. Дупката отиваше длъгнеста и по-дълбока тука. Селенинътъ щрй да си отдххне. Той бйше уморенъ. Руенъ потъ течеше по зачьрвенйлсто му небръснато лице. Той се озърташе добродушно. — Дай самъ, каза профосорътъ нетърпеливо и грабна моти ката — прьвъ пхть въ живота си, — и закопа. Дупката се растваряше. Пакъ клъцна нещо. Това бйще пЬ-голйма буца руда, която се расцЬпи на две отъ удара. Професорътъ се озърна безспокойно. Всичко това бйше тъй невероятно, и тъй действително, щото умътъ му неможеше да го пренесе. Той извади бела кърпа и обърса рхцете си. Златний прахъ се олени по кърпата, която заблестя, като, че имаше златенъ вътакъ. ’) Злато въ грубо състояние.
+[OCR_aligned] Г51Т1+ т±±п. П: тшх^^лшт^щ; 56 — Копай, каза професорътъ съ растреперанъ гласъ. Бай Иванъ се опретна и копа@ на блиско. Сухата земя кънтеше звънливо подъ ударите на мотиката. Тоя шумъ наумяваше дори звън@ тенето на златото. Професорътъ съ опулени очи, съ спрйно дихание проби@ ваше земята, дЪто падаше сечивото. Най после то клъцна въ нещо твърдо. — Спри! каза професорътъ. Изъ ровката прьсть се показа единъ жьлтеникавъ камъкъ. Селянинътъ бързо го дигна и го показа на професора. Той го грабна, отъ колкото зем@4, отъ рхката му, и го прегледа. — Аигит ЪгиШт! *) извика той. Копай още. Селачътъ копна няколко пхти на салдото место и извади една кри- вача по@-дребни парчета отъ схщата руда. Карло се не помнеше. — А голямата буца, господине, искъртихъ тамъ, при оная канара, каза бай Иванъ, като обрисваше пота по лицето си. — Да идемъ тамъ, заповяда@ професорътъ. Спрйхх се ирйдъ едно скоро копано место. — Тукъ вече сх копали! извика Карло уплашенъ. — Азъ го копахъ. . . . тукъ още никой не е помирисалъ, и бай Иванъ копна на нйколко места, па най-после само на едно продължи да работи. Мотиката пакъ удари въ нйщо кораво. — Спри! искрйщя професорътъ. Въ прьстьта се валяхх други буци, които лъщяхх на слънцето. — Та тукъ е Калифорния! извика той. Селянинътъ се озърна. — Кой кажешъ, нйкой да не ни гледа? Професорътъ извади една карта на Румелия и портфеля си. Той забйлйжи названията на тая и околните местности, споредъ указанията на водача си. После намери широтата и дълготата по парижский мери- дианъ на това бърдо, което зобйлйжи на картата си : Монте-Карло. Той тръгна нататъкъ. Бай Иванъ по него. — Да копаемъ ли още? поцита той, като се спре на едно съвсймъ неначето место, обрасло съ пожьлтйла трева; — азъ ти казахъ, че тая планина е цйла такава. Карло заръча да копае. Бай Иванъ захвана пакъ. Дупката отиваше длъгнеста и по@-дълбока тука. Селенинътъ @щрй да си отдххне. Той бйше уморенъ. Руенъ потъ течеше по зачьрвенйлсто му небръснато лице. Той се озърташе добродушно. — Дай самъ, каза профосорътъ нетърпеливо и грабна моти@ ката — прьвъ пхть въ живота си, — и закопа. Дупката се растваряше. Пакъ клъцна нещо. Това бйще п@Ь-голйма буца руда, която се расцЬпи на две отъ удара. Професорътъ се озърна безспокойно. Всичко това бйше тъй невероятно, и тъй действително, щото умътъ му неможеше да го пренесе. Той извади бела кърпа и обърса рхцете си. Златний прахъ се олени по кърпата, която заблестя, като, че имаше златенъ вътакъ. ’) Злато въ грубо със@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@то@@@@@@яни@@@@@@е@@@@@@@.
+[ GS_aligned] @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ 56   Копай, каза професорътъ съ растреперанъ гласъ. Бай Иванъ се опретна и копа́ на блиско. Сухата земя кънтеше звънливо подъ ударитѣ на мотиката. Тоя шумъ наумяваше дори звън‑ тенето на златото. Професорътъ съ опулени очи, съ спрѣно дихание проби‑ ваше земята, дѣто падаше сѣчивото. Най послѣ то клъцна въ нѣщо твьрдо.   Спри! каза професорътъ. Изъ ровката прьсть се показа единъ жьлтеникавъ камъкъ. Селянинътъ бързо го дигна и го показа на професора. Той го грабна, отъ колкото зема́, отъ рѫката му, и го прѣгледа.   Aurum brutum!*) извика той. Копай още. Селачътъ копна нѣколко пѫти на с@ѫщото мѣсто и извади една кри‑ вача по́‐дребни парчета отъ сѫщата руда. Карло се не помнеше.   А голѣмата буца, го��подине, искъртихъ тамъ, при оная канара, каза бай Иванъ, като обрисваше пота по лицето си.   Да идемъ тамъ, заповѣда́ професорътъ. Спрѣхѫ се прѣдъ едно скоро копано мѣсто.   Тукъ вече сѫ копали! извика Карло уплашенъ.   Азъ го копахъ. . . . тукъ  ще никой не е помирисалъ, и бай Иванъ копна на нѣколко мѣста, па най‐послѣ само на едно продължи да работи. Мотиката пакъ удари въ нѣщо кораво.   Спри! искрѣщя професорътъ. Въ прьстьта се валяхѫ други буци, които лъщяхѫ на слънц@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@то@.@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@ @ Кой кажешъ, нѣкой да не ни гледа? Професорътъ извади една карта на Румелия и портфеля си. Той забѣлѣжи названията на тая и околнитѣ мѣстности, споредъ указанията на водача си. Послѣ намѣри широтата и дълготата по парижский мери‑ дианъ на това бърдо, което зобѣлѣжи на картата си@: Монте‐Карло. Той тръгна нататъкъ. Бай Иванъ по него.   Да копаемъ ли още? поцита той, като се спрѣ на едно съвсѣмъ неначето мѣсто, обрасло съ пожьлтѣла трева;   азъ ти казахъ, че тая планина е  ѣла такава. Карло заръча да копае. Бай Иванъ захвана пакъ. Дупката отиваше длъгнеста и по̀‐дълбока тука. Селенинътъ спрѣ да си отдѫхне. Той бѣше уморенъ. Руенъ потъ течеше по зачьрвенѣл то му небръснато лице. Той се озърташе добродушно.   Дай самъ, к за профосорътъ нетьрпеливо и грабна моти‑ ката   прьвъ пѫть въ жи ота си,   и закопа. Дупката се растваряше. Пакъ клъцна нѣщо. Това бѣше по̀‐голѣма буца руда, която се расцѣпи на двѣ отъ удара. Професорътъ се озърна безспокойно. Всичко това бѣше тъй невѣроятно, и тъй дѣйствите но, щото умътъ му неможеше да го прѣнесе. Той извади бѣла кърпа и обърса рѫцѣтѣ си. Златний прахъ се олѣпи по кърпата, която заблестя, като, че имаше златенъ вътакъ. *) Злато въ грубо състояние.   Та тукъ е Калифорния! извика той. Селянинътъ се озърна.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/42.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 391 йа та гвардия на Селпма III се намръщила, а провинцията отговорила съ бунтове срЬщу реформитЬ, които централното сгамболско правителство тжкмяло да прокара. Каква разлика между тогавашната Франция и ото манската империя! — между Стамболъ п Париж в! РеформигЬ на Селпма III не закжрппхъ, както той мислеше, но раз драх* великата империя па нЬколко самостоятелни парцали, които исто рията нарича: начало разлаганието па Отоманкката имаерин. Тур ската провинция енергически отритна стамболскитЬ реформи; много области се обявих* противъ етамболското, централно — рефоматорско- правителство. Великия визиръ Юсуфъ, нотурнакъ, бплъ обявепъ за пзмЬшшкъ на корани, а Султани Сеяниь III — негова невинна жертва. Наченали се вътрЬшнитЬ смутове: Джезань-наша се обадиль оть Сен- жандакръ (Аке-калесн); Абдулля — отъ Дамаскъ; въ IIIкодра Мохамедт, Башатлж, въ Епнръ и Тесалия знаменития Тепелп-Ати-наша; въ Впдчнъ хитрия бошнякь Пазваитъ-оглу; въ — Егнпегь бившия стаиболскп кафеджия, албанеца — Мехмедъ Алн-наша — всички се обявили противъ низамие джедить на великия визиръ Юсуфа. Руско турския миръ въ Яшъ се подписалъ (1792 год.) МародеритЬ отъ турската армия се впуснах* да плечкосватъ земледЬлческото население; родоискитЬ дряккоджии-даалии се размжрдахж; въ коитрастъ на французското знаме: свобода, братство и равенство, Е&рджалж Еменъ-аа разви знамето на грабежа. ТЬзи двЬ противни, по принципъ, знамена, едноврЬмеио се развЬватъ въ двЬ велики империи — едното въ велика Франция, другото въ велика и груба Турция. ПьрвитЬ кърджалийски движения се наченах* близо при Хасково 4 въ село Наша-кьой, два часа разстояние па югь отъ Хасково, рапюложено върху дЬсння брЬгъ на рЬката Улу-дере (Стара-рЬка). Кърджалъ—Еменъ-аа еъбралъ подъ знамето си изгладнЬлитЬ родопски даалии въ сборния пунктъ, Паша-кьой, и отъ тукь обявилъ война на стамболскпя днванъ и на тракийското население. Мародери — еолдатп (аскеръ-качкжн*), катили, избягали отъ тъмницата, пропаднали търговци, распопени попово, обикно вения: убийци, всевъзможни рецидивисти, неудачни любовници, пропаднали отъ развратъ ходжи, въобще, всичко гладно за отмъщение, за чужди имотъ, за човЬшка кръвь, за луда отвага (бабаитликъ) се събрало подъ знамето на Кърджали Еменъ-ага. Подъ това знаме, въ качеството си на бюлюкъ-башии, служили и българитЬ: Кара-Георги — братоубнецъ, забЬгналъ огь ново-загорско въ селото Еробосъ; Кара-Ивапъ отъ село Еробосъ неудаченъ любовникъ, внослЬдствие нарЬченъ Кара-Феизъ; и Пехливанъ-Кузю, отъ същото село, гладникъ за чуждото и жаденъ за человЬшка кръвь. ТЬзи трима селена — българи — с* биле иай-близкитЬ и най-вЬрни другари на Кърджали—-Еменъ-ага; командувалп с* отдЬлни билюци отъ Кърджтия, които съсивлявали часть оть шееть-хилядната шапка, на Еменъ-аа ОсвЬнъ прЬдмЬгнитЬ трима, имало още, споредъ разсказптЬ на Ка��а-Ивапъ — Кчра-Феиза, около 600 души българи нодъ знамето на грабежа. ТЬ биле почти всичкигЬ селени, между, конто имало
+[OCR_aligned] @391 йа та гвардия на Селпма III се намръщила, а провинцията отговорила съ бунтове срЬщу реформитЬ, които централното сгамболско правителство тжкмяло да прокара. Каква разлика между тогавашната Франция и ото@ манската империя! — между Стамболъ п Париж в! РеформигЬ на Селпма III не закжрппхъ, както той мислеше, но раз@ драх* великата империя па нЬколко самостоятелни парцали, които исто@ рията нарича: начало разлаганието па Отоманкката имаерин. Тур@ ската провинция енергически отритна стамболскитЬ реформи; много области се обявих* противъ етамболското, централно — рефоматорско- правителство. Великия визиръ Юсуфъ, нотурнакъ, бплъ обявепъ за пзм@Ьшшкъ на корани, а Султани Сеяниь III — негова невинна жертва. Наченали се вътрЬшнитЬ смутове: Джезань-наша се обадиль оть Сен- жандакръ (Аке-калесн); Абдулля — отъ Дамаскъ; въ IIIкодра Мохамедт, Башатлж, въ Епнръ и Тесалия знаменития Тепелп-Ати-наша; въ Впдчнъ хитрия бошнякь Пазваитъ-оглу; въ — Егнпегь бившия стаиболскп кафеджия, албанеца — Мехмедъ Алн-наша@ — всички се обявили противъ низамие джедить на великия визиръ Юсуфа. Руско турския миръ въ Яшъ се подписалъ (1792 год.) МародеритЬ отъ турската армия се впуснах* да плечкосватъ земледЬлческото население; родоискитЬ дряккоджии-даалии се размжрдахж; въ коитрастъ на французското знаме: свобода, братство и равенство, Е&рджалж Еменъ-аа разви знамето на грабежа. ТЬзи двЬ противни, по принципъ, знамена, едноврЬмеио се разв@Ьватъ въ двЬ велики империи — едното въ велика Франция, другото въ велика и груба Турция. ПьрвитЬ кърджалийски движения се наченах* близо при Хасково 4 въ село Наша-кьой, два часа разстояние па югь отъ Хасково, ра@пюложено върху дЬсння брЬгъ на рЬката Улу-дере (Стара-рЬка). Кърджалъ—Еменъ-аа еъбралъ подъ знамето си изгладнЬлитЬ родопски даалии въ сборния пунктъ, Паша-кьой, и отъ тукь обявилъ война на стамболскпя днванъ и на тракийското население. Мародери — еолдатп (аскеръ-качкжн*), катили, избягали отъ тъмницата, пропаднали търговци, распопени попово, обикно@ вения: убийци, всевъзможни рецидивисти, неудачни любовници, пропаднали отъ развратъ ходжи, въобще, всичко гладно за отмъщение, за чужди имотъ, за човЬшка кръвь, за луда отвага (бабаитликъ) се събрало подъ знамето на Кърджали Еменъ-ага. Подъ това знаме, въ качеството си на бюлюкъ-башии, служили и българитЬ: Кара-Георги — братоубнецъ, забЬгналъ огь ново-загорско въ селото Еробосъ; Кара-Ивапъ отъ село Еробосъ неудаченъ любовникъ, внослЬдствие нарЬченъ Кара-Феизъ; и Пехливанъ-Кузю, отъ същото село, гладникъ за чуждото и жаденъ за человЬшка кръвь. ТЬзи трима селена — българи — с* биле иай-близкитЬ и най-вЬрни другари на Кърджали@—-Еменъ-ага; командувалп с* отдЬлни билюци отъ Кърдж@тия, които със@ивлявали часть оть шееть-хилядната шапка, на Еменъ-аа ОсвЬнъ прЬдмЬгнитЬ трима, имало още, споредъ разсказптЬ на Кара-Ивапъ — Кчра-Феиза, около 600 души българи нодъ знамето на грабежа. ТЬ биле почти всичкигЬ селени, между, конто имало
+[ GS_aligned]  391 на@та гвардия на Селима III се намрѫщила, а пров нцията отговорила съ бунтове срѣщу реформитѣ, които централното стамболско прав телство тѫкмяло да прокара. Каква разлика между тогавашната Франц я и ото‑ манската империя!   между Стамболъ и Париж @! Реформитѣ на Селима @@Ш не закѫрпихѫ, както той мислеше, но раз‑ драхѫ великата империя на нѣколко самостоятелни парцали, които исто‑ рията нарича: начало разлаганието на Отоманкката им ерия. Тур‑ ската провинция енергически отритна стамболскитѣ реформи; много области се обявихѫ противъ стамболското, централно   рефоматорско@ правителство. Великия визиръ Юсуфъ, потурнакъ, б лъ обявенъ за измѣнн къ на корана, а Султанъ Селимь III   негова невинна жертва. Наченали се вѫтрѣшнитѣ смутове: Джезанъ‐ аша се обадилъ от  Сен‑ жандакръ (Аке‐калеси); Абдулля   отъ Дамаскъ; въ @@Шводра Мохамед@ъ Башатлѫ, въ Е иръ и Тесалия знаме игия Те ели‐А и‐ аша; въ В динъ хитрия бошнякь Пазвантъ‐оглу; въ   Еги е ъ бивши  стамболски кафеджия, албанеца   Мехмедъ Али‐паша,   всички се обявили противъ низамие джедитъ на великия визиръ Юсуфа. Руско турския миръ въ Яшъ се подписалъ (1792 год.) Мародеритѣ отъ турската армия се впуснахѫ да плечкосватъ земледѣлческото население; родопскитѣ дряккоджии‐даалии се размѫрдахѫ; въ ко трастъ на французското знаме: свобода, братство и равенство, Кѫрджалѫ Еменъ‐аа разви знамето на грабежа. Тѣзи двѣ противни, по принципъ, знамена, едноврѣмено се развѣвватъ въ двѣ велики  мперии   едното въ велика Франция, другото въ велика и груба Турция. Пьрвитѣ кѫрджалийски движения се наченахѫ близо при Хасково@‘ въ село Паша‐кьой, два часа разстояние на югъ отъ Хасково, расположено вьрху дѣсния брѣгъ на рѣката Улу‐дере (Стара‐рѣка). Кѫрджалѫ Еменъ‐аа събралъ подъ знамето си изгладнѣлитѣ родопски даалии въ сборния пунктъ, Паша‐кьой, и отъ тукъ обявилъ война на стамболския диванъ и на тракийското население. Мародери   солдати (аскеръ‐качкѫнѫ), катили, избѣгал  отъ тъмницата, пропаднали търговци, распопени попове, обикно‑ вен@ни убийци, всевъзможни рецидивисти, неудачни любовници, пропаднали отъ развратъ ходжи, въобще, всичко гладно за отмъщение, за чужди имотъ, за човѣшка кръвь, за луда отвага (бабаитликъ) се събрало подъ знамето на Кѫрджали Еменъ‐ага. Подъ това знаме, въ качество о си на бюлюкъ‐башии, служили и българитѣ: Кара‐Георги   братоуб ецъ, забѣгналъ отъ ново‐загорско въ селото Еробосъ; Кара‐Иванъ отъ село Еробосъ неудаченъ любовникъ, впослѣдствие нарѣченъ Кара‐Феизъ; и Пехливанъ‐Кузю, отъ сѫщото село, гладникъ за чуждото и жаденъ за человѣшка кръвь. Тѣз  трима селени   българи   сѫ биле най‐близкитѣ и най‐вѣрн  другари на Кѫрджали   Еменъ‐ага; командували сѫ отдѣлни билюци отъ Кѫрдж лии, които съст влявали часть отъ шесть‐хилядната шайка@ на Еменъ‐аа Освънъ прѣдмѣтнитѣ трима, имало още, споредъ разсказитѣ на Кара‐Иванъ   Кара‐Феиза, около 600 души българи подъ знамето на грабежа. Тѣ биле почти всичкигѣ селени, между, които имало

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/43.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 3 1* противъ тоя новъ св&тъ, който не разбираше, и въ който нямаше какво де прави! Животътъ тежеше. — Не, азъ тр г Ъба да идж да си гледанъ имането и мюлка, тукъ нймамъ работа, казваше си той и въздъхваше за зелените си ниви и ливади подъ Ср&дня-Гора. Една важна точка стоеше още въ обвинителний актъ на стареца противъ нова България. Той намираше, че веселбата бй исчезнала. Щ- * маше вече весели хора. Свйтътъ е станалъ угрпженъ, завзетъ въ ра бота и се бърза. Дору и децата захвьрлихж игралкигй си и хванахж да мислатъ, като дърти .... Петименъ съмъ станалъ да видж пиянъ чо- в г Ькъ .... Пр'Ьди имаше врЗше и за работа, и за почивка, па и за веселба. Сега политиката не оставя никого да спи и трови крьвьта и на стари и на млади .... Това ми имъ е свободата? * * Но дйдо Нисторъ избягваше сйкакви разговори по политиката, или поне не влизаше въ препирня съ никого. Споредъ него, само чиновници и кокалановци боряватъ съ политиката и искатъ да управатъ св г Ьта. Почтеннигй хора гледатъ своята работа ... Но колко сж тй? Синъ му часто го закачаше на трапезата. — Тате, ти коя партия дьржишъ? — Съ никоя, синко, когато ми се доще да глождж кокалъ, щж видж коя е моята партия. — Но ти сб си имашъ едно убеждение, не крий де! — Шмамъ никакво убеждение, избъбра старецътъ. — Еакъ, безцвйтенъ ? Не е добро . . . изсмй се управительтъ и му налй чашата съ вино. — Щма типьрва да цьвтж, ти ме прати да си ги гледамъ мюлка, азъ тукъ ще се поболж. — Това е невъзможно. — И майка ти иска да си иде, ти не и давашъ да си тъче. . . — Ние сме четири души, и печелимъ за васъ: починете си на старо врйме. Баща му дигна глава отрицателно. — Тогава да ти намйримъ нйкоя работа, да се залисвашъ. . . . — Каква работа? — Да те прокарамъ членъ въ градский съвйтъ, напримйръ, каза управительтъ, като помисли малко. — Каква му е работата? — Работата? . . нйма . . . повече се почива. . . Д'Ьдо нисторъ се намръщи. — Омръзна праздно да се стои, па п отъ Бога е грйзъ. . Тп нй- пролйть ни испроводи въ Стара-Загора, Никола, скови ни тамъ една кжщурка да не стои пустъ двора: азъ да си гледамъ земята, а ти си гледай службата.
+[OCR_aligned] 3 1* противъ тоя новъ св&тъ, който не разбираше, и въ който нямаше какво де прави! Животътъ тежеше. — Не, азъ тр г Ъба да идж да си гледанъ имането и мюлка, тукъ нймамъ работа, казваше си той и въздъхваше за зелените си ниви и ливади подъ Ср&дня-Гора. Една важна точка стоеше още въ обвинителний актъ на стареца противъ нова България. Той намираше, че веселбата бй исчезнала. Щ- * маше вече весели хора. Свйтътъ е станалъ угрпженъ, завзетъ въ ра@ бота и се@ бърза. Дору и децата захвьрлихж игралкигй си и хванахж да мислатъ, като дърти .@.@.@. Петименъ съмъ станалъ да видж пиянъ чо- в г Ькъ .@.@.@. Пр'Ьди имаше врЗше и за работа, и за почивка, па и за веселба. Сега политиката не оставя никого да спи и трови крьвьта и на стари и на млади .@.@.@. Това ми имъ е свобода@та? * * Но дйдо Нисторъ избягваше сйкакви разговори по политиката, или поне не влизаше въ препирня съ никого. Споредъ него, само чиновници и кокалановци боряватъ съ политиката и искатъ да управатъ св г Ьта. Почтеннигй хора гледатъ своята работа .@.@. Но колко сж тй? Синъ му часто го закачаше на трапезата. — Тате, ти коя партия дьржишъ? — Съ никоя, синко, когато ми се доще да глождж кокалъ, щж видж коя е моята партия. — Но ти с@б си имашъ едно убеждение, не крий де! — @Шмамъ никакво убеждение, избъбра старецътъ. — Еакъ, безцвйтенъ ? Не е добро . . . изсмй се управительтъ и му налй чашата съ вино. — @Щма типьрва да цьвтж, ти ме прати@ да си ги гледамъ мюлка, азъ тукъ ще се поболж. — Това е невъзможно. — И майка ти иска да си иде, ти не и@ давашъ да си тъче. . . — Ние сме четири души, и печелимъ за васъ: починете си на старо врйме. Баща му дигна глава отрицателно. — Тогава да ти намйримъ нйкоя работа, да се залисвашъ. . . . — Каква работа? — Да те прокарамъ членъ въ градский съвйтъ, напримйръ, каза управительтъ, като помисли малко. — Каква му е работата? — Работата? . . нйма . . . повече се почива. . . Д'Ьдо нисторъ се намръщи. — Омръзна праздно да се стои, па п отъ Бога е грйзъ. . Тп н@й- пролйть ни испроводи въ Стара-Загора, Никола, скови ни тамъ една кжщурка да не стои пустъ двора: азъ да си гледамъ земята, а ти си гледай службата.@@@
+[ GS_aligned] @ @3 противъ тоя новъ свѣтъ, който не разбираше, и въ който нѣмаше какво де прави! Животътъ тежеше.   Не, азъ тр@@@ѣба да идѫ да си гледамъ имането и мюлка, тукъ нѣмамъ работа, казваше си той и въздѫхваше за зеленитѣ си ниви и ливади подъ Срѣдня‐Гора. Една важна точка стоеше още въ обвинителний актъ на стареца противъ нова България. Той намираше, че веселбата бѣ исчезнала. @Нѣ‑ маше вече весели хора. Свѣтътъ е станалъ угриженъ, завзетъ въ ра‑ бота и сѐ бърза. Дору и дѣцата захвьрлихѫ игралкитѣ си и хванахѫ да мислатъ, като дьрти . . . . Петименъ съмъ станалъ да видѫ пиянъ чо‑ в@@@ѣкъ . . . . Пр@ѣди имаше врѣме и за работа, и за почивка, па и за веселба. Сега политиката не оставя никого да спи и трови крьвьта и на стари и на млади . . . . Това ми имъ е свобода̀та?@@@@ Но дѣдо Нисторъ избѣгваше сѣкакви разговори по политиката, или поне не влизаше въ прѣпирня съ никого. Споредъ него, само чиновници и кокалановци боряватъ съ политиката и искатъ да управатъ св@@@ѣта. Почтеннитѣ хора гледатъ своята работа . . . Но колко сѫ тѣ? Синъ му часто го закачаше на трапезата.   Тате, ти коя партия дьржишъ?   Съ никоя, синко, когато ми се доще да глождѫ кокалъ, щѫ видѫ коя е моята партия.   Но ти сѐ си имашъ едно убѣждение, не крий де!   Нѣмамъ никакво убѣждение, избъбра старецътъ.   Какъ, безцвѣтенъ@? Не е добро . . . изсмѣ се управительтъ и му налѣ чашата съ вино.   Нѣма типьрва да цьвтѫ, ти ме прати́ да си ги гледамъ мюлка, азъ тукъ ще се поболѫ.   Това е невъзможно.   И майка ти иска да си иде, ти не и́ давашъ да си тъче. . .   Ние сме четири души, и печелимъ за васъ: починете си на старо врѣме. Баща му дигна глава отрицателно.   Тогава да ти намѣримъ нѣкоя работа, да се залисвашъ. . . .   Каква работа?   Да те прокарамъ членъ въ градский съвѣтъ, напримѣръ, каза управительтъ, като помисли малко.   Каква му е работата?   Работата? . . нѣма . . . повече се почива. . . Д@ѣдо нисторъ се намрьщи.   Омръзна праздно да се стои, па и отъ Бога е грѣзъ. . Ти на́‑ пролѣть ни испроводи въ Стара‐Загора, Никола, скови ни тамъ една кѫщурка да не стои пустъ двора: азъ да си гледамъ земята, а ти си гледай службата. 1*

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/44.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] ГОДИНА. КНИЖКА 4 АПРИЛ ИЙ 1890 ДЕННИ1ДА ИЗБОРЪ. На 188 .. г. презъ юния, Дончо Искровъ, яхналъ на мършавъ кираджийски конь, приближи до единъ отъ разсипаните презъ русско- турската война градове на Тракия. Тоя момъкъ, около двайсеть и петь годишенъ, съ ср г Ьденъ ръстъ, но здраво сложенъ, съ приятно и живо лице, съ черни очи, дето блещеше младешкий огънь на вджхновенна душа, нетърпелива да се хрьрли въ ви хъра на живота, се завръщаше отъ учение по Европа, нодирь много годишна раздала отъ бащиното си огнище. Дончо спре коня, свали шапка и благоговейно гледД н1;колко време ниските плетища и зидове по края, наведените покриви съ почернели керемиди, овошките, които се зеленеяхж надъ техъ. Очите му се бехж. налели. Той бутна коня и тръгна, като не сваляше очи отъ града. — Чудно, каза си той, азъ слушахъ, че съвсемъ изгорело, а гра- дътъ се види почти целъ. Преувеличено е, види се . . . Съ раступано отъ вълнение сьрдце той влезе въ първата улица и мина между два реда ниски, стари, сиромашии кжщи. Той се взираше въ всякой зпдъ, вратня, прозорче, и ги намираше пакъ тия, каквито ги помнеше отъ малъкъ. Никакво опустошение не се бе коснало до техъ. Неколко души минувачи го поздравиха на име. Той имъ отговори, но ги не позна. Улицата се свършваше до Велковий кладенецъ, отъ дйто друга улица завождаше къмъ мегданя, при който е била техната кхща, и отъ тамъ къмъ другий край на града, дето сега живееше майка му въ една чужда кжщица . . . Той помнеше сичко това хубаво и мижишката, дето се вика, можеше да се управи до тамъ. Кога дойде при кладе неца, той поиска да хване другата улица, но я не намери: никаква улица немаше тамъ! Той се запре смаянъ. Предъ него се отвори праздно пространство, единъ безкраенъ и грозенъ мегданлжкъ насеянъ съ разси пани зидове, разграднини, грамади, обрасли съ коприва, дукпи и ями буренясалп, по некжде опушени късове стени и усамотено комини, при- Денинца Кн. IV. 1
+[OCR_aligned] @ГОДИНА. @КНИЖКА 4 АПРИЛ ИЙ 1890 ДЕННИ1ДА ИЗБОРЪ. На 188 .@. г. презъ юния, Дончо Искровъ, яхналъ на мършавъ кираджийски конь, приближи до единъ отъ разсипаните презъ русско- турската война градове на Тракия. Тоя момъкъ, около двайсеть и петь годишенъ, съ ср г Ьденъ ръстъ, но здраво сложенъ, съ приятно и живо лице, съ черни очи, дето блещеше младешкий огънь на вджхновенна душа, нетърпелива да се хрьрли въ ви@ хъра на живота, се завръщаше отъ учение по Европа, нодирь много@ годишна раздала отъ бащиното си огнище. Дончо спре коня, свали шапка и благоговейно глед@Д н1;колко време ниските плетища и зидове по края, наведените покриви съ почернели керемиди, овошките, които се зеленеяхж надъ техъ. Очите му се бехж. налели. Той бутна коня и тръгна, като не сваляше очи отъ града. — Чудно, каза си той, азъ слушахъ, че съвсемъ изгорело, а гра- дътъ се види почти целъ. Преувеличено е, види се . . . Съ раступано отъ вълнение сьрдце той влезе въ първата улица и мина между два реда ниски, стари, сиромашии кжщи. Той се взираше въ всякой зпдъ, вратня, прозорче, и ги намираше пакъ тия, каквито ги помнеше отъ малъкъ. Никакво опустошение не се бе коснало до техъ. Неколко души минувачи го поздравиха на име. Той имъ отговори, но ги не позна. Улицата се свършваше до Велковий кладенецъ, отъ дйто друга улица завождаше къмъ мегданя, при който е била техната кхща, и отъ тамъ къмъ другий край на града, дето сега живееше майка му въ една чужда кжщица . . . Той помнеше сичко това хубаво и мижишката, дето се вика, можеше да се управи до тамъ. Кога дойде при кладе@ неца, той поиска да хване другата улица, но я не намери: никаква улица немаше тамъ! Той се запре смаянъ. Предъ него се отвори праздно пространство, единъ безкраенъ и грозенъ мегданлжкъ насеянъ съ разси@ пани зидове, разграднини, грамади, обрасли съ коприва, дукпи и ями буренясалп, по некжде опушени късове стени и усамотено комини, при- Денинца Кн. IV. 1
+[ GS_aligned]  ГОДИНА. АПРИЛИЙ @1890 КНИЖКА 4. ДЕННИ@ЦА ИЗБОРЪ. На 188 . . г. прѣзъ юния, Дончо Искровъ, яхналъ на мършавъ кираджийски конь, приближи до единъ отъ разсипанитѣ прѣзъ русско‑ турската война градове на Тракия. Тоя момъкъ, около двайсеть и петь годишенъ, съ ср@@@ѣденъ ръстъ, но здраво сложенъ, съ приятно и живо лице, съ черни очи, дѣто блѣщеше младешкий огънь на вдѫхновенна душа, нетьрпелива да се хрьрли въ ви‑ хъра на живота, се заврьщаше отъ учение по Европа, подирь много‑ годишна раздѣла отъ бащиното си огнище. Дончо спрѣ коня, свали шапка и благоговѣйно гледа̀ н@ѣколко врѣме нискитѣ плетища и зидове по края, наведенитѣ покриви съ почернѣли керемиди, овошкитѣ, които се зелѣн@ѣхѫ надъ тѣхъ. Очитѣ му се бѣх@ѫ налѣли. Той бутна коня и тръгна, като не сваляше очи отъ града.   Чудно, каза си той, азъ слушахъ, че съвсѣмъ изгорѣло, а гра‑ дътъ се види почти цѣлъ. Прѣувеличено е, види се . . . Съ раступано отъ вълнение сьрдце той влѣзе въ пьрвата улица и мина между два реда ниски, стари, сиромашки кѫщи. Той се взираше въ всякой зидъ, вратня, прозорче, и ги намираше пакъ тия, каквито ги помнеше отъ малъкъ. Никакво опустошение не се бѣ коснало до тѣхъ. Нѣколко души минувачи го поздравихѫ на име. Той имъ отговори, но ги не позна. Улицата се свьршваше до Велковий кладенецъ, отъ дѣто друга улица завождаше къмъ мегданя, при който е била тѣхната кѫща, и отъ тамъ къмъ другий край на града, дѣто сега живѣеше майка му въ една чужда кѫщица . . . Той помнеше сичко това хубаво и мижишката, дѣто се вика, можеше да се управи до тамъ. Кога дойде при кладе‑ неца, той поиска да хване другата улица, но я не намѣри: никаква улица нѣмаше тамъ! Той се запрѣ смаянъ. Прѣдъ него се отвори праздно пространство, единъ безкраенъ и грозенъ мегданлѫкъ насѣянъ съ разси‑ пани зидове, разграднини, грамади, обрасли съ коприва, дукпи и ями буренясали, по нѣкѫдѣ опушени късове стѣни и усамотено ко��ини, при‑ Денница Кн. ІV. 1

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/45.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 831 центрове, при разрйшаванието на черковния "въпросъ, мнозина отъ мда- дежптф вземах* върхннна надъ старите чорбаджии: спечилихж дове рието на съгражданите си, турих* се на чело на общинските работи, от страних старите чорбаджии отъ черковния пангаръ, училищното нас тоятелство и епархиалния съвфтъ; не побутнаха само местата имъ нри управителните съвети, така наречените меджлиси, — не ги побутнах*, защото рхцете имъ не сгигахх, та понекога и да стигах* хюкюмата ши пречупваше пръстите. Савва Райновъ бе единъ отъ тези отворени (ачн-гьозъ) младежи; той спечели доверието на съгражданите си; стана председатели на училищното настоятелство, съветшгкъ на епархиалния съветъ, председатели на сливенското читалище, а най-грозното, споредъ Гендовича, кассиеръ на „сливенското съзаклятие“. Като младъ и нъргавъ, при това расналенъ натриотъ, той потърси за учители младежи свър- шнвши въ Русия или Бохемия. Случайно намери Атанаса Узунувъ, а тозп последния му рекомандува Михаила Грековъ, неговъ другаръ отъ Николаевската реална гимназия: Сливенского читалище бе наредено по образеца на българското въ Царпградъ читалище. Отъ 1869—73 го дина всичко отиваше по медъ н масло. Старите завиждах* на младите д търсих* случая, за да ги натжпчатъ въ джнъ земя. Очаквания случай имъ се представи. Както окржжната, така и специалната телеграмма минах* презъ очите и ушите на Сливенския мютесарифъ-иаша. Той, безъ знанието на Сарж-оглувци, нищо не предприемаше, по каквито и да било въпроси, относящи се до българското население, а както други пжть п сега по вери тайната си. Пятата знаеше за борбата между стари и млади и ис каше да се въсиолзува въ дадения случай. Старите не пропусках* случай да му се оплачатъ отъ незачитането на младежите, отъ мсьти-маскжр- Ащитгъ имъ (сатири залепени по вратата па кжщите имъ съ заплаш ваше, че ще ги убшжтъ), отъ чапк*нските имъ песни, отъ читалищните имъ сказки, отъ уличните имъ викове „да живтье“ и „долу“ въ време празднуването на Св. Кирилъ и Методий, —- пашата повика двама отъ г&хъ на кафе въ кабинета си. Съ присторена горесть имъ обяви, че Вади-паша го заподозира въ не добри работи т. е. въ покровнтелство- вание на комитите. За доказателство на това, той имъ прочете специ алната телеграмма. — Повикалъ съмъ ви на дерта ми дермат да дадете — заяви милостиво пашата. — Тамамъ, работата е лесна: направете обискъ въ читалището, училището, по к*щята иа учителите, по роднините на Хитова и X. Ди- мтра, въ кхщата на Савва Райновъ, и злото ще излезе на мегдапъ. — Тридесеть години става отъ какъ Клоцухорци безнокоштъ п цар- вишата и мирната рая; не е зле—да имъ се вържатъ ржщЬте — каза едно отъ иашовит1ъ угаи.
+[OCR_aligned] @831 центрове, при разрйшаванието на черковния "въпросъ, мнозина отъ мда- дежптф вземах* върхннна надъ старите чорбаджии: спечилихж дов@е рието на съгражданите си, турих* се на чело на общинските работи, от@ страних@ старите чорбаджии отъ черковния пангаръ, училищното нас@ тоятелство и епархиалния съвфтъ; не побутнаха само местата имъ нри управителните съвети, така наречените меджлиси, — не ги побутнах*, защото рхцете имъ не сгигахх, та понекога и да стигах* хюкюмата @ши пречупваше пръстите. Савва Райновъ бе единъ отъ тези отворени (ачн-гьозъ) младежи; той спечели доверието на съгражданите си; стана председатели на училищното настоятелство, съветшгкъ на епархиалния съветъ, председатели на сливенското читалище, а най-грозното, споредъ Гендовича, кассиеръ на „сливенското съзаклятие“. Като младъ и нъргавъ, при това расналенъ натриотъ, той потърси за учители младежи свър- шнвши въ Русия или Бохемия. Случайно намери Атанаса Узунувъ, а тозп последния му рекомандува Михаила Грековъ, неговъ другаръ отъ Николаевската реална гимназия: Сливенского читалище бе наредено по образеца на българското въ Царпградъ читалище. Отъ 1869—73 го@ дина всичко отиваше по медъ н масло. Старите завиждах* на младите д търсих* случая, за да ги натжпчатъ въ джнъ земя. Очаквания случай имъ се представи. Както окржжната, така и специалната телеграмма минах* презъ очите и ушите на Сливенския мютесарифъ-иаша. Той, безъ знанието на Сарж-оглувци, нищо не предприемаше, по каквито и да било въпроси, относящи се до българското население, а както други пжть п сега по@ вери тайната си. Пятата знаеше за борбата между стари и млади и ис@ каше да се въсиолзува въ дадения случай. Старите не пропусках* случай да му се оплачатъ отъ незачитането на младежите, отъ мсьти-маскжр- @Ащитгъ имъ (сатири залепени по вратата па кжщите имъ съ заплаш@ ва@ше, че ще ги убшжтъ), отъ чапк*нските имъ песни, отъ читалищните имъ сказки, отъ уличните имъ викове „да живтье“ и „долу“ въ време празднуването на Св. Кирилъ и Методий, —- пашата повика двама отъ г&хъ на кафе въ кабинета си. Съ присторена горесть имъ обяви, че Вади-паша го заподозира въ не добри работи т. е. въ покровнтелство- вание на комитите. За доказателство на това, той имъ прочете специ@ алната телеграмма. — Повикалъ съмъ ви на дерта ми дерма@т да дадете — заяви милостиво пашата. — Тамамъ, работата е лесна: направете обискъ въ читалището, училището, по к*щята иа учителите, по роднините на Хитова и X. Ди- м@тра, въ кхщата на Савва Райновъ, и злото ще излезе на мегдапъ. — Тридесеть години става отъ какъ Клоцухорци безнокоштъ п цар- вишата и мирната рая; не е зле—да имъ се вържатъ ржщЬте — каза едно отъ иашовит1ъ угаи.
+[ GS_aligned]  331 центрове, при разрѣшаванието на черковния @въпросъ, мнозина отъ мла‑ дежитѣ вземахѫ върхнина надъ старитѣ чорбаджии: спечилихѫ довѣ‑ рието на съгражданитѣ си, турихѫ се на чело на общинскитѣ работи, от‑ странихѫ старитѣ чорбаджии отъ черковния пангаръ, училищното нас‑ тоятелство и епархиалния съвѣтъ; не побутнах�� само мѣстата имъ при управителнитѣ съвѣти, така нареченитѣ меджлиси,   не ги побутнах@ѫ защото рѫцѣтѣ имъ не стигахѫ, та понѣкога и да стигахѫ хюкюмата имъ прѣчупваше пръститѣ. Савва Райновъ бѣ единъ отъ тѣзи отворени (ачи‐гьозъ) младежи; той спечели довѣрието на съгражданитѣ си; стана прѣдсѣдатель на училищното настоятелство, съвѣтникъ на епархиалния съвѣтъ, прѣдсѣдатель на сливенското читалище, а най‐грозното, спорѣдъ Гендовича, кассиеръ на „сливенското съзаклятие“. Като младъ и пъргавъ, при това распаленъ патриотъ, той потърси за учители младежи свър‑ шивши въ Русия или Бохемия. Случайно намѣри Атанаса Узунувъ, а този послѣдния му рекомандува Михаила Грековъ, неговъ другаръ отъ Николаевската реална гимназия: Сливенского читалище бѣ наредено по образеца на българското въ Цариградъ читалище. Отъ 1869 73 го‑ дина всичко отиваше по медъ и масло. Старитѣ завиждахѫ на младитѣ и търсихѫ случая, за да ги натѫпчатъ въ дѫнъ земя. Очаквания случай имъ се прѣдстави. Както окрѫжната, така и специалната телеграмма минахѫ прѣзъ очитѣ и ушитѣ на Сливенския мютесарифъ‐паша. Той, безъ знанието на Сарѫ‐оглувци, нищо не прѣдприемаше, по каквито и да било въпроси, относящи се до българското население, а както други пѫть и сега по‑ вѣри тайната си. Пашата знаеше за борбата между стари и млади и ис‑ каше да се въсползува въ дадения случай. Старитѣ не пропускахѫ случай да му се оплачатъ отъ незачитането на младежитѣ, отъ м@ати‐маскѫр‑ лѫцит@ѣ имъ (сатири залѣпени по вратата на кѫщитѣ имъ съ заплаш‑ вание, че ще ги убиѭтъ), отъ чапкѫнскитѣ имъ пѣсни, отъ читалищнитѣ имъ сказки, отъ уличнитѣ имъ викове „да жив@ѣе“ и „долу“ въ врѣме празднуването на Св. Кирилъ и Методий, @  пашата повика двама отъ тѣхъ на кафе въ кабинета си. Съ присторена горѣсть имъ обяви, че Вали‐паша го заподозира въ не добри работи т. е. въ покровителство‑ вание на комититѣ. За доказателство на това, той имъ прочете специ‑ алната телеграмма.   Повикалъ съмъ ви на дерта ми дерманъ да дадете   заяви ми@остиво пашата.   Тамамъ, работата е лесна: направете обискъ въ читалището, училището, по кѫщята на учителитѣ, по роднинитѣ на Хитова и X. Ди‑ митра, въ кѫщата на Савва Райновъ, и злото ще излезе на мегданъ.   Тридесеть години става отъ какъ Клоцухорци безпокоѭтъ и цар‑ щината и мирната рая; не е злѣ да имъ се вържатъ рѫцѣтѣ   каза едно отъ  ашовит@ѣ у@ши.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/46.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 288' онова, което ми се чини, че требва да кажж въ отношение на политиката,, ще се ограннчж, до колкото ми е възможно, въ въпроса за язпка и вкуса. Камилъ Демуленъ остави едно име, което отъ далечъ възбужда ин- тересъ: споменътъ за послЪднето му дело, за ония листове отъ Увих СогйеНег, д'Ьто той се осмели подъ террора, до тогава и той самъ почти террористъ, да произнесе словото за милость; гнйвътъ, що възбуди въ тираните, кървавия му свьршакъ, който по е лй два — всичко това го въз дигна въ историята, като едйнъ видъ мжченикъ, и днесь, ние си го пред ставляваме само въ това' посл^дне движение, на сьрдцето и въ това благо родно положение. Обаче, ако искаме да го изучимъ, като човЪкъ, и като нисатель, а не само да го ноздравимъ пжтйомъ, като една статуя, то требва да го земемъ отъ началото му и да вървимъ ио дирята на делата и съчи ненията му. Камилъ Демуленъ пишеше на жена си отъ тъмницата: „Моето оправдание се намира ц г Ьло въ осель тома републикански. Т г 1; сж една добра возглавница, на която съв г Ьстьта ми заспива, въ ожидание на сждилн- щето и на потомството.“ Сиромахъ Камилъ! страшна измама си нравеше той и въ отношение на сждилпщето, и въ отношение на потомството. Студията, която публикува г. Флерн, и многобройнит _ Ь извлачения, които ни дава отъ вестниците и отъ памФлетит-й на Камилъ Демулена отъ 1889 година до 98, много малко могжтъ да му нанраватъ честь, или да го възвеличжтъ нрйдъ очите на потомството, разбирамъ, нрйдъ разумните хора на всичките режили и на всичките врймепа. Искахъ сампчъкъ и лично да се запознанк. съ текстовете и да се ползувамъ отъ источницитй: имамъ на стола си сега осемьтй тома на Резолюцгштгъ ви Франция и Врабангъ, в г Ъстникъ, който Камилъ издава отъ декемврий 1789 г. до края на 93, тие томове възъ които той казваше, че ще си почине и заспи съ такова доверие. Требва да се съгласимъ, че много лоша воз- главннца. Притежавамъ повечето отъ брошурите му и отъ памФлетитй му, и моето впечатление, с.тЬдъ преглеждането имъ, е сжщото онова, което изнссохъ отъ извлеченията на г. Флери, или по-добре — още пб-лошо е. Нема обаче да забравж последнето действие на Камилъ Демулена. Рйдко нещо. Следъ като беше заиоченалъ зле, той свърши добре. Ония, които се намирахж въ затворите презъ декемврия 93 г. и презъ януария 94, сж казвали и много пжти повтаряли следъ избавлението си, какви впечатления имъ е причинило появлението на първите броеве на Уших СогйеНег: то беше, шесть месеца преди Термидоръ, като първата слънчева луча, която прониквате презъ железните пречки на тъмничния прозорецъ. Человекътъ, който достави на своите ближни притеснени и невинни една таквазъ заря отъ надежда и който заплати съ главата си и съ кръвьта си това добро движение, заслужава много да му сс прости. Но нека бър заме да притуримъ, че той има голяма нужда отъ прощка! Камилъ Демуленъ се е родилъ на 1760 г. въ Гизъ въ Пикардия, отъ баща чиновникъ. Той са е въсгшталъ въ коллегията Ьошз 1е втапс!, въ началото е ималъ за другаръ Робеспиера. Едйнъ сродннкъ на семейството му нздействувалъ за него една стипендия, и не безплодно. Неговите лите ратурни н класически изучения, както се види, сж биле твърде разнообразни и той знаеше отъ древностьта всичко онова, което едйнъ образованъ момъкъ. едйнъ отъ добрите ученици на уневирситета, можеше тогава да знае. Неговътъ революционерскп слогъ е целъ подмирисанъ и натъпканъ съ цитати заети отъ Тацита, Цицерона, и отъ всичките латински писатели, които той постоянно приспособява на самите обстоятелства. Това е една чьрта отъ начина на писането му. Чудно се виждаше какъ едйнъ нисатель, които претендираше, че се обръща преди всичко къмъ народа, говореше щяло и не щяло по латински, и на всеки часъ отпущаше аллюзип, които мо-
+[OCR_aligned] 288' онова, което ми се чини, че требва да кажж въ отношение на политиката,, ще се ограннчж, до колкото ми е възможно, въ въпроса за язпка и вкуса. Камилъ Демуленъ остави едно име, което отъ далечъ възбужда ин- тересъ: споменътъ за послЪднето му дело, за ония листове отъ @Увих Со@гйеНег, д'Ьто той се осмели подъ террора, до тогава и той самъ почти террористъ, да произнесе словото за милость; гнйвътъ, що възбуди въ тираните, кървавия му свьршакъ, който по е лй два — всичко това го въз@ дигна въ историята, като едйнъ видъ мжченикъ, и днесь, ние си го пред@ ставляваме само въ това' посл^дне движение, на сьрдцето и въ това благо@ родно положение. Обаче, ако искаме да го изучимъ, като човЪкъ, и като нисатель, а не само да го ноздравимъ пжтйомъ, като една статуя, то требва да го земемъ отъ началото му и да вървимъ ио дирята на делата и съчи@ ненията му. Камилъ Демуленъ пишеше на жена си отъ тъмницата: „Моето оправдание се намира ц г Ьло въ осель тома републикански. Т г 1; сж една добра возглавница, на която съв г Ьстьта ми заспива, въ ожидание на сждилн- щето и на потомството.“ Сиромахъ Камилъ! страшна измама си нравеше той и въ отношение на сждилпщето, и въ отношение на потомството. Студията, която публикува@ г. Флер@н, и многобройнит _ Ь извлачения, които ни дава отъ вестниците и отъ памФлетит-й на Камилъ Демулена отъ 1889 година до 98, много малко могжтъ да му нанраватъ честь, или да го възвеличжтъ нрйдъ очите на потомството, разбирамъ, нрйдъ разумните хора на всичките режили и на всичките врймепа. Искахъ сампчъкъ и лично да се запознанк. съ текстовете и да се ползувамъ отъ источницитй: имамъ на стола си сега осемьтй тома на Резолюцгштгъ ви Франция и Врабангъ, в г Ъстникъ, който Камилъ издава@ отъ декемврий 1789 г. до края на 93, тие томове възъ които той казваше, че ще си почине и заспи съ такова доверие. Требва да се съгласимъ, че много лоша воз- главннца. Притежавамъ повечето отъ брошурите му и отъ памФлетитй му, и моето впечатление, с.тЬдъ преглеждането имъ, е сжщото онова, което изнссохъ отъ извлеченията на г. Флери, или по@-добре — още п@б-лошо е. Нема обаче да забравж последнето действие на Камилъ Демулена. Рйдко нещо. Следъ като беше заиоченалъ зле, той свърши добре. Ония, които се намирахж въ затворите презъ декемврия 93 г. и презъ януария 94, сж казвали и много пжти повтаряли следъ избавлението си, какви впечатления имъ е причинило появлението на първите броеве на @Уших С@огйеНег: то беше, шесть месеца преди Термидоръ, като първата слънчева луча, която прониквате презъ железните пречки на тъмничния прозорецъ. Человекътъ, който достави на своите ближни притеснени и невинни една таквазъ заря отъ надежда и който заплати съ главата си и съ кръвьта си това добро движение, заслужава много да му сс прости. Но нека бър@ заме да притуримъ, че той има голяма нужда отъ прощка! Камилъ Демуленъ се е родилъ на 1760 г. въ Гизъ въ Пикардия, отъ баща чиновникъ. Той са е въсгшталъ въ коллегията @Ьошз 1е втапс!, въ началото е ималъ за другаръ Робеспиера. Едйнъ сродннкъ на семейството му нздействувалъ за него една стипендия, и не безплодно. Неговите лите@ ратурни н класически изучения, както се види, сж биле твърде разнообразни и той знаеше отъ древностьта всичко онова, което едйнъ образованъ момъкъ. едйнъ отъ добрите ученици на уневирситета, можеше тогава да знае. Неговътъ революционерскп слогъ е целъ подмирисанъ и натъпканъ съ цитати заети отъ Тацита, Цицерона, и отъ всичките латински писатели, които той постоянно приспособява на самите обстоятелства. Това е една чьрта отъ начина на писането му. Чудно се виждаше какъ едйнъ нисатель, които претендираше, че се обръща преди всичко къмъ народа, говореше щяло и не щяло по латински, и на всеки часъ отпущаше аллюзип, които мо-
+[ GS_aligned]  283 онова, което ми се чини, че трѣбва да кажѫ въ отношение на политиката@, ще се ограничѫ, до колкото ми е възмоѫно, въ въпроса за язика и вкуса. Камилъ Демуленъ остави едно име, което отъ далечъ възбужда ин‑ тересъ: споменътъ за послѣднето му дѣло, за ония листове отъ Vi ux Соrdelier, д@ѣто той се осмѣли подъ террора, до тогава и той самъ почти террористъ, да произнесе словото за милость; гнѣвътъ, що възбуди въ тиранитѣ, кървавий му свьршакъ, който по@@сл@ѣдва   всичко това го въз‑ дигна въ историята, като единъ видъ мѫченикъ, и днесь, ние си го прѣд‑ ставляваме само въ това@ послѣдне движение@ на сьрдцето и въ това благо‑ родно положение. Обаче, ако искаме да го изучимъ, като човѣкъ, и като писатель, а не само да го поздравимъ пѫтйомъ, като една статуя, то трѣбва да го земемъ отъ началото му и да вървимъ по дирята на дѣлата и съчи‑ ненията му. Камилъ Демуленъ пишеше на жена си отъ тьмницата: „Моето оправдание се намира ц@@@ѣло въ осемь тома републикански. Т@@@@ѣ сѫ една добра возглавница, на която съв@@@ѣстьта ми заспива, въ ожидание на сѫд ли‑ щето и на потомството.“ Сиромахъ Камилъ! страшна измама си правеше той и въ отношение на сѫдилището, и въ отношение на потомството. Студията, която публикува̀ г. Флерѝ, и многобройнит@@@ѣ извлѣчения, които ни дава отъ вѣстницитѣ и отъ памфлетит@ѣ на Камилъ Демулена отъ 1889 година до 93, много малко могѫтъ да му направатъ честь, или да го възвеличѫтъ прѣдъ очитѣ на потомството, разбирамъ, прѣдъ разумнитѣ хора на всичкитѣ режили и на всичкитѣ врѣмепа. Искахъ самичъкъ и лично да се запозна@@ѭ съ текстоветѣ и да се ползувамъ отъ источницитѣ: имамъ на стола си сега осемьтѣ тома на Резолюциит@ѣ въ Франция и Брабантъ, в@@@ѣстнмкъ, който Камилъ издава̀ отъ декемврий 1789 г. до края на 93, тие томове възъ които той казваше, че ще си почине и заспи съ такова довѣрие. Трѣбва да се съгласимъ, че много лоша воз‑ главница. Притежавамъ повечето отъ брошуритѣ му и отъ памфлетитѣ му, и моето впечатлени , с@лѣдъ прѣглеждането имъ, е сѫщото онова, което изнссохъ отъ извлѣчен ята на г. Флери, или по̀‐добрѣ   още по̀‐лошо е. Нѣма обаче да забравѫ послѣднeто дѣйствие на Камилъ Демулена. Рѣдко нѣщо. Слѣдъ като бѣше започеналъ злѣ, той свьрши добрѣ. Он я, които се намирахѫ въ затворитѣ прѣзъ декемврия 93 г. и прѣзъ януария 94, сѫ казвали и много пѫти повтаряли слѣдъ избавлението си, какви впечатления имъ е причинило появлението на пьрвитѣ броеве на Viеuх Сordelier: то бѣше, шесть мѣсеца прѣди Термидоръ, като пьрвата слънчева луча, която проникваше прѣзъ желѣзнитѣ прѣчки на тьмничния прозорецъ. Человѣкътъ, който достави на своитѣ ближни притѣснени и невинни една таквазъ заря отъ надежда и който заплати съ главата си и съ кръвьта си това добро движение, заслужава много да му се прости. Но нека бър‑ заме да притуримъ, че той има голѣма нужда отъ прощка! Камилъ Демуленъ се е родилъ на 1760 г. въ Гизъ въ Пикардия, отъ баща чиновникъ. Той са е въспиталъ въ коллегията Louis lе @Grand, въ началото е ималъ за другаръ Робеспиера. Единъ сродникъ на семейството му издѣйствувалъ за него една стипендия, и не безплодно. Неговитѣ лите‑ ратурни и класически изучения, както се види, сѫ биле твьрдѣ разнообразни и той знаеше отъ дрѣвностьта всичко онова, което единъ образованъ момъкъ. единъ отъ добритѣ ученици на уневирситета, можеше тогава да знае. Неговътъ революционерски слогъ е цѣлъ подмирисанъ и натъпканъ съ цитати заети отъ Тацита, Цицерона, и отъ всичкитѣ латински писатели, които той постоянно приспособява на самитѣ обстоятелства. Това е една чьрта отъ начина на писането му. Чудно се виждаше какъ единъ писатель, който претендираше, че се обръща прѣди всичко къмъ народа, говореше щяло и не щяло по латински, и на всѣки часъ отпущаше аллюзии, които мо‑

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/47.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 2 ЦМОКУПНА БЪЛГАРИЯ. уоигАЪш А’аи1гез шоуепз (1е Ае!епзе цие Аапз сеих ^ие гергоиуе !ои! ЬоппеГе Котте. №>из 1ез а!!ациопз зиг 1е !еггат роШацие, Пз гброп- Аеп! еп рбпе!гап! Аапз по!ге У1в рпуее е! еп ]е!ап! зиг поиз 1еш-Ьауе АегерШ. СотЬа!!ап! роиг ипе саизе.щзГе е!зат!е, соПе Ае 1а Жайоп, поиз пе сгащпопз ра8 Ле 1е Бйге а умаде Лбсоиуег! е! ауес Аез агтез 1оуа1ез, поз еппе- тш роНПциез оп! Гб^оЬзте роиг Леувзе, зе ЛбгоЪеп! е! сЪегсЬеп! а поиз ]'е!ег Ле 1а Ьоие ои а поиз тогЛге аи !а1оп, а 1’тв!аг Аез Уфегез. Реше регЛи, ейиг!з тиШез, 1е рауз а ]и§б. <5и’Ив зе ЛеЪаИеп! Аапз 1а 1ап§е ои Из зоп! !отЪез раг зиНе Ае 1еиг ауеи§)етеп!; Из уеи1еп! поиз ес1аЪоиззег, та1в се!а пе поиз а!!ет! раз. Е! тат!епап! цие 1е риЬИс Ъи1§аге е! е!гап^ег ^и^е: поиз цш арргесюпз е* уоиюпз тат!етг 1а НЪег!е Ае 1а ргеззе, поиз 1а гезрес!опз е! п’еп аЪизопз раз Сотте оп а ри 1е гетагциег ^из^и’^С^; поз еппепйз, аи соп!гап-е зоп! соппиз раг 1еиг т!о1егапсе е! 1еигз Иеез ге!го- §гаЛез, цш ргШепЛеп! цие 1а ИЬегЙ пи!!, аЪизеп! Ае 1а тете ргеззе, ци’Пз УоиЛгаШп! ЪаШоппег роиг поиз т- ]ипег е!; поиз саюттег аи Пей Ае поиз геропАге раг Аез аг^итеШз зепеих е* зоНАез. Те11е а е!б 1а сопАиНе Аез геЛас!еигз Аи „УНозсЬа“, 1еиШе пшйяЙпеНе, Аапз зоп Аегшег питбго. Е! тащ!епап!1ес!еигз, уоиз зауея ои зоп! 1ез Ьонппез Ъ1еп 61еуйз е! Ае цие1 со!е зоп! 1ез гиз!гез, 1а циезйоп роиг уоиз ез! гезо1ие. N. Ае 1а К. София 22 Мартъ 1880. ПРЕДЪ РУБИКОНА. Благодаря ви, г-не редакторе, че съобщихте въ вестника си испратената ми отъ чужбина статия: „Балк. Полуостровъ подъ Австрия или подъ Русия“. Въ нея бФхъ хвжрлшгь кратъкъ погледъ и върху вхтр'Ьшното състояние на нашето княжество. Но на посхЬдньо откакъ пристигнжхъ тукъ, въ сто лицата на България, разбрахъ, че съмь билъ далече отъ да схвана всичката грозотия на положението, всичкийтъ ужасъ на преежднийгъ часъ, който на става. Допуснете, прочее, да представя въ кратки черти своигб внечатлепия и своето оцЬнение. Дев6ть мФееца ставатъ откакъ българский князь е стжнилъ въ своята столица, и откакъ първото бъл гарско министерство взе въ ржцФ управлението и устройството на новото българско княжество. И какви резултати — слФдъ туй 9-месечно правление — виждаме предъ себе? Въ правосждието — освйнъ безбройнитй не способни за тая длъжности лица —■ съглеждаме най- го.тЬма немарность въ изучванието и испълняванието на най-простигй правила за процедурата, съглеждаме краенъ произволъ въ пресждигЪ, противъ най-яснигЬ даже определения отъ основний законъ — консти туцията, — и дойдохме най-сетне до тамъ, щото съ срамъ на очите си, да доживеемъ сждии — разбой ници явни, както напоследньо въ Търново . . . Въ финансите виждаме най големо разстрой ство: въ начините и пжлнотата на прибиранието разните данъци и приходи, въ издаванието и хар- чеиието на разни определени и неопределени суми въ покровителствуванието на странната промишлен- ность, на чуздата тъ��говия и търговци; — виждаме но да излагате мислите си, да пишатъ ясни донесения но службата си, да четатъ топографнчески карти, да знаятъ аритметиката, заповедите и по-главиите молитви. Войскови школи въ българската армия сжществу- ватъ за сега само въ артилерията и въ твърде не много части отъ пехотата и то по частната инициатива на ко мандирите имъ. А учебни команди, които специално да подготовляватъ на своите части добрп, знающи унтеръ- офицери, сжществуватъ, благораря особенното старание на началниците на частите, въ Берковската Ж9-та пеша дружина, въ конната батарея и въ конвойната сотня на Н. СВЬТЛОСТЬ. Военното образование, граматностьта и материалния битъ яа солдатите въ тези последни части са доведени отъ началниците имъ, действително, до изу мителна, дегална образцовость. По поводъ на обязателното обучение войските иа грамотность, военното министерство обработва въ сегашно вреже, както необходимите положения, така и самите спо соби и метбдътъ за обучаванието. За да са приложи въ действие този нрпнцппъ, министерството, преди всичко, трЬба непременно да има подъ свое распорежение добре иодготовени, надеждни унтеръ-офицерскн кадрове, които безусловно съставляватъ най-главниять контннгентъ отъ шко.тшггЬ учители за всяка войска. Пристигналите въ по.мбдньо време унтеръ-офицери отъ русски кадрь да вате сега пълна възможности за да са организира пра вилно учебната часть и съ това да са дадатъ на войска та кадрове отъ собствения, знающи и опитни унтеръ- офицери. Като са обращаме къмъ оценката введението въ българската армия на обязателяо обучение граматяость, ння не можемъ да не укажемъ яа онова грамадно, цивя- лишоще значение, което то има за вопскака и за народ ни? Ь масси, които нреминуватъ презъ нея. По този пачипъ армията са явява особенъ родъ огромна, образователна школа, която разширява умствен- злит$ плодове или найпжлна безплодность отъ разни финансиални мЛрки, каквото: за рублата, за сольта, за спиранието и отпущанието на житото, — каквото: за банката, и други нФкои учреждения, за чиновни ците на които са харчатъ огромни суми, а ползо- витъ резултатъ на явФ, шбма никакъвъ; за общъ бюджетъ на княжеството нямаме понятие никакво, — а зловФщъ гласъ кжнна като смъртно звоно: че де- фицитъ ще имаме и немалъкъ! . . . Въ вжтрйшната администрация на княже ството — съглеждаме презъ тоя 9-месеченъ периодъ невежества, производства, безобразия и даже явни лудости — у губернаторите, окржжнитй началници и полицмейсторите въобще, — всичко това за бъркано съ явни посягателства или полу-явни ин триги и беззакония за грабежъ или кражби на пари или земи... безъ да присметнуваме безкрайните наси лия и зулуми на жандармите, които въ поведението си и по градовете, а особенно но селата, насл г Ьдихж памят- ното варварско поведение на турските заптиета . . . Въ пределътъ на учи��ищата виждаме по добна наразбранщина, която произлиза главно отъ неснособностьта и неумеяньето на самото министер ство на просвещението, и отъ която се развжждатъ лоши учителчета, а страдае доблестнийтъ купъ на нашите народни учители. Колкото за в ой ск ат а, знаемъ всинца въ какв ооб- що състояние тлеятъ доблестните наши войскари — отъ недостоточностьта на единъ общъ надзоръ, както и отъ липсранието на една контрола върху воинските работи отъ страна на министерский съветъ .... За вжншните работи — доволно е да по- мислимъ въ какви рхце е въверено нашето пред ставителство въ Букурещъ, а особенно въ Белградъ, — доволно е да погледаме върху безуспешностьта, да се свжржатъ найнеобходимите конвенции за сно шение и добро съседство съ двете тия княжества, — и доволно е да оценимъ гбхното поведение „сега“ къмъ нашата държава, — за. да разберемъ отъ пьрвъ по гледъ какъ сж се водили външните наши работи и интереси, — безъ да прилагаме на това и самата баззазорна и мадо почтителна обнаска на некои представители или консули отъ чуждестранни некои държави у насъ. Като приложимъ на всичкий тоя министерственъ погледъ — постоянното сваляние на всички достойни и способни чиновници по всичките министерства, и заместванието имъ съ безкраенъ редъ отъ бездарни роднини и неспособни ласкатели, — ще можемъ до- негде да си нредставимъ обезобразеншштъ ликъ на нашите министерства. Между ймъ представа нашето княжество предъ големите въпроси за Варна-Руссенский железенъ пжть, предъ международни! отъ Берлинсшш трак тата наложешй железенъ пжть за свьрзванье съ Румелия и Сърбия, както и предъ толкозь други търговски и икономически, външни и вжтрешни, въ проси за развитие на нашата домашна икономия и търговия, и за опълчение противъ завоеванието на европейската индустрия и търговия, т. е. за спасе- нийтъ кругозоръ на солдатина и увеличава неговата ум- ственна оила, съ пълна възможность да прилага той, съ известна полза, всичко усвоено въ по-яататапшата прак тика на живота си. Офицерския корпусъ въ българската араия състои за сега отъ 375 человека. По-големата половина отъ то ва число принадлежи къмъ така наречените „русскн офи цери“, които съставляватъ за сега главните основи на българската войска — нейната нисляща, ржководяща сила. Единствеиний иеточникъ за допълнение на армията съ свои собственни офицери представлява Софийското во енно училище. То има строга военна организация и обра зува въ строево отношение отделна, самостоятелна пехот на рота. Никой не може да бжде провъзведенъ въ офи цер ский чинъ, ако не свърши училището, или по край- ней мери, ако не издържи устаковенний при него екзаменъ. Лицата, които поетжпватъ въ училището треба да иматъ не по-малко отъ 16 и не по-повече отъ 27 години. Прие мните исдитн ставатъ два нжтя въ годината: — въ Май месецъ — за лицата които поетжпватъ прямо въ епеци- адшш классъ, и въ Августа — общите приемни испити за венчкп желающи. Онези, конто издьржатъ успешно попи тите зачислявате са юнкери въ действителна служба, об- дьржатъ са и са обучавате съ държавни разноски и жи- веятъ въ училището. Учебнпятъ курсъ на софийското военно училище са продължава две години и са дели на два класса: млад- ший и старший или специални. Въ младши! классъ са преминавате предметите отъ общото образование: Законъ Божий, русския и българский язици, низша Математика, кратки сведения по Физиката, Историята, Географията, Чер- тедието, и най-необходнмите сведения отъ Анатомията и Физиологията яа человека. Въ старший классъ са преподавате исключително предметите на военното образование: Тактиката, Форти- фикацията, военната Администрация, военното Сждопроиз- ние отъ второ, по-страшно, — отъ икономиче ското ни поробвание; — а нашето министерство показа таквазь грамадна неспособност, таквозь пре- стжпно немарение въ това отношение, щото българ ската публика освФнъ че невижда никакво мини стерско изявление на явй, но и понятие нФма за всичкитФ тие надвисени мечове, които токо що не сж паднжли вече на българский врата, за да го ириколятъ. ДогдФто отъ друга страна —• старата наша ин дустрия и производителност е захванжла явно да опада и да гаснее, — а отъ вжтре, въ массата на нашето население, което презъ черковний въпросъ показа толкозь единодушие, захванжха да се вмъ- кватъ тежки раздори и пагубни недоверия: между чиновничеството и народътъ, между духовенството и гражданете, както и повредъ между по-заможните Българи и средната масса на населението ... И туй всичко пакъ отъ върлата и безумната политика на нашето министерство, което поиска да разедини народа на консервативни и напредъчни елементи, та като се облегне на първите да получи почва за незаконно и насилно сжществувание . . . Върху туй отгоре ето застигатъ ни явленията за многобройните и дързостите възстания на Тур- ците въ княжеството, — и ни показватъ съ колко иеумеянье, безгрижност или несправедливост сж се относили министрите и техните чиновници къмъ турското население, — и колко малко работа е за вършило и ланшното военно положение въ неточната часть на княжеството . . . Покрай всичко това нашето министерство, освенъ че съ свойтъ органъ „Витоша“ захвана още изъ начало да подкопава и да хули, кога по-ясно -— кога по-тъмно, народната светиня — конституцията, и последва съ найгнусяи и найнезаконни потворства да заподозрява народа и неговата партия предъ княза и предъ руското правителство, — но следъ распущанието на пьрвий съборъ, пренесе туй мини стерство своята гнусна и подла тактика въ руската и европейската журналистика, гдето съ най-изопачени, най-предателски краски описваше българский народъ и неговите водители като нещо окаянно и чудовищно, като нещо недос��ойно и неспособно за правилно правителство и самоуправление и за каква да-е сво бода. Тъй щото съ туй впечатление, което получи руската и европейската публика въобще, както и съ самото състояние на работите въ княжеството, което представя днесь предъ всичкий света — българското име остава джмгосано съ черно пятно, и българската чест опозорена за джлги времена .... А съ всичкото туй поведение, постжпки и други мерки на това министерство, — разстрои се и оня редъ, който горе-долу беше закрепило 9-месечното правление на княза Дондукова-Корсакова: въ адми нистрацията, съсловията, нравите и въ общото те чение и развитие на работите въ княжеството; — догдето отъ друга страна се отвориха широки вра та за най-пълна, най-крайна анархия и развра- щение на частните и общите нрави, способствува водство, военната Хигиена,! Топографията, сведения за ржчното оржжие и за Артилерията, строевите устави, бъл гарския и руеский язици. Преподаванието на французеки или немския язикъ, безъ да са гледа на съвременната имъ важность, не е влязло въ общата програма и за сега остава като въ сенка. . . . Освень класните занятия юнкерите са обучавате на фронтъ, стрелба, фехтования и гимнастика; а дете, въ времето на лагерните сборове, те са занимавате практи чески съ съемки (снимки), разбивка и постройка на укре пления и др. йод. До сега Софийското военно училище, като е пода вало твърде шгчтожна общообразователна и военна под готовка, отпускало е офицери въ вейте родове на вой ската, които изисквате, както, напршеръ, артилерията и инжинериигЬ части, особения специални знания. Въ видъ на това, до-съвместната инициатива на военний кинистръ п на началника отъ Софийското военно училище, Майора Рибинкина, решено е да са увеличи научната програмна на училището и да са открие въ ид/щага учебна година добавоченъ классъ, които би напълно удовлетворявали прянципътъ на солидно военно образование за офицерите отъ българската армия. А ргороз. Като минувами къмъ по-нататашний раз- боръ основната задача на нашата статия, ние не можемъ да свършиш настоящата глава, безъ да не укажемъ на читателя туй „болно место“, което съ своите парализиру- ющи, задьрживающи влияния може да са иагубно отрази врьзъ по-нататашний научиш! ирогрессъ на нашата войска. Кадрите на русските офицери въ Българската армия при надлежите безусловно къмъ образцовите. Но, уви, нема правила безъ исключешгя! За добра чесгь таквизи тхжни исключения се явявате малко некои личности, които оба че занимавате твърде видни месга и които служатъ за печални оригинали на този наученъ инпямндъ“, какъвто съставя въ -нащата армия малограмотната г мандпръ на
+[OCR_aligned] @2 Ц@МОКУПНА БЪЛГАРИЯ. @@уоигАЪш А’аи1гез шоуепз (1е Ае@!епзе цие Аапз сеих ^ие ге@ргоиуе !ои! ЬоппеГе Котте. №>из 1ез а!!ациопз зиг 1е @!еггат @@роШацие, @Пз @гброп- Аеп! еп @рбпе@!гап! Аапз по!ге У1в @рпуе@е е! еп ]е!ап! зиг поиз @1еш-Ьауе @@АегерШ. СотЬа!!ап! роиг ипе @саизе.щзГе @е!зат!е, @соПе Ае 1а @Жайоп, поиз пе @сгащпопз ра8 Ле 1е @Бйге а@ @умаде @Лбсоиуег! е! ауес Аез агтез 1оуа1ез, поз еппе- @тш @@@@@@роНПциез оп! @@Гб^оЬзте роиг Леувзе, зе @ЛбгоЪеп! е! сЪегсЬеп! а@ поиз ]'е!ег Ле 1а Ьоие ои а@ поиз тогЛге аи !а1оп, а@ @1’тв!аг Аез @Уфегез. @Реше регЛи, ейиг!з @@@тиШез, 1е рауз а @]и§б. <5и’Ив зе Ле@@ЪаИеп! Аапз 1а 1ап§е @ои @Из зоп! !отЪе@з раг @зиНе Ае 1еиг ауеи§)етеп!; @Из уеи1еп! поиз е@с1аЪоиззег, та1в се!а пе поиз @а!!ет! раз. Е! @тат!епап! цие 1е @риЬИс Ъи1§аге е! е@!гап^ег ^и^е: поиз @цш аррге@@сюпз е* @уоиюпз @@тат!етг 1а @НЪег!е@ Ае 1а ргеззе, поиз 1а гезрес!опз е! п’еп аЪизопз раз Сотте оп а ри 1е гетагциег ^из^и’^С^; поз еппепйз, аи @@@@соп!гап-е зоп! соппиз раг 1еиг @т!о1е@гапсе е! 1еигз @Ие@ез ге@!го- §гаЛез, @цш @@ргШепЛеп! цие 1а @@@ИЬегЙ пи!!, аЪизеп! Ае 1а тете ргеззе, @ци’Пз @УоиЛгаШп! @@ЪаШоппег роиг поиз @т- ]ипег е!; поиз @@саюттег аи @Пей Ае поиз ге@ропАге раг Аез @аг^итеШз зе@@пеих е* @зоНАез. Те11е а е@@!б 1а @сопАиНе Аез геЛас!еигз Аи „@УНозсЬа“, @@1еиШе пшйяЙпе@@@@@Не, Аапз зоп @Аегшег @питбго. Е! @@тащ!епап!1ес!еигз, уоиз зауея @ои зоп! 1ез Ьонппез Ъ1еп @@61еуйз е! Ае цие1 со!е@ зоп! 1ез гиз!гез, 1а @циезйоп роиг уоиз ез! ге@зо1ие. N. Ае 1а К. София 22 Мартъ 1880. ПРЕДЪ РУБИКОНА. Благодаря ви, г-не редакторе, че съобщихте въ вестника си испратената ми отъ чужбина статия: „Балк. Полуостровъ подъ Австрия или подъ Русия“. Въ нея бФхъ хвжрлшгь кратъкъ погледъ и върху вхтр'Ьшното състояние на нашето княжество. Но на посхЬдньо откакъ пристигнжхъ тукъ, въ сто@ лицата на България, разбрахъ, че съмь билъ далече отъ да схвана всичката грозотия на положението, всичкийтъ ужасъ на преежднийгъ часъ, който на@ става. Допуснете, прочее, да представя въ кратки черти своигб внечатлепия и своето оцЬнение. Дев6ть мФееца ставатъ откакъ българский князь е стжнилъ въ своята столица, и откакъ първото бъл@ гарско министерство взе въ ржцФ управлението и устройството на новото българско княжество. И какви резултати — слФдъ туй 9-месечно правление — виждаме предъ себе? Въ правосждието — освйнъ безбройнитй не@ способни за тая длъжности лица —■ съглеждаме най- го.тЬма немарность въ изучванието и испълняванието на най-простигй правила за процедурата, съглеждаме краенъ произволъ въ пресждигЪ, противъ най-яснигЬ даже определения отъ основний законъ — консти@ туцията, — и дойдохме най-сетне до тамъ, щото съ срамъ на очите си, да доживеемъ сждии — разбой@ ници явни, както напоследньо въ Търново . . . Въ финансите виждаме най големо разстрой@ ство: въ начините и пжлнотата на прибиранието разните данъци и приходи, въ издаванието и хар- чеиието на разни определени и неопределени суми въ покровителствуванието на странната промишлен- ность, на чуздата търговия и търговци; — виждаме но да излагате мислите си, да пишатъ ясни донесения но службата си, да четатъ топографнчески карти, да знаятъ аритметиката, заповедите и по-главиите молитви. Войскови школи въ българската армия сжществу- ватъ за сега само въ артилерията и въ твърде не много части отъ пехотата и то по частната инициатива на ко@ мандирите имъ. А учебни команди, които специално да подготовляватъ на своите части добрп, знающи унтеръ- офицери, сжществуватъ, благораря особенното старание на началниците на частите, въ Берковската @Ж9-та пеша дружина, въ конната батарея и въ конвойната сотня на Н. СВЬТЛОСТЬ. Военното образование, граматностьта и материалния битъ яа солдатите въ тези последни части са доведени отъ началниците имъ, действително, до изу@ мителна, дегална образцовость. По поводъ на обязателното обучение войските иа грамотность, военното министерство обработва въ сегашно вреже, както необходимите положения, така и самите спо@ соби и метбдътъ за обучаванието. За да са приложи въ действие този нрпнцппъ, министерството, преди всичко, трЬба непременно да има подъ свое распорежение добре иодготовени, надеждни унтеръ-офицерскн кадрове, които безусловно съставляватъ най-главниять контннгентъ отъ шко.тшггЬ учители за всяка войска. Пристигналите въ по.мбдньо време унтеръ-офицери отъ русски кадрь да@ вате сега пълна възможности за да са организира пра@ вилно учебната часть и съ това да са дадатъ на войска@ та кадрове отъ собствения, знающи и опитни унтеръ- офицери. Като са обращаме къмъ оценката введението въ българската армия на обязателяо обучение граматяость, ння не можемъ да не укажемъ яа онова грамадно, цивя- ли@шоще значение, което то има за вопскака и за народ@ ни? Ь масси, които нреминуватъ презъ нея. По този пачипъ армията са явява особенъ родъ огромна, образователна школа, която разширява умствен- злит$ плодове или найпжлна безплодность отъ разни финансиални мЛрки, каквото: за рублата, за сольта, за спиранието и отпущанието на житото, — каквото: за банката, и други нФкои учреждения, за чиновни@ ците на които са харчатъ огромни суми, а ползо- витъ резултатъ на явФ, шбма никакъвъ; за общъ бюджетъ на княжеството нямаме понятие никакво, — а зловФщъ гласъ кжнна като смъртно звоно: че де- фицитъ ще имаме и немалъкъ! . . . Въ вжтрйшната администрация на княже@ ството — съглеждаме презъ тоя 9-месеченъ периодъ невежества, производства, безобразия и даже явни лудости — у губернаторите, окржжнитй началници и полицмейсторите въобще, — всичко това за@ бъркано съ явни посягателства или полу-явни ин@ триги и беззакония за грабежъ или кражби на пари или земи.@.@. безъ да присметнуваме безкрайните наси@ лия и зулуми на жандармите, които въ поведението си и по градовете, а особенно но селата, насл г Ьдихж памят- ното варварско поведение на турските заптиета . . . Въ пределътъ на училищата виждаме по@ добна наразбранщина, която произлиза главно отъ неснособностьта и неумеяньето на самото министер@ ство на просвещението, и отъ която се развжждатъ лоши учителчета, а страдае доблестнийтъ купъ на нашите народни учители. Колкото за в ой ск ат а, знаемъ всинца въ какв ооб- що състояние тлеятъ доблестните наши войскари — отъ недостоточностьта на единъ общъ надзоръ, както и отъ липс@ранието на една контрола върху воинските работи отъ страна на министерский съветъ .@.@.@. За вжншните работи — доволно е да по- мислимъ въ какви рхце е въверено нашето пред@ ставителство въ Букурещъ, а особенно въ Белградъ, — доволно е да погледаме върху безуспешностьта, да се свжржатъ найнеобходимите конвенции за сно@ шение и добро съседство съ двете тия княжества, — и доволно е да оценимъ гбхното поведение „сега“ къмъ нашата държава, — за. да разберемъ отъ пьрвъ по@ гледъ какъ сж се водили външните наши работи и интереси, — безъ да прилагаме на това и самата баззазорна и мадо почтителна обнаска на некои представители или консули отъ чуждестранни некои държави у насъ. Като приложимъ на всичкий тоя министерственъ погледъ — постоянното сваляние на всички достойни и способни чиновници по всичките министерства, и заместванието имъ съ безкраенъ редъ отъ бездарни роднини и неспособни ласкатели, — ще можемъ до- негде да си нредставимъ обезобразе@ншштъ ликъ на нашите министерства. Между @ймъ представа нашето княжество предъ големите въпроси за Варна-Руссенский железенъ пжть, предъ международни! отъ Берлинс@шш трак@ тата наложе@шй железенъ пжть за свьрзванье съ Румелия и Сърбия, както и предъ толкозь други търговски и икономически, външни и вжтрешни, въ@ проси за развитие на нашата домашна икономия и търговия, и за опълчение противъ завоеванието на европейската индустрия и търговия, т. е. за спасе- нийтъ кругозоръ на солдатина и увеличава неговата ум- ственна оила, съ пълна възможность да прилага той, съ известна полза, всичко усвоено въ по-яататапшата прак@ тика на живота си. Офицерския корпусъ въ българската араия състои за сега отъ 375 человека. По-големата половина отъ то@ ва число принадлежи къмъ така нарече@ните „русскн офи@ цери“, които съставляватъ за сега главните основи на българската войска — нейната нисляща, ржководяща сила. Единствеиний иеточникъ за допълнение на армията съ свои собственни офицери представлява Софийското во@ енно училище. То има строга военна организация и обра@ зува въ строево отношение отделна, самостоятелна пехот@ на рота. Никой не може да бжде провъзведенъ въ офи@ цер ский чинъ, ако не свърши училището, или по край- ней мери, ако не издържи устаковенний при него екзаменъ. Лицата, които поетжпватъ въ училището треба да иматъ не по-малко отъ 16 и не по-повече отъ 27 години. Прие@ мните исдитн ставатъ два нжтя въ годината: — въ Май месецъ — за лицата които поетжпватъ прямо въ епеци- а@дшш классъ, и въ Августа — общите приемни испити за венчкп желающи. Онези, конто издьржатъ успешно попи@ тите зачислявате са юнкери въ действителна служба, об- дьржатъ са и са обучавате съ държавни разноски и жи- веятъ въ училището. Учебнпятъ курсъ на софийското военно училище са продължава две години и са дели на два класса: млад- ший и старший или специални@. Въ младши! классъ са преминавате предметите отъ общото образование: Законъ Божий, русския и българский язици, низша Математика, кратки сведения по Физиката, Историята, Географията, Чер- тедието, и най-необходнмите сведения отъ Анатомията и Физиологията яа человека. Въ старший классъ са преподавате исключително предметите на военното образование: Тактиката, Форти- фикацията, военната Администрация, военното Сждопроиз- ние отъ второ, по-страшно, — отъ икономиче@ ското ни поробвание; — а нашето министерство показа таквазь грамадна неспособност@, таквозь пре- стжпно немарение въ това отношение, щото българ@ ската публика освФнъ че невижда никакво мини@ стерско изявление на явй, но и понятие нФма за всичкитФ тие надвисени мечове, които токо що не сж паднжли вече на българский врата, за да го ириколятъ. ДогдФто отъ друга страна —• старата наша ин@ дустрия и производителност@ е захванжла явно да опада и да гаснее, — а отъ вжтре, въ массата на нашето население, което презъ черковний въпросъ показа толкозь единодушие, захванжха да се вмъ- кватъ тежки раздори и пагубни недоверия: между чиновничеството и народътъ, между духовенството и гражданете, както и повредъ между по-заможните Българи и средната масса на населението .@.@. И туй всичко пакъ отъ върлата и безумната политика на нашето министерство, което поиска да разедини народа на консервативни и напредъчни елементи, та като се облегне на първите да получи почва за незаконно и насилно сжществувание . . . Върху туй отгоре ето застигатъ ни явленията за многобройните и дързост@ите възстания на Тур- ците въ княжеството, — и ни показватъ съ колко иеумеянье, безгрижност@ или несправедливост@ сж се относили министрите и техните чиновници къмъ турското население, — и колко малко работа е за@ вършило и ланшното военно положение въ неточната часть на княжеството . . . Покрай всичко това нашето министерство, освенъ че съ свойтъ органъ „Витоша“ захвана още изъ начало да подкопава и да хули, кога по-ясно -— кога по-тъмно, народната светиня — конституцията, и последва съ найгнусяи и найнезаконни потворства да заподозрява народа и неговата партия предъ княза и предъ руското правителство, — но следъ распущанието на пьрвий съборъ, пренесе туй мини@ стерство своята гнусна и подла тактика въ руската и европейската журналистика, гдето съ най-изопачени, най-предателски краски описваше българский народъ и неговите водители като нещо окаянно и чудовищно, като нещо недостойно и неспособно за правилно правителство и самоуправление и за каква да-е сво@ бода. Тъй щото съ туй впечатле��ие, което получи руската и европейската публика въобще, както и съ самото състояние на работите въ княжеството, което представя днесь предъ всичкий света — българското име остава джмгосано съ черно пятно, и българската чест@ опозорена за джлги времена .@.@.@. А съ всичкото туй поведение, постжпки и други мерки на това министерство, — разстрои се и оня редъ, който горе-долу беше закрепило 9-месечното правление на княза Дондукова-Корсакова: въ адми@ нистрацията, съсловията, нравите и въ общото те@ чение и развитие на работите въ княжеството; — догдето отъ друга страна се отвориха широки вра@ та за най-пълна, най-крайна анархия и развра- щение на частните и общите нрави, способствува водство, военната Хигиена,! Топографията, сведения за ржчното оржжие и за Артилерията, строевите устави, бъл@ гарския и руеский язици. Преподаванието на французеки или немския язикъ, безъ да са гледа на съвременната имъ важность, не е влязло въ общата програ@ма и за сега остава като въ сенка. . . . Освень класните занятия юнкерите са обучавате на фронтъ, стрелба, фехтования и гимнастика; а дете, въ времето на лагерните сборове, те са занимавате практи@ чески съ съемки (снимки), разбивка и постройка на укр@е пления и др. йод. До сега Софийското военно училище, като е пода@ вало твърде шгчтожна общообразователна и военна под@ готовка, отпускало е офицери въ вейте родове на вой@ ската, които изисквате, както, напр@шеръ, артилерията и инжинериигЬ части, особения специални знания. Въ видъ на това, до-съвместната инициатива на военний кинистръ п на началника отъ Софийското военно училище, Майора Рибинкина, решено е да са увеличи научната програмна на училището и да са открие въ ид/щага учебна година добавоченъ классъ, които би напълно удовлетворявали прянципътъ на солидно военно образование за офицерите отъ българската армия. А ргороз. Като минувами къмъ по-нататашний раз- боръ основната задача на нашата статия, ние не можемъ да свърши@ш настоящата глава, безъ да не укажемъ на читателя туй „болно место“, което съ своите парализиру- ющи, задьрживающи влияния може да са иагубно отрази врьзъ по-нататашний научиш! ирогрессъ на нашата войска. Кадрите на русските офицери въ Българската армия при@ надлежите безусловно къмъ образцовите. Но, уви, нема правила безъ исключешгя! За добра чесгь таквизи тхжни исключения се явявате малко некои личности, които оба@ че занимавате твърде видни месга и които служатъ за печални оригинали на този наученъ @инпямндъ“, какъвто съставя въ -нащата армия малограмотн@ата г мандпръ на
+[ GS_aligned]  2 ЦѢЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ. jourd'hui d'autres moyens @de dе́fense que dans ceux que rе́prouve tout honnête homme. Nous les attaquons sur le terrain politique, ils rе́pon‑ dent en pе́nе́trant dans notre vie privе́e et en jetant sur nous leur bave dereptil. Combattant pour une cause juste etsainte, celle de la Nation, nous ne craignons pas de le faire а́ visage dе́couvert et avec des armes loyales, nos enne‑ mis politiques qui ont l'е́goisme pour devise, se dе́robent et cherchent а̀ nous @jeter de la boue ou а̀ nous mordre au talon, а̀ l'instar des vipères. Peine perdu, efforts inutiles, le pays a jugе́. Qu'ils se dе́battent dans la fange où̀ ils sont tombе́s par suite de leur aveuglement; ils veulent nous е́clabousser, mais cela ne nous atteint pas. Et maintenant que le public bulgare et е́tranger juge: nous qui apprе́cions et voulons maintenir la libertе́ de la presse, nous la respectons et n'en abusons pas comme on a pu le remarquer jusqu'ici; nos ennemis, au contraire qui sont connus par leur intolе́rance et leurs idе́es rе́tro‑ grades, qui prе́tendent que la libertе́ nuît, abusent de la même presse, qu'ils voudraient baillonner pour nous in‑ jurier et nous calomnier au lieu de nous rе́pondre par des arguments sе́rieux et solides. Telle a е́tе́ la conduite des redacteurs du „Vitoscha“, feuille ministе́rielle, dans son dernier numе́ro. Et maintenant lecteurs, vous savez où̀ sont les @hommes bien е́levе́s et de quel côtе́ sont les rustres, la question pour vous est rе́solue. N, de la R. София 22 Мартъ 1880. ПРЕДЪ РУБИКОНА. Благодаря ви, г‐не редакторе, че съобщихте въ вѣстника си испратената ми отъ чужбина статия: „Балк. Полуостровъ подъ Австрия или подъ Русия“. Въ нея бѣхъ хвѫрлилъ кратъкъ погледъ и вьрху вѫтр@ѣшното състояние на нашето княжество. Но на послѣдньо откакъ пристигнѫхъ тукъ, въ сто‑ лицата на България, разбрахъ, че съмь билъ далече отъ да схвана всичката грозотия на положението, всичкийтъ ужасъ на пресѫднийтъ часъ, който на‑ става. Допуснѣте, прочее, да представя въ кратки черти своитѣ впечатления и своето оцѣнение. Деветь мѣсеца ставатъ откакъ българский князь е стѫпилъ въ своята столица, и откакъ пьрвото бъл‑ гарско министерство взе въ рѫцѣ управлението и устройството на новото българско княжество. И какви резултати   слѣдъ туй 9‐мѣсечно правление   виждаме предъ себе? Въ правосѫдието   освѣнъ безбройнитѣ не‑ способни за тая длъжность лица @  съглеждаме най‑ го@лѣма немарность въ изучванието и испълняванието на най‐проститѣ правила за процедурата, съглеждаме краенъ произволъ въ пресѫдитѣ, противъ най‐яснитѣ даже опредѣления отъ основний законъ   консти‑ туцията,   и дойдохме най‐сетнѣ до тамъ, щото съ срамъ на очитѣ си, да доживѣемъ сѫдии   разбой‑ ници явни, както напослѣдньо въ Тьрново . . . Въ финанситѣ виждаме най голѣмо разстрой‑ ство: въ начинитѣ и пѫлнотата на прибиранието разнитѣ данъци и приходи, въ издаванието и хар‑ чението на разни опредѣлени и неопредѣлени суми въ покровителствуванието на странната промишлен‑ ность, на чуздата търговия и търговци;   виждаме но да излагатъ мислитѣ си, да пишатъ ясни донесения по службата си, да четатъ топографически карти, да знаятъ аритметиката, заповѣдитѣ и по‐главнитѣ молитви. Войскови школи въ българската армия сѫществу‑ ватъ за сега само въ артилерията и въ твьрдѣ не много части отъ пѣхотата и то по частната инициатива на ко‑ мандиритѣ имъ. А учебни команди, които специално да подготовляватъ на своитѣ части добри, знающи унтеръ‑ офицери, сѫществуватъ, благораря особенното старание на началницитѣ на частитѣ, въ Берковската № 9‐та пѣша дружина, въ конната батарея и въ конвойната сотня на Н. СВѢТЛОСТЬ. Военното образование, граматностьта и материалний битъ на солдатитѣ въ тѣзи послѣдни части са доведени отъ началницитѣ имъ, дѣйствително, до изу‑ мителна, детална образцовость. По поводъ на обязателното обучение войскитѣ на грамотность, военното министерство обработва въ сегашно време, както необходимитѣ положения, така и самитѣ спо‑ соби и методътъ за обучаванието. За да са приложи въ дѣйствие този принципъ, министерството, преди всичко, трѣба непремѣнно да има подъ свое распорежение добрѣ подготовени, надеждни унтеръ‐офицерски кадрове, които безусловно съставляватъ най‐главниятъ контипгентъ отъ шко@лнитѣ учители за всяка войска. Пристигналитѣ въ послѣдньо време унтеръ‐офицери отъ русски кадръ да‑ ватъ сега пълна възможность за да са организира пра‑ вилно учебната часть и съ това да са дадатъ на войска‑ та кадрове отъ собственни, знающи и опитни унтеръ‑ оф цери. Като са обращаме къмъ оцѣнката введението въ българската армия на обязателно обучение граматность, нии не можемъ да не укажемъ на онова грамадно, циви‑ ли ующе значение, което то има за войскака и за народ‑ ни@тѣ масси, които преминуватъ презъ нея. По този начинъ армията са явява особенъ родъ огромна, образователна школа, която разширява умствен‑ злитѣ плодове или найпѫлна безплодность отъ разни финансиални мѣрки, каквото: за рублата, за сольта, за спиранието и отпущанието на житото,   каквото: за банката, и други нѣкои учреждения, за чиновни‑ цитѣ на които са харчатъ огромни суми, а ползо‑ витъ резултатъ на яв@ѣ нѣма никакъвъ; за общъ бюджетъ на княжеството нѣмаме понятие никакво,   а зловѣщъ гласъ кѫнна като смьртно звоно: че де‑ фицитъ ще имаме и немалъкъ! . . . Въ вѫтрѣшната администрация на княже‑ ството   съглеждаме презъ тоя 9‐мѣсеченъ периодъ невѣжества, произволства, безобразия и даже явни лудости   у губернаторитѣ, окрѫжнитѣ началници и полицмейсторитѣ въобще,   всичко това за‑ бъркано съ явни посягателства или полу‐явни ин‑ триги и беззакония за грабежъ или кражби на пари или земи. . . безъ да присмѣтнуваме безкрайнитѣ наси‑ лия и зулуми на жандармитѣ, които въ поведението си и по градоветѣ, а особенно по селата, насл@@@ѣдихѫ памят‑ ното варварско поведение на турскитѣ заптиета . . . Въ предѣлътъ на училищата виждаме по‑ добна наразбранщина, която произлиза главно отъ неспособностьта и неумѣяньето на самото министер‑ ство на просвѣщението, и отъ която се развѫждатъ лоши учителчета, а страдае доблестнийтъ купъ на нашитѣ народни учители. Колкото за в@ой@ск@ат@а, знаемъ всинца въ какв ооб‑ що състояние тлѣятъ доблестнитѣ наши войскари   отъ недостоточностьта на единъ общъ надзоръ, както и отъ липсуванието на една контрола вьрху воинскитѣ работи отъ страна на министерский съвѣтъ . . . . За вѫншнитѣ работи   доволно е да по‑ мислимъ въ какви рѫцѣ е въвѣрено нашето пред‑ ставителство въ Букурещъ, а особенно въ Бѣлградъ,   доволно е да погледаме вьрху безуспѣшностьта, да ��е свѫржатъ найнеобходимитѣ конвенции за сно‑ шение и добро съсѣдство съ двѣтѣ тия княжества,   и доволно е да оцѣнимъ тѣхното поведение „сега“ къмъ нашата дьржава,   за@ да разберемъ отъ пьрвъ по‑ гледъ какъ сѫ се водили външнитѣ наши работи и интереси,   безъ да прилагаме на това и самата баззазорна и мало почтителна обнаска на нѣкои представители или консули отъ чуждестранни нѣкои дьржави у насъ. Като приложимъ на всичкий тоя министерственъ погледъ   постоянното сваляние на всички достойни и способни чиновници по всичкитѣ министерства, и замѣстванието имъ съ безкраенъ редъ отъ бездарни роднини и неспособни ласкатели,   ще можемъ до‑ негдѣ да си представимъ обезобразеннийтъ ликъ на нашитѣ министерства. Между тѣмъ представа нашето княжество предъ голѣмитѣ въпроси за Варна‐Руссенский желѣзенъ пѫть, предъ международний отъ Берлинский трак‑ татъ наложений желѣзенъ пѫть за свьрзванье съ Румелия и Сьрбия, както и предъ толкозь други търговски и икономически, външни и вѫтрѣшни, въ‑ проси за развитие на нашата домашна икономия и търговия, и за опълчение противъ завоеванието на европейската индустрия и търговия, т. е. за спасе‑ нийтъ кругозоръ на солдатина и увеличава неговата ум‑ ственна сила, съ пълна възможность да прилага той, съ извѣстна полза, всичко усвоено въ по‐нататашната прак‑ тика на живота си. Офицерский корпусъ въ българската армия състои за сега отъ 375 человѣка. По‐голѣмата половина отъ то‑ ва число принадлежи къмъ така нареченнитѣ „русски офи‑ цери“, които съставляватъ за сега главнитѣ основи на българската войска   нейната мисляща, рѫководяща сила. Единственний источникъ за допълнение на армията съ свои собственни офицери представлява Софийското во‑ енно училище. То има строга военна организация и обра‑ зува въ строево отношение отдѣлна, самостоятелна пѣхот‑ на рота. Никой не може да бѫде провъзведенъ въ офи‑ цер@ский чинъ, ако не свьрши училището, или по край‑ ней мѣри, ако не издьржи установенний при него екзаменъ. Лицата, които постѫпватъ въ училището трѣба да иматъ не по‐малко отъ 16 и не по‐повече отъ 27 години. Прие‑ мнитѣ испити ставатъ два пѫти въ годината:   въ Май мѣсецъ   за лицата които постѫпватъ прямо въ специ‑ алиий классъ, и въ Августа   общитѣ приемни испити за всички желающи. Онѣзи, които издьржатъ успѣшно испи‑ титѣ зачисляватъ са юнкери въ дѣйствителна служба, об‑ дьржатъ са и са обучаватъ съ дьржавни разноски и жи‑ вѣятъ въ училището. Учебнийтъ курсъ на софийското военно училище са продължава двѣ години и са дѣли на два класса: млад‑ ший и старший или специалний. Въ младший классъ са преминаватъ предметитѣ отъ общото образование: Законъ Божий, русский и българский язици, низша Математика, кратки свѣдения по Физиката, Историята, Географията, Чер‑ тението, и най‐необходимитѣ свѣдения отъ Анатомията и Физиологията на человѣка. Въ старший классъ са преподаватъ исключително предмѣтитѣ на военното образование: Тактиката, Форти‑ фикацията, военната Администрация, военното Сѫдопроиз‑ ние отъ второ, по‐страшно,   отъ икономиче‑ ското ни поробвание;   а нашето министерство показа таквазь грамадна неспособность, таквозь пре‑ стѫпно немарение въ това отношение, щото българ‑ ската публика освѣнъ че невижда никакво мини‑ стерско изявление на явѣ, но и понятие нѣма за всичкитѣ тие надвисени мечове, които токо що не сѫ паднѫли вече на българский вратъ, за да го приколятъ. Догдѣто отъ друга страна @  старата наша ин‑ дустрия и производителность е захванѫла явно да опада и да гаснѣе,   а отъ вѫтрѣ, въ массата на нашето население, което презъ черковний въпросъ показа толкозь единодушие, захванѫха да се вмъ‑ кватъ тежки раздори и пагубни недовѣрия: между чиновничеството и народътъ, между духовенството и гражданетѣ, както и повредъ между по‐заможнитѣ Българи и среднята масса на населението . . . И туй всичко пакъ отъ върлата и безумната политика на нашето министерство, което поиска да разѣдини народа на консервативни и напрѣдъчни елементи, та като се облѣгне на пьрвитѣ да получи почва за незаконно и насилно сѫществувание . . . Вьрху туй отгорѣ ето застигатъ ни явленията за многобройнитѣ и дьрзостнитѣ възстания на Тур‑ цитѣ въ княжеството,   и ни показватъ съ колко неумѣянье, безгрижность или несправедливость сѫ се относили министритѣ и тѣхнитѣ чиновници къмъ турското население,   и колко малко работа е за‑ вьршило и ланшното военно положение въ источната часть на княжеството . . . Покрай всичко това нашето министерство, освѣнъ че съ свойтъ органъ „Витоша“ захвана още изъ начало да подкопава и да хули, кога по‐ясно @  кога по‐тьмно, народната светиня   конституцията, и послѣдва съ найгнусни и найнезаконни потворства да заподозрява народа и неговата партия предъ княза и предъ руското правителство,   но слѣдъ распущанието на пьрвий съборъ, пренесе туй мини‑ стерство своята гнусна и подла тактика въ руската и европейската журналистика, гдѣто съ най‐изопачени, най‐предателски краски описваше българский народъ и неговитѣ водители като нѣщо окаянно и чудовищно, като нѣщо недостойно и неспособно за правилно правителство и самоуправление и за каква да‐е сво‑ бода. Тъй щото съ туй впечатление, което получи руската и европейската публика въобще, както и съ самото състояние на работитѣ въ княжеството, което представя днесь предъ всичкий свѣтъ   българското име остава дѫмгосано съ черно пятно, и българската честь опозорена за дѫлги времена . . . . А съ всичкото туй поведение, постѫпки и други мѣрки на това министерство,   разстрои се и оня редъ, който горѣ‐долу бѣше закрѣпило 9‐мѣсечното правление на княза Дондукова‐Корсакова: въ адми‑ нистрацията, съсловията, нравитѣ и въ общото те‑ чение и развитие на работитѣ въ княжеството;   догдѣто отъ друга страна се отвориха широки вра‑ та за най‐пълна, най‐крайна анархия и развра‑ щение на частнитѣ и общитѣ нрави, способствува водство, военната Хнгиена,@ Топографията, свѣдения за рѫчното орѫжие и за Артилерията, строевитѣ устави, бъл‑ гарский и русский язици. Преподаванието на французски или нѣмский язикъ, безъ да са гледа на съвременната имъ важность, не е влѣзло въ общата программа и за сега остава като въ сѣнка. . . . Освѣнь класнитѣ занятия юнкеритѣ са обучаватъ на фронтъ, стрѣлба, фехтования и гимнастика; а лѣтѣ, въ времето на лагернитѣ сборове, тѣ са занимаватъ практи‑ чески съ съемки (снимки), разбивка и постройка на укрѣ‑ пления и др. под. До сега Софийското военно училище, като е пода‑ вало твьрдѣ ничтожна общеобразователна и военна под‑ готовка, отпускало е офицери въ вситѣ родове на вой‑ ската, които изискватъ, както, напримѣръ, артилерията и инжинернитѣ части, особенпи специални знания. Въ видъ на това, по‐съвмѣстната инициатива на военний министръ и на началника отъ Софийското военно училище, Майора Рибинкина, рѣшено е да са увеличи научната программа на училището и да са открие въ идущата учебна година добавоченъ классъ, който би напълно удовлетворявалъ принципътъ на солидно военно образование за офицеритѣ отъ българската армия. А рrороs. Като минувами къмъ по‐нататашний раз‑ боръ основната задача на нашата статия, ние не можемъ да свършимъ настоящата глава, безъ да не укажемъ на читателя туй „болно мѣсто“, което съ своитѣ парализиру‑ ющи, задьрживающи влияния може да са пагубно отрази врьзъ по‐нататашний научний прогрессъ на нашата войска. Кадритѣ на русскитѣ офицери въ Българската армия при‑ надлежатъ безусловно къмъ образцовитѣ. Но, уви, нѣма правила безъ исключения! За добра честь таквизи тѫжни исключения се явяватъ малко нѣкои личности, които оба‑ че занимаватъ твьрдѣ видни мѣста и които служатъ за печални оригинали на този наученъ „инвалидъ“, какъвто съставя въ @нащата армия малограмотниятъ командиръ на

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/48.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Ц-ЬДОКУЦНА БЪЛГАРИЯ. «гЧ 51 .8 иование на таквозь длъбоко познайство завзели са да ни учатъ ! ! Ние мислимъ че не но-малко знаемъ своята Конституция и за това има да имъ кажемъ З ъ отговоръ сжбдующето: Това що си брьтви „Новое Время“ може да са случи, ако и р^дко, при республиканско прав- ление, д4то главата на държавата нЬма право да распуща Събранието и бива щото въ 2-та, 3-та 0П въ една отъ ио-иаташнятР сесии, Министерство то може да влезе въ коллизия съ законодателната власть по н4кой въпросъ и при тази коллизия на- родътъ й общественното мнение могатъ да бхдатъ нротиву своите депутати и за министерството. Това ложе да бхде още тамъ, дЬто изборите за предста вителите ставата по цензъ и дЬто по голямата часть отъ народа н-бма право да избира, като ус ловията на цензътъ неудовлетворяватъ народни пред ставители, тогазь твърде често ще са случава че народътъ ще бхде противъ Събранието избрано не отъ него и често ще да бхдатъ на страна на ис- щинителната власть при коллизиитА между нея и гаконодателната. Но и въ таквизь държави ние пакъ неможемъ да си въобразимъ, какъ може министерство то да са задържи, когато. Събранието му откаже въ утвърждавайте на бюджета. Защо „Новое Время“ не пя покаже като въ коя Конституционна държава ми нистерството зето отъ меншеството или вънъ отъ ка нарата могло би да са продължи на няколко м4се- дн ? А въ това отношение нашата Конституция ни- юкъ са не отличава отъ западно-европейските: или ако са отличава то е въ полза на авторитета на Събранието. У насъ, нека никой не забрява това, има все общо гласоподавайте; 86 членъ отъ Конституцията въ 3-та алинея гласи: „Избиратели сх всички Бъл гарски граждани, които имата възрастъ по-горе отъ 21 година и са нолзуватъ съ граждански и полити чески правдини,“ а то ще каже че народните пред ставители са избиратъ отъ всичкия Българский на- родъ; Събрание съставено така неможе да не бхде изразители на народната воля, а като таквозь то, едва ли може да са случи щото народътъ да бхде противу него. Но да допуснемъ че Събранието ста нало подъ давлението на администрацията и въ 2-та пи 3-та сессия влязло въ коллизия съ испълнител- ната власть, и при тази коллизия се мисли, че об щественното мнение е за министерството, тогазь е много просто и ясно какво треба да са прави. На оенование на 136 членъ отъ Конституцията испъл- штелната власть може да направи анпелация къмъ народътъ, сиречъ да назначи нови избори; но ако новото Събрание бхде въ схщиятъ си съставъ както и заминалото, на испълнителната власть не остава нищо освйнъ да са подчини — министерството тр4- ба да си даде оставката и новото министерство трЪ- ба да бхде съставено отъ болшинството, инакъ На родното Събрание има не само право, но още и об- язанность да са откаже да утвърди бюджетътъ. Ако това не направи Събранието, то ще каже, че то само нйма нити аз��учни понятия какво нКшдо сх гЬзи Конституционни Събрания, като не знае какви еж. неговите прерогативи и какъ гЬ треба д» са вардятъ, таквозь Събрание не може . да заслужва и никакво съжаление, ако съсъ него постхпватъ така не по човбЬчески. За да вьрвятъ работите въ нАкоя държава доб- рЪ треба всякой единъ гражданинъ и всяко едно учреждение да знаятъ какви имъ са правата, треба «ще да имать и храбрости да ги бранятъ, инакъ Йматъ право да са оплакватъ нпкому че сх ги зло употребили, освКшь Богу и то за своята глупость и йрахливость. УстхпкигЬ не всякога биватъ полезни, тА некога биватъ и вредителни. Тука ние неможемъ да не приведемъ няколко думи отъ схщиятъ мисли тели, отъ когото заехми и по-напредъ: „Когато, казва той, властьта има сила да направи нещо, те орията на Конституцията е длъжна да предполага че тя желае да го прави, защото истинниятъ прин- Ципъ на Конституционното правление изисква да са признае, че политическата власть ще са злоупотре бява за да са прокаратъ частните планове на лице което я владее ; не защото това е всякога така, по защото е таквазь естественната тенденция на не щата, противъ което за ' да са вардимъ щ специал ното употребление на свободните учреждения.“ Колкото за цинизмътъ съ който са говори за пренията въ Народното Събрание, исками това само Да забележими, че за литературенъ органи, били т °й консервативенъ или либераленъ, срамота е да ®а относи така безцеремонно къмъ представителите, наквито сх представителите, такъвъ е и народътъ, а да са псува единъ кой да е народъ е не само безнравственно а идиотизьмъ. Най-после ние смеемъ да са обърнемъ къмъ „Новое Время“ съ обзамененъ съвета: да събира по добри сведения, както за Конституцията, така и за народътъ ни преди да са взема да пише нещо за техъ. А на „Българский Гласъ“ ще забележими, че можаше да намира по-добри статии, които да йо гата да ни научатъ на нещо, а не да привожда таквизь пристрастни и съвьршенно лишени отъ на- учность статии и да ги препорхчва на читателите си каДо нещо извънредно и достойно за изучение. На два пхти ние са обещахми да направимъ некои извлечения отъ дългото писмо на 2 Московския Ведомости“ и да попретърсимъ неговите доводи, и въззр4ния, но видАхми че въ извлечение само е невъзможно да са предаде всичко което съдьржава тази дописка и която въ пълнотата си представена дала би доста ясно понятие на нашите читатели, какъвъ е този русский който пише русскому, какъ разбира той нашите работи или какъ ги изопачава, какви лъжовни доводи привожда и какви съображе ния прави. Наистина че писмото е удачно титулува но, отъ русскаго къ русскому, защото сама на онези русци които незнаятъ нашите работи и които избАг- ватъ отъ трудътъ да. ги изучатъ може да пише единъ русский или българинъ таквизь изопачени работи; но българите ако ги четатъ всякой ще познае кхде и какъ лъже този нисмописецъ и какъ очивестно е иекалъ и са е мхчилъ да представи работите така щото да въведе въ заблуждение тези на които пише. За това ние искахми да приведемъ това писмо вси чко, но то е тъй дълго, щото ще обземе цель единъ листа отъ наший вестникъ. А още повече възгещи- сахми отъ тази севда, когато въ по последните по- нови броеве на този листа, „Московския Ведомости* ние срАщами и друга дописка отъ Русее ужь, която още по безобразно изопачава и фактове и расказва таквизи дивотии, на които да са отговаря, човекъ е да имъ прави честь която не заслужватъ. После това пакъ остава едно нещо да забА- дежимъ, че дедо Катковъ, знаменитиятъ некога и из вестията редакторъ на „Московския Ведомости* или не е виделъ съдържанието на тези дописки не ги е челъ а просто дозволилъ да са печатать таквизь криви сведения за една толкозь важна работа; или за жалость е падналъ отъ онзи авторитетъ, който имаше да изучва всяко дело както треба и като каже нещо да бхде словото му веско: пропущаньето на таквизъ дописки дава ни да разберемъ че „Мос ковския Ведомости“ не сх вече онзи журналъ за който некога са казваше, „той каза“. За туй и ние имами право да не обращами внимание на тези кри ви сведения които е взелъ да дава за нашите ра боти. А само да дадемъ нАкое понятие за писание то привождами некои отъ възраженията които му прави одесский вестникъ „Правда“. Дпологисти на българското министерство I Въ особеяното прибавление на М1 отъ „Мос ковския Видомости“ за текущата година сместено е дълго едно писмо отъ некои си русский изъ Бъл гария за българските работи. Въ него неизвестниятъ русский мхчи са съсъ всичките си сили да защити бившето българско министерство отъ нареканията, нодъ които то подпадна и въ русский печата. Като са не ограничава съ аргумента що схщество, авторъ- тъ употребява и таквизь аг^итетЯа ас! Ъопп- пет, които той вероятно са е научилъ отъ бъл гарските си приятели, — „които сх завзели видни места“. Азъ казвамъ „че са е научилъ“, защото безпристрастниятъ наблюдатель, ако ще би той и руссецъ, въ държавните дела на чуждъ народъ, въ делата въ които е вземала участие по големата часть отъ интелегенцията, той по-лесно би виделъ след ствията отъ общите причини, отъ колкото резулта тите на личните неудовлетворения. Естест.венно, че падналите вече или и сега не твърдо стоящите ми нистри требаше да употребата таквизи аргументи за оправданието си, като всеобщето желание да ги из- гонятъ, за да са поставятъ на техното место, и при това толкозь по-често н по-охотно, колкото по-малко солидни доводи сх имали за своя полза. Но таквизь съображения са явяватъ нехелни средства на защи та предъ видъ на това, че въ очите на мнозина отъ водителите на опозицията добиваньето на ми нистерски# портфеилъ не е било никакъ таквозь бла го, щото зарадп него да са откажатъ отъ убежде нията си и да завзематъ места наспоредъ съ гг. Бурмова, Балабанова, Грекова и др. Авторътъ на министерската защита, вероятно, треба добре да помни, че г. г. Цанковъ и Каравеловъ са отказаха отъ да завзематъ министерски места още при началното сформирование на първото българско министерство. Нему безъ друго, е известно, че и в торий пхть I отъ страна на Каравелова и неговите единомислен- ници последва пакъ схщий отказъ, когато князьтъ поиска, щото въ каравеловското министерство да учае- твуватъ Грековъ и Начевичь. Да нредположимъ, че дописникътъ на „Мос ковския Ведомости“ не допуща по-горни правител ствения мотиви у представителите на опозицията; да предиоложимъ, че те сх отказали не отъ това че имъ е било гузно да седятъ наспоредъ съ Грекова, Бурмова и Ко; да нредположимъ, че не и за свои те убеждения, и не за цблность на политиката сх се грижили т6, като сх са отказали отъ министер ските портфейли. Да нредположимъ че те и другите „честолюбци“ сх са отказали по това, че не сх вервали въ трайностьта на положението на ми нистерството, съ участието на Грекова, Балабанова Бурмова и др. не може да са продьржи; че на трайность може да расчита само министерство, съставено изъ тхзи партия, която са оказа испосле въ болшинство въ распуснатото събрание. Но тотазь, ще каже, въ очите на представителите на българската интелиген ция имало е таквазь общи причиии, които се обу словили в^роятностьта за паданьето на падналото и сегашно министерство и които, на противъ, даваха трайность на положението на това което са е несъ- стояло, ще каже, че да са говоря за всеобщото же лание да станать министри, като причина за нетрай- ностьта на министерството, не иде, защото въ такъвъ случай въ очите на г. г. Каравелова, Цанкова и др. и техното министерство щеше да е не трайно, и тА абсолютно би са отказали отъ лротфеилите. Ако ли на г. Каравеловъ и др. може да имъ са отказва въ расчетъ въ здравия смислъ тогазь работата ще дойде да видимъ въ тези „мечтатели да завзематъ видни места“, въ тАзи „честолюбци“, кознодАйци, —просто хора капризни. Но какъ ще бхде въ такъвъ случай да са примири капризъть съ тези качества, които имъ ириписватъ въ стремлението да са домогяатъ до „видни места“ ? Но, може, водачите на опиозиция- та не сх са надАяли сами да са задьржатъ въ министерството Балабанова, Грекова и Бурмова, въ видъ на различието въ убежденията и неизбеж ните пререкания? Но тогазь, какви сх те „иска- тели“ „честолюбци“? Ето защо сми ние на пълно съгласни съ апологиста на българското министер ство, когато той казва, че то „буквално са намерва между Сцилла и Харибда“, — ще прибавямъ, въ свои те оправдания и клевети врьзъ противниците. Апологистътъ на българското министерство тол козь по съсъ присьрдце са взема за защита на те зи които сх „завзели видни места“, че „пьрвото българско министерство не располагало съсъ серио- зенъ органъ за да отразява нападките врьзъ него и за раскриванье на истината, и че писачите, които сх го схдили и го схдятъ, както тука, тай и въ Россия, като били лично заинтересовани въ ра ботата, — относяли са и относятъ са крайно прис трастно къмъ него“. И тука ние ще са съгласил, до нейде съсъ защитника, който, обаче, оказва ме- чещка услуга на клиентите си, българските минис три, които не умеиха да съ-здадхтъ отъ своята га- зета „Витоша“ единъ сериозенъ органъ, които еа оказани „нехелни и за интересованни въ работата, писачи“. Всички знаятъ, че въ „Витоша“ писаха самите министри на глава съ примиера си Бурмова, а по некога и русски писачи, които съчиняваха да же и русски стиховце. Питами автора на защитата на българското министерство, не е ли знаменателенъ факта че отъ 16-те български вестници които са издаватъ въ България и въ Неточна Румелия, не са намери ни единъ сериозенъ органъ, благбприятеш. за министерството ? Това не говори ли явно че гръ- жадното болшинство на Българската интелигенция ся отчуждила както отъ министерството, тъй и отъ не- говътъ органъ, въ който за немание на солидни си ли са печататъ произведенията на русските писари. Ние свьршихми съ аргументите а:1 Ьошгпеп отъ автора на дописката въ „Москов. Ведом.“ Другъ нхть ние ще разгледами и аргоментите му и« схщество. А сега ще кажемъ, че и те оказаха т Българското министерство таквазь пакъ меча услуга,, каквото и тезь които разгледахми.
+[OCR_aligned] Ц-ЬДОКУЦНА БЪЛГАРИЯ. «гЧ 51 .8 иование на таквозь длъбоко познайство завзели са да ни учатъ ! ! Ние мислимъ че не но-малко знаемъ своята Конституция и за това има да имъ кажемъ З ъ отговоръ сжбдующето: Това що си брьтви „Новое Время“ може да са случи, ако и р^дко, при республиканско прав- ление, д4то главата на държавата нЬма право да распуща Събранието и бива щото въ 2-та, 3-та @0П въ една отъ ио-иаташнятР сесии, Министерство@ то може да влезе въ коллизия съ законодателната власть по н4кой въпросъ и при тази коллизия на- родътъ й общественното мнение могатъ да бхдатъ нротиву своите депутати и за министерството. Това ложе да бхде още тамъ, дЬто изборите за предста@ вителите ставата по цензъ и дЬто по голямата часть отъ народа н-бма право да избира, като ус@ ловията на цензътъ неудовлетворяватъ народни пред@ ставители, тогазь твърде често ще са случава че народътъ ще бхде противъ Събранието избрано не отъ него и често ще да бхдатъ на страна на ис- @щинителната власть при коллизиитА между нея и гаконодателната. Но и въ таквизь държави ние пакъ неможемъ да си въобразимъ, какъ може министерство@ то да са задържи, когато. Събранието му откаже въ утвърждавайте на бюджета. Защо „Новое Время“ не пя покаже като въ коя Конституционна държава ми@ нистерството зето отъ меншеството или вънъ отъ ка@ нарата могло би да са продължи на няколко м4се- дн ? А въ това отношение нашата Конституц��я ни- @юкъ са не отличава отъ западно-европейските: или ако са отличава то е въ полза на авторитета на Събранието. У насъ, нека никой не забрява това, има все@ общо гласоподавайте; 86 членъ отъ Конституцията въ 3-та алинея гласи: „Избиратели сх всички Бъл@ гарски граждани, които имата възрастъ по-горе отъ 21 година и са нолзуватъ съ граждански и полити@ чески правдини,“ а то ще каже че народните пред@ ставители са избиратъ отъ всичкия Българский на- родъ; Събрание съставено така неможе да не бхде изразители на народната воля, а като таквозь то, едва ли може да са случи щото народътъ да бхде противу него. Но да допуснемъ че Събранието ста@ нало подъ давлението на администрацията и въ 2-та @пи 3-та сессия влязло въ коллизия съ испълнител- ната власть, и при тази коллизия се мисли, че об@ щественното мнение е за министерството, тогазь е много просто и ясно какво треба да са прави. На оенование на 136 членъ отъ Конституцията испъл- @штелната власть може да направи анпелация къмъ народътъ, сиречъ да назначи нови избори; но ако новото Събрание бхде въ схщиятъ си съставъ както и заминалото, на испълнителната власть не остава нищо освйнъ да са подчини — министерството тр4- ба да си даде оставката и новото министерство трЪ- ба да бхде съставено отъ болшинството, инакъ На@ родното Събрание има не само право, но още и об- язанность да са откаже да утвърди бюджетътъ. Ако това не направи Събранието, то ще каже, че то само нйма нити азбучни понятия какво нКшдо сх гЬзи Конституционни Събрания, като не знае какви еж. неговите прерогативи и какъ гЬ треба д» са вардятъ, таквозь Събрание не може . да заслужва и никакво съжаление, ако съсъ него постхпватъ така не по човбЬчески. За да вьрвятъ работите въ нАкоя държава доб- рЪ треба всякой единъ гражданинъ и всяко едно учреждение да знаятъ какви имъ са правата, треба «ще да имать и храбрости да ги бранятъ, инакъ @Йматъ право да са оплакватъ нпкому че сх ги зло@ употребили, освКшь Богу и то за своята глупость и @йрахливость. УстхпкигЬ не всякога биватъ полезни, тА некога биватъ и вредителни. Тука ние неможемъ да не приведемъ няколко думи отъ схщиятъ мисли@ тели, отъ когото заехми и по-напредъ: „Когато, казва той, властьта има сила да направи нещо, те@ орията на Конституцията е длъжна да предполага че тя желае да го прави, защото истинниятъ прин- Ципъ на Конституционното правление изисква да са признае, че политическата власть ще са злоупотр@е бява за да са прокаратъ частните планове на лице което я владее ; не защото това е всякога така, по защото е таквазь естественната тенденция на н@е щата, противъ което за ' да са вардимъ щ специал@ ното употребление на свободните учреждения.“ Колкото за цинизмътъ съ който са говори за пренията въ Народното Събрание, исками това само Да забележими, че за литературенъ органи, били т °й консервативенъ или либераленъ, срамота е д�� ®а относи така безцеремонно къмъ представителите, наквито сх представителите, такъвъ е и народътъ, а да са псува единъ кой да е народъ е не само безнравственно а идиотизьмъ. Най-после ние смеемъ да са обърнемъ къмъ „Новое Время“ съ обзамененъ съвета: да събира по@ добри сведения, както за Конституцията, така и за народътъ ни преди да са взема да пише нещо за техъ. А на „Българский Гласъ“ ще забележими, че можаше да намира по-добри статии, които да йо@ гата да ни научатъ на нещо, а не да привожда таквизь пристрастни и съвьршенно лишени отъ на- учность статии и да ги препорхчва на читателите си каДо нещо извънредно и достойно за изучение. На два пхти ние са обещахми да направимъ некои извлечения отъ дългото писмо на 2 Московския Ведомости“ и да попретърсимъ неговите доводи, и въззр4ния, но видАхми че въ извлечение само е невъзможно да са предаде всичко което съдьржава тази дописка и която въ пълнотата си представена дала би доста ясно понятие на нашите читатели, какъвъ е този русский който пише русскому, какъ разбира той нашите работи или какъ ги изопачава, какви лъжовни доводи привожда и какви съображе@ ния прави. Наистина че писмото е удачно титулува@ но, отъ русскаго къ русскому, защото сама на онези русци които незнаятъ нашите работи и които избАг- ватъ отъ трудътъ да. ги изучатъ може да пише единъ русский или българинъ таквизь изопачени работи; но българите ако ги четатъ всякой ще познае кхде и какъ лъже този нисмописецъ и какъ очивестно е иекалъ и са е мхчилъ да представи работите така щото да въведе въ заблуждение тези на които пише. За това ние искахми да приведемъ това писмо вси@ чко, но то е тъй дълго, щото ще обземе цель единъ листа отъ наший вестникъ. А още повече възгещи- сахми отъ тази севда, когато въ по последните по- нови броеве на този листа, „Московския Ведомости* ние срАщами и друга дописка отъ Русее ужь, която още по безобразно изопачава и фактове и расказва таквизи дивотии, на които да са отговаря, човекъ е да имъ прави честь която не заслужватъ. После това пакъ остава едно нещо да забА- дежимъ, че дедо Катковъ, знаменитиятъ некога и из@ вест@ията редакторъ на „Московския Ведомости* или не е виделъ съдържанието на тези дописки не ги е челъ а просто дозволилъ да са печатать таквизь криви сведения за една толкозь важна работа; или за жалость е падналъ отъ онзи авторитетъ, който имаше да изучва всяко дело както треба и като каже нещо да бхде словото му веско: пропущаньето на таквизъ дописки дава ни да разберемъ че „Мос@ ковския Ведомости“ не сх вече онзи журналъ за който некога са казваше, „той каза“. За туй и ние имами право да не обращами внимание на тези кри@ ви сведения които е взелъ да дава за нашите ра@ боти. А само да дадемъ нАкое понятие за писа@ние то привождами некои отъ възраженията които му прави одесский вестникъ „Правда“. Дпологисти на българското министерство I Въ особеяното прибавление на @М1 отъ „Мос@ ковския Видомости“ за текущата година сместено е дълго едно писмо отъ некои си русский изъ Бъл@ гария за българските работи. Въ него неизвестниятъ русский мхчи са съсъ всичките си сили да защити бившето българско министерство отъ нареканията, нодъ които то подпадна и въ русский печата. Като са не ограничава съ аргумента що схщество, авторъ- тъ употребява и таквизь аг^итетЯа ас! Ъопп- пет, които той вероятно са е научилъ отъ бъл@ гарските си приятели, — „които сх завзели видни места“. Азъ казвамъ „че са е научилъ“, защото безпристрастниятъ наблюдатель, ако ще би той и руссецъ, въ държавните дела на чуждъ народъ, въ делата въ които е вземала участие по големата часть отъ интелегенцията, той по-лесно би виделъ след@ ствията отъ общите причини, отъ колкото резулта@ тите на личните неудовлетворения. Естест.венно, че падналите вече или и сега не твърдо стоящите ми@ нистри требаше да употребата таквизи аргументи за оправданието си, като всеобщето желание да ги из- гонятъ, за да са поставятъ на техното место, и при това толкозь по-често н по-охотно, колкото по-малко солидни доводи сх имали за своя полза. Но таквизь съображения са явяватъ нехелни средства на защи@ та предъ видъ на това, че въ очите на мнозина отъ водителите на опозицията добиваньето на ми@ нистерски# портфеилъ не е било никакъ таквозь бла@ го, щото зарадп него да са откажатъ отъ убежде@ нията си и да завзематъ места наспоредъ съ гг. Бурмова, Балабанова, Грекова и др. Авторътъ на министерската защита, вероятно, треба добре да помни, че г. г. Цанковъ и Каравеловъ са отказаха отъ да завзематъ министерски места още при началното сформирование на първото българско министерство. Нему безъ друго, е известно, че и в торий пхть I отъ страна на Каравелова и неговите единомислен- ници последва пакъ схщий отказъ, когато князьтъ поиска, щото въ каравеловското министерство да учае- твуватъ Грековъ и Начевичь. Да нредположимъ, че дописникътъ на „Мос@ ковския Ведомости“ не допуща по-горни правител@ ствения мотиви у представителите на опозицията; да предиоложимъ, че те сх отказали не отъ това че имъ е било гузно да седятъ наспоредъ съ Грекова, Бурмова и Ко; да нредположимъ, че не и за свои@ те убеждения, и не за цблность на политиката сх се грижили т6, като сх са отказали отъ министер@ ските портфейли. Да нредположимъ че те и другите „честолюбци“ сх са отказали по това, че не сх вервали въ трайностьта на положението на ми@ нистерството, съ участието на Грекова, Балабанова Бурмова и др. не може да са продьржи; че на трайность може да расчита само министерство, съставено изъ тхзи партия, която са оказа испосле въ болшинство въ распуснатото събрание. Но тотазь, ще каже, въ очите на представителите на българската интелиген@ ция имало е таквазь общи причиии, които се обу@ словили в^роятностьта за паданьето на падналото и сегашно министерство и които, на противъ, даваха трайность на положението на това което са е несъ- стояло, ще каже, че да са говоря за всеобщото же@ лание да станать министри, като причина за нетрай- ностьта на министерството, не иде, защото въ такъвъ случай въ очите на г. г. Каравелова, Цанкова и др. и техното министерство щеше да е не трайно, и тА абсолютно би са отказали отъ лротфеилите. Ако ли на г. Каравеловъ и др. може да имъ са отказва въ расчетъ въ здравия смислъ тогазь работата ще дойде да видимъ въ тези „мечтатели да завзематъ видни места“, въ тАзи „честолюбци“, кознодАйци,@ —просто хора капризни. Но какъ ще бхде въ такъвъ случай да са примири капризъть съ тези качества, които имъ ириписватъ въ стремлението да са домогяатъ до „видни места“ ? Но, може, водачите на опиозиция- та не сх са надАяли сами да са задьржатъ въ министерството Балабанова, Грекова и Бурмова, въ видъ на различието въ убежденията и неизбеж@ ните пререкания? Но тогазь, какви сх те „иска- тели“ „честолюбци“? Ето защо сми ние на пълно съгласни съ апологиста на българското министер@ ство, когато той казва, че то „буквално са намерва между Сцилла и Харибда“, — ще прибавямъ, въ свои@ те оправдания и клевети врьзъ противниците. Апологистътъ на българското министерство тол@ козь по съсъ присьрдце са взема за защита на т@е зи които сх „завзели видни места“, че „пьрвото българско министерство не располагало съсъ серио- зенъ органъ за да отразява нападките врьзъ него и за раскриванье на истината, и че писачите, които сх го схдили и го схдятъ, както тука, тай и въ Россия, като били лично заинтересовани въ ра@ ботата, — относяли са и относятъ са крайно прис@ трастно къмъ него“. И тука ние ще са съгласил, до нейде съсъ защитника, който, обаче, оказва ме- чещка услуга на клиентите си, българските минис@ три, които не умеиха да съ-здадхтъ отъ своята га- зета „Витоша“ единъ сериозенъ органъ, които еа оказани „нехелни и за интересованни въ работата, писачи“. Всички знаятъ, че въ „Витоша“ писаха самите министри на глава съ примиера си Бурмова, а по некога и русски писачи, които съчиняваха да@ же и русски стиховце. Питами автора на защитата на българското министерство, не е ли знаменателенъ факта че отъ 16-те български вестници които са издаватъ въ България и въ Неточна Румелия, не са намери ни единъ сериозенъ органъ, благбприятеш. за министерството ? Това не говори ли явно че гръ- жадното болшинство на Българската интелигенция ся отчуждила както отъ министерството, тъй и отъ не- говътъ органъ, въ който за немание на солидни си@ ли са печататъ произведенията на русските писари. Ние свьршихми съ аргументите а:1 Ьошгпеп отъ автора на дописката въ „Москов. Ведом.“ Другъ нхть ние ще разгледами и аргоментите му и« схщество. А сега ще кажемъ, че и те оказаха@ т Българското министерство таквазь пакъ меча услуга,, каквото и тезь които разгледахми.
+[ GS_aligned]  ЦѢЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ.@@@@@@@ @3 нование на таквозь длъбоко познайство завзели са да ни учатъ ! ! Ние мислимъ че не по‐малко знаемъ своята Конституция и за това има да имъ кажемъ @въ отговоръ слѣдующето: Това що си брьтви „Новое Время“ може да са случи, ако и рѣдко, при респуб иканско прав‑ ление, дѣто главата на държавата нѣма право да распуща Събранието и бива щото въ 2‐та, 3‐та или въ една отъ по‐наташнитѣ сесии, Министерство‑ то може да влѣзе въ коллизия съ законодателната власть по нѣкой въпросъ и при тази коллизия на‑ родътъ и общественното мнѣние могатъ да бѫдатъ противу своитѣ депутати и за министерството. Това може да бѫде още тамъ, дѣто изборитѣ за предста‑ вителитѣ ставатъ по цензъ и дѣто по голѣмата часть отъ народа н@ѣма право да избира, като ус‑ ловията на цензътъ неудовлетворяватъ народни пред‑ ставители, тогазь твьрдѣ често ще са случава че народътъ ще бѫде противъ Събранието избрано не отъ него и често ще да бѫдатъ на страна на ис‑ пълнителната власть при коллизиитѣ между нея и законодателната. Но и въ таквизь държави ние пакъ неможемъ да си въобразимъ, какъ може министерство‑ то да са задържи, когато@ Събранието му откаже въ утвьрждавание на бюджета. Защо „Новое Время“ не н  покаже като въ коя Конституционна дьржава ми‑ н стерството зето отъ меншеството или вънъ отъ ка‑ марата могло би да са продължи на нѣколко мѣсе‑ @ци? А въ това отношение нашата Конституция ни‑ какъ са не отличава отъ западно‐европейскитѣ: или ако са отличава то е въ полза на авторитета на Събранието. У насъ, нека никой не забрява това, има все‑ общо гласоподавание; 86 членъ отъ Конституцията въ 3‐та алинея гласи: „Избиратели сѫ всички Бъл‑ гарски граждани, които иматъ възрастъ по‐горѣ отъ 21 година и са ползуватъ съ граждански и полити‑ чески правдини,“ а то ще каже че народнитѣ пред‑ ставители са избиратъ отъ всичкия Българский на‑ родъ; Събрание съставено така неможе да не бѫде изразитель на народната воля, а като таквозь то, едва ли може да са случи щото народътъ да бѫде противу него. Но да допуснемъ че Събранието ста‑ нало подъ давлението на администрацията и въ 2‐та или 3‐та сессия влѣзло въ коллизия съ испълнител‑ ната власть, и при тази коллизия се мисли, че об‑ щественното мнѣние е за министерството, тогазь е много просто и ясно какво трѣба да са прави. На основание на 136 членъ отъ Конституцията испъл‑ нителната власть може да направи аппелация къмъ народътъ, сиречъ да назначи нови избори; но ако новото Събрание бѫде въ сѫщиятъ си съставъ както   заминалото, на испълнителната власть не остава нищо освѣнъ да са подчини   министерството трѣ‑ ба да си даде оставката и новото министерство трѣ‑ ба да бѫде съставено отъ болшинството, инакъ На‑ родното Събрание има не само право, но още и об‑ язанность да са откаже да утвьрди бюджетътъ. Ако това не направи Събранието, то ще каже, че то само нѣма нити азбучни понятия какво н@ѣщо сѫ тѣзи Конституционни Събрания, като не знае какви @сѫ неговитѣ прерогативи и какъ тѣ трѣба да са вардятъ, таквозь Събрание не може@@ да заслужва и никакво съжалѣние, ако съсъ него постѫпватъ така не по чов@ѣчески. За да вьрвятъ работитѣ въ нѣкоя дьржава доб‑ рѣ трѣба всякой единъ гражданинъ и всяко едно учреждение да знаятъ какви имъ са правата, трѣба още да имать и храбрость да ги бранятъ, инакъ нѣматъ право да са оплакватъ нпкому че сѫ ги зло‑ употрѣбили, освѣнь Богу и то за своята глупость и страхливость. Устѫпкитѣ не всякога биватъ полезни, тѣ нѣкога биватъ и вредителни. Тука ние неможемъ да не приведемъ нѣколко думи отъ сѫщиятъ мисли‑ тель, отъ когото заехми и по‐напрѣдъ: „Когато, казва той, властьта има сила да направи нѣщо, те‑ орията на Конституцията е длъжна да предполага че тя желае да го прави, защото истинниятъ прин‑ ципъ на Конституционното правление изисква да са признае, че политическата власть ще са злоупотрѣ‑ бява за да са прокаратъ частнитѣ планове на лице което я владѣе@; не защото това е всякога така, но защото е таквазь естественната тенденция на нѣ‑ щата, противъ което за@@ да са вардимъ е специал‑ ното употрѣбление на свободнитѣ учреждения.“ Колкото за цинизмътъ съ който са говори за пренията въ Народното Събрание, исками това само да забѣлѣжимъ, че за литературенъ органъ, билъ т@ой консервативенъ или либераленъ, срамота е да са относи така безцеремонно кьмъ представителитѣ, каквито сѫ представителитѣ, такъвъ е и народътъ, а да са псува единъ кой да е народъ е не само безнравственно а идиотизьмъ. Най‐послѣ ние смѣемъ да са обърнемъ къмъ „Новое Время“ съ обзамѣненъ съвѣтъ: да събира по‑ добри свѣдѣния, както за Конституцията, така и за народътъ ни преди да са взема да пише нѣщо за тѣхъ. А на „Българский Гласъ“ ще забѣлѣжимъ, че можаше да намира по‐добри статии, които да мо‑ гатъ да ни научатъ на нѣщо, а не да привожда таквизь пристрастни и съвьршенно лишени отъ на‑ учность статии и да ги препорѫчва на читателитѣ си като нѣщо извънредно и достойно за изучение. На два пѫти ние са обѣщахми да направимъ нѣкои извлечения отъ дългото писмо на 2 Московския Вѣдомости“ и да попретърсимъ неговитѣ доводи, и въззрѣния, но видѣхми че въ извлечение само е невъзможно да са предаде всичко което съдьржава тази дописка и която въ пълнотата си прѣдставена дала би доста ясно понятие на нашитѣ читатели, какъвъ е този русский който пише русскому, какъ разбира той нашитѣ работи или какъ ги изопачава, какви лъжовни доводи привожда и какви съображе‑ ния прави. Наистина че писмото е удачно титулува‑ но, отъ русскаго къ русскому, защото сама на онѣзи русци които незнаятъ нашитѣ работи и които избѣг‑ ватъ отъ трудътъ да@ ги изучатъ мож�� да пише единъ русский или българинъ таквизь изопачени работи; но българитѣ ако ги четатъ всякой ще познае кѫдѣ и какъ лъже този писмописецъ и какъ очивѣстно е искалъ и са е мѫчилъ да представи работитѣ така щото да въведе въ заблуждение тѣзи на които пише. За това ние искахми да приведемъ това писмо вси‑ чко, но то е тъй дълго, щото ще обземе цѣль единъ листъ отъ наший вѣстникъ. А още повече възгещи‑ сахми отъ тази севда, когато въ по послѣднитѣ по‑ нови броеве на този листъ, „Московския Вѣдомости“ ние срѣщами и друга дописка отъ Руссе ужь, която още по безобразно изопачава и фактове и расказва таквизи дивотии, на които да са отговаря, човѣкъ е да имъ прави честь която не заслужватъ. Послѣ това пакъ остава едно нѣщо да забѣ‑ лѣжимъ, че дѣдо Катковъ, знаменитиятъ нѣкога и из‑ вѣстниятъ редакторъ на „Московския Вѣдомости“ или не е видѣлъ съдьржанието на тѣзи дописки не ги е челъ а просто дозволилъ да са печатать таквизь криви свѣдения за една толкозь важна работа; или за жалость е падналъ отъ онзи авторитетъ, който имаше да изучва всяко дѣло както трѣба и като каже нѣщо да бѫде словото му вѣско: пропущаньето на таквизъ дописки дава ни да разберемъ че „Мос‑ ковския Вѣдомости“ не сѫ вече онзи журналъ за който нѣкога са казваше, „той каза“. За туй и ние имами право да не обращами внимание на тѣзи кри‑ ви свѣдѣния които е взелъ да дава за нашитѣ ра‑ боти. А само да дадемъ нѣкое понятие за писанно‑ то привождами нѣкои отъ възраженията които му прави одесский вѣстникъ „Правда“. Апологисти на българското министерство І Въ особенното прибавление на № 1 отъ „Мос‑ ковския Видомости“ за текущата година смѣстено е дълго едно писмо отъ нѣкой си русский изъ Бъл‑ гария за българскитѣ работи. Въ него неизвѣстниятъ русский мѫчи са съсъ@всичкитѣ си сили да защити бившето българско министерство отъ нареканията, подъ които то подпадна и въ русский печатъ. Като са не ограничава съ аргумента по сѫщество, авторъ‑ тъ употрѣбява и таквизь argumenta @ad homi‑ nem, които той вѣроятно са е научилъ отъ бъл‑ гарскитѣ си приятели,   „които сѫ завзели видни мѣста“. Азъ казвамъ „че са е научилъ“, защото безпристрастниятъ наблюдатель, ако ще би той и руссецъ, въ дьржавнитѣ дѣла на чуждъ народъ, въ дѣлата въ които е вземала участие по голѣмата часть отъ интелегенцията, той по‐лесно би видѣлъ слѣд‑ ствията отъ общитѣ причини, отъ колкото резулта‑ титѣ на личнитѣ неудовлетворения. Естест@венно, че падналитѣ вече или и сега не твьрдо стоящитѣ ми‑ нистри трѣбаше да употрѣбятъ таквизи аргументи за оправданието си, като всеобщето желание да ги из‑ гонятъ, за да са поставятъ на тѣхното мѣсто, и при това толкозь по‐често и по‐охотно, колкото по‐малко солидни доводи сѫ имали за своя полза. Но таквизь съображения са явяватъ нехелни срѣдства на защи‑ та предъ видъ на това, че въ очитѣ на мнозина отъ вод��телитѣ на опозицията добиваньето на ми‑  истерский  ортфеилъ не е било никакъ таквозь бла‑ го, щото заради него да са откажатъ отъ убѣжде‑ нията си и да завзематъ мѣста наспоредъ съ гг. Бурмова, Балабанова, Грекова и др. Авторътъ на министерската защита, вѣроятно, трѣба добрѣ да помни, че г. г. Цанковъ и Каравеловъ са отказаха отъ да завзематъ министерски мѣста още при началното сформирование на пьрвото българско министерство. Нему безъ друго, е извѣстно, че и в@торий пѫть@@ отъ страна на Каравелова и неговитѣ единомислен‑ ници послѣдва пакъ сѫщий отказъ, когато князьтъ поиска, щото въ каравеловското министерство да учас‑ твуватъ Грековъ и Начевичь. Да предположимъ, че дописникътъ на „Мос‑ ковския Вѣдомости“ не допуща по‐горни правител‑ ственни мотиви у представителитѣ на опозицията; да предположимъ, че тѣ сѫ отказали не оть това че имъ е било гузно да сѣдятъ наспоредъ съ Грекова, Бурмова и Ко; да предположимъ, че не и за свои‑ тѣ убѣждения, и не за цѣлность на политиката сѫ се грижили тѣ, като сѫ са отказали отъ министер‑ скитѣ портфеили. Да предположимъ че тѣ и другитѣ „честолюбци“ сѫ са отказали по това, че не сѫ вѣрвали въ трайностьта на положението на ми‑ нистерството, съ участието на Грекова, Балабанова Бурмова и др. не може да са продьржи; че на трайность може да расчита само министерство, съставено изъ тѫзи партия, която са оказа испослѣ въ болшинство въ распуснатото събрание. Но то азь, ще каже, въ очитѣ на представителитѣ на българската интилиген‑ ция имало е таквизь общи причини, които се обу‑ словяли вѣроятностьта за паданьето на падналото и сегашно министерство и които, на противъ, даваха трайность на положението на това което са е несъ‑ стояло, ще каже@ че да са говори за всеобщото же‑ лание да станат  министри, като причина за нетрай‑ ностьта на министерството, не иде, защото в  такъвъ случай въ очитѣ на г. г. Каравелова, Цанкова и др. и тѣхното министерство щеше да е не трайно, и тѣ абсолютно би са отказали отъ протфеилитѣ. Ако ли на г. Каравеловъ и др. може да имъ са отказва въ расчетъ въ здравий смислъ тогазь работата ще дойде да видимъ въ тѣзи „мечтатели да завзематъ видни мѣста“, въ тѣзи „честолюбци“, кознодѣйци,   просто хора капризни. Но какъ ще бѫде въ такъвъ случай да са примири капризътъ съ тѣзи качества, които имъ приписват  въ стремлението да са домогнатъ до „видни мѣста“ ? Но, може, водачитѣ на оппозиция‑ та не сѫ са надѣяли сами да са задьржатъ въ министерството Балабанова, Грекова и Бурмова, въ видъ на различието въ убѣжденията и неизбѣж‑ нитѣ прерѣкания? Но тогазь, какви сѫ тѣ „иска‑ тели“ „честолюбци“? Ето защо сми ние на пълно съгласни съ апологиста на българското министер‑ ство, когато той казва, че то „буквално са намѣрва между Сцилла и Харибда“,   ще прибавимъ, въ свои‑ тѣ оправдания и клевети врьзъ противницитѣ. Апологистътъ на българското министерство тол‑ козь по съсъ присьрдце са взема за защита на тѣ‑ зи които сѫ „завзели видни мѣста“, че „първото българско министерство не располагало съсъ серио‑ зенъ органъ за да отразява нападкитѣ врьзъ него и за раскриванье на истината, и че писачитѣ, които сѫ го сѫдили и го сѫдятъ, както тука, тъй и въ Россия, като били лично заинтересовани въ ра‑ ботата,   относяли са и относятъ са крайно прис‑ трастно къмъ него“. И тука ние ще са съгласимъ до нѣйдѣ съсъ защитника, който, обаче, оказва ме‑ чещка услуга на клиентитѣ си, българскитѣ минис‑ три, които не умѣиха да съ@здадѫтъ отъ своята га‑ зета „Витоша“ единъ сериозенъ органъ, които са оказани „нехелни и за интересованни въ работата@ писачи“. Всички знаятъ, че въ „Витоша“ писаха самитѣ министри на глава съ примиера с  Бурмова, а по нѣкога и русски писачи, които съчиняваха да‑ же и русски стиховце. Питами автора на защитата на българското министерство, не е ли знаменателенъ фактъ че отъ 16‐тѣ български вѣстиици които са издаватъ въ България и въ Источна Румелия, не са намѣри ни единъ сериозенъ органъ, благоприятенъ за министерството@? Това не говори ли явно че гръ‑ мадното болшинство на Българската интелигенция са отчуждила както отъ министерството, тъй и отъ не‑ говътъ органъ, въ който за нѣмание на солидн  си‑ ли са печататъ произведенията на русскитѣ писари. Ние свьршихми съ аргументитѣ @ad @hommen отъ автора на дописката въ „Москов. Вѣдом.“ Другъ пѫть ние ще разгледами и арго ентитѣ му    сѫщество. А сега ще кажемъ, че и тѣ оказаха  а Б лгарското министерство таквазь пакъ меча услуга@, каквото и тѣзь които разгледахми.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/49.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Брой 6 и 7. ЖЕНСКИ Г Л А С Ъ Стр. 15. поприще. Когато мжжа е бивалъ занятъ съ доставянето нуждната храна за членовете на се мейството си, когато е водилъ война съ неприя телите си, то жената въ сжщото време се е за нимавала съ домашна работа: тя е уреждала до макинството, приготовлявала храна, дрехи за де цата си и т. н. Но нейната работа още повече се ограничава въ туй отношение, когато хората за живели оседливъ животъ, а наедно съ това се внесло и сжществено изменение въ характера на женския трудъ; тогава тя е съсредоточила своето внимание преимуществено въ домашното хозяйство. Да бжде домакинка — ето каква е била ролята на жената въ течение на старата и средневековна история. Както въ първобитното хазяйство. тъй и по-после, жената си е останала напълно под чинена на мжжа Главното предназначение на жената е било да встжпи въ бракъ, да ражда и възпитава децата. И още по-силно се установява економическата зависимости на омжжената жена, Решающе значение за сждбата на жената е имало изнамирането на машините въ края на XVIII векъ. Тежкия физически трудъ, който но-рано се йзпълнявалъ отъ ржчни работници, сега е билъ предаденъ на машините а на човека е останало само да надзирава и управлява. За тази работа се явява достатъчна женската и детска сила; фабрикантите твърде често почнали да се обръ- щатъ къмъ труда на тази нова категория работ ници, които се задоволявали съ твърде евтина заплата и сж биле по-послушни отъ мжжете. Въ Англия дълго време се ползували отъ творчеството на английските изобретатели и до като числото на фабричните работнички било 463,000 въ 1841 г., то въ 1891 г. е било 1,447,500 т. е. увеличило се 221 °/ 0 , когато въ сжщото време числото на ра ботниците мжже е иорастнало отъ 1,030,600 до 1.576,100 т. е. 53%. Приръста на жените въ това отношение е много по големъ отъ този на мжжете. Ако сравнимъ числото на жените въ Англия и Уелсъ, които се занимаватъ съ промигаленна ра бота, то ще се укаже, че Въ 1871 г. се занимавали 3,322,280 жени „ 1881 „ „ „ 3,403,918 „ 1891 „ „ „ 4,160,320 „ Увеличението на жените отъ 1871 до 1891 год. е 20,9 %, когато числото на мжжете, които се занимаватъ съ всички видове работа за сжщото време се увеличило само 7,9 %. Въ Съединените щати на Северна Америка, числото на жените, които се занимаватъ съ все какъвъ видъ промишлена работа, е пораснало отъ 1,836,288 въ 1870 год. на 2,647,157 въ 1880 г. и 3,914,711 въ 1890 г, т. е. процента на при ръста е билъ 117%. а числото на мжжете за сжщото време е порастнало само съ 76%, Въ Германия жените работнички бъ 1882 г. биле 5,541,517, а въ 1895 г. — 6,578,350, про цента на увеличаването за жените е билъ 18,71 %, когато процента на мжжете за сжщото време е билъ 15,78%. Но освенъ, че се увеличава количеството на жените, които се занимаватъ съ промишлена деятелности, но така сжщо значително се увели чава и относително мжжете. Така наир. на 100 че ловека отъ двата пола, които работятъ Въ Англия ВЪ 1881 г. м&же 69,59 жени 30.41 1» Я я 1891 г. 61,12 38,88 я Съед. Щати V 1880 г. 84,78 15,22 Я я п я 1890 г. 84,10 15,90 Я Германия я 1882 г 71.24 28 70 Я » я 1895 г. 70,25 29.75 Я Австрия п 1880 г. 59 27 40.67 Я Я я 1890 г. 55,47 45,53 Приведените тукъ цифри сж достатъчни да ни докажатъ, че жената е заела една видна и твърде даже видна роля въ економическня жн- вотъ на съвр Вмените народи. Но съ какво може да се обясни този постояненъ притокъ на жените въ разните видове хазяйствена деятелности ? . Първата причина, както вече споменахме, се заключава въ евтин мята на женския трудъ. Втората пъкъ причина, която е подбуждала же ната да се възползува отъ откривайшата се за нея работа, се свежда къмъ економическа необ ходимость. Предишното патриархално семейство, което съединявало въ едно всички и кждВто отъ общия трудъ на всички се осигурявали живота на членовете, това семейство казваме, захванало да се разлага Вследствие на това много жени требвало сами да се загрижат ь за своето сжще- ствуване, и като не можели да се омжжатъ. длъж ни били да си намерятъ самостоятелна работа. Подъ влиянието на тази причина въ XIX вВкъ е станалъ особено чувствителенъ факта, че жените въ Европа надминаватъ мжжетЬ. Въ тази часть на света на всеки 1000 мжже се падатъ 1024 жени; срЬдньо въ Европа, жените надминаватъ мжжете съ 4,200,000, а частно въ Германия жени има повече 952,000, въ Англия — 900,000, въ Русия — 1,319.000. По отделно за всека страна на 1000 мжже се падатъ жени: Въ Норвегия 101 1 Въ Холандия 1024 я Швеция 1 065 я Венгрия 1015 Я Англия 1064 я Франция 1014 Я Швейцария 1057 я Белгия 1005 Я Дания 1051 V Италия 989 Я Австрия 1044 п Гърция 929 Я Германия 1039 Я Съед Щати 952 Друга причина, която заставя же штЪ да тичатъ въ фабриките е и тази, че те не могатъ да се омжжатъ и статистиката днесь доказва, че числото на жените, които не могатъ да се омж жатъ всека година, се увеличава. Отъ тЪзи жени може’ да се образува една многолюдна армия, която требва да работи, за да подържа сжществуването си. Въ Германия близо % милионъ жени на въз расти отъ 20—40 г. не могатъ да се омжжатъ. ако даже би се женили всички мжже отъ съот- вЪтствената възрасти; въ Франция такива „не щастници“ има повече отъ % милионъ. Но ако голЪма часть отъ работничките сж неомжжени, то голЪма часть отъ тЪхъ сж и омж- жени. Така напр.
+[OCR_aligned] Брой 6 и 7. ЖЕНСКИ Г Л А С Ъ Стр. @15. поприще. Когато мжжа е бивалъ занятъ съ доставянето нуждната храна за членовете на с@е мейството си, когато е водилъ война съ неприя@ телите си, то жената въ сжщото време се е за@ нимавала съ домашна работа: тя е уреждала до@ макинството, приготовлявала храна, дрехи за д@е цата си и т. н. Но нейната работа още повече се ограничава въ туй отношение, когато хората за@ живели оседливъ животъ, а наедно съ това се внесло и сжществено изменение въ характера на женския трудъ; тогава тя е съсредоточила своето внимание преимуществено въ домашното хозяйство. Да бжде домакинка — ето каква е била ролята на жената въ течение на старата и средневековна история. Както въ първобитното хазяйство. тъй и по-после, жената си е останала напълно под@ чинена на мжжа@ Главното предназначение на жената е било да встжпи въ бракъ, да ражда и възпитава децата. И още по-силно се установява економическата зависимости на омжжената жена, Решающе значение за сждбата на жената е имало изнамирането на машините въ края на XVIII векъ. Тежкия физически трудъ, който но-рано се йзпълнявалъ отъ ржчни работници, сега е билъ предаденъ на машините а на човека е останало само да надзирава и управлява. За тази работа се явява достатъчна женската и детска сила; фабрикантите твърде често почнали да се обръ- щатъ къмъ труда на тази нова категория работ@ ници, които се задоволявали съ твърде евтина заплата и сж биле по-послушни отъ мжжете. Въ Англия дълго време се ползували отъ творчеството на английските изобретатели и до като числото на фабричните работнички било 463,000 въ 1841 г., то въ 1891 г. е било 1,447,500 т. е. увеличило се 221 °/ 0 , когато въ сжщото време числото на ра@ ботниците мжже е иорастнало отъ 1,030,600 до 1.576,100 т. е. 53%. Приръста на жените въ това отношение е много по големъ отъ този на мжжете. Ако сравнимъ числото на жените въ Англия и Уелсъ, които се занимаватъ съ промигаленна ра@ бота, то ще се укаже, че Въ 1871 г. се занимавали 3,322,280 жени „ 1881 „ „ „ 3,403,918 „ 1891 „ „ „ 4,160,320 „ Увеличението на жените отъ 1871 до 1891 год. е 20,9 %, когато числото на мжжете, които се занимаватъ съ всички видове работа за сжщото време се увеличило само 7,9 %. Въ Съединените щати на Северна Америка, числото на жените, които се занимаватъ съ все какъвъ видъ промишлена работа, е пораснало отъ 1,836,288 въ 1870 год. на 2,647,157 въ 1880 г. и 3,914,711 въ 1890 г, т. е. процента на при@ ръста е билъ 117%. а числото на мжжете за сжщото време е порастнало само съ 76%, Въ Германия жените работнички бъ 1882 г. биле 5,541,517, а въ 1895 г. — 6,578,350, про@ цента на увеличаването за жените е билъ 18,71 %, когато процента на мжжете за сжщото време е билъ 15,78%. Но освенъ, че се увеличава количеството на жените, които се занимаватъ съ промишлена деятелности, но така сжщо значително се увели@ чава и относително мжжете. Така наир. на 100 че ловека отъ двата пола, които работятъ Въ Англия ВЪ 1881 г. м&же 69,59 жени 30.41 1» Я я 1891 г. 61,12 38,88 я Съед. Щати V 1880 г. 84,78 15,22 Я я п я 1890 г. 84,10 15,90 Я Германия я 1882 г 71.24 28 70 Я » я 1895 г. 70,25 29.75 Я Австрия п 1880 г. 59 27 40.67 Я Я я 1890 г. 55,47 45,53 Приведените тукъ цифри сж достатъчни да ни докажатъ, че жената е заела една видна и твърде даже видна роля въ економическня жн- вотъ на съвр Вмените народи. Но съ какво може да се обясни този постояненъ притокъ на жените въ разните видове хазяйствена деятелности ? . Първата причина, както вече споменахме, се заключава въ евтин мята на женския трудъ. Втората пъкъ причина, която е подбуждала же@ ната да се възползува отъ откривайшата се за нея работа, се свежда къмъ економическа необ@ ходимость. Предишното патриархално семейство, което съединявало въ едно всички и кждВто отъ общия трудъ на всички се осигурявали живота на членовете, това семейство казваме, захванало да се разлага@ Вследствие на това много жени требвало сами да се загрижат ь за своето сжще- ствуване, и като не можели да се омжжатъ. длъж ни били да си намерятъ самостоятелна работа. Подъ влиянието на тази причина въ XIX вВкъ е станалъ особено чувствителенъ факта, че жените въ Европа надминаватъ мжжетЬ. Въ тази часть на света на всеки 1000 мжже се падатъ 1024 жени; срЬдньо въ Европа, жените надминаватъ мжжете съ 4,200,000, а частно въ Германия жени има повече 952,000, въ Англия — 900,000, въ Русия — 1,319.000. По отделно за всека страна на 1000 мжже се падатъ жени: Въ Норвегия 101 1 Въ Холандия 1024 я Швеция 1 065 я Венгрия 1015 Я Англия 1064 я Франция 1014 Я Швейцария 1057 я Белгия 1005 Я Дания 1051 V Италия 989 Я Австрия 1044 п Гърция 929 Я Германия 1039 Я Съед Щати 952 Друга причина, която заставя же@ штЪ да тичатъ въ фабриките е и тази, че те не могатъ да се омжжатъ и статистиката днесь доказва, че числото на жените, които не могатъ да се ом@ж жатъ всека година, се увеличава. Отъ тЪзи жени може’ да се образува една многолюдна армия, която требва да работи, за да подържа сжществуването си. Въ Германия близо % милионъ жени на въз@ расти отъ 20—40 г. не могатъ да се омжжатъ. ако даже би се женили всички мжже отъ съот- вЪтствената възрасти; въ Франция такива „не@ щастници“ има повече отъ % милионъ. Но ако голЪма часть отъ работничките сж неомжжени, то голЪма часть отъ тЪхъ сж и омж- жени. Така напр.
+[ GS_aligned] @ Стр. @15. ЖЕНСКИ Г@Л@АСЪ Брой 6 и 7.  о рище. Когато мѫжа е бивалъ занятъ съ доставянето нуждната храна за членоветѣ на сѣ‑ мейството си, когато е водилъ война съ не рия‑ телитѣ си, то жената въ сѫщото врѣме се е за‑ нимавала съ домашна работа: тя е уреждала до‑ макинството, приготовлявала храна, дрехи за дѣ‑ цата си и т. н. Но нейната работа още повече се ограничава въ туй отношение, когато хората за‑ живѣли осѣдливъ животъ, а наедно съ това се внесло и сѫществено измѣнение въ характера на женския трудъ; тогава тя е съсрѣдоточила своето внимание прѣимуществено въ домашното хозяйство. Да бѫде домакинка   ето каква е била ролята на жената въ течение на старата и срѣдневѣковна история. Както въ първобитното хазяйство. тъй и по‐послѣ  жената си е останала напълно под  чинена на мѫжа. Главното прѣдназначение на жената е било да встѫ и въ бракъ, да ражда и възпитава дѣцата. И още по‐силно се установява економическата зависимость на омѫжената жена, Рѣшающе значение за сѫдбата на жената е имало изнамирането на машинитѣ въ края на ХVІІІ вѣкъ. Тежкия физически трудъ, който по‐рано се йзпълнявалъ отъ рѫчни работници. сега е билъ прѣдаденъ на машинитѣ а на човѣка е останало само да надзирава и у равлява. За тази работа се явява достатъчна женската и дѣтска сила; фабрикантитѣ твърдѣ често почнали да се обръ‑ щатъ къмъ труда на тази нова категория работ‑ ници, които се задоволявали съ твърдѣ евтина заплата и сѫ биле по‐послушни отъ мѫжетѣ. Въ Англия дълго врѣме се ползували отъ творчеството на английскитѣ изобретатели и до като числото на фабричнитѣ работнички било 463,000 въ 1841 г., то въ 1891 г. е било 1,447,500 т. е. увеличило се 221@@@@@%, когато въ сѫщото врѣме числото на ра‑ ботницитѣ мѫже е  орастнало отъ 1,030,600 до 1.576,100 т. е. 53%. Приръста на женитѣ въ това отношение е много по голѣмъ отъ този на мѫжетѣ. Ако сравнимъ числото на женитѣ въ Англия и Уелсъ, които се занимаватъ съ проми@шленна ра‑ бота, то ще се укаже, ч@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Увеличението на женитѣ отъ 1871 до 1891 год. е 20,9 %, когато числото на мѫжетѣ, които се занимаватъ съ всички видове работа за сѫщото врѣме се увеличило само 7,9@%. Въ Съединенитѣ щати на Сѣверна Америка, числото на женитѣ, които се занимаватъ съ всѣ какъвъ видъ промишлена работа, е пораснало отъ 1,836,288 въ 1870 год. на 2,647,157 въ 1880 г. и 3,914,711 въ 1890 г, т. е. процента на при‑ ръста е билъ 117%, а числото на мѫжетѣ за сѫщото врѣме е порастнало само съ 76%, Въ Германия женитѣ работнички въ 1882 г. биле 5,541,517, а въ 1895 г.   6,578,350, про‑ цента на увеличаването за женитѣ е билъ 18,71@%, когато процента на мѫжетѣ за сѫщото врѣме е билъ 15,78%. Но освѣнъ, че се увеличава количеството на женитѣ, които се занимаватъ съ промишлена дѣятелность, но така сѫщо значително се увели‑ чава и относително мѫжетѣ. Така на р. на 100 че ловѣка отъ двата пола, които работят@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Приведенитѣ тукъ цифри сѫ достатъчни да ни докажатъ, че жената е заела една видна и твърдѣ даже видна роля въ економическия жи‑ вотъ на съвр @менитѣ народи. Но съ какво може да се обясни този постояненъ  ритокъ на женитѣ въ разнитѣ видове хазяйствена дѣятелност@ь?@@ Първата причина, както вече споменахме, се заключава въ евтин@ията на женския трудъ. Втората пъкъ причина, която е  одбуждала же‑ ната да се възползува отъ откривайшата се за нея работа, се свежда къмъ економическа необ  ходимость. Прѣдишното  атриархално сѣмейство, което съединявало въ едно всички и кѫдѣто отъ общия трудъ на всички се осигурявалъ живота на членоветѣ, това сѣмеӥс во казвамъ, захванало да се разлага. Вслѣдствие на това много жени трѣбвало сами да се загрижат@ъ за своето сѫще‑ ствуване, и като не можели да се омѫжатъ  длъж ни били да си намѣрятъ самостоятелна работа. Подъ влиянието на тази причина въ ХІХ вѣкъ е станалъ особено чувствителенъ факта, че женитѣ въ Евро а надминаватъ мѫжетѣ. Въ тази часть на свѣта на всѣки 1000 мѫже се падатъ 1024 жени; срѣдньо въ Европа, женитѣ надминаватъ мѫжетѣ съ 4,200,000, а частно въ Германия жени има повече 952,000, въ Англия   900,000, въ Русия   1,319,000. По отдѣлно за всѣка страна на 1000 мѫже се падатъ жени:@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Друга причина, която заставя же  итѣ да тичатъ въ фабрикитѣ е и тази, че тѣ не могатъ да се омѫжатъ и статистиката днесь доказва, че числото на женитѣ, които не могатъ да се омѫ‑ жатъ всѣка година, се увеличава. Отъ тѣзи же и може@ да се образува една многолюдна армия, която трѣбва да работи, за да подържа сѫществуването си. Въ Германия близо ¼ милионъ жени на въз‑ расть отъ 20 40 г. не могатъ да се омѫжатъ, ако даже би се женили всички мѫже отъ съот‑ вѣтствената възрасть; въ Франция такива „не‑ щастници“ има  овече отъ ¼ милионъ. Но ако голѣма часть отъ работничкитѣ сѫ неомѫжени, то голѣма часть отъ тѣхъ сѫ и омѫ‑ жени. Така напр.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/5.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 856 после Левъ X го натоварили да испише стените на ватканскитЬ стаи и чардаци (ложи), и той покрилъ грамадни пространства съ образ цови творения. Мрачний и намусений Микелъ Анджело, който въ това също време работялъ въ Римъ, отстъпилъ гордо и съ почетъ прйдъ вълшебството на младия гений. Освйнъ въ Ватикана той исписалъ тъй също и въ виллата на прочутий тогавашенъ банкиръ-богаташь, Авгус- тино Кижи, знаменити митологический афрески, „Триумфътъ на Галатеа“ и „Историята на Купидона и Психея“. Римъ, дрйвний Римъ, все- иирний градъ, който днесь не е, и тогава не е билъ друго, осв г Ънъ обширни гробища на великата империя, съ своите горди развалини, съ грамадното число и съ изящностьта на своите скулптурни творения, които въ времето на Рафаела едва що били ископани отъ земята, довърши да въспита и въздигне вкусътъ и способностите на зпаменитий худож- никъ до немислима за него време височина. Тукъ оставямъ перото за да говори краснор^чивий Оаймондъ: „Както Моцартъ, на когото твърде прилича въ много отношения, Рафаело бе надаренъ съ неисчерпаема плодовитость и неуморима бър зина въ работението; и, както Моцартовата натура, неговата биде спо собна да преобърне всичко въ хубаво. Мисьльта, сграстьта, вълненията, се преобърнах* въ искуството на цЬла хармония, и, случва се че когато се чудимъ на нрелестьта на неговите творения, ний забравяме силата която съществува въ техъ: творението на разума остава скрито подъ ясностьта и чистотата на слога. Шма никоги нищо излишно, нищо натрупано въ творенията на Рафаела, никаква насилена идея, ни какво обтегнато и преувеличено расположеиие, и нито даже този ужа- сенъ елементъ, който е неизбеженъ за истинно високото представление. Като че ли въ него се съживеваше духътъ на една нова Гърция, и че този духъ, като очистваше вкусътъ му до съвършенство, непозволяваше на артиста да чъртае неща строги и ужасни. „Рафаелъ не виде въ света освенъ радостьта, и предаде на своя идеалъ хубостьта на порочната девственность; нека Бресчиа 1 ) да е разо- ренъ и опустошенъ отъ огънь и железо; нека се режатъ на парчета помежду си Баллионите 2 ) въ Перужия; нека течхтъ потоци отъ крьвъ въ равнината на Равенна; нека Урбино да променява госнодарь и да се покорява на усойницата змия Дука Валентино . . . той работи неумо римо въ този кратъкъ периодъ на артистическия си и пролРтенъ жи- вотъ, който трая пб-малко отъ двадесета години; той получи отъ при родата и отъ человека едно послание, чудесната хармония на което, никаква лоша неприятна нота не смути. Неговата личность тъй също беше симболъ на гения му. Лшчностьта на Леонарда беше красна, но вели- чественна, той имаше проницателно око и строги устни; той привличаше съ магнитизма на велика личность. А хубостьта на Раффаела, танка и гъвкава, магиосваше не съ могъществото на тайната, но съ очарованието *) Ита��иански градъ. 2 ) Политическа партии въ него врйме.
+[OCR_aligned] @856 после Левъ X го натоварили да испише стените на ватканскитЬ стаи и чардаци (ложи), и той покрилъ грамадни пространства съ образ@ цови творения. Мрачний и намусений Микелъ Анджело, който въ това също време работялъ въ Римъ, отстъпилъ гордо и съ почетъ прйдъ вълшебството на младия гений. Освйнъ въ Ватикана той исписалъ тъй също и въ виллата на прочутий тогавашенъ банкиръ-богаташь, Авгус- тино Кижи, знаменити митологический афрески, „Триумфътъ на Галатеа“ и „Историята на Купидона и Психея“. Римъ, дрйвний Римъ, все- иирний градъ, който днесь не е, и тогава не е билъ друго, осв г Ънъ обширни гробища на великата империя, съ своите горди развалини, съ грамадното число и съ изящностьта на своите скулптурни творения, които въ времето на Рафаела едва що били ископани отъ земята, довърши да въспита и въздигне вкусътъ и способностите на зпаменитий худож- никъ до немислима за него време височина. Тукъ оставямъ перото за да говори краснор^чивий Оаймондъ: „Както Моцартъ, на когото твърде прилича въ много отношения, Рафаело бе надаренъ съ неисчерпаема плодовитость и неуморима бър@ зина въ работението; и, както Моцартовата натура, неговата биде спо@ собна да преобърне всичко въ хубаво. Мисьльта, сграстьта, вълненията, се преобърнах* въ искуството на цЬла хармония, и, случва се че когато се чудимъ на нрелестьта на неговите творения, ний забравяме силата която съществува въ техъ: творението на разума остава скрито подъ ясностьта и чистотата на слога. @Шма никоги нищо излишно, нищо натрупано въ творенията на Рафаела, никаква насилена идея, ни@ какво обтегнато и преувеличено расположеиие, и нито даже този ужа- сенъ елементъ, който е неизбеженъ за истинно високото представление. Като че ли въ него се съживеваше духътъ на една нова Гърция, и че този духъ, като очистваше вкусътъ му до съвършенство, непозволяваше на артиста да чъртае неща строги и ужасни. „Рафаелъ не виде въ света освенъ радостьта, и предаде на своя идеалъ хубостьта на порочната девственность; нека Бресчиа 1 ) да е разо- ренъ и опустошенъ отъ огънь и железо; нека се режатъ на парчета помежду си Баллионите 2 ) въ Перужия; нека течхтъ потоци отъ крьвъ въ равнината на Равенна; нека Урбино да променява госнодарь и да се покорява на усойницата змия Дука Валентино . . . той работи неумо@ римо въ този кратъкъ периодъ на артистическия си и пролРтенъ жи- вотъ, който трая п@б-малко отъ двадесета години; той получи отъ при@ родата и отъ человека едно послание, чудесната хармония на което, никаква лоша неприятна нота не смути. Неговата личность тъй също беше симболъ на гения му. Лшчностьта на Леонарда беше красна, но вели- чественна, той имаше проницателно око и строги устни; той привличаше съ магнитизма на велика личность. А хубостьта на Раффаела, танка и гъвкава, магиосваше не съ могъществото на тайната, но съ очарованието *) @Италиански @градъ. 2 ) Политическа партии въ него врйме.
+[ GS_aligned]  356 послѣ Левъ X го натоварили да испише стѣнитѣ на ватканскитѣ стаи и чардаци (ложи), и той покрилъ грамадни пространства съ образ‑ цови творения. Мрачний и намусений Микелъ Анджело, който въ това сѫщо врѣме работялъ въ Римъ, отстѫпилъ гордо и съ почетъ прѣдъ вълшебството на младия гений. Освѣнъ въ Ватикана той исписалъ тъй сѫщо и въ виллата на прочутий тогавашенъ банкиръ‑богаташь, Авгус‑ тино Кижи, знаменити митологический афрески, „Триумфътъ на Галатеа“ и „Историята на Купидона и Психея“. Римъ, дрѣвний Римъ, все‑ мирний градъ, който днесь не е, и тогава не е билъ друго, осв@@@ѣнъ обширни гробища на великата империя, съ своитѣ горди развалини, съ грамадното число и съ изящностьта на своитѣ скулптурни творения, които въ врѣмето на Рафаела едва що били ископани отъ земята, довьрши да въспита и въздигне вкусътъ и способноститѣ на знаменитий худож‑ никъ до немислима за него врѣме височина. Тукъ оставямъ перото за да говори краснорѣчивий Саймондъ: „Както Моцартъ, на когото твьрдѣ прилича въ много отношения, Рафаело бѣ надаренъ съ неисчерпаема плодовитость и неуморима бьр‑ зина въ работението; и, както Моцартовата натура, неговата биде спо‑ собна да прѣобьрне всичко въ хубаво. Мисьльта, страстьта, вълненията, се прѣобьрнахѫ въ искуството на цѣла хармония, и, случва се че когато се чудимъ на прѣлестьта на неговитѣ творения, ний забравяме силата която сѫществува въ тѣхъ: творението на разума остава скрито иодъ ясностьта и чистотата на слога. Нѣма никоги нищо излишно, нищо натрупано въ творенията на Рафаела, никаква насилена идея, ни‑ какво обтегнато и прѣувеличено расположение, и нито даже този ужа‑ сенъ елементъ, който е неизбѣженъ за истинно високото прѣдставление. Като че ли въ него се съживѣваше духътъ на една нова Гьрция, и че този духъ, като очистваше вкусътъ му до съвьршенство, непозволяваше на артиста да чъртае нѣща строги и ужасни. „Рафаелъ не видѣ въ свѣта освѣнъ радостьта, и прѣдаде на своя идеалъ хубостьта на порочната дѣвственность; нека Бресчиа 1@) да е разо‑ ренъ и опустошенъ отъ огънь и желѣзо; нека се рѣжатъ на парчета помѣжду си Баллионитѣ 2@) въ Перужия; нека течѫтъ потоци отъ крьвь въ равнината на Равенна; нека Урбино да промѣнява господарь и да се покорява на усойницата змия Дука Валентино . . . той работи неумо‑ римо въ този кратъкъ периодъ на артистическия си и пролѣтенъ жи‑ вотъ, който трая по́‑малко отъ двадесетъ години; той получи отъ при‑ родата и отъ человѣка едно послание, чудесната хармония на което, никаква лоша неприятна нота не смути. Неговата личность тъй сѫщо бѣше симболъ на гения му. Личностьта на Леонарда бѣше красна, но вели‑ чественна, той имаше проницателно око и строги устни; той привличаше съ магнитизма на велика личность. А хубостьта на Раффаела, тънка и гъвкава, магиосваше не съ могѫществото на тайната, но съ очарованието 2) Политическа партия въ него врѣме@@. @1) Игалиански градъ.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/6.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] — 392 — Гледа тамъ с’педоумКп1ье, Мжти му се умъ: Вижда никакво движенье, Чуе звънъ и шумъ. Чакъ отъ Дунавъ до Урада НенрЪк&снатъ слйдъ Войска страшна завървйла — Полкове безъ четъ; Вййкатъ бйлитЬ султани Кат’ в’поле ковнлн, Припкатъ пъстритй улани, Шъть се замъглплъ; Стройно движатъ се дружини Т^сно вредъ нрибрапъ, Сзнамена напредъ носйми, Биятъ в’барабапъ. Батареите слйдъ строя Движатъ се въ тилъ И дими се, кат’ прйдъ боя, Пламналий фнтилъ. Закаления в’войнитЪ Грозно ги повелъ, Като свйтка съ очитй, Вожда нобЪлЪлъ... Смпватъ полковетй прашни Шумни кат’ нотокь, Движатъ се кат’ бури страшни — Право къмъ Въстокъ. И Казбекъ УзловНица мисъль Гледа грозиий строй И тжжовенъ, и се слисалъ Отъ войски безъ брой, Тжжно горцнтГ) оглежда С’ногледъ отъ далекъ, Шапка на очи навежда И млъкна навЪкъ. А. 1С
+[OCR_aligned] @— 392 — Гледа тамъ с’педоумКп1ье, Мжти му се умъ: Вижда никакво движенье, Чуе звънъ и шумъ. Чакъ отъ Дунавъ до Урада НенрЪк&снатъ слйдъ Во@йска страшна завървйла — Полкове безъ четъ; Вййкатъ бйлитЬ султани Кат’ в’поле ковнлн, Припкатъ пъстритй улани, Шъть се замъглплъ; Стройно движатъ се дружини Т^сно в@редъ нрибрапъ, С@знамена напредъ нос@йми, Биятъ в’барабапъ. Батареите слйдъ строя Движатъ се въ тилъ И дими@ се, кат’ прйдъ боя, Пламналий фнтилъ. Закаления в’войнитЪ Грозно ги повелъ, Като свйтка съ очитй, Вожда нобЪлЪлъ... С@мпватъ полковетй прашни Шумни кат’ нотокь, Движатъ се кат’ бури страшни — Право къмъ Въстокъ. И Казбекъ @УзловНица мисъль Гледа грозиий строй И тжжовенъ, и се слисалъ Отъ войски безъ брой, Тжжно горцнтГ) оглежда С’ногледъ отъ далекъ, Шапка на очи навежда И млъкна@ навЪкъ. А. 1С
+[ GS_aligned]    392   Гледа тамъ с'недоум@ѣнье, Мѫти му се умъ: Вижда нѣкакво движенье, Чуе звънъ и шумъ. Чакъ отъ Дунавъ до Урала Непрѣкѫснатъ слѣдъ Во́йска страшна завървѣла   Полкове безъ четъ; Вѣйкатъ бѣлитѣ султани Кат' в'поле ковиль, Припкатъ пъстритѣ улани, Пѫть се замъглилъ; Стройно движатъ се дружини Тѣсно в'редъ прибранъ, С'знамена напредъ носи́ми, Биятъ в'барабанъ. Батареитѣ слѣдъ строя Движатъ се въ тилъ И дими́ се, кат' прѣдъ боя, Пламналий фитилъ. Закаления в'войнитѣ Грозно ги повелъ, Като свѣтка съ очитѣ, Вожда побѣлѣлъ... Стѫпватъ полковетѣ прашни Шумни кат' потокъ, Движатъ се кат' бури страшни   Право къмъ Въстокъ. И Казбекъ с'злов@ѣща мисъль Гледа грозний строй И тѫжовенъ, и се слисалъ Отъ войски безъ брой, Тѫжно горцит@ѣ оглежда С'погледъ отъ далекъ, Шапка на очи навежда И млъкна̀ навѣкъ. А. К.

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/7.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] - 229 бика, до нркк се клати раолтукнжтъ божуръ, червенъ като огънь, още по-нататъкъ шипка се провряла измежду дънернтЕ на павитака, нопълзЕла по клоньетЕ имъ, сплела нЕколко върха, а надъ сами тЕхъ расцъвтсиъ трендафиловъ цвЕтъ се пра сета и оглежда вь водата. Слабъ вЕтрецъ излсгка поклаща върховетЕ на дървесата. Листата на голЕмия разсохатъ орЬхъ прЕдъ воденицата отъ врЕме на врЕме се размърдктъ, зашу- молкьтъ, зашушнжтъ нЕщо, а измежду тЕхъ погледнжтъ мал ки мъхавп, току що се изрусили, зърнца. РЕситЕ имъ още не окапали. Подъ дънера на орЕха отъ нощесь още лежи дЕ- до Цоло. ОчитЕ му мжтни, хълтнжли, червени,• зрацптЕ рас- ширени, угаснжли; лицето слабо убито ; вратътъ набърчкаиъ като чизма, а космитъ бтЬли, по-бЕлп отъ паспаля. Деснатаму ржка сложена подъ главата, цамЕсто възглаве, а лавата — връхъ грждитЕ. Отъ врЕме на врЕме грждитЕ ку се поддпгатъ, ноздритЕ расширяватъ, дишанието вчестява и ста ва тежко, продължително. Слънцето бърза вече, издига се. на голЕмъ обЕдь, а дЕдо Цоло, както се е грухнжлъ, лежи, не мърда, не проборавя се. Пръвъ пжть сега слънцето не го сваря край рЕката. БавнптЕ му, тежки стжпки не се чух* и около вадата. Ни една трЕпица, ни едно цвЕтице около пжтеката, дЕто води до воденичната вада, не трепнж, не се полюлЕ отъ тЕзи- стжпки. ЦвЕтята и пиперътъ въ малката градина неполЕни и неосвЬжени: залудо тЕ чаках* дЕдо Цоло. А той сутринь не пропускаше да ги не нолЕе. Той първо тЕхъ поливаше, а нослЕ отиваше на вадата да се омие и прЕкърстп срЕщу слънце. Свършплъ не свършилъ кърста си, слънцето надниква иззадъ рида, трепва съ вЕждитЕ си, а лучитЕ му заблЕстнктщ заигракьтъ съ бЕлптЕ паснали ни кждрп на дЕда Цола. II тази сутринь той стан* рано, отво ри вратата на воденицата, поискания се и закрачи къмъ ва дата, нъ нозЕ му се подкосих*, сили го изоставих*. Залю- лЕ се той, като подЕденъ и искуфелъ клонъ, кърнж, стру- ноли се па моравата подъ орЕха- Още нощесь, кога, млива- рьтъ излЕзе да дири воловетЕ сп, дЕдо Цоло усЕти, че сна гата му се раскърши, силенъ огъиь пакъ го размори, ези- кътъ му засъхнж, испече се, а устиптЕ му се слЕних* Сипнж се п зора. Квачката заклопа, поведе пиленцата сп, пЕтелътъ кокошкитЕ. Зададох* се и гжскитЕ съ гжсстата и се натрупа- хж прЕдъ вратата на воденицата. ЗакрЕках* кокошкатЕ, записках* пилетата, заплескахж г*ски"съ крила прЕдъ вратата. ПЕтелътъ снове, кокорчн се меяаду кокошкитЕ, разравя буклу-
+[OCR_aligned] @- 229@@ бика, до нркк се клати раолтукнжтъ божуръ, червенъ като огънь, още по-нататъкъ шипка се провряла измежду дънернтЕ на павитака, нопълзЕла по клоньетЕ имъ, сплела нЕколко върха, а надъ сами тЕхъ расцъвтсиъ трендафиловъ цвЕтъ се пр@а сета и оглежда вь водата. Слабъ вЕтрецъ излсгка поклаща върховетЕ на дървесата. Листата на голЕмия разсохатъ орЬхъ прЕдъ воденицата отъ врЕме на врЕме се размърдктъ, зашу- молкьтъ, зашушнжтъ нЕщо, а измежд�� тЕхъ погледнжтъ мал@ ки мъхавп, току що се изрусили, зърнца. РЕситЕ имъ още не окапали. Подъ дънера на орЕха отъ нощесь още лежи дЕ- до Цоло. ОчитЕ му мжтни, хълтнжли, червени,• зрацптЕ рас- ширени, угаснжли; лицето слабо убито ; вратътъ набърчкаиъ като чизма, а космитъ бтЬли, по-бЕлп отъ паспаля. Десната@му ржка сложена подъ главата, цамЕсто възглаве, а лавата — връхъ грждитЕ. Отъ врЕме на врЕме грждитЕ ку се поддпгатъ, ноздритЕ расширяватъ, дишанието вчестява и ста@ ва тежко, продължително. Слънцето бърза вече, издига се. на голЕмъ обЕдь, а дЕдо Цоло, както се е грухнжлъ, лежи, не мърда, не проборавя се. Пръвъ пжть сега слънцето не го сваря край рЕката. БавнптЕ му, тежки стжпки не се чух* и около вадата. Ни една трЕпица, ни едно цвЕтице около пжтеката, дЕто води до воденичната вада, не трепнж, не се полюлЕ отъ тЕзи- стжпки. ЦвЕтята и пиперътъ въ малката градина неполЕни и неосвЬжени: залудо тЕ чаках* дЕдо Цоло. А той сутринь не пропускаше да ги не нолЕе. Той първо тЕхъ поливаше, а нослЕ отиваше на вадата да се омие и прЕкърстп срЕщу слънце. Свършплъ не свършилъ кърста си, слънцето надниква иззадъ рида, трепва съ вЕждитЕ си, а лучитЕ му заблЕстнктщ заигракьтъ съ бЕлптЕ паснали ни кждрп на дЕда Цола. II тази сутринь той стан* рано, отво@ ри вратата на воденицата, поискания се и закрачи къмъ ва@ дата, нъ нозЕ му се подкосих*, сили го изоставих*. Залю- лЕ се той, като подЕденъ и искуфелъ клонъ, кърнж, стру- ноли се па моравата подъ орЕха- Още нощесь, кога, млива- рьтъ излЕзе да дири воловетЕ сп, дЕдо Цоло усЕти, че сна@ гата му се раскърши, силенъ огъиь пакъ го размори, ези- кътъ му засъхнж, испече се, а устиптЕ му се слЕних* Сипнж се п зора. Квачката заклопа, поведе пиленцата сп, пЕтелътъ кокошкитЕ. Зададох* се и гжскитЕ съ гжсстата и се натрупа- хж прЕдъ вратата на воденицата. ЗакрЕках* кокошкатЕ, записках* пилетата, заплескахж г*ски"съ крила прЕдъ вратата. ПЕтелътъ снове, кокорчн се меяаду кокошкитЕ, разравя буклу-
+[ GS_aligned]    229   бика, до н@еѭ се клати ра@спукнѫтъ божуръ, червенъ като огън , още по‐нататъкъ шипка се проврѣла измежду дънеритѣ на павитака, попълзѣла по клоньетѣ имъ, сплела нѣколко върха, а надъ сами тѣхъ расцъвтенъ трендафиловъ цвѣтъ се прѣ‑ сега и оглежда въ водата. Слабъ вѣтрецъ излегка поклаща върховетѣ на дървесата. Листата на голѣмия разсохатъ орѣхъ прѣдъ воденицата отъ врѣме на врѣме се размърдатъ, зашу‑ мол@ѭтъ, зашушнѫтъ нѣщо, а измежду тѣхъ погледнѫтъ мал‑ ки мъхави, току що се изрѣсили, зърнца. Рѣситѣ имъ още не окапали. Подъ дънера на орѣха отъ нощесь още лежи дѣ‑ до Цоло. Очитѣ му мѫтни, хълтнѫли, червени@; зрацитѣ рас‑ ширени, угаснѫли; лицето слабо убито@; вратътъ набърчканъ като чизма, а космитѣ б@ѣли, по‐бѣли отъ паспаля. Десната му рѫка сложена подъ главата, намѣсто възглаве, а лѣвата   връхъ грѫдитѣ. Отъ врѣме на врѣме грѫдитѣ  у се поддигатъ, ноздритѣ расширяватъ, дишаниет�� вчестява и ста‑ ва тежко, продължително. Слънцето бърза вече, издига се@ на голѣмъ обѣдъ, а дѣдо Цоло, както се е грухнѫлъ, лежи, не мърда, не проборавя се. Пръвъ пѫть сега слънцето не го сваря край рѣката. Бавнитѣ му, тежки стѫпки не се чухѫ и около вадата. Ни една трѣвица, ни едно цвѣтице около пѫтеката, дѣто води до воденичната вада, не трепнѫ, не се полюлѣ отъ тѣзи@ стѫпки. Цвѣтята и пиперътъ въ малката градина  е одѣни и неосвѣже и: залудо тѣ чакахѫ дѣдо Цоло. А той сутринь не пропускаше да ги не полѣе. Той първо тѣхъ поливаше, а послѣ отиваше на вадата да се омие и прѣкърсти срѣщу слънце. Свършилъ не свършилъ кърста си, слънцето надниква иззадъ рида, трепва съ вѣждитѣ си, а лучитѣ му заблѣстѭтъ, заигра@ѭтъ съ бѣлитѣ паспали@ви кѫдри на дѣда Цола. @И тази сутринь той станѫ рано, отво‑ ри вратата на воденицата, поискашля се и закрачи къмъ ва‑ дата, нъ нозѣ му се подкосихѫ, сили го изоставихѫ. Залю‑ лѣ се той, като подѣденъ и искуфелъ клонъ, кърнѫ, стру‑ поли се на моравата подъ орѣха‐ Още нощесь, кога  млива‑ рьтъ излѣзе да дири воловетѣ си, дѣдо Цоло усѣти, че сна‑ гата му се раскърши, силенъ огънь пакъ го размори, ези‑ кътъ му засъхнѫ, испече се, а устнитѣ му се слѣпихѫ Сипнѫ се и зора. Квачката заклопа, поведе пиленцата си, пѣтелътъ кокошкитѣ. Зададохѫ се и гѫскитѣ съ гѫсетата и се натрупа‑ хѫ прѣдъ вратата на воденицата. Закрѣкахѫ кокошкатѣ, запискахѫ пилетата, заплескахѫ гѫски съ крила прѣдъ вратата. Пѣтелътъ снове, кокорчи се ме@жду кокошкитѣ, разравя буклу‑

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/8.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 266 Молитва Яко стражду въ Пламени сеиь. Матей. 0, Боже мой, ржка къмъ мень простри И укроти духътъ ми бесиокоенъ, И безутешния рабъ твой недостоенъ Съсъ свойто бдяще око ти призри! И в г йра и надежда ти вдъхни Въ душата ми въ тревога уморена, На съвйстьта отъ грешки отегчена Ти прежното спокойствие възвърни . . . Въ сьрддето ми зълъ демонъ се вгнездшп, Зълъ демонъ на сумнеппе упорно, И чпстпй пламъ е въ него загасилъ Той съ своето дихание т.тбтворно . . . Пални отново въ него чистий пламъ, И превърни го накъ на обичъ да е храмъ! Напраздно! Сумнйнье зло въвъ моя висший даръ— То не веднажъ душата ми облада, И не веднажъ въ мень бодрий духъ отпада, Обезсьрдченъ нодъ тежкпй му ударъ. ' Кать жертва подъ неотразимъ ханджаръ, На стръвенъ влъхвъ, незнающий пощада, Азъ сепвахъ се — и въ мпгъ въ душа ми млада Зарадъ борба избухнуваше жаръ На тазъ борба жестока въвъ разгара И гордъ, и см г 1;лъ, се впущахъ бурно азъ . . . „ Напр г (;дъ, напрйдъ! Въвъ себе имай в^ра“ ! Шептеше ми потаенъ кЬкой гласъ . . . Но въ сжщий мпгъ, кать отзпвъ, велегласно Другъ екваше: -- „Безумецо, напразно“! Пейчо П. Славейколъ
+[OCR_aligned] @266 Молитва Яко стражду въ Пламени сеиь. Матей. 0, Боже мой, ржка къмъ мень простри И укроти духътъ ми бесиокоенъ, И безутешния рабъ твой недостоенъ Съсъ свойто бдяще око ти призри! @И @в г йра @и @@@наде@жда ти в@@@@д@@ъхни Въ душата ми въ тревога уморена, На съвйстьта отъ грешки отегчена@ Ти@@ @@пр@ежното спокойствие възвърни . . . Въ сьрддето ми @@@зълъ демонъ се вгнездшп, Зълъ де@монъ на @@@сумнеппе @у@@по@@рно, И чпстпй пламъ е въ не@@го @@загасилъ @Той съ своето дихание т@.тбтворно . . . Па@лни отн@ов@о въ@ него чистий п@ламъ, @@И @@превърни го накъ на обичъ д@@а @е храмъ! Напраздно! Сумнйнье зло въвъ моя висший даръ— То не веднажъ душата ми облада, И не веднажъ въ мень бодрий духъ отпада, Обезсьрдчен@ъ @нодъ тежкпй му ударъ. ' Кать же@ртва п@@@@одъ неотразимъ ханджаръ, @На стръвенъ влъхвъ, незнающий @@пощада, Азъ сепвахъ се — и въ мпгъ въ душа ми млада @@Зарадъ борба@@ @@избухнуваше @жаръ@ На тазъ борба жестока въвъ разгара И гордъ, и см г 1;лъ, се впущахъ бурно азъ . . . „ Напр г (;дъ, напрйдъ! Въвъ себе имай в^ра“ ! Шептеше ми потаенъ кЬкой гласъ . . . Но въ сжщий мпгъ, кать отзпвъ, велегласно Другъ екваше: -- „Безумецо, напразно“! Пейчо П. Славейколъ
+[ GS_aligned]  266 Молитва Яко стражду въ пламени семъ. Матей. О, Боже мой, рѫка къмъ мень простри И укроти духътъ ми беспокоенъ, И безутѣшний рабъ твой недостоенъ Съсъ свойто бдяще око ти призри! Въ сьрдцето ми зълъ демонъ се вгнѣздилъ, Зълъ демонъ на @сумне@ние упор@но, @И @@чист@ий пламъ е въ @него загасилъ Напраздно! Сумнѣнье зло въ@въ@ моя висший даръ  То не веднажъ душата ми @облад@а, И не веднажъ въ мень бодрий духъ отпада, Обезс@ьрдчѐнъ подъ тежкий му уда̀ръ. Кать жертва по@д@ъ н@еотразимъ ханджаръ, На стръвенъ влъхвъ, не@@знающий пощада, Азъ сепвахъ се @  и въ @мигъ въ душа ми мла@да За@ра@д@@ъ @@борба избухнув@@аше @жаръ. Пенчо П. Славейковъ И вѣра @и @@надежда ти в@дъхни Въ @душата ми@ @@въ @т@@ревога умор@@ена, На съвѣстьта @отъ грѣшки @отегчена Ти прѣжното спокойствье възвьрни . . . Той съ @своето @диха@ние тлѣтворно . . . Пални отново въ него @чистий пламъ, И прѣвьрни го пакъ на обичъ да е храмъ! На тазъ борба жестока въвъ разгара И гордъ, и см@@@@ѣлъ, се впущахъ бурно азъ . . . „@Напр@@@@ѣдъ, напрѣдъ! Въвъ себе имай вѣра“@! Шептеше ми потаенъ нѣкой гласъ . . . Но въ сѫщий мигъ, кать отзивъ, велегласно Другъ екваше: @  „Безумецо, напразно“!@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

data/evaluation_4M_without_Finnish/BG/BG1/9.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] Ц-БЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ (за сега) изгйиа дваждь въ седмица: Среда и Сжбота. Мастни обявления, редътъ: За врьвъ лжль... * ст. 60 За всякъ послФдутощь „ 50 а Т УР- I (иеиа неплатени не приети Яисма и пари до И. Р. С. ЦШКУПНА БЪЛГАРИЯ Д2ШНО, иемо-| )ЛКОТО жъ на чп с* ьрб|‘я, ЦЪна предплатена, Въ С. България и Руиуния Ва година : 18 фр. За шесть яФсеца . . 10 „ Въ Южна Бълтария: За година ->5 фр. Въ Македония н Турско за година двФ» б!>ли медж. За единъ брой 20 Сант. Година I. СОФИЯ 23. Августа 1879 год. Брой 15. СОФИЯ 23-й Августа 1879. липи», а в на фаво, диого урнье 1ската а въ Непоправимите неудобства за отпечатвание и издаваиие 1!мв' на>» вестника ни въ Търново ^ ....- принуди ни найпосле да пре воз., я§с№ъ печатанъеяо му въ р-,а градъ, дето можахми "*• щ имами улеснения въ това. - ; Отъ двата града, Русее и оф.ия, които пресметахми, федчочетохми последнийтъ, като Зградъ столиченъ и цен- тщ ца политически# ни жи вите- ШрК тъй тука вече въ София т *м започенвами съ този брой из- 0 що | доаньего на листътъ си, за ьрч "~ йГг-^тбориото съдържание и ' д:) редовното следувание на |4|то можемъ да ся задъл- че Р вп я«мъ предъ читателите си Тур ' абонати, сега, като намервами ту*гъ сътрудници каквито не ми до сега да имами и сами ний свободни, чрезъ делението ни отъ служба, можемъ да посветимъ всичко то ш време за улучшавание- !’•> п. П. Р. Славейковъ. дрг шш • СТЬТ! тлзи 1 ОТЪ )теФЪ нътъ, клея- тъ че ням, )ОЧС- чуе, ге пъ тюи шиш Отчислението ми. ;ъ ст пас- новъ Ка- Въ първите дни на м. авг^ета бЦшийтъ тьрновский губернаторъ г. Хр. &ш&юъ ми съобщи една телеграмма пъ г-на 0. Бурмова министра на вж- те дбла и председателя на ми- ^кий съвйтъ. Преписъ отъ тжзи дама азъ не взехъ, но мисля до помня съдържанието й, което съ Шйропуски беше с.гбдующето: „Ни тг . Правителство не е търпяло и не р ьр'яа да бжде укорявано отъ своите вшовшщи .... повикайте Славейкова ^'В I поискайте му объяснения за това що мъ- ; шсаяъ и за намеренията мувъ ь, п бждуще“. ьето, Попитанъ отъ г-на бивший губер- К какво има да отговоря на туй ье, азъ казахъ за объяснеяие че еалъ нодъ влиянието на нДкои УЧщЙ взети отъ министерствата, които ЕЖмЪрвамъ несъотвДтствующи на Щуцията и ухрабни за държавата, -о отъ гЬзи мерки, казахъ, сж и сега —- ; )1.йе1Й необясними още, и ако могжтъ да я"<Йгравдажтъ че сж въ полза на дьр- кйата готовъ съмь да приема оправда ли гаемг.и да оеждж себе си за пребьрза- кдения. Колкото за намерения- Е > бждуще по-смотреливъ мога ако бжджтъ и министерствата ителни въ мерките които ще (^ атъ управлението на страната. 1&ъ на България съмь по-иапредъ, а ®е чиншшкъ~ИЕа_' правителството. * ч« 0Т1 II С едн« ма« С1 нел* г Д |ен1 ( кд*' немогз да го забравя, и струва ’ 1е аьА го забравя ще бжда не- Шйъ сииъ на отечеството а сзгЬдо- негоденъ и чиновникъ на пра- пфлшюто. Най-после едно мога да *жа ‘ де ще , чг мжча до колкото е въз- ино да бжд. справедливъ и осторо- Ч1ъ ,,ь сжж;Щ| ята си. С Какво е отговорйлъ г. Хр. Сто ян овъ не знаш; но азъ на часътъ те- леграфирахъ прямо на г-на министра- председателя, слЬдующето : „Като гледамъ на обстоятелствата азъ сьмъ желалъ и желая трайно ми нистерство. Но какво е това направле ние? какви сж тези пристрастия? азъ имахъ голема надежда въ вашето пря- модушие, види ся преодолеватъ. Ува- жавамъ занитванието ви (за намерения та ми) но то зависи отъ мерките които ще се взематъ.“ Подиръ два дни бившийтъ губер наторъ ми съобщи другъ телеграмъ отъ г-на министра-председателя. Преписъ и отъ него не ми се даде, но го помня почти до словно и. той гласеше тжй: „Нека Славейковъ нротелеграфи- рува прямо и ясно какво той предпо чита : да остане ли веренъ на правител ството или въ опозиционний лагеръ вънъ отъ правителството, среденъ . пределъ тукъ не може да бжде.“ На това. азъ незабавно отговорихъ г-ну мшшстру-председателю: „Опозидионенъ лагеръ вънъ отъ правителството непризнавамъ, служилъ сьмъ и желая да служя на отечеството. Разве министерството принадлежи на една партия и иска на сила да мя на кара да му бжда веренъ? прямо и ясно повтарямъ че ще остана веренъ на конституцията и на княза.“ На 12-й августа ми ся съобщи пакъ отъ сжщото лице телеграмъ въ който се говореше за назначението на Д-ра Цачева губернаторъ въ Търново и въ който лрочетохъ „Славейковъ же отчисленъ“ Ето така стана моето отчисление което желая да знае всякой който иска да ежди за него. Азъ сьмъ принуденъ да обнародувамъ гЬзи фактове за да не би нйкой, като не знае вжтрйшното лице на работата, да помисли кой знае за какво друго престжпление сьмъ от численъ. Отъ този нашъ пазарлжкъ съ министерството по телеграфътъ ясно се вижда въ какво съмъ се провинилъ азъ предъ г-да министри и за какво се от- числявамъ. Очевидно е че ако бйхъ приелъ да хваля министерството и да го галя, или поне да мълча за неговигб не сврени мЬрки во вреда на държава та, за неговитФ нагли постжпки и произ воли въ ущербъ на конституцията; то мо- жахъ да си остана при службата поне, ако по други по-предни грахове про- тивъ г-да министри неможахъ да расчи- тамъ на тяхното благоволение за по вишение по заслуги и по достойнство. Ако има прочее нйкой да мя ежди и оежжда за това мое поведение, нека тури ржка на сьрдце и тогазь да пре- ежди: можахъ ли и трйбаше ли да по- срамя моигЬ ейдини и за едната си пре храна да изневеря на отечеството си, да ся отдЬлж отъ народа си, съ когото сьмъ билъ до сега и сьмъ му служилъ до колкото сьмъ могжлъ и както сьмъ виждалъ за добрЪ, и какъ по семъ-сега да ся подзря да ида да служа на инте- ресигЪ на частни лица, било то даже и за собственний ми интересъ. Исповйдувамъ че открай — си сьмъ сиромахъ и бйденъ человйкъ, а сега, пострадалъ въ посл$днята война въ Е- ски-Загра, сьмъ много по-зл!> отъ как- вото б4хъ при гоненията въ турско време; тогазь бйхъ по-младъ и можахъ I съображения и мотиви ся е ржководилъ да ��исля че имамъ прикжтани поне н'1;- кои необходимости, когато сега лишенъ и отъ тйхъ намирамъ ся въ съвершенна нищета, а вече застарАлъ, при това и обремененъ еще съ многобройна челядъ, която сега наймного чака отъ мене. Въ таквозь едно врйме и при таквизь об- стояния да не расчитамъ на положението си а съ нови дразнения чрезъ изобли чение на но-силнитЬ да ида да изла- гамъ себе си на нови гонения; това да го правя — за прости каприции само, мисля да не сьмь до толкозь хинаетинъ, ни толкозъ безразборно жестокосьрдъ къмъ гЬзи които всякой който ги има знае колко сж мили и свидни. Отъ дру га страна никой неможе да мя счита толкозъ глупавъ и наивенъ щото, ако би гледалъ само за себе си да не зная какво тр4ба да правя, за да ся доко- памъ и азъ до нбкой по-тлъстъ кокалъ; не може ми никой каза че не разбирамъ или ся не оеЬщамъ какво ся е искало надлежнпитъ миниетръ при таковото си распореждание; но за зла честь това той не видЬлъ за нуждно да го напра ви и ний не виждани осийнь повър хностни н$кои указания. Като прочее министрътъ не е на- правилъ това което трйбаше да напра ви, остава намъ да ся помжчимъ да по расправимъ като какви сетнини могжтъ да проистекжтъ отъ вземаньето на тжзи мйрка и ако ни е въззюжно да налу чкани и да укажемъ и мотивигб които вероятно сж го ржководили. Пьрво което има вьрху това да ка- жемъ е че, ако да бЪше изм-Ьнена цй- ната на всичкигЬ поне сребърни монети, то до една степень тази нйрка можеше да ся сматря поне последователна ако и не пакъ толкозь умна. Но така като е побита номиналната ц4на само на рус- ската сребърна монета отъ това може да произлезе само едно действие; а имен но, руеските сребърни монети да ся за- отъ мене и за какво,^ но азъ не мога и| згйнятъ съ румжнеки, сьрбски п дрг., нема никога да пристана да любоугод- | които съвьршенно нематъ по-голема ре- ствувамъ и да раболепетвувамъ за пре храната си или да ся търгувамъ съ на родните интереси. Живехъ както можехъ и преминжхъ петдесеть и петъ годшти, ще живея както мога и ще премина еще петъ или десеть. Въ служението къмъ народа ми, ако ми е заминалъ хакътъ колкото че сьмь далъ на едното една ча ша. студена вода, сега, като ми отнематъ насущнийтъ хлебъ, ще намеря сила въ себе си да претегля това и то ми не е обидно, обидно и несносно ми е високо мерието на навлеците и презрението имъ къмъ малите братя . . . Има, знамъ това, има человеци, които обичатъ да ся големеятъ съ на званието „положителни“, които гледатъ алда ценность отъ руеските. Въ такъвъ случай кому ще принесе полза тази пер ка? Разбира ся че не на населението а на сарафите. Второ, да допуснемъ че побита 7 */ 2 на % нарицателната цена на всичките сребърни монети а не само на русската, съ това ще може ли да ся замени сре бърната монета съ златна? По нашето мнение, основавано на троица отъ най- талантливите английски економисти, про фесорите Кернсъ, Джевонсъ и ��усетъ. не; защото цената на среброто въ от ношение на златото е спаднала не 7 ] / 2 а 20 на °/ 0 така що, ако би ся искало съ таквази мерка да ся внесе въ наша та земя злато вместо сребро, требаше на мене и на подобните ми като на че- | да ся побие или намали цената ловеци извеяни, за това именно защото намиратъ нашите въззрения на работите несколко идеални, а други могжтъ да на- ричатъ това глупешка или сантимен тална политика и утопия. Но азъ, кол кото за себе си като говоря, имамъ го за честь дето да бждж поборникъ на една таквазь политика. Утопии! може; по утопии основани на правото сж по чти всякога предвъзвестия на историята, и никога грубата сила, както и грубите сарказми не сж могли да въспржтъпжтьтъ на человеческий напредъкъ. Твърдо у- верени въ това ний сми решени как- вото и да стане съсъ насъ да поддър жани до край взглядовете си съ бда- гоностоянство на человекъ колко-годе съ по-възвшпени начала и незиблеми убеждения. Побиванието на рублата. Повръщани ся на циркуляра отъ министерството на финанциите за изме нението на нарицателната, цена на не- кои отъ сребърните монети, т. е. за по биванието куреътъ, по който правител ството ще приема русската сребърна мо нета и ще плаща съ нея. При разгледваньето на мъркатапред- писвана отъ този циркуляръ, ний оста- вями, за сега поне, да нридирвами до колко, по конституцията, е компетентна администрацията да решава финанция- лни въпроси и въпроси отъ таквази ва- жность, а тьрсими да узнаемъ: по какви на всич ките сребърни монети 20 на % а не само 7у 2 . После, каква полза отъ това ако въ България господствующата монета наместо да бжде, както е сега сребьр- ната, бждеше златна? Никацва. Не е из менението на паричните знакове, сре бърни били те или златни, което ще обогати нашийтъ народъ, а развитието на неговата производителности, за к< то треба да ся взематъ съвсемъ дру мерки. Споредъ насъ най-важното въ г въпросъ е, какво отношение има мерка къмъ економическийтъ битъ нашийтъ народъ. Ето кое требапн ни растълкува надлежнийтъ министр' Ако добре помнимъ въ циркол, рътъ на министра ся казваше че хазн губяла; това не е право, не хазната народътъ губи. Отъ народа ся вз > сега на °/ 0 7у 2 повече, отъ колкот вземаше по-напредъ, когато ру вървеше 4 франка, ще каже че ците сж натоварени на този процеп Народътъ като дебиторъ (длъжникъ) на. правителството плаща и ще плаща по вече, напротивъ чиновниците и другит!; контригенти кредитори, които иматъ д взематъ отъ правителството ще получа ватъ по 7у 2 на °/ 0 повече, т. е. ш което губи народътъ; хазната го нито печели; тя е само посред), жду двете страни. Тжй като прекото следствие м взета отъ правителството мерка •
+[OCR_aligned] Ц-БЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ (за сега) изгйиа дваждь въ седмица: Среда и Сжбота. Мастни обявления, редътъ: За врьвъ лжль... * ст. 60 За всякъ послФдутощь „ 50 а Т УР- I (иеиа неплатени не приети Яисма и пари до И. Р. С. ЦШКУПНА БЪЛГАРИЯ Д2ШНО, иемо-| )ЛКОТО жъ на чп с* ьрб|‘я, ЦЪна предплатена, Въ @@С. България и Руиуния Ва година : 18 фр. За шесть яФсеца . . 10 „ Въ Южна Бълтария: За година ->5 фр. Въ Македония н Турско за година двФ» б!>ли медж. За единъ брой 20 Сант. Година I. СОФИЯ 23. Августа 1879 год. Брой 15. СОФИЯ 23-й Августа 1879. липи», а в на фаво, диого урнье 1ската а въ Непоправимите неудобства за отпечатвание и издаваиие 1!мв' на>» вестника ни въ Търново ^ ....- принуди ни найпосле да пре воз., я§с№ъ печатанъеяо му въ р-,а градъ, дето можахми "*• щ имами улеснения въ това. - ; Отъ двата града, Русее и оф.ия, които пресметахми, федчочетохми последнийтъ, като Зградъ столиченъ и цен- тщ ца политически# ни жи вите- ШрК тъй тука вече въ София т *м започенвами съ този брой из- 0 що | доаньего на листътъ си, за ьрч "~ йГг-^тбориото съдържание и ' д:) редовното следувание на |4|то можемъ да ся задъл- че Р вп я«мъ предъ читателите си Тур ' абонати, сега, като намервами ту*гъ сътрудници каквито не ми до сега да имами и сами ний свободни, чрезъ делението ни отъ служба, можемъ да посветимъ всичко то ш време за улучшавание- !’•> п. П. Р. Славейковъ. дрг шш • СТЬТ! тлзи 1 ОТЪ )теФЪ нътъ, клея- тъ че ням, )ОЧС- чуе, ге пъ тюи шиш Отчислението ми. ;ъ ст пас- новъ Ка- Въ първите дни на м. авг^ета бЦшийтъ тьрновский губернаторъ г. Хр. @@@&ш&юъ ми съобщи една телеграмма @пъ г-на 0. Бурмова министра на вж- @@@@@@те дбла и председателя на ми- @@@@@@^кий съвйтъ. Преписъ отъ тжзи @@@@@да@ма азъ не взехъ, но мисля до@@@@@@@@ помня съдържанието @й, което съ@ @@@@Шйропуски беше с.гбдующето: „Ни тг . Правителство не е търпяло и не р ьр'яа да бжде укорявано отъ своит@е вшов@шщи .@.@.@. повикайте Славейкова ^'В I поискайте му объяснения за това що мъ- ; шсаяъ и за намеренията мувъ ь, п бждуще“. ьето, Попитанъ отъ г-на бивший губер- К какво има да отговоря на туй ье, азъ казахъ за объяснеяие че еалъ нодъ влиянието на нДкои УЧщЙ взети отъ министерствата, които ЕЖмЪрвамъ несъотвДтствующи на Щуцията и ухрабни за държавата, -о отъ гЬзи мерки, казахъ, сж и сега —- ; )1.йе1Й необясними още, и ако могжтъ да я"<Йгравдажтъ че сж въ полза на дьр- кйата готовъ съмь да приема оправда ли гаемг.и да оеждж себе си за пребьрза- кдения. Колкото за намерения- Е > бждуще по-смотреливъ мога ако бжджтъ и министерствата ителни въ мерките които ще (^ атъ управлението на страната. 1&ъ на България съмь по-иапредъ, а ®е чиншшкъ~ИЕа_' правителството. * ч« 0Т1 II С едн« ма« С1 нел* г Д |ен1 ( кд*' немогз да го забравя, и струва ’ 1е аьА го забравя ще бжда не- Шйъ сииъ на отечеството а сзгЬдо- негоденъ и чиновникъ на пра- пфлшюто. Най-после едно мога да *жа ‘ де ще , чг мжча до колкото е въз- ино да бжд. справедливъ и осторо- Ч1ъ ,,ь сжж;Щ| ята си. С Какво е отговорйлъ г. Хр. Сто@ ян овъ не знаш; но азъ на часътъ те- леграфирахъ прямо на г-на министра- председателя, слЬдующето : „Като гледамъ на обстоятелствата азъ сьмъ желалъ и желая трайно ми@ нистерство. Но какво е това направле@ ние? какви сж тези пристрастия? азъ имахъ голема надежда въ вашето пря- модушие, види ся преодолеватъ. Ува- жавамъ занитванието ви (за намерения@ та ми) но то зависи отъ мерките които ще се взематъ.“ Подиръ два дни бившийтъ губер@ наторъ ми съобщи другъ телеграмъ отъ г-на министра-председателя. Преписъ и отъ него не ми се даде, но го помня почти до словно и. той гласеше тжй: „Нека Славейковъ нротелеграфи- рува прямо и ясно какво той предпо@ чита : да остане ли веренъ на правител@ ството или въ опозиционний лагеръ вънъ отъ правителството, среденъ . пределъ тукъ не може да бжде.“ На това. азъ незабавно отговорихъ г-ну м@шшстру-председателю: „Опозидионенъ лагеръ вънъ отъ правителството непризнавамъ, служилъ сьмъ и желая да служя на отечеството. Разве министерството принадлежи на една партия и иска на сила да мя на@ кара да му бжда веренъ? прямо и ясно повтарямъ че ще остана веренъ на конституцията и на княза.“ На 12-й августа ми ся съобщи пакъ отъ сжщото лице телеграмъ въ който се говореше за назначението на Д-ра Цачева губернаторъ въ Търново и въ който лрочетохъ „Славейковъ же отчисленъ“ Ето така стана моето отчисление което желая да знае всякой който иска да ежди за него. Азъ сьмъ принуденъ да обнародувамъ гЬзи фактове за да не би нйкой, като не знае вжтрйшното лице на работата, да помисли кой знае за какво друго престжпление сьмъ от@ численъ. Отъ този нашъ пазарлжкъ съ министерството по телеграфътъ ясно се вижда въ какво съмъ се провинилъ азъ предъ г-да министри и за какво се от- числявамъ. Очевидно е че ако бйхъ приелъ да хваля министерството и да го галя, или поне да мълча за неговигб не сврени мЬрки во вреда на държава@ та, за неговитФ нагли постжпки и произ@ воли въ ущербъ на конституцията; то мо- жахъ да си остана при службата поне, ако по други по-предни грахове про- тивъ г-да министри неможахъ да расчи- тамъ на тяхното благоволение за по@ вишение по заслуги и по достойнство. Ако има прочее нйкой да мя ежди и оежжда за това мое поведение, нека тури ржка на сьрдце и тогазь да пре- ежди: можахъ ли и трйбаше ли да по- срамя моигЬ ейдини и за едната си пре@ храна да изневеря на отечеството си, да ся отдЬлж отъ народа си, съ когото сьмъ билъ до сега и сьмъ му служилъ до колкото сьмъ могжлъ и както сьмъ виждалъ за добрЪ, и какъ по семъ-сега да ся подзря да ида да служа на инте- ресигЪ на частни лица, било то даже и за собственний ми интересъ. Исповйдувамъ че открай — си сьмъ сиромахъ и бйденъ человйкъ, а сега, пострадалъ въ посл$днята война въ Е- ски-Загра, сьмъ много по-зл!> отъ как- вото б4хъ при гоненията въ турско @@@@време; тогазь бйхъ по@-младъ и@@ @можахъ @I съображения и мотиви @@ся е@ ржководи@@лъ да @мисля че@ имамъ прикжтани поне н@@'1;- к@@о@@и не@@@о@бходи@мости, когато сега лишенъ и отъ тйхъ намирамъ @@@@ся въ съвершен@@на@@@@@@ н@@@@@@@@ище@@та, а @вече @заст@арАлъ, при@@@@ тов@@@@@@@@@а @@и @обремен@@@@енъ еще съ многобройна челядъ, ко@@@@ято@@@ с@@е@га на@ймного@@@ @чака @о@тъ мене. @@Въ таквозь едно врйме и @при таквизь @о@@@@@б- стояния @@@да не @@@@@@расчитамъ на п@@@оло@@@@жението @с@@и а @@@@@@@@@с@@ъ нови@ др@@@а@знени@@@я чр@@езъ @и@@@@@@зобли @чени@е на но-силн@итЬ @да и@да @да изла- гамъ@@@ се@@@@бе си@ на@@@@@@@@ @@@@но@ви гонени@я; това @да го правя — за@@ прости каприции само, мисля да @@@@@не сьмь до@@@@@ @тол@ко@@зь хи@@@@@на@@@@@@ет@ин@@ъ, н@@@@@@@@@и толк@@@о@@@зъ безраз@борно @жестокосьрдъ къмъ @@@@гЬзи@@ ко@@@@@и@то @@всякой който ги има @@зна@@е кол@ко @сж мили@ и с@в@@@@@@@@и@дн@@@@@@@@@и@@@. @@@@От@@@ъ @др@@@@@@у га стра@на н@@@@@ико@й @@@@@@н@@@емо@@@@@@@@же@ да мя счита@@ толк@озъ глуп@@авъ и @на@ивенъ @@щото@@, @@@@@а@@@@@к@@о @@@б@@@и @@@гледа@@@лъ @само за себе @си @@@@@@д@а@@@@@ не @@@@зна@@@@@я @@@ка@кво@@ т@@@@@@р@@@@4ба @да @пра@@вя@@, за @@да ся доко- памъ и азъ до @нбкой по-тлъстъ кокалъ; не @@м@оже@@@@ @@м@@и@@@ ни@@@кой @@каза @@@@@@@че @не @@@р@азби@@@@р@@@@амъ @@@@@@и@@ли @@@с@@@@я @@@@@не @@оеЬща@мъ@@@@ какв@@@@@@@@@@@@@@@@@о@@@@ ся е иск@@@@ало надлежнпитъ миниетръ при таковото си распореждание; но за зла честь това той не видЬлъ за нуждно да го напра@ ви и ний не виждани осийнь повър@ хностни н$кои указания. Като прочее министрътъ не е на- правилъ това което трйбаше да напра@ ви, остава намъ да ся помжчимъ да по расправимъ като какви сетнини могжтъ да проистекжтъ отъ вземаньето на тжзи мйрка и ако ни е въззюжно да налу@ чкани и да укажемъ и мотивигб които вероятно сж го ржководили. @Пьр@@@во ко@@@@@@@@@е@то има @вьрху това@ да@@ ка@- жемъ @е @@@ч@@е, @@ако да бЪше изм-Ьне@@@@@@на цй- ната@@@@ @@на@@@ @@@@вси@чкигЬ @@поне сре@@бърн@@и монет@@и, @@@т@@@@@о @@@@до @едн@@а @с@@@@@тепень т@@@@а@@зи н@й@рка можеше да ся сматря @пон@@@@@@е п@о@следоват@@@елн@@а @@ако@@@ и@@@@@@@@ не@ па@@къ @@@@т@@@@@@@олкозь @умна. Но@@@ така @ка@@то е @п@обита н@@омина@@@лната ц4на @@@само на рус- @ската сребърна@@ м@@онета@@@ отъ това @може да @произлезе @@само @@едно@@@@@@@@@ дейс@@@твие@@@; @@@а и@мен@@@ н@о, руеските сребърни монети@@@@@@ @да ся за@- @отъ @мене и за@@ ка@кво,^ но азъ не @@@мога и| @@@@@згйн@@@ятъ @@@съ @@р@@@@умжнеки, сьрбски@ п дрг., н@@@ема нико@га @да прист@@@а@@@на да@@ л@юбоугод@@@@@- | @кои@т@о @@съвьршенно нем@атъ по-гол@@@@@@ема @@@@@ре- с@@твувамъ @и @@@да@ раболепетвувамъ за пр@@@@@@е храната си или да ся търгувамъ съ на род@@@@ните@@ @@@@интереси. Жив@@е@@@хъ к@ак@то можехъ и п@реминжхъ@ @@пет@@десеть и петъ годшти, ще @@ж@ивея какт@@@о @@мога@@@@ @и @@ще пр@@емина@@@@@@ @еще пе@@т@@ъ @ил@@@и@@@@@@ @@@десе@ть. Въ служени@@е@@@@@@@то@ @къмъ на@ро@@да @@@@@@@ми@, @ако ми@@ е зами@@налъ хакът@@@ъ колко@@@@то че @сьм@ь далъ @на@@ е@@дното @е@дна ча@ ша@. @@студена@@ @@вода, @@се@@га, к@ато @@ми отнематъ@ @@@насущн@@ийтъ @хлебъ, @@ще нам@@@@ер@я сила @в@@ъ с@@@ебе @си да@@ пре@@@@@@@@@@т@@егля @@@т@@о@@@@ва и@@@@@@ то м@@@@@и не@@@@@@@@@@@ @е@ об@@идно, о@@@@@бидн@о и @@@@@@н@есн@@@@ос@н@@о ми @е @високо мери@ето на навлеците и презрението имъ къмъ малите братя . . . Има@@, знамъ това@@@@@, има@@ человеци, които@@@@@ @@обичатъ @@@да@ @@@с@@я го@@@лемеятъ @@@съ на@@@@@ @званието „положителни@@“, които глед@@ат@@@ъ алда цен@@@ность @отъ руески@те. @Въ @@т@@акъвъ случай кому ще принесе по@@лза@@@@@ тази@@@@@ пер @@ка@@@@? Разби@@@ра с@я че @@не @@@@@н@@а @население@@@то а @@@@@н@@а с@@@арафи@те. @@Вто@ро@@@, да@@@ @@допуснемъ @че побита@ 7 */ 2 на % нарицателната цена на@@ в@сичките сребърни@ монети а не@ @@са@м@@@о @@на русската, съ то@ва@@ @ще @може ли@ @@@да ся замени@@@ сре бъ@@рната@ моне@@@та @@с@@@@@ъ @@@@@злат@на? @@@По на@@@@@ш@@@@@е@@то м@@нение, @@@@основавано@@@@ на@@ троица отъ @@@@на@@@й- тал@а@нтливите английски @@@е@кономист@@и, @@про @фесо@рите@@ @Ке@@р@@н@съ, @@@Дже@@@вонсъ и Фусетъ. не; защото цен@ата на @среброто @@@@@в@ъ @@от @@@н@ошени@@е @на злат@@@@@о@то @е @@спа@@дна@@@ла н@@@@@е 7 ] / 2 а 20 на @°/ 0 та@@@@@@@@@@ка що@@@, @а@к@@@@о @@@б@@@и ся @искало съ@@ таквази мерк@@@@@@@@@а д@а ся внесе@@@@@@ @въ наша@ та @земя злато @вмест@@@@@@о @с@ребро@@@@@@@, требаше на ме@@@не и на п@@одобните ми ка@@@то на че- | да ся побие и@ли намали@@@@ @@цената @ловеци извеяни, за @това @име@нно защото намира@@@@тъ @@на@@@@ши@@@@те@@ въззр@@@ения @на работ@@@ите н@есколко идеални, а@@ @други @@мо@@@@@гжтъ да @на- ричатъ това гл@@упе@@шка @@@@и@@@@ли санти@@@@@м@@@@@ен т@ална политика@@ @@@@@@@@и @@@@утопия. Но азъ, кол кот@@о за@@ @@себ@е си @@@@@кат@@о @@гово@@ря, и@м@амъ го за@ чес@ть дето да бждж @поборникъ на една таквазь полит@ика. Утоп@@ии! може; по утопии осн@овани на пра@вото@@ сж по чти всякога @пр@ед@възвестия на историята, и никога груб@ата@ сила, както и@@ грубите сарказми н@@е сж могли @@д@@а @въс@@пр@@жтъ@@пжтьтъ @@на@ @человечески@й напредъкъ. Твърдо у- вере@ни въ @@@това @ни@й сми решени @@как- в@@ото и да ст@ан@@@е съсъ на@съ@@@@@@ @@да по@@@@@ддъ@@@@@@@р @@@жани@@ до край взглядовете @си съ бда@@- го@@ностоя@@@нст@@во на человекъ колко-годе съ @@по-възвшпен@@@и@@ на@@@@ч@@@@@@ала @и незибле@ми убеждения. Побиванието на @р@@@@убл@@@ата. @@@@По@връщани @@ся на циркуляра отъ м@инистерството@@ @@на фин@анциите за изме@@ нени@@ето@ на @н@арицателн@ата, цена на не- ко@@@и @отъ сребърните мо@@нети, @@@т. @е. за@@ по бивани@@@@е@@то к@@уре@ътъ, по@@@@ ко@йто @пра@вител ството ще прием@а русската с@ре@бърна мо нета@ и @@ще плаща@ съ@ @@нея. При @@р@@@@@@азгле@@дван@@ьето на @@@@мъ@рк@атапред- @@@@@@писвана отъ @този циркуляръ, @ний оста- @вями@@@@, за сега по@не, да н@@ридирвами до кол@@ко, по @@конституци@ята@@@@@, @@е@@ @ко@@мпетен@@тна @адми@ни@страцията да реша@@ва@@@@@@@ фи@на@н@ци@я- лни@@ @@в@@@@@@@ъпроси и @въпроси отъ та@квази ва@- жность, а тьрсими да @@@@уз@@@@нае@@мъ: по @как@ви @@@на@ всич @кит@е с@р@@@@ебъ@@рни монети @@@@20 @@@на @% @@а @н@е @само 7у @@@2 . @После, каква полза от@@@ъ @@това ако@@ въ България господствующата монета наместо@ @да б@@@@жд@е, както @е сега с@ребьр- @на@@та@@, @@@б@жд@@@@@еше златна@@? Ник@@@@а@@@цва@. Не @@@@е @@@@@@@из @@@@@@мене@@ние@то н@@@а па@ричните @@з@@на@кове, с@@ре @@@@@бъ@@@@@@рни @би@@@ли @т@@@е или з@@латни, ко@ето ще обогати н@@а@ши@йтъ на@@родъ, а развитието на негова@@та производителности, за @@к< @@@@@то @треба да ся @@взематъ съ@всемъ д@@ру @@мер@ки. Споредъ на@@@@@@@@съ най-важн@@@@@от@@о въ г @@въпро@@@съ @е@@@@@, какво @о@@тноше@ние има мерка къмъ економическийтъ битъ н@@@ашийтъ народъ. Ето @кое тре@ба@пн ни ра@стъ@@@лк@@@@@@@@@@@ува@@ на@@д@@@@лежнийтъ министр' Ако добре помнимъ въ циркол, рътъ на министра ся казваше че хазн губяла@@; това не @е пр@@аво, @@не хазната н@@аро@@дътъ губи. Отъ н@аро@да @@ся в@@@@@з @> сега на @@°/ 0 7у 2 п@@@овече@, отъ к@@@олкот вземаше по-напредъ, когато @ру вървеше 4 франка@@@@@@@, ще@ @к@@@аже че @@ците@@ @сж нат@оварени@@ на този процеп Народът@ъ @като @д@@@@@@@е@биторъ @@(длъжникъ) на@@. @@@пр@авите@@лс@твото пл@аща@@ и ще плаща по@ вече, на@про@тивъ чино@@вниците @@@и@@@ другит!; @@ко@н@тр@@@игенти кредитори, ко@ито иматъ д взематъ отъ пр@@авителство@@@то @@ще получа @ватъ по@ 7у@@@@ 2 @на °/ 0 повече, т. е. @@ш @коет@@@о гу@@@@би@ народътъ; @@@@хазната @@@@@@@@го н@@ито п@ечел@и; @тя е са@мо посред), жду двет@е @@страни. @@@Тжй к@@@ато прекото @следст@ви@@@@е @@м @вз@ета @@отъ @@пра@вителството@@@@@ мер@@ка •
+[ GS_aligned]  ЦѢЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Среда и Сѫбота.  астни обявления, редътъ:@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @ЦѢЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ Цѣна прѣдплатена. Въ Южна Въдтария@@@@@@@@@: За година@@@@@ @@.@@@@@@@@@@@@@@@@ . .@@@@@@@@ @@@. @@@@@@@@. @. @@@@@@ @@5 фр. Въ Македония   Турско за година дв@ѣ б@ѣли медж. За единъ брой 20 Сант. Година І. СОФИЯ 23. Августа 1879 год. Брой 15. СОФИЯ 23-й Августа 1879@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@.@@@@ О@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@т@@@@@@@@@@@ч@@@@@@@@@@@@@@и@@@@@@@@@@@@@@@@@с@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@л@@@@е@@@@@н@@@@@@и@е@@@@@@@@@@т@@@@@@@@@@@@@о@@@@@@@@ @@@@@@@@@м@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. @@Въ п@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ьр@@@@@@@@@@вит@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ѣ д@@@ни@@@ н@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@м@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@. @@а@@@@@в@@@@@г@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@у@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@с@@@@@@@@@@@@@@@@@@@т@@@@@@@а @б @в@@@@@@@@шийтъ тьрновский губернаторъ г. Хр. Стояновъ ми съобщи една телеграмма отъ г-на Ѳ. Бурмова министра на вѫ‑ трѣшнитѣ дѣла и председателя на ми‑ нистерский съвѣтъ. Преписъ отъ тѫзи телеграмма азъ не взехъ, но мисля до‑  рѣ ла помня съдьржанието и́, което съ  алки пропуски бѣше с@лѣдующето: „Ни  дно правителство не е тьрпяло и не @ ьр@пи да бѫде укорявано отъ своитѣ  иновници . . . . повикайте Славейкова @@@ @ поискайте му объяснения за това що@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@@@@@@ @@@@@ @@п@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@и@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@с@@@@@@@@@@а@@@@@@@@@л@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ъ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ и@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ @@@за н@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@а@м@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ѣр@@@@@@ения@@@@@@@т@@@а @@м@@@@@@@@@@@@@@@у@@ @@@@@@@@@@@въ@@@@@@@@@ б@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@ѫд@@@@@@@@@@@@@@@@@@@у@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@щ@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@е@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@“.@@ Какво е отговорилъ г. Хр. Сто‑ ян овъ не знаѭ; но азъ на часътъ те‑ леграфирахъ прямо на г-на министра‑ председателя, слѣдующет��@: „Като гледамъ на обстоятелствата азъ сьмъ желалъ и желая трайно ми‑ нистерство. Но какво е това направле‑ ние? какви сѫ тѣзи пристрастия? азъ имахъ голѣма надежда въ вашето пря‑ модушие, види ся преодолѣватъ. Ува‑ жавамъ запитванието ви (за намѣрения‑ та ми) но то зависи отъ мѣркитѣ които ще се взематъ.“ Подиръ два дни бившийтъ губер‑ наторъ ми съобщи другъ телеграмъ отъ г-на министра-предсѣдателя. Преписъ и отъ него не ми се даде, но го помня почти до словно и@ той гласеше тѫй: „Нека Славейковъ протелеграфи‑ рува прямо и ясно какво той предпо‑ чита@: да остане ли вѣренъ на правител‑ ството или въ опозиционний лагеръ вънъ отъ правителството, срѣденъ@@ предѣлъ тукъ не може да бѫде.“ На това@ азъ незабавно отговорихъ г-ну министру-председателю: „Опозиционенъ лагеръ вънъ отъ правителството непризнавамъ, служилъ сьмъ и желая да служя на отечеството. Развѣ министерството принадлежи на една партия и иска на сила да мя на‑ кара да му бѫда вѣренъ? прямо и ясно повтарямъ че ще остана вѣренъ на конституцията и на княза.“ На 12-й августа ми ся съобщи пакъ отъ сѫщото лице телеграмъ въ който се говореше за назначението на Д-ра Цачева губернаторъ въ Търново и въ който прочетохъ „Славейковъ же отчисленъ“ Ето така стана моето отчисление което желая да знае всякой който иска да сѫди за него. Азъ сьмъ принуденъ да обнародувамъ тѣзи фактове за да не би нѣкой, като не знае вѫтрѣшното лице на работата, да помисли кой знае за какво друго престѫпление сьмъ от‑ численъ. Отъ този нашъ пазарлѫкъ съ министерството по телеграфътъ ясно се вижда въ какво съмъ се провинилъ азъ предъ г-да министри и за какво се от‑ числявамъ. Очевидно е че ако бѣхъ приелъ да хваля министерството и да го галя, или поне да мълча за неговитѣ не свѣсни мѣрки во вреда на дьржава‑ та, за неговитѣ нагли постѫпки и произ‑ воли въ ущербъ на конституцията; то мо‑ жахъ да си остана при службата поне, ако по други по-предни грѣхове про‑ тивъ г-да министри неможахъ да расчи‑ тамъ на тѣхното благоволение за по‑ вишение по заслуги и по достоинство. Ако има прочее нѣкой да мя сѫди и осѫжда за това мое поведение, нека тури рѫка на сьрдце и тогазь да пре‑ сѫди: можахъ ли и трѣбаше ли да по‑ срамя моитѣ сѣдини и за едната си пре‑ храна да изневѣря на отечеството си, да ся отдѣлѫ отъ народа си, съ когото сьмъ билъ до сега и сьмъ му служилъ до колкото сьмъ могѫлъ и както сьмъ виждалъ за добрѣ, и какъ по семъ-сега да ся подзря да ида да служа на инте‑ реситѣ на частни лица, било то даже и за собственний ми интересъ. Исповѣдувамъ че открай   си сьмъ сиромахъ и бѣденъ человѣкъ, а сега, пострадалъ въ послѣднята война въ Е‑ ски-Загра, сьмъ много по-зл@ѣ отъ как‑ вото бѣхъ при гоненията въ турско Има, знамъ това, има человѣци, които обичатъ да с@я голѣмѣятъ съ на‑ званието „положителни“, които гледатъ на мене и на подобнитѣ ми като на че‑ л��вѣци извѣяни, @@за@@ това @имен@но защот@@о намиратъ нашитѣ въззрѣния на работитѣ нѣсколко идеални, а други могѫтъ да на‑ ричатъ това глупешка или сантимен‑ тална политика и утопия. Но азъ, кол‑ кото за себе си като говоря, имамъ го за честь дѣто да бѫдѫ поборникъ на една таквазь политика. Утопии! може; по утопии основани на правото сѫ по‑ чти всякога прѣдвъзвѣстия на историята, и никога грубата сила, както и грубитѣ сарказми не сѫ могли да въспрѫтъпѫтьтъ на человѣческий напредъкъ. Твьрдо у‑ вѣрени въ това ний сми рѣшени как‑ вото и да стане с@ъсъ нас@ъ да поддър‑ жами до край взглядоветѣ си съ бла‑ гопостоянство на человѣкъ колко-годѣ съ по-възвишени начала и незиблеми убѣждения. Побиванието на рублата. Поврьщами ся на циркуляра отъ министерството на финанциитѣ за измѣ‑ нението на нарицателната цѣна на нѣ‑ кои отъ сребьрнитѣ монети, т. е. за по‑ биванието курсътъ, по който правител‑ ството ще приема русската сребьрна мо‑ нета и ще плаща съ нея. При разгледваньето на мѣрката пред‑ писвана отъ този циркуляръ, ний оста‑ вями, за сега поне, да придирвами до колко, по конституцията, @е компетентна администрацията да рѣшава финанция‑ лни въпроси и въпроси отъ таквази ва‑ жность, а тьрсими да узнаемъ: по какви съображения и мотиви ся е рѫководилъ надлежнийтъ министръ при таковото си распореждание; но за зла честь това той не видѣлъ за нуждно да го напра‑ ви и ний не виждами освѣнь повьр‑ хностни нѣкои указания. Като прочее министрътъ не е на‑ правилъ това което трѣбаше да напра‑ ви, остава намъ да ся помѫчимъ да по расправимъ като какви сетнини могѫтъ да проистекѫтъ отъ вземаньето на тѫзи мѣрка и ако ни е възможно да налу‑ чками и да укажемъ и мотивитѣ които вѣроятно сѫ го рѫководили. Второ, да допуснемъ че побита 7 ½ на % нарицателната цѣна на всичкитѣ сребьрни монети@ а не само на русската, съ това ще може ли да ся замѣни сре‑ бьрната монета съ златна? По нашето мнѣние, основавано на троица отъ най‑ талантливитѣ английски економисти, про‑ фесоритѣ Кернсъ, Джевонсъ и Фусетъ, не; защото цѣната на среброто въ от‑ ношение на златото е спаднала не 7 ½ а 20 на % така що, ако би @@ся искало съ таквази мѣрка да ся внесе въ наша‑ та земя злато вмѣсто сребро, трѣбаше да ся побие или намали цѣната на всич‑ китѣ сребьрни монети 20 на % а не само 7 ½. Споредъ насъ най-важното @въ т  въпросъ е, какво отношение има   мѣрка къмъ економическийтъ битъ  нашийтъ народъ. Ето кое трѣбаш  ни растълкува надлежнийтъ министр  Ако добрѣ помнимъ въ циркол  рътъ на министра ся казваше че хазна  губяла; т@ова не е право, не хазната @@ @@@ народътъ губи. Отъ на@рода ся взем  сега на % 7 ½ повече, отъ колкот   вземаше по-напрѣдъ, когато ру  вьрвеше 4 франка, ще каже че   цитѣ сѫ натоварени на този проце  Народътъ като дебиторъ (длъжникъ) на правителството плаща и ще плаща по‑ вече, напротивъ чиновницитѣ и другит  контригенти кредитори, които иматъ да взематъ отъ правителството ще получа  ватъ по 7 ½ на % повече, т. е.     което губи народътъ; хазната н  нито печели; тя е само посрѣд  жду двѣтѣ страни. Тѫй като прекото слѣдствие н  взета отъ правителството мѣрка   Непоправимитѣ неудобства за отпечатвание и издавание на  вѣстника ни въ Търново @принуди ни найпослѣ да пре@‑ н@е@@семъ печатаньето му въ другъ градъ, @дѣто можахми  а имами улеснения въ това.   Отъ двата града, Руссе и София, които пресмѣтахми,  редпочетохми по@слѣднийтъ, к@ато градъ столиченъ и цен‑ тръ па политический ни жи‑ вотъ. И тъй тука@ вече въ София започенвами съ този брой из‑ даваньето на листътъ си, за по - отборното съдържание и по - редовното слѣдувание на който можемъ да ся задъл‑ жимъ предъ читателитѣ си а@бонати, се@га@, като намѣрвами тукъ сътрудници каквито не‑ можахми до сега да имами и като сами ний свободни, чрезъ от ислението ни отъ служба, можемъ да посветимъ всичко‑ то си време за улучшавание‑ то му. П. Р. Славеŭковъ. Послѣ, каква полза отъ това ако въ България господствующата монета намѣсто да бѫде, както е сега сребьр‑ ната, бѫдеше златна? @Никаква. Не е из‑ мѣнението на паричнитѣ знакове, сре‑ бьрни били тѣ или златни, което ще обогати нашийтъ народъ, а развитието на неговата производителность, за ко  то трѣба да ся взематъ съвсѣмъ дру  мѣрки. излѣз а дваждь въ седмица: (за сега) За прьвъ пѫть. . . ст. 60 За всякъ послѣдующь „ 50  исма неплатени не приети Писма и пари до П. Р. С. Въ С. България и Румуния За година : . . . . . 18 фр. За шесть мѣсеца . . 10 „ Попитанъ отъ г-на бивший губер‑ наторъ какво има да отговоря на туй за итванье, азъ казахъ за объяснение че сьмь писалъ подъ влиянието на нѣкои м рки взети отъ министерствата, ко@ито азъ намѣрвамъ несъотвѣтствующи на конституцията и ухрабни 3а дьржавата.  ного отъ тѣзи мѣрки, казахъ, сѫ и сега  а мене необясними @още, и @ак@@@о могѫтъ да  я оправдаѭтъ че сѫ въ полза на дьр‑  авата готовъ с@ьмь @да @приема оправда‑  ието и да ос@@ѫдѭ себе си@ за пребьрза‑  итѣ осѫждения. Колкото за намѣрения‑  а ми въ бѫдуще по-смотреливъ мога  а бѫда, ако бѫдѫтъ и министерствата  о-осмотрителни въ мѣркитѣ които ще  зематъ по управлението на страната.  инъ на България сьмь по-ньпрѣдъ, а    ѣ чиновникъ на правителството.  ова немога да го забравя, и струва и    че ако го забравя ще бѫда не‑  денъ синъ на отечеството а слѣдо‑ а елно негоденъ и чинов@ни@къ на пра‑  телството. Най-послѣ едно мога да  жа че ще @ся мѫча до колкото е въз‑ ожно да бѫд  справедливъ и осторо‑  енъ  ь сѫж н ята@ @си. време; тогазь бѣхъ по-младъ и можахъ да мисля че имамъ прикѫтани поне нѣ‑ кои необходимости, когато сега лишенъ и отъ тѣхъ намирамъ ся въ съвершенна @нищета, а вече застарѣлъ, при това и обремененъ еще съ многобройна челядъ, която сега наймного чака отъ мене. Въ таквозь едно врѣме и при таквизь об‑ стояния да не расчитамъ на положението си а съ нови дразнения чрезъ изобли‑ чение на по-силнитѣ да и@да да изла‑ гамъ себе си на нови гонения; това да го правя   за прос@@@ти каприции само, мисля да не сьмь до толкозь хинаетинъ, ни толкозъ безразборно жестокосьрдъ къмъ тѣзи ко@ито всякой който ги има знае колко сѫ мили и свидни. Отъ дру‑ га страна никой неможе да мя счита толкозъ глупавъ и наивенъ щото, ако би гледалъ са@мо за себе си да не зная какво трѣба да правя, з@а да ся доко‑ памъ и азъ до нѣкой по-тлъстъ кокалъ; не може ми никой каза че не разбирамъ или ся не осѣщамъ какво ся е искало отъ мене и за какво, но азъ не @мога и нѣма никога да пристана да любоуго@д‑ ствувамъ и да раболѣпствувамъ за пре‑ храната си или да ся търгувамъ съ на‑ роднитѣ интереси. @Живѣхъ както можѣхъ и преминѫхъ петдесеть и петъ години, ще живѣя както мога и ще премина @е@ще петь @или десеть. Въ служението къмъ народ@а ми, ако ми е заминалъ хакътъ колкото че сьмь далъ на едного една ча‑ ша ст@удена вода, сега, като ми@ отнематъ насущнийт@@@@ъ @хлѣбъ, ще намѣря сила въ себе си да претегля това и то ми не е обидно, @обидно и несносно ми е високо‑ мѣрието на наглецитѣ и презрѣнието имъ къмъ малитѣ братя . . . Пьрво ко@ето има вьрху това да ка‑ жемъ е че, ако да бѣше измѣнена цѣ‑ ната на всичкитѣ поне сребьрни монети, то до една степень тази мѣрка можеше да ся сматря поне послѣдователна ако и не п@акъ толкозь умна. Но така като е побита номиналната цѣна само на рус‑ ската сре@@бьрна монета @@отъ това може @да произлѣзе само едно дѣйствие; а имен‑ но, русскитѣ сребьрни моне@ти да ся за‑ мѣнятъ съ румѫнски, сьрбски   дрг., които съвьршенно нѣматъ по-голѣма ре‑ ална цѣнность отъ русскитѣ. Въ такъвъ случай кому ще принесе полза тази мѣр‑ ка? Разбира ся че не на населението а на сарафитѣ.

data/evaluation_4M_without_Finnish/CZ/CZ1/0.txt

@@ -0,0 +1,3 @@
+[OCR_toInput] 187 kubské ulici ; v Karl o v a r e c h p. č. 682 na masném trhu; u b j 1 é h o lwa p. č. 89 v platnéřské ulici; u Kuchyňku p. č. 323 v poštovské ulici, a u W a.1 š n p. č. 286 tamže. Na Novém městě. * U ČERXKHO KONJKA, p. Č. 8^0 na přjkopj, rteyprvněgšj hostinec w Praze, veliké, na tro- ge poschodj wysúké a celé hostům uchystané stavenj se skvostně ozdobeným večeřadlem a ginau sjnj s billardcm. U společenské ta bule (table ď hóte) bývá dobrá a laciná ztra- va. W tomto hostinci, .gakož u zlatého anděla a u třech lip nacházegj se nágemnj slaužjcj, několik řečj mluvjrj, a každému na požádánj k službám ochotné se propngčugjcj. U třech lir, též ňa přjkopj p. č. 854. Ten to hostinec před krátkým časem zvětšený a o mnoho zvelebený^ gest také všemi pohodlnost mi a zvláště prostrannými večeřadly opatřen. V třech kaprů, tamtéž p. č. 862, také před minulými lety druhým puschodjm . zvětšený hostinec. p Wysoký dům na koňském trhu p. č. 827 gest též hogné navštěvován, a všemi pohodl nostmi opatřen.
+[OCR_aligned] @187 kubské ulici ; v Karl o v a r e c h p. č. 682 na masném trhu; u b j 1 é h o lwa p. č. 89 v platnéřské ulici; u Kuchyňku p. č. 323 v poštovské ulici, a u W a.1 š n p. č. 286 tamže. Na Novém městě. * U ČERXKHO KONJKA, p. Č. 8^0 na přjkopj, rteyprvněgšj hostinec w Praze, veliké, na tro- ge poschodj wysúké a celé hostům uchystané stavenj se skvostně ozdobeným večeřadlem a ginau sjnj s billardcm. U společenské ta@ bule (table ď hóte) bývá dobrá a laciná ztra- va. W tomto hostinci, .gakož u zlatého anděla a u třech lip nacházegj se nágemnj slaužjcj, několik řečj mluvjrj, a každému na požádánj k službám ochotné se propngčugjcj. U třech lir, též ňa přjkopj p. č. 854. Ten@ to hostinec před krátkým časem zvětšený a o mnoho zvelebený^ gest také všemi pohodlnost@ mi a zvláště prostrannými večeřadly opatřen. V třech kaprů, tamtéž p. č. 862, také před minulými lety druhým puschodjm . zvětšený hostinec. p Wysoký dům na koňském trhu p. č. 827 gest též hogné navštěvován, a všemi pohodl@ nostmi opatřen.
+[ GS_aligned]  187 kubské ulici@; w Karl@o@@wa@r@e@c@h p. č. 682 na masném trhu; u b@j@@lé@h@o lwa p. č. 89 w platnýřské ulici; u Kuchyňků p. č. 323 w poštowské ulici, a u W@a@@lš@ů p. č. 286 tamže. NA NOWÉM MĚSTĚ.@@ U ČERNÉHO KONJKA, p. č. 860 na přjkopj, @neyprwněgšj hostinec w Praze, weliké, na tro- ge poschodj wysoké a celé hostům uchystané stawenj se skwostně ozdobeným wečeřadlem a ginau sjnj s billardem. U společenské ta- bule (table ď hôte) býwá dobrá a laciná ztra- wa. W tomto hostinci, @gakož u zlatého anděla a u třech lip nacházegj se nágemnj slaužjcj, několik řečj mluwjcj, a každému na požádánj k službám ochotně se propůgčugjcj. U TŘECH LIP, též na přjkopj p. č. 854. Ten- to hostinec před krátkým časem zwětšený a o mnoho zwelebený, gest také wšemi pohodlnost- mi a zwláště prostrannými wečeřadly opatřen. U TŘECH KAPRŮ, tamtéž p. č. 862, také před minulými lety druhým poschodjm@@ zwětšený hostinec.@@ WYSOKÝ DŮM na koňském trhu p. č. 827 gest též hogně nawštěwowán, a wšemi pohodl- nostmi opatřen.